О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./28.08.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 28.08.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
1161 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въз основа твърденията на страните и посочените доказателства може да се
състави следния проект за доклад на делото от фактическа и правна страна:
Твърдението на ищеца е, че на 29.07.2011г. е привлечен като обвиняем.
Обстоятелството е безспорно (отговор – л. 164; така и л. 104 от ДП).
В преписката по ДП (л. 109-113) се намира протокол от същата дата за разпит
на ищеца като обвиняем, в който той излага, че проверката е извършена само по
документи, а финансирането на дружеството и дали е налице реална сделка следва
да бъде установено от ревизиращия екип, тъй като към момента паралелно се е
извършвала ревизия; ревизиращият екип, а не екипът на проверката, ръководен от
ищеца, е следвало да извърши също насрещна проверка на доставчика и
инвентаризация на склад (л. 112). Сочи, че не е имало възражения срещу акта за
прихващане и възстановяване и че комисията е взела решение за възстановяване
(л. 113).
В заверен препис (л. 142) е представена епикриза от 19.03.2012 г., в която
на ищеца е поставена окончателна диагноза: исхемична болест на сърцето; остър
миокарден инфаркт; коронарна атеросклероза; хипертонична болест III стадий,
висока степен, сърдечна форма; хипертонично сърце; захарен диабет тип 2;
диабетна полиневропатия.
От представения заверен препис (л. 102) е видно, че на 02.04.2013 г. е
внесен нов обвинителен акт по преписка № 983/2009 по описа на ОП Варна по дело
№ 406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна по обвинение на ищеца.
По значението на хроничното заболяване:
В съдебната практиката се е приемало, че ако хроничните заболявания са
съществували преди срещу ищеца да е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, но ако с предизвиканите отрицателни психически и емоционални
преживявания то се е отразило върху съществуващите хронични заболявания и
тяхното развитие, това трябва да се вземе предвид при определяне на
обезщетението (решение № 78 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2007 г.,
II г. о., ГК), както и че въпросът е предмет на установяване с медицинска
експертиза (решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III
г. о., ГК).
Практиката е обобщена: справедливостта не допуска обезщетение за установено
заболяване, ако то не е в пряка причинно-следствена връзка с обвинението, но
следва да се отчита, ако се е повлияло от причинения във връзка с наказателното
преследване стрес (решение № 163 от
1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., ГК).
По значението на негативната оценка
на ищеца в обвинителния акт:
Би могло да се поддържа, че негативните
сравнения и оценки в акта се поглъщат от повдигането на обвинение т.е.
негативното сравнение между ищеца и негови колеги няма самостоятелно значение.
С определение от 24.06.2013 г. по
НОХД № 425/2013г. ВОС делото е върнато на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
В практиката, макар и покрай въпроса, поставен от касатора, се приема, че
началният момент на наказателното производство е повдигането на обвинение,
независимо че производството е прекратено и върнато за ново обвинение (мотиви определение
№ 269 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 629/2015 г., IV г. о., ГК).
Представен е заверен препис (л. 107) за установяване, че е постановено
определение от 08.11.2013 г. по ЧНД № 1359 по описа за 2013 г. на ВОС НО, с
което д. п. № 406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна е върнато на прокурора от
ВОП, като му е дадена възможност в тримесечен срок да го внесе в съда с
обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение, или да прекрати наказателното
производство, като уведоми за това съда.
Представен е заверен препис (л. 109) за установяване, че с постановление от
30.10.2013 г. на разследващия полицай по досъдебно производство № 406/2009 г.
по описа на ОД МВР Варна, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в
периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършители с Десислава Янчева, в качеството
си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна,
което заема отговорно служебно положение – изпълняващ функциите ръководител
екип, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден Акт за прихващане и
възстановяване № 2655 от 15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер
186 712.04 лв. на "ЕВРО КОМЕРС 01" ЕООД, БУЛСТАТ *********, за данъчен
период на месец декември 2006 г. във връзка с подадена СД по ЗДДС №
0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007 г.,
на основание резолюция за извършване на проверка № 1452/24.01.2007 г., изменена
с резолюция за извършване на проверка 2655/05.02.2007 г. и работна карта
7829/22.01.2007 г. умишлено не изпълнил и нарушил служебните си задължения по
чл. 37, ал. 1 от ДОПК – не събрал в пълнота възможни доказателства в рамките на
служебното начало и не извършил обективна преценка и анализ на събраните, чл.
37, ал. 3 от ДОПК – не изискал от ревизираното лице доказателства, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч – не преценил записванията в счетоводните
книги, като не установил дали сделките са реално осъществени и не е извършил
анализ на привлечените парични средства, чл. 56, ал. 1 от ДОПК – не изискал
обяснения от ревизираното лице и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС – не изследвал при липса
на реално финансиране и на паричен ресурс имало ли е реално плащане на ДДС,
както и извършил други нарушения на нормативни актове, като деянието е
извършено с цел да набави на Янко Янев в качеството му на представляващ на
същото дружество, имотна облага като от деянието умишлено са настъпили
значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай.
От заверения препис-извлечение (л. 113-115, съответстващи на л. 16, гръб и
л. 17 от оригинала, л. 116) е видно, че на 24.02.2014 г. е внесен обвинителен
акт по преписка № 983/2009 г. по на ВОП по дело № 406/2009 г. на ОД МВР Варна
по същото обвинение срещу ищеца.
Представен е заверен препис (л. 117) за установяване, че ищецът е депозирал
отговор срещу обвинителния акт.
Представени са заверени преписи (л. 119-127) за установяване, че МФ е
предявило иск срещу ищеца и други лица за заплащане солидарно сумата 1758956.86
лв., представляваща обезщетение за вредите от престъплението.
От представения в заверен препис протокол (л. 128 и сл.) е видно, че съдът
е отказал да приеме за съвместно разглеждане искът на МФ.
Би могло да се поддържа, че отказът на съда да приеме за съвместно
разглеждане иска на МФ заличава с обратна сила правните последици от
предявяването му, както и че ищецът в този случай отговаря само за разноски.
Представен е протокол за заседание от 18.01.2016 г., в което делото е
отложено, поради заболяване на ищеца.
Твърдението на ищеца е, че е оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по НОХД №
227/2014 г. по описа на ВОС НО.
От представения заверен препис (л. 15) е видно, че с присъда от 17.03.2016
г. по НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО ищецът е признат за невиновен в
това, че в периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с Десислава Янчева, в
качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
Варна, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден АПВ № 2655 от
15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер 186 712.04 лв. на
"ЕВРО КОМЕРС 01" ЕООД, БУЛСТАТ *********, за данъчен
период на месец декември 2006 г. във връзка с подадена СД по ЗДДС №
0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007
г., на основание резолюция за извършване на проверка № 1452/24.01.2007 г.,
изменена с резолюция за извършване на проверка 2655/05.02.2007 г. и работна
карта 7829/22.01.2007 г. умишлено да не е изпълнил и да е нарушил служебните си
задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК, чл. 37, ал. 3 от ДОПК, чл. 51 от ДОПК, вр.
чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч, чл. 56, ал. 1 от ДОПК и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, както
и да е извършил други нарушения на нормативни актове, като деянието да е извършено с цел да набави
на Янко Янев в качеството му на представляващ на същото дружество, имотна
облага като от деянието умишлено да са настъпили значителни вредни последици и
да представлява особено тежък случай. Присъдата е влязла в сила на 27.04.2017 г.
Въззивният съд е възприел съображенията на ВОС, че подсъдимият не е заемал
отговорно служебно положение, а такива са били членовете на комисията (л. 57 и
63 от делото), както и че в правилата (процедури К) са описани всички възможни
стъпки, но те не са задължителни винаги, а според обстоятелствата (л. 57).
Приел е също, че ревизията и проверката са сложни състави, които никой от
подсъдимите не би могъл да осъществи сам, за да възстанови ДДС, още повече че
паричните потоци и източниците на финансиране не са обект на проверките по
ЗДДС, а по ЗКПО или ЗОДФЛ.
Касационният съд е приел, че оправданите подсъдими не са имали за задача,
нито са разполагали с възможности да изследват финансирането на дружеството.
Би могло да се приеме, че още в първия разпит ищецът е посочил, че
решението за възстановяване е взето от комисия без възражения и че не е имал за
задача и не е разполагал с възможност да изследва финансирането на дружеството.
Двете съображения са обосновали извода на съда, че ищецът не е виновен.
По значението на основателните възражения срещу обвинението:
В съдебната практика се е приемало, че съображенията, поради които е
прекратено наказателното производство, са ирелевантни досежно основателността
на иска. (решение № 282 от 1.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2004 г., ГК,
IV-Б г. о.), а в задължителната практика: че при обективната отговорност
се прилага принципът на риска, а не на вината и е без значение дали увреждането
се дължи на виновното поведение на длъжностно лице (решение № 52 от 14.03.2016
г. на ВКС по гр. д. № 4554/2015 г., IV г. о., ГК).
В литературата се приема, че фактът,
който обосновава безвиновните отговорности от субективна гледна точка, е
свободният избор на правомерно поведение, към който, наред с други последици,
правото възлага и отговорност за безвиновно причинените вреди (Конов, Тр.
Основание на гражданската отговорност. В: Подбрани съчинения. С: Сиела, 2010,
с. 242).
Би могло да се приеме, че
споделянето или отхвърлянето от органа на обвинението на съображенията на
подсъдимия има отношение към вината т.е. по горните съображения няма значение
за отговорността по ЗОДОВ.
От представените заверени преписи (л. 134 и сл.) се установява, че
участието на ищеца в престъплението, за което е повдигнато обвинение, е
оповестено в национален ежедневник на 30.01.2016 г.
Ответникът твърди, че не е давал гласност на обвинението.
Оправдателната присъда е оповестена в сайт за местни новини, без да е
посочено името на ищеца (л. 139).
В практиката се приема, че когато
публикациите в пресата са за извършено престъпление, има значение дали
ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК), както и че доказването на действията
на прокуратурата, довели до разгласяването в пресата е в тежест на ищеца
(решение № 153 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 489/2011 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се приема, че е без
значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник органи на
прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се разглежда като
крайният резултат от определено действие или акт (решение № 389 от 4.08.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).
На ищеца следва да бъде дадено указание за тежестта на доказване.
Практиката, че обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението
за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените
от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена
(решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
Би могло да се поддържа, че поради
системния характер на правото продължителността на незаконното наказателно
преследване не може да бъде едновременно обстоятелство от значение за размера
на обезщетението и отделно основание на иск за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ,
който е специален.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЯТ КЪМ ДЕЛО служебно
изготвените и заверени преписи от постановление от 29.07.2011г. за привличане на обвиняем, протокол за
разпит от същата дата и протокол за разпит от 11.08.2011г.
ДОПЪЛВА доклада с
проект, съгласно мотивите на определението и по
По тежестта на доказване:
В тежест на ищеца е да докаже, че
стресът от повдигнатото обвинение се е отразил върху съществуващите хронични заболявания и тяхното развитие, както и действията
на прокуратурата, довели до разгласяването в пресата.
УКАЗВА на ищеца, че не е посочил
доказателства за обстоятелствата.
ЗАДЪЛЖАВА страните в срок до
съдебното заседание да изразят становища по допълнението към проекта.
При изразяване на становище след
срока, което доведе до отлагане на делото, страната ще понесе, независимо от
изхода на делото, разноските за ново заседание и ще бъде осъдена да заплати
глоба по чл. 92а ГПК.
Да се съобщи на ищеца задължението
чрез пълномощника по телефона. Да се връчат на страните преписи от
определението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: