РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кара.
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кара. Административно наказателно
дело № 20253110200016 по описа за 2025 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0819-
003759/11.10.2023 г. на Началник група в Сектор „ПП“ в ОД МВР- Варна, с
което на Д. Х. Н., ЕГН ********** са наложени административни наказания:
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А ал. 1 от ЗДП, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДП, както и на
основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/
контролни точки.
1
Жалбоподателят Н. оспорва по същество вменените му нарушения,
като излага доводи за издадено НП в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните разпоредби. Прави искане за
неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител – адв. П. Б., ВАК, редовно призован в пледоарията си по
същество моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
депозирани писмени бележки пледира за неоснователност на жалбата и прави
искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност
възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.09.2023 г. в гр. Варна, по бул. "Осми Приморски полк" посока
бул. "Васил Левски" до кръстовището с ул. "Студентска", св. М. П., на мл.
автоконтрольор при Сектор"ПП"в ОД МВР-Варна, изпълнявал служебните си
задължения по контрол на безопасността на движението. На същата дата в 13:
24 ч. констатирал движещо се МПС – лек автомобил "Ситроен Ксара Пикасо
2
2.0 ХДИ" с рег. № **********.
Лекият автомобил бил спрян за проверка, при която било установено,
че негов водач е жалбоподателя Д. Х. Н.. Констатирано било, че при движение
на процесния товарен автомобил, Н. не използвал обезопасителен колан, с
който било оборудвано МПС. В хода на проверката от водача били изискано
СРМПС, което същият не носел в себе си.
За горното св. М. М. П. съставил срещу Д. Н. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA АКТ № 1084416/10.09.2023 г.
за две отделни административни нарушения, както следва: на чл. 137А ал. 1 и
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Актът бил предявен на Н. за запознаване с
неговото съдържание, което същият подписал без възражения.
Въз основа на това, било издадено и обжалваното НП, с което на Д. Н.
са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137А ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от
ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із
– 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
делото писмени доказателства – АУАН Серия GA АКТ № 1084416/10.09.2023
г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на МВР, както и от гласните доказателства - показанията на св. М.
П. – актосъставител и св.Я. Е., които съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При извършена служебна проверка на съставения срещу
3
жалбоподателя Д. Н. АУАН и издаденото въз основа на него НП и след анализ
на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
основания за отмяна на обжалвания санкционен акт.
В случая в хода на административното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо компетентността
на органа, издал АУАН. В теорията и съдебната практика материалната
компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на
административни нарушения е разграничена по следния начин: нормативна,
при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на
законов или подзаконов нормативен акт /чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН/ и
оперативна, при която овластяването следва от изричното волеизявление на
ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено
приложението и контролът по приложението на съответните нормативни
актове /чл. 37, ал. 1 б. "б" от ЗАНН/. По аналогичен начин е извършено
разграничението за административно наказващите органи. Това са от една
страна ръководителите на ведомствата и организациите и др., на който е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират
тяхното изпълнение /чл. 47, ал. 1 б. "а" от ЗАНН/, като те могат да възлагат
правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато
това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерски съвет /чл. 47, ал. 2 от ЗАНН/. От друга страна това са
длъжностните лица и органите, които са овластени директно от съответния
закон или указ /чл. 47, ал. 1 б. "б" от ЗАНН/.
В разглеждания случай материална компетентност е налице
единствено за административно наказващия орган, видно от представената по
преписката оправомощителна заповед. С представената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са определени да
осъществяват контрол по ЗДП основни структури на МВР, между които и
Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия .
Липсват обаче доказателства за материалната компетентност на
длъжностното лице, издало АУАН. Според чл. 189, ал. 1 от ЗДП актовете, с
4
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. А съгласно чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДП определени от министъра на вътрешните работи служби
контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните
лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки
необходимата видимост.
За пълнота на решението, съдът намира за необходимо да се
произнесе по същество на вменените на жалбоподателя нарушения.
Разпоредбата на чл. 137а., ал.1 от ЗДвП въвежда императивното
задължение за водачите на пътни превозни средства да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани, когато са в движение. За отговорността от правно значение е
неизпълнението от водача на въведеното императивно задължение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намери, че същото остава недоказано, като анализът на
събраните гласни доказателства не може да доведе до еднозначно и
безкритично установяване на фактическа обстановка.
Така св. М. П. посочва, че не помни нищо по случая.
Горното в достатъчна степен внася неяснота относно това кога и по
какъв начин полицейските служители са установили това нарушение /още
повече, че св. П. в нито един момент не споделя пред съда подобни свои
възприятия/.
Посоченото противоречие според настоящия съдебен състав
опорочава волята на наказващия орган и на практика препятства
възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за посоченото нарушение, което от своя страна налага
5
отмяната на издаденото НП в този пункт.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП, визирано
в НП, настоящият съдебен състав следва да отбележи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не носи СРМПС
Съдът счита, че следва да приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Що се отнася до вменените на жалбоподателя нарушения, свързани с
непредставяне на СРМПС, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено
непредставянето на СУМПС с твърдението жалбоподателят да не може да
представи сочените документи.
Видно от текста на нарушените норми съставомерната форма и на
двете изпълнителни деяния е "неносенето" на споменатите документи. Двете
понятия "не носи" и "не представя" не са идентични и между тях не може да
се постави знак на равенство, доколкото е напълно възможно дееецът да е
носил със себе си СУМПС, но да не го е представил по различни причини.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, т. е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи
6
на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл. 53 от ЗАНН "наказващият орган“ издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина...
". В административно наказателното производство тежестта на доказване
лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е
извършил нарушението, респективно, че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения
акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административно
наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и
доказателствената тежест остава за административно наказващия орган,
съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в
административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.
Разпитаните в съдебното следствие св.М. П. и св.Я. Е., по никакъв начин не
допринасят в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая,
включително след предявяване съдържанието на съставения от първия АУАН.
След като св.П., установил непосредствено нарушениато, не предоставя
сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт, не е
достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието
му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други
доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Ето защо възражението на
жалбоподателя - че не е извършил нарушението, не могат да бъдат
игнорирани като недостоверни и защитни.
7
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вменените на Д.
Н. нарушения не са доказано по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактическата обстановка е правилно установена, че нарушенията са
извършени и то виновно, и че законосъобразно е бил привлечен към
административно наказателна отговорност за тях.
Предвид гореизложеното съдът прие, че НП следва да бъде изцяло
отменено като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0819 -
003759/11.10.2023 год. на Началник група в Сектор „ПП“ в ОД МВР - Варна,
с което на Д. Х. Н., ЕГН ********** са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137А ал.
1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДП; глоба в размер на
10.00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–
2539/17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
8
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9