Решение по дело №218/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700218
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

275/25.06.2020 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Соня Камарашка

 

при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 218 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 29/2008 г.) във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на "В*** Т*** “ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Д.С.В. против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год. издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на жалбоподателя е определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно вземане на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. в размер на 35920,91 лева /тридесет и пет хиляди, деветстотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки/ за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана и представляващи изплатена финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. във връзка с т. 8.1 от Договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г., поради неизпълнението на чл. 2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договора както и на основание чл. 59. ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

В жалбата са изложени съображения, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила поради факта, че административния орган е следвало да приложи правилата по ЗУСЕСИФ, а не тези по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, което на свои ред е довело и до нарушаване на правилата на Глава V, раздел III от ЗУСЕСИФ, в това число неспазване на срока по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и изискванията на чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Излага доводи за погрешно основание за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, както и че същото е недопустимо, тъй като е изтекъл мониторинговият период на договора на 06.10.2019год. и е преклудирана възможността за установяване на подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ и иницииране на производство по установяване на нарушение и определяне на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Твърди неправилно определяне на размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, тъй като е следвало да се приложи ЗУСЕСИФ, където подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя върху основа в която е включена единствено субсидията от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, без да се включва националното съфинансиране и който се явява по-благоприятен за бенефициерите от този по чл.26, ал.6 от ЗПЗП. Счита, че административния орган е допуснал процесуално нарушение, като не е посочил в уведомлението срока в който производството по издаване на акта ще приключи. Излага доводи за незаконосъобразност на акта, поради неспазване на законоустановената форма, тъй като органа не е обсъдил възраженията им свързани с неодобряването на част от Бизнес плана, което се намира в пряка последица с твърденията за неизпълнение на договора. Сочи, че административния орган неправилно е посочил и номера на договора. Счита акта за незаконосъобразен и по същество, тъй като не намира законова опора и не съответства на целта на закона. Отрича, че одобряването на проекта, което обуславя сключването на договора е обвързано с посочените в бизнес плана прогнозни стойности, а единственото изискване по отношение на бизнес плана е свързано с разпоредбата на чл.16, ал.2 във вр. с § 1, т.6 от ДР на Наредба №29/11.08.2008год., а именно бизнес – плана да доказва „икономическата жизнеспособност“ – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана. Твърди се, че нито в правна норма, нито в договора е установено задължение за постигане на конкретен приход. Твърди, че в бизнес – плана икономическите стойности са прогнозни и инвестицията не се отъждествява с прогнозни стойности които са пряка последица от осъществяване на дейността, като същите са извън предмета на инвестиционните разходи и като такива не подлежат на оценка и контрол. Активите поради своето обективност, реалност и предвидимост, подлежат на оценка и контрол, а финансирането е с цел нейната реализация, докато приходите са резултат на последваща дейност на инвестицията, но не и самата инвестиция, както е отразено в т.1.2 от договора. Излага доводи, че няма основание за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, тъй като не липсват недължимо платени или надплатени суми, нито неправомерно получени или усвоени средства по проекта. Твърди се, че жалбоподателя е планирал три вида услуги с приходи от всяка от тях, като за услугата „транспорт и екскурзии“ същата е пряко обусловена от закупуването на материален актив – „автомобил тип джип“, но същия разход не е бил одобрен по заявлението за подпомагане, като в тази връзка от административния орган не е допусната и корекция по отношение на заложените прогнози за приходи, брой наети лица и други обстоятелства по проекта. Твърди, че неправилно административния орган е приложил и правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Заложените в бизнес плана приходи са съобразени с общата сума на заявените за подпомагане разходи, докато реално одобрените разходи са в размер които е редуциран с почти 25% спрямо предвиденото. По отношение на второто нарушение посочено в акта, свързани с разкриване на три работни места от които един административен и два броя производствен персонал се твърди, че за 2016г.,2017г. и 2018г. са били осигурявани две лица, което съставлява 67% изпълнение на плана, както, че поради неодобрен за финансиране в заложения проект на материален актив „автомобил тип джип“ не е било открито и работно място и назначен служител на длъжност „шофьор“, поради което неизпълнението е пряко свързано с неодобрените разходи за закупуването на автомобила тип джип по проекта. През 2019г. е назначено второ лице „администратор-хотел“, с което е изпълнен проекта и са създадени три нови работни места, тъй като в договора няма предвиден конкретен момент на откриване на допълнителните работни места. Твърди се че издадения Акт не е съобразен и с целта на закона, тъй като дружеството е положило грижата на добър стопанин и всички усилия за законосъобразно изпълнение на заложените показатели в бизнес плана. По тези съображения се моли съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят в писмено становище поддържа жалбата си. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В писмени бележки развива подробни доводи, в насока отмяна на оспорения АУПДВ.

Ответникът Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", чрез процесуалният си представител адвокат М*** И*** от САК преупълномощена от Адвокатско дружество „Г*** , Т*** и Ко“ регистрирано по фирмено дело №7120 от 2005год. представлявано от И*** Т*** Т*** , оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. По съществото на делото и в подробни писмени бележки, сочи, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен Фонд "Земеделие", при спазване на процесуалните правила и разпоредбите на материалния закон. Сочи, че конкретните нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ са нарушението на бизнес плана, което представлява неизпълнение на сключения между страните договор, неизпълнение на заложените в самия бизнес план показатели и нарушение на изискването за икономическа жизнеспособност. Обосновава правилно определяне на размера на вземането от административния орган. Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената жалба. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък, ведно с доказателства за изплащането им.

Административен съд Монтана, като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващото търговско дружество "В*** Т*** “ ЕООД с ЕИК * е подало Заявление за подпомагане по Мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година за проект с наименование Реконструкция и основно обновяване на къща за гости „Д*** В***" в ПИ 12961.424.121/ УПИ ХII-1074, кв.81 гр. В*** , ул.“Е*** П*** “№* , идентификационен № на проекта 12/312/02972 от 31.05.2013 година. Към заявлението е представен Бизнес план /л. 124-159/ като в Раздел ІV "Финансово-икономически статус – приходи и разходи", т. 1 "Приходи", подточка 1. 1. "Приходи от дейността", Таблица 2 "Производствена и търговска програма" /л. 142/ са посочени по години очакваните приходи туристически услуги – нощувки; транспорт и екскурзии – нощувки и бар - нощувки, като за първата година са отразени общо приходи в размер на 49 698.00лева на инвестицията, за втората година са отразени общо приходи в размер на 55 343.78лева на инвестицията и за третата година са отразени общо приходи в размер на 63 346.72лева на инвестицията.

Между оспорващото дружество и ДФЗ е сключен Договор № 07/312/02972 от 06.10.2014 година за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 15-21/ според който договор в точка 1.1 Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 07/312/02972 от 31.05.2013 година, а в точка 1. 2 е посочено, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според точка 2.1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 239 472.77 лева. В раздел IV от договора са посочени правата и задълженията на страните по договора. Като в т.4.2 и т.4.3 е предвидено, че Фондът има право да извършва проверки в това число и след предоставяне на помощта за установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. В т.4.4 от договора е предвидено Фондът да претендира и възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, в буква „б“ когато ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба №29 от 11.08.2008г. В задължения на ползвателя в т.4.12 от договора същият се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора до 15.09.2015г. /видно от чл.3.1 от договора/ и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.4.18 от договора в задължение на ползвателя е предвидено и спазване на одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Към договора е приложена и Таблица приложение 1 за одобрените разходи по Проект с ИД 07/312/02972 /л. 185/, от която е видно, че размерът на разходите, за които се кандидатства, е бил 447 911,35лева, одобрени за финансиране разходи са 342 103,95 лева, одобрената субсидия е в размер на 239 472,77лева, от които 191 578,216 лева от ЕЗФРСР и 47 894,554 лева от Националния бюджет.

В раздел II Описание на кандидата и осъществяваната от него дейност, в т.3 от бизнес плана жалбоподателя е посочил, че освен собственика, които участва по право в дейността на дружеството, за периода на проекта се предвижда постоянна заетост на трима човека – управител-администратор, камериерка и шофьор-снабдител.

Последвало е подписването на 2 анекса между страните /л. 160-169/, касаещи промяна в сумите за междинно плащане, като финансирането е изплатено по две заявки за плащане №12/312/02972/2/01 от 13.05.2015г. и №12/312/02972/3/01 от 09.10.2015г.

След извършване на извънредна проверка на инвестицията Реконструкция и основно обновяване на къща за гости „Да Винчи" в ПИ 12961.424.121/ УПИ ХII-1074, кв.81 гр. В*** , ул.“Е*** П*** “№* , след плащане в периода от 18.06.2019г- 21.06.2019г. по проект №12/312/02972 от 31.05.2013год., както и извършени допълнителни административни проверки е изготвен приложен контролен лист за извънредната проверка в това число и по представени документи /л.84 -101/. Приложен е и изготвен работен лист за проверка на заложените параметри/показатели в бизнес плана на л.102-105, като проверявания период е от 07.09.2015г до 31.12.2015г.; от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. 

Тъй като обжалвания акт касае три пълни финансови години, то за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в приложената Таблица 1 на л.102 е отразено, че при проверката приходите от нощувки и превоз по конкретен маршрут са общо 15209,75лева, а от напитки 703,06лева или общо реализирани приходи са 15912,81лева без ДДС, при заложени в одобрения бизнес план за 2016год. 49 653,00лв. или изпълнението съставлява 29% от одобрения проект.

За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в приложената Таблица 1 на л.102 е отразено, че при проверката приходите от нощувки и превоз по конкретен маршрут са общо 24999,49лева, а от напитки 734,77лева или общо реализирани приходи са 25734,26лева без ДДС, при заложени в одобрения бизнес план за 2017год. 55 343,78лв. или изпълнението съставлява 46% от одобрения проект.

За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в приложената Таблица 1 на л.102 е отразено, че при проверката приходите от нощувки и превоз по конкретен маршрут са общо 27407,69лева, а от напитки 1029,12лева или общо реализирани приходи са 28436,81лева без ДДС, при заложени в одобрения бизнес план за 2018год. 63 346,72лв. или изпълнението съставлява 45% от одобрения проект.

Установено е след справка с електронния регистър на НАП, че жалбоподателя е осигурявал две лица, а не три както е одобрен за финансиране съобразно изготвения бизнес плана.

Контролният лист е съобщен на жалбоподателя. С писмо № 01-2600/6550 от 28.10.2019 година, подписано от Изпълнителния директор на ДФЗ /л. 62-66/, представляващият оспорващото дружество е уведомен, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

След даване възможност за представяне на възражения и осъществена кореспонденция между ДФЗ и оспорващото дружество с представеното възражение от жалбоподателя вх.№01-2600/6550 от 14.11.2019год. Изпълнителният директор на ДФЗ е приел същото за неоснователно и е издал оспореният в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год.

В оспореният АУПДВ се сочи, че след извършване на извънредна проверка на място след плащане в периода 18.06.2019 г. - 21.06.2019 г. по проект № 12/312/02972 от 31.05.2013 г., както и извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения с договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. бизнес план. Посочено е, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Установено е изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г. в размер на 37 % от заложените приходи. Конкретизирано е, че за 2016г. общо приходите от дейността са 15 912,81 лв. (без ДДС), което съставлява 29 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, изчислен спрямо заложените за същата година в бизнес плана приходи в размер на 49 653,00 лв. За финансовата 2017 година общо приходите от дейността са 25 734,26 лв (без ДДС), което съставлява 46 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, изчислен спрямо заложените за същата година в бизнес плана приходи в размер на 55 343.78 лв. За финансовата 2018 година общо приходите от дейността са 28 436,81 лв (без ДДС), което съставлява 45 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината, изчислен спрямо заложените за същата година в бизнес плана приходи в размер на 63 346,72 лв. Според административния орган е налице установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта.

С посочените в АУПДВ мотиви и на основание т.4.4, буква „б“ и т. 8.1 от сключения договор с № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор, респ. чл. 46, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и публикуваните в бр. 69 от 30.08.2019г. в ДВ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /Правилата/ на жалбоподателя е определена за възстановяване сумата от 35 920,91лева, като е приложена разпоредбата на т.30 от Приложение към раздел I „Общи условия“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, което изчислено средно аритметично за същия период и поради факта, че е продължило две и повече финансови години е определена за възстановяване сума в размер на 15% от одобрената финансова помощ по договора от 239472,77, съгл. Приложение 1 към договора на л.186.

При извънредна проверка на място след плащане в периода 18.06.2019 г. - 21.06.2019 г. по проект № 12/312/02972 от 31.05.2013 г., както и извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения с договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. бизнес план, а именно разкриване на три работни места – един администратор и два броя производствен персонал. Като за трите пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018г. е наето едно лице на трудов договор от изплащане на субсидията от 2015г- до 21.06.2019г., като при справка с електронния регистър на НАП е установено, че за трите години са се осигурявали две лица, едното от които е „самоосигуряващо се“, което изчислено средно аритметично се явява 67% изпълнение на одобрения бизнес план по проекта по отношение на устойчивата заетост.

С посочените в АУПДВ мотиви и на основание т.4.4, буква „б“ и т. 8.1 от сключения договор с № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор, респ. чл. 46, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и от публикуваните в бр. 69 от 30.08.2019г. в ДВ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /Правилата/ на жалбоподателя е определена за възстановяване сумата от 23 947,28лева, като е приложена разпоредбата на т.18 от Приложение към раздел I „Общи условия“ от Правилата, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост и това е продължило две и повече години, е определена за възстановяване в размер на сумата от 10% от одобрената финансова помощ по договора от 239472,77, съгл. Приложение 1 към договора на л.186.

Прието е че съгласно чл.3, ал.1 от Правилата при установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1.01.2015г, размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, като най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ, поради което е определен общ размер на финансовата корекция от 35 920,91лева.

Изготвен е и Доклад за нередност № 12/312/02972/3/01/17/01 от 10.03.2020 г. на л.58.

Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год. издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е връчен на "В*** Т*** “ ЕООД с ЕИК * на 13.04.2020г., а жалбата е подадена на 23.04.2020 г. чрез ДФ“Земеделие“ и е заведена с вх.№01-2600/6550#5/23.04.2020г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл.168 ал.1 вр.с чл.146 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт намира от правна страна следното.

Жалбата е допустима - подадена е от адресата на АУПД на когото е определено за възстановяване публично държавно вземане за неизпълнението на приходите заложени в бизнес плана, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (в приложимата редакция), публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по чл. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. В случая оспореният АУПДВ е подписан от В*** Г*** , като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаването му лицето е заемало длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган.

Оспореният АУПДВ изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, е в писмена форма и съдържа с изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган.

Не са допуснати съществени нарушения на административно- производствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Правото на участие на заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производство за издаване на административен акт по чл. 26 от АПК.

С посочените в АУПДВ мотиви на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е определено за възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 35920,91 лева /тридесет и пет хиляди, деветстотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки/ за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана и представляващи изплатена финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. във връзка с т. 8.1 от Договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г., поради неизпълнението на чл. 2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договора както и на основание чл. 59. ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители

По силата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ законът не е приложим към процесния случай, тъй като в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 29 от 11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година е предвиден специален ред – Глава четвърта, раздел ІІ от Наредбата, като в чл. 46 са предвидени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана процедура за налагане на санкциите. Поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни досежно приложението на разпоредбите на ЗУСЕСФ, които счита и за по-благоприятни.

В случая спрямо оспорващото дружество е изпълнена именно процедура по извънредна проверка на сключен договор, при която проверка е констатирано неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. С оглед резултата от проверките и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 година е прието, че РА може да иска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 46 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, като в последната посочена разпоредба е предвидено, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Приходите, заложени в бизнес плана, са носители на информация за съответствието на проекта със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, като са и съществена част от одобрения и финансиран проект като цялост от разходи, планирани и очаквани приходи. Съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година които са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва по предназначение и да дава възможност за заетост /създаване на нови работни места/, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм.

Процесният бизнес план, приложен от самото дружество-жалбоподател към договора за отпускане на финансова помощ, е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които са изпълнени в такава степен, посочена от административния орган в оспореният АУПДВ, които констатации по същество не се оспорват от дружеството, че е налице средно аритметично за трите пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. изпълнение на 37% от заложените приходи, както правилно е приел и административният орган.

В точка 4.12 от договор за подпомагане № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. изрично е поет задължение от жалбоподателя, като ползвател на безвъзмездната финансова помощ,“… да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи…“ Като в точка 4.18 от същия договор „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването му".

Предвид изложеното бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения за период от 5 години. Ползвателят "В*** Т*** “ ЕООД е нарушил т.4.12 и т.4.18 от договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г. Като в точка 8.1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат правилата на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29/11.08.2008год. или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. А съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

При издаване на АУПДВ административният орган се е позовал на т. 4.4, буква „б“ и т.8. 1 от договора, както и аналогичните им разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/11.08.-2008г. Оттук следва изводът, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни, в каквато насока се явяват и неоснователни възраженията на жалбоподателя. Само с изграждането на къщата за гости не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, както твърди жалбоподателя.

При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана, като с реализирането на по-ниски, а именно 37% от заложените приходи от дейността за трите пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., и изпълнението на 67% досежно залегналото в бизнес плана разкриване на три работни места при реално осигурявани две лица с което именно се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Неоснователни са възраженията и по двете констатирани неизпълнения досежно факта, че неодобряването на инвестицията свързана със закупуване на автомобил тип джип се намира в причинна връзка с неизпълнението както на заложените в бизнес плана финансови показатели, така и по отношение на устойчивата заетост, на първо място не само поради факта, че след одобряване на проекта за предоставяне на финансовата помощ жалбоподателя не е изпълнил задълженията си да уведоми писмено фонда за настъпилите обстоятелства от значение за изпълнението на договора в съответствие с т.4.16 от него, но и поради факта, че самата услуга посочена като „транспорт и екскурзии“ като отразени приходи съставлява минимална част от приходната дейност в сравнение с останалите. Още повече, че няма пречка при поетия договорен ангажимент тя да се осъществи и със собствени или наети превозни средства. По отношение на работното място за което се твърди, че не е открито поради липса на одобрен по проекта автомобил, настоящият състав също приема за неоснователно, тъй като длъжността предвидена в бизнес плана е на шофьор – снабдител, която освен дейност по шофиране на автомобила обхваща и дейност по заявяване и закупуване на стоки и материали и оформяне на свързаната с тях документация. За неоснователно намира и възражението на жалбоподателя, че поетия ангажимент по одобрения бизнес план за откриване на три работни места не е обвързан със срок, тъй като с одобряването му и изплъщането на помощта за ползвателя възниква задължение за неговото изпълнение, предвид постигане целите на мярката за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на ВАС, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл: решение № 2709 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и др. - всички на ІV отд. на ВАС.

Предвид изложеното е установено неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до неизпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие".

Правилно е определян и размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за всяко от констатираните неизпълнения по договора, по т.30 от Приложение към раздел I „Общи условия“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години които са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, което изчислено средно аритметично за същия период и поради факта, че е продължило две и повече финансови години е определена за възстановяване в размер на 15% от одобрената финансова помощ по договора - 239472,77, съгл. Приложение 1 към договора на л.186. Както и прилагане на разпоредбата на т.18 от Приложение към раздел I „Общи условия“ от Правилата, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост и това е продължило две и повече години, е определена за възстановяване в размер на 10% от одобрената финансова помощ по договора - 239472,77, съгл. Приложение 1 към договора на л.186. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., тъй като при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ", а именно такъв общ размер на наложената финансова корекция е правилно определен на 35 920,91 лв. (тридесет и пет хиляди, деветстотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки) в размер на 15% от одобрената финансова помощ по договора - 239472,77, съгл. Приложение 1 към договора.

Доводите за неприложимостта им са неоснователни. Правилата, с оглед датата на обнародване и влизане в сила, са действаща нормативна уредба преди и към датата на издаване на оспорения АУПДВ.

За неоснователни намира и доводите изложени в жалбата, че е изтекъл мониторинговия период, тъй като по смисъла на § 1. Точка 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. - "Мониторингов период" е период: по буква а) за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. – пет години считано от датата на сключването им и тъй като договора с жалбоподателя с №12/312/02972 е сключен на 06.10.2014г. то пет години изтичат на 06.10.2019г. докато нарушението е установено при извънредна проверка в периода 18.06.2019 г. - 21.06.2019 г., т.е. преди изтичане на мониторинговия период. За неоснователно намира и възражението на жалбоподателя, че административния орган е допуснал процесуално нарушение, като не е посочил в уведомлението срока в който производството по издаване на акта ще приключи, тъй като липсва правна норма която да го задължава да стори това от една страна, а от друга това нарушение, както и факта, че в един от абзаците в обстоятелствената част на АУПДВ е допусната техническа грешка в изписването на последните цифри от договора, не са от кръга на съществените процесуални нарушения, които да водят до цялостна отмяна на АУПДВ, които е издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че са били налице условията на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/11.08.2008г., даващи основания за връщане на изплатените суми.

Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год. издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Издадена е при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразена с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че същият е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено за сумата от 1929,16 лв. с ДДС /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ съгласно представени и приложени по делото споразумение за предоставяне на правни услуги, фактура №********** от 08.06.2020год., платежно нареждане, извлечение от банковата сметка, за изплатен адвокатски хонорар по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в писмено становище по делото за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Размерът на същото, съобразно материалния интерес по делото е определен и фактически заплатен по банков път, съобразно минимума, посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „В*** Т*** “ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Д.С.В. против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.№ 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 год. издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който му е определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно вземане на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. в размер на 35920,91 лева /тридесет и пет хиляди, деветстотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки/ за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана и представляващи изплатена финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. във връзка с т. 8.1 от Договор № 12/312/02972 от 06.10.2014 г., поради неизпълнението на чл. 2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договора както и на основание чл. 59. ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

 

ОСЪЖДА "В*** Т*** “ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Д.С.В. да заплати на Държавен фонд "Земеделие“ гр.София, бул.“Ц*** Борис III“, сумата от 1929,16 лв. с ДДС /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: