Р Е Ш Е Н И Е

 .../14.10.2019 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

        ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 13.9.2019 година в  състав:                                            

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

        при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4421 по опис на ВРС за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

   

 

 

        Предявен  е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Донев Вълканов – управител по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14300/18 г. на ВРС с която е осъден   длъжника   П.Т.С. ЕГН ********** с адрес *** да му заплати сумата от 2020,77 лв., главница, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № 1732361, за периода от 03.04.2013 г. до 04.09.2018г. за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Боровец“, No 50, ап.14, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.09.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 689,19 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2013г. до 18.09.2018 г.

       Обстоятелства от които ищецът черпи права са, че вземането му от длъжника  произтича от задължения  за ползвани и незаплатени ВиК услуги по абонатен номер № 1732361 за периода от 03.04.2013 г. до 04.09.2018г. за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Боровец“, No 50, ап.14.

        Ищецът обосновава наличието на правен интерес от водене на положителния установителен  иск от обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедният съд му е дал  указания за предявяване на иск.

        Ищецът моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***о сметка   IBAN ***,  BIC: ***, открита сметка в „ЦКБ“ АД.

        Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника по реда на чл.46 ГПК.  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор.

        В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

        Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

      От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 14300/18 г. на РС Варна  се установява, че със заповед № 7077 от 26.9.2018 г.  е разпоредено длъжникът П.Т.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов сумата от 2020,77 лв., главница, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № 1732361, за периода от 03.04.2013 г. до 04.09.2018г. за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Боровец“, No 50, ап.14, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.09.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 689,19 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2013г. до 18.09.2018г., ведно със сумата от 54,20 лв./, за платена държавна такса, както и сумата от 50,00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение,  на осн.чл.26 от НБПП.

      Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са  допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия,  Решение №Ц-34/15.12.2017 год.,  Решение №БП-Ц-3/ 28.04.2017 год., Решение №Ц-23/30.06.2016 год.,  Решение №Ц-9/ 28.01.2013 год.,  Справка за недобора,  справка по партида,  решение № ОУ-09/ 11.08.2014 год. НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

        В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.    

       Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че е собственик, наемател или ползвател  на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

       Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване,   че съществува вземането  му по  издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 176.63 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 104.20 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

    

 

        Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

Р Е Ш И :

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника  П.Т.С. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането на кредитора  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14300/18 г. на РС  Варна за заплащане на  сумата 2020,77 /две хиляди и двадесет лева и 77 ст./ лева  главница, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № 1732361 за периода от 03.04.2013 г. до 04.09.2018 г. за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Боровец“, No 50, ап.14, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.09.2018г. до окончателното й изплащане, сумата  689,19 /шестстотин осемдесет и девет лева и 19 ст./ лева,  представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2013г. до 18.09.2018 г., на осн.чл.422 ГПК. 

 

 

       ОСЪЖДА П.Т.С. ЕГН ********** с адрес *** да плати на  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото производство в размер на 176.63 /сто седемдесет и шест лева и 63 ст./  лева и за заповедното производство в размер на 104.20 /сто и четири лева и 20 ст./  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

      Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

      Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                              Районен съдия: