№ 1731
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201208 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. И. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-025130 от 05.12.2022 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не изнася допълнително
доводи в подкрепа на жалбата в писмено становище, като поддържа тези,
застъпени в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не
ангажира писмено съображения в защита на тезата си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
1
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното
от фактическа страна:
На 13.07.2022 г. в 21:05 часа в гр. София по бул.“Ботевградско шосе“, с
посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към бул.„Вл.Вазов“, до № 459,
жалбоподателят като водач на товарен автомобил „ЛЕКСУС НХ 200 Т“ с рег.
№ СВ 7804 ВТ, собственост на „ОБИТОС“ ООД, бил спрян за проверка от
органите на ОПП-СДВР. Проверката приключила със заключение, че
жалбоподателят се движи със скорост 106 км/ч. /измерена скорост 110 км/ч.,
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за
населено място. Проверяващите извършили преценка за това, че водачът
превишава разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./час,
съобразно показанията на АТСС CORDON M2 № MD 1195, представляващо
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 129155 от 18.11.2022 г., връчен на
същата дата, като в графа „обяснения, възражения“ жалбоподателят писмено
е отразил писмено: „бързах за прибиране на децата“.
Въз основа на акта, при цитиране на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, на 05.12.2022 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля М.
П. П. и писмени – АУАН, писмена декларация, копие от решение за
одобрение на типа на уреда за измерване, копие от протокол от проверка на
видео-радарната система, снимков материал, копие от ежедневна форма на
отчет, копие от справка-картон на водача, заповеди за компетентност, както и
2
от останалите материали по делото. В съдебно заседание свидетелят П.
потвърждава констатациите по АУАН касателно установено управление на
МПС от страна на жалбоподателя със скорост, превишаваща максимално
допустимата за населено място, и съдът цени тези показания като
последователни и логични. Съдът кредитира писмените доказателства по
делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Що се отнася
до компетентността на наказващия орган - началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР - по издаване на атакуваното наказателно
постановление: същата следва по силата на длъжностно качество и
правомощията, делегирани с приложена по делото заповед. Същевременно
материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН се
явява доказана по делото, доколкото в изискани служебно от съда и
приложени по делото документи фигурира името на съставителя на АУАН.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице идентитет между
отразеното в АУАН и в НП и е нарушено правото на водача да разбере
административното обвинение, за да се защити срещу него, по смисъла на чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя,
е описано като превишаване на разрешената максимална скорост за населено
място от 50 км./ч., доколкото се движил със скорост 106 км/ч. /измерена
скорост 110 км/ч., приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при
3
ограничение 50 км./ч. за населено място, като е посочено в диспозитивите и в
двата акта, как е измерена скоростта на движение. Същевременно, цифрово в
акта се твърди да е извършил нарушение по чл.21, ал.1, вр. чл.165, ал.2, т.6 от
ЗДвП, а в наказателното постановление – по чл.21, ал.1 от същия закон.
Втората цитирана в акта норма /по чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП/ постановява, че
при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство – обстоятелство,
което не е намерило отражение в процесното НП. В този смисъл
жалбоподателят е бил възпрепятстван да разбере административното
обвинение, за да може да реализира адекватно правото си на защита.
Само за пълнота на изложението в тази посока, не се констатира и
описанието на нарушението да съдържа обстоятелството, с колко километра в
час жалбоподателят е превишил максимално допустимата скорост на
движение. Така се поддържа той да е управлявал МПС със скорост 106 км/ч.,
като е била измерена скорост 110 км/ч., с приспаднат толеранс от 3 % в полза
на водача /твърдяната скорост не е от 107 км./ч., а от 106 км./ч., но това е
благоприятно за него/, при ограничение 50 км./ч. за населено място, без да
става ясно, с колко именно е превишило разрешената скорост лицето.
Касателно средството за измерване: липсва спор, съобразно копие от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие от протокол от
проверка на техническото средство, снимков материал, че към
инкриминираната дата е било изправно и технически годно, преминало
съответна проверка за това.
На следващо място, не е спазен преклузивният срок по чл.34 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/: твърди се извършено
нарушение от страна на жалбоподателя на дата 13.07.2022 г.; за АУАН се
констатира да е съставен на 18.11.2022 г., т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок за това, което съставлава отделно
процесуално основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъбразно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
4
основателна и като такава тя следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление - да се отмени изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025130 от 05.12.2022
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговоро изготвяне на
основанията, поредвидени в НПК и пореда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5