Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание
на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета П.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1841 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за З. КЗ) във вр. с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът
Н.П.Д., твърди, че пострадал при ПТП, настъпило на 24.1.2017 год. на път S8 до
гр.Сицов, Полша. Произшествието настъпило, след като товарният автомобил, в
който пътувал ищеца Сканиа с рег. № *****, управляван от Р.А.А. се отклонил към
аварийната лента, ударил се в спрелия там бус Рено с рег. № ***** и се
преобърнал. Вина за настъпване на произшествието имал водачът на товарния
автомобил, който изгубил управлението върху управляваното превозно средство. В
резултат от произшествието ищецът претърпял следните увреждания: счупване на
шийни прешлени, счупване на ставна повърхност от дясната страна на
епистрофеята, счупване на прешлен С7 в предната горна част, фрактура на прешлен
С2, фисуриране на кортикалиса на дъгата на С3, счупване на костта на хребета на
носа с вдлъбване на отломъците от дясната страна, полиповидно загрубяване на
лигавицата на челюстните синуси, видим лимфен възел. Той бил приет за болнично
лечение, където останал 7 дни на легло, без възможност да става, преминал през
изследвания, терапия, зашиване на отворените рани и наместване на счупения нос.
В болницата ищецът постъпил в много тежко състояние, като в началото не усещал
болките, в резултат от преживения шок. От направените му поредица от прегледи в
болницата той изпаднал в паника, тъй като не можел да разбере какво става. От
дълбоката рана под едното око, ищецът получил траен белег. По време на
болничното лечение за него се грижели сестрите, тъй като той не можел да се
храни самостоятелно. Болничният престой бил влошен допълнително и поради
непреодолимата езикова бариера, заради която той не разбирал обясненията на
лекарите. След изписването от болницата, ищецът носил яка за врата в течение на
няколко месеца. Той не можел да се грижи сам за себе си за период от около 4
месеца и ползвал помощ от близките и колегите си. До настоящия момент ищецът изпитвал болки,
сънувал кошмари и изпитвал страх за живота си; той изпитвал страх и
безпокойство при пътуване, опасявал се от проява на възможни усложнения, при
резки движения на главата изпитвал болки и страх от ново счупване на шийните
прешлени, по лицето му имало трайни белези, които му напомняли за
произшествието. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на
товарния автомобил била застрахована от ответното дружество. Той предявил
претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, но такова било отказано. Ето защо ищецът предявява иск за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 70 000 лева. Претендира лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя – 23/11/2017 год.. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД ОЗК З.АД оспорва предявения иск,като твърди, че водачът на товарния
автомобил Р.А. не е виновен за настъпване на произшествието и липсва присъда на
наказателния съд, която да установява вината му. Твърди, че ищецът се е
поставил сам в ситуация да получи увреждания от типа на процесните, като е
пътувал без поставен обезопасителен колан и моли, в случай, че обезщетение бъде
определено, то да бъде намалено, като се приеме съпричиняване. В допълнение
твърди, че пострадалият страдал от предишни заболявания, които допринесли за
настъпване на вредоносния резултат и за продължителността на лечението. Оспорва
механизма на произшествието да е този, описан в исковата молба. Счита, че искът
е значително завишен по размер и не отговаря на социално-икономическите условия
в страната и предвид високата степен на съпричиняване. Ответникът твърди, че
във връзка с произшествието е образувана преписка и същото е признато за
трудова злополука, поради което полученото обезщетение следва да бъде
приспаднато от обезщетението, което евентуално би било присъдено по настоящото
производство. Моли искът да бъде отхвърлен или уважен в по-нисък размер.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С
присъда от 11 септември 2017 г. по дело № ІІК260/2017 г. на Районен съд в гр.
Олесница, ІІ Наказателно отделение, Р.А. е признат за виновен в това, че на
24.01.2017 г. на шосе S-8 в близост до селището Сицов неумишлено е
нарушил правилата за пътна безопасност по следния начин: като водач на седлови
влекач марка „Скания“ с регистрационен номер ***** с ремарке марка „Кроне“ с
рег. № *****е шофирал от град Сицов в посока Вроцлав и
е предизвикал ПТП чрез неправилно наблюдение на областта пред неговото МПС и е
блъснал задната част на намиращия се в аварийната лента автомобил с марка
„Рено“ с рег. № *****, причинявайки сблъсък с
въпросното превозно средство, в резултат на което пътникът, намиращ се в
неговото превозно средство – Н.Д., е получил следните травматични наранявания:
счупена кост на носа с разпръснати костни фрагменти и нарушена проходимост на
основата на прешлен С7, ожулвания на епитела на десния долен крайник, много
ожулвания на епитела на лицето, рани на лявата буза и носа, които са причинили
телесни повреди с период на лечение превишаващ 7 дни. Р.А. е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 177 § 1 НК и по чл. 177 от НК – Полша,
като му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода.
С
Протокол № 5101-03-73#4 от 03.05.2017 г. НОИ,
ТП гр. Варна, злополуката е приета за трудова. Няма данни за изплатено
обезщетение от работодател.
За
установяване на механизма на ПТП в частта за твърдяното съпричиняване и
търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Р.А.А.. Свидетелят сочи, че е управлявал автобус
„Скания“ в гр. Сицов. Движел се с 85 км/ч, около 9:00 часа сутринта. Не може да
се каже, че пътят бил магистрала, имало две ленти за движение в посока,
мантинела между тях и аварийна лента вдясно. Твърди изведнъж прозорецът да е
започнал да замръзва и тъй като в МПС-то нямало хубаво парно, за секунди цялото
стъкло замръзнало и останала една малка дупчица. През цялото време валяло дъжд,
но дъждът не бил плиснал внезапно преди удара, валяло и преди това. Според
свидетеля 10 секунди след като почнал да намалява видимостта настъпил
удара. Докато си помисли да спре и
ударът с намиращото се в аварийната лента ПТП настъпил. Сканията паднала в
канавката. Н.Д. седял на дясната седалка, не може да каже дали е спял. Не може
да каже с точност за колана, но мисли, че Н. е бил без поставен колан. Имал
малко кръв на носа. През това време свидетелят висял на предния прозорец,
цялото стъкло било счупено и свидетелят бил провиснал за краката. Н. бил на
седалката си. Линейка дошла след около 30 минути. Болницата била на около 30
км. от мястото на ПТП. След като полицията го пуснала свидетелят потърсил Н. в
болницата. Заедно се прибрали до България. Пътуването минало в охкане и пъшкане
от страна на Н.. Ищецът се върнал на работа във фирмата около година след
инцидента. Свидетелят по посещавал в дома му, през седмица. Помни, че тогава
ищецът живеел сам, не може да каже кой се е грижел за него, не може да каже кой
друг е полагал грижи.
Според
вещото лице С.А., изготвил по делото Съдебна автотехническа експертиза, причина
за настъпване на ПТП е недостатъчният контрол върху управлението от страна на
водача на товарната композиция. Ударът е настъпил в задната част на автомобил
„Рено“, намиращ се в аварийнанта лента. Причина за настъпване на произшествието
е недостатъчният контрол върху управлението на товарната композиция от страна
на водача на седловия влекач „Скания“ Р.А.А., в резултат на което е настъпил
удар в задната част на лек автомобил „Рено“, намиращ се в аварийната лента. В
съдебно заседание експертът допълва, че ако се приеме за вярна тезата за рязко
замръзналото стъкло, отново шофьорът сам се е поставил в невъзможност да
предотврати удара.
По
делото е приета Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа
на събраните писмени доказателства и личен преглед на ищеца от д-р Г.О. –
специалист нервни болести и д-р Р.Д. – специалист ортопедия и травматология.
Експертите сочат, че ищецът е пострадал при ПТП, при което освен директния удар
в спрял автомобил е имало и преобръщане на товарния автомобил, в който е
пътувал ищеца и многократни удари на тялото в твърди подложки – стени на
купето, предно стъкло. Получените травми и увреждания са: счупване на шийни
прешлени, счупване на носната пирамида, повърхностна открита рана в дясната
темпорална област. Раната е била зашита, от което е налице видим белег в тази
част на лицето. Носната кост е била наместена, не са провеждани операции. По
отношение на счупванията на шийни прешлени ищецът е бил имобилизиран още в
болницата, като след изписването е носил шийна яка близо 6 месеца. Във връзка с
понесените травми ищецът е бил проследяван амбулаторно с клинични прегледи и
МРТ контрол в продължение на 6 месеца, през който период оплакванията му
постепенно са стихнали. Получените счупвания на шийни прешлени С2 и С3 не са
довели до реална опасност за живота. При ищеца е описана фрактура на тялото на
С2 и фисуриране (напукване, нацепване) на дъгата на С3, но никъде не е
регистрирано засягане на гръбначния мозък с всички гореописани симптоми. Никъде
не са регистрирани данни за такива увреждания. Не съществува риск от развитие
на квадриплегия при ищеца, която да се свърже с прекараните процесни травми.
Увреждането на анатомичната цялост на тъкани (прешлени), счупване на носни
костици и незагрозяващ белег на лицето могат да се определят като разстройство
на здравето, неопасно за живота. В момента на прегледа от вещите лица
състоянието на ищеца е много добро. Ищецът не съобщава за соматични или
неврологични симптоми и обективният неврологичен и ортопедичен преглед не
установяват патологични отклонения. Прогнозата за състоянието на ищеца за в
бъдеще е благоприятна, не се очакват усложнения или последици от преживяната
травма. Според експертите няма причина ищецът да не се развива нормално
психически, физиологически или соматично занапред. Предвид понесените травми е
уместно да избягва тежки физически натоварвания, продължителни принудителни
пози и хроничен стрес с цел профилактиране на оплаквания от страна на гръбнака.
В
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза инж. А. и д-р Д. посочват, че непосредствено преди и по
време на ПТП ищецът е седял на предна дясна седалка. Товарен автомобил марка
„Скания“ е оборудван с предпазен колан за мястото, на което е седял ищецът.
Няма данни за следи, белези и наранявания по тялото на Н.Д., които са
характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан. Характерът на
удара – челен с последващо обръщане на дясната страна на автомобила) е такъв,
че в случай, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, това би
ограничило движението на тялото при челния удар. Освен това коланът, при
обръщане, е по-малко ефективен и е възможно тялото да се удари в някои части на
купето. При началния челен удар тялото на пострадалия е със стремеж да залитне
напред към челното стъкло и при правилно поставен предпазен колан би трябвало
да бъде задържан от колана. Впоследствие при обръщането тялото е залитнало в
началото наляво, а на по-късен етап – на дясно. Въпреки, че главата и шията са
свободни от колана, възниква камшичен удар (рязко сгъване и разгъване на шията,
при което тялото е задържано към седалката и се очаква по-лека шийна травма и
липса на фрактура на носната пирамида. При преобръщането тялото може да
контактува с части от предната дясна врата – раната в дясната слепоочна област.
Вещото
лице по приетата Съдебнопсихологическа експертиза – психолог Б.К., посочва, че изследването
се прави година и 9 месеца след процесното ПТП, поради което при липса на
обективни свидетелства за психичното състояние на ищеца преди и след
претърпяното ПТП не може детайлно да се дефинира каква е била динамиката на
преживяванията му. Възможно е поради силния стрес да е било притъпено чувството
за болка в първите часове след инцидента – той е разказал, че е изпитвал болка
едва когато са му намествали носа. Социалният живот на ищеца е бил затруднен
поради изпитваните болки и невъзможността физически да бъде пълноценен. От своя
страна това е довело до преживяване на непълноценност през месеците, последващи
инцидента. Това обаче не отговаря на критериите на остра стресова реакция.
Ищецът се е преживял като непълноценен в продължение на повече от половин
година поради физическите проблеми, съпътстващи ежедневието му. Към датата на
експертизата (06.01.2019 г.) ищецът е показал остатъчни симптоми на
непреработена психическа травма, свързана с преживяното – твърденията, че не
смее да пътува в МПС, шофирано от друг. От изключителна важност е за него да се
опитва да контролира ситуацията, за да не се повтори преживяното при процесното
ПТП. В съдебно заседание експертът допълва, че е възможно травмата да бъде
преодоляна без намеса на психолог, но това зависи от личностната структура. Има
огромно значение доколко пострадалият има подкрепата на околните, което при
ищеца липсва. Той е далеч от семейството си, сам и споделя разочарование за
това как е очаквал колегите му да се грижат за него, но това не се е случило.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на товарен автомобил „Сканиа“ с рег. № *****. В
качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носил в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични
увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното
деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие е установено по
наказателното дело, в което е прието Р.А. да е управлявал МПС в нарушение на правилата
за движение на територията на Полша, довело до причиняване на телесна повреда
по непредпазливост, с което е извършил престъпление по чл. 177 § 1 НК и по чл.
177 от НК на Полша.
От
въпросното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания: счупване на
шийни прешлени, счупване на носната пирамида, повърхностна открита рана в
дясната темпорална област, за лечението на които не са провеждани операции. По
отношение на счупванията на шийни прешлени ищецът е бил имобилизиран още в
болницата, като след изписването е носил шийна яка близо 6 месеца. Във връзка с
понесените травми ищецът е бил проследяван амбулаторно с клинични прегледи и
МРТ контрол в продължение на 6 месеца, през който период оплакванията му
постепенно са стихнали. Получените счупвания на шийни прешлени С2 и С3 не са
довели до реална опасност за живота.
Съдът,
кредитирайки събраните гласни доказателства и при съобразяване изводите на
Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, намира основателно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан, който според експертите би го предпазил от счупването
на носа и който би намалил степента на шийната травма. Ето защо съдът намира,
че пострадалият е съпричинил 50% вредоносния резултат.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки в първите
седмици от произшествието, като шест месеца е бил принуден да носи яка в
продължение на шест месеца. Вещите лица не посочват останалите белези да са
загрозяващи. В периода на възстановяване ищецът е разчитал на помощта на своя
колега Р.А.. Ищецът не е имал трудности в придвижване и самообслужване. Макар
ищецът да не е преживял остра стресова реакция, съдът отчита констатираните от
вещото лице психолог чувства за
непълноценност, разочарование от липса на подкрепа от страна на
приятели, страх да пътува в МПС, управлявано от другиго. Същевременно обаче
следва да се вземе предвид, че ищецът е могъл, но не е предприел действия за
преодоляване на травмата чрез помощ на специалист.
Недоказани
в процеса са опасността от усложнения и силно главоболие.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца
обезщетение от 25000 лв. е справедливо, но при отчитане на определеният процент
съпричиняване искът следва да бъде уважен за сумата от 12500 лв.
Върху
така определения размер ответникът дължи лихва за забава, дължима на основание
чл. 497 КЗ считано от 24.11.2017 г. (с изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне, считано от сезирането на ответника на 23.08.2017 г.).
По отговорността за
разноски:
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса и
разноски.
Искането
за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е
основателно за сумата от 568,08 лв. (3156 лв. х 0,18%).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати, съобразно отхвърлената
част от иска, сторените от ответника разноски в общ размер 697 лв. (750+100х0,82%).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 500 лв., както и разноски в размер на 198 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *****да заплати на Н.П.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 12 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 24.01.2017 г., ведно със законната
лихва от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата
като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *****да заплати на
основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Н.Н.Д. от АК гр. Шумен сумата от 268,08 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *****да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 698
лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН ********** да
заплати на „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *****на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото в размер на 697 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: