Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

             №………

 

 

гр. Пирдоп, 05.05.2017 година.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

            Районен съд-Пирдоп(РСПп), първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

      Председател: Симеон Гюров

 

при участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 302 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 362 - чл. 364 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№572/23.06.2016 г. на „С...” ЕООД - гр. Сливница, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Сливница, община Сливница, Асфалтова база, представлявано от ...И. - управител на дружеството, действащо чрез пълномощника си адв. Илиян Ш.,***, срещу „...-с. Антон, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Антон, община Антон, област София, ул. „Европа” № 44, представлявано от ...- управител на дружеството. Ищецът твърди в исковата молба, че с ответното дружество „...-с. Антон постигнали споразумение, по силата на което ответника следвало да им прехвърли собствеността върху специален автомобил, МЕРЦЕДЕС 1820, с регистрационен номер ..., рама No. ..., двигател No. ...като авансово заплатили сумата от 5 000,00 лв, видно от разходен касов ордер от 22.10.2015 г. Твърди, че постигнатото съгласие било обективирано във фактура № 385/28.10.2015 г., в която се съдържали всички съществени елементи от договора за продажба, вкл. и продажната цена от 17 880.00 лв с ДДС. Твърди, че доколкото постигането на съгласие относно тези елементи е удостоверено с подписите на законните представители на дружествата, посочената фактура имала характера и значението на предварителен договор за продажба на горепосоченото МПС. Ищецът твърди в исковата молба, че предвид обстоятелството, че между страните не бил изрично уговорен срок за изпълнение на задълженията им за прехвърляне на собствеността по предвидения в закона ред и за заплащане на продажната цена, с нотариална покана per. № 7969, том 3, акт 5 по описа на нотариус Румен Д. с per. № 274 на НК, връчена на ответника на 29.03.2016 г., последният бил поканен да се яви на 15.04.2016 г. в 14.00 часа в канцеларията на Нотариуса за сключване на окончателен договор, когато и ищецът да изпълни задължението си за заплащане на продажната цена. Ищецът твърди в исковата молба, че въпреки, че ответникът бил надлежно поканен да изпълни задължението си за прехвърляне правото на собственост върху процесния автомобил и да получи изпълнение на паричното им задължение, същият не се явил на посочения от тях ден и час, нито пък посочил друга подходяща за него дата за изпълнение на предварителния договор. Твърди, че неявяването на ответника за сключване на окончателния договор е удостоверено с констативен протокол акт № 192, том 3, per. № 11444 по описа на нотариус Румен Д. peг. № 274 на НК. Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед на гореизложеното, безспорно се явява, че ищецът е изправна страна по договора, а ответника, който е собственик на моторното превозно средство - предмет на договора, не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор като прехвърли собствеността върху процесното МПС по съответния ред, предвиден в чл. 144, ал.2 от ЗДвП - с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните и с това е изпаднал в забава съгласно чл. 84 от ЗЗД. С оглед на това, за ищеца се поражда правото да иска обявяване на предварителният договор за окончателен. Предварителният договор, обективиран във фактура № 385/28.10.2015 г. е сключен в изискуемата от закона форма - писмена съобразно чл. 19, ал.1 от ЗЗД, конкретизирани са съществените условия на окончателния договор - индивидуализирани са страните, цената и обекта на сделката.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви предварителен договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 385/28.10.2015 г., по силата на който „...-с. Антон, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Антон, община Антон, област София, ул. „Европа” № 44, представлявано от ...– управител на дружеството прехвърля на „С...” ЕООД -гр. Сливница, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Сливница, община Сливница, Асфалтова база, представлявано от ...И. – управител на дружеството, правото на собственост върху специален автомобил, МЕРЦЕДЕС 1820, с регистрационен номер ..., рама No. ..., двигател No. ...при продажна цена 17 880.00 лв с ДДС, за ОКОНЧАТЕЛЕН. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява становище за основателност на исковата претенция, претендира разноските по делото, заявява становище за прекомерност на същите на ответника.

Ответникът „... с ЕИК ..., в срока по реда на чл. 131 от ГПК, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представтел, заявява становище за неоснователност на исковата претенция, претендира разноски.

           

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            По делото са приети като  писмени доказателства РКО от 22.10.2015 г.; Фактура № 385/28.10.2015 г.;.Нотариална покана peг. № 7969, том 3, акт 5 по описа на нотариус Румен Д. с peг. № 274 на НК; Протокол акт № 192, том 3, peг. № 11444 по описа на нотариус Румен Д. с per. № 274 на НК; Протокол за опис на движима вещ от 28.05.2015г.; Обявление за насрочване на публична продан по изп.д. 154/2015г. на ЧСИ Георги Каримов; Протокол Обявление за публична продан по изп.д. 154/2015г. на ЧСИ Георги Каримов;  Постановление за възлагане на движима вещ от 06.08.2015г. по изп.д. 154/2015г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег.792, СОС; Протокол за предаване на движима вещ от 02.10.2015г.; Молба с изх.№01/04.01.2016г. до ЧСИ Георги Каримов от „...; Протокол за предаване на движима вещ от 21.01.2016г.; Жалба до началника на РУП Сливница с вх.№347000-187/22.01.2016г. за съдействане на намиране на вещта; Искане за насрочване на въвод във владение до ЧСИ Г.Каримов от 18.02.2016г.; Молба до Районна прокуратура Сливница от 24.02.2016г. по пр.пр. 234/2016г.;Искане до Началника на РУП - МВР Сливница с вх.№344000-275/24.02.2016г.; Протокол за предаване на движима вещ от 24.02.2016г.; Постановление от 17.05.2016г. по пр.пр. 234/2016г. на Районна прокуратура
Сливница; Справка за образувани дела при КЧСИ срещу „БКС” ООД с ЕИК; Счетоводни регистри, в които са отразени фактурата и КИ; Дневник на продажбите на „... за м. 10.2015; Дневник за продажбите на „... за м.01.2016;      Аналитичен регистър Каса с/ка 501 „... за 01.10 - 31.10.2015г. (в което няма отразяване на постъпила сума по РКО);    Извлечение по разплащателна сметка №10/02.11.2015г. на „...; Извадка от ел. поща по изпращане на фактурата и на КИ; Ел. съобщение от 04.11.2015г.; Ел. съобщение от 22.01.2016г.; Справка за образувани срещу „БКС” ООД изпълнителни дела при КЧСИ; Копие на голям талон на автомобила; Допълнително споразумение към трудов договор между „... и М. Георгиева Б..., назначена при него като счетоводител;  Договори за снегопочистване и опесъчаване между „... и трети лица; писмо от Община Сливница, към което е приложено Удостоверение изх.№ 77-01-31/19.01.17 г. издадено от служба „ГРАО“; Представените с писмо изх.№ 04078/11.11.2016 г. на ЧСИ Георги Каримов, рег.№ 792 писмени доказателства по опис-протоколи за предаване на движима вещ, постановление на Районна прокуратура гр.Сливница от 07.11.2016 г., договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2016 г., от който се установява, че е сключен за процесното МПС, с който е прехвърлана собствеността му от „... с ЕИК... на „Ванеса кар” ЕООД с ЕИК201055788, като по откритите процедури по оспорване на същия и по оспорване на РКО от 22.10.2015 г., настоящия състав намира, че оспорванията не са доказани.

От разпита на свидетеля Станислав Маронав се установява, че работи в „С...” от 7-8 г. на длъжност шофьор и познава г-н ...,бил спечелил един камион на публична продан и дошъл да си го взима. Тогава се запознали, било 2015 г. Той дошъл да си взима камиона и установил, че камиона е счупен и му предложил, лично на него му казал, че не може да си го вземе, че камиона бил счупен. ...предложил на свидетеля да му дадат 15000 лева без ДДС и камиона да си останел за тях и свидетеля му казал, че аз тези решения не може да ги вземе. Отишъл при ... И.... Казал му, че имало такъв вариант. Той казал „...”. Викнал го. Били тримата: свидетеля, ...и се разбрали камиона да си останел, да му дадат парите. В смисъл те се разбрали в негово присъствие, че ако му дадат 15000  лева без ДДС, доколкото си спомня камиона си оставал за тях. Това го е чул. Писмено не е видял. Той дошъл след 2-3 дни, свидетелят пак присъствал, ...дошъл и свидетеля го засякъл, защото не е бил на взимането на парите, засякъл го, като си тръгвал и го попитал: „Всичко точно ли е?”. Той му казал: „Да, ок. Всичко е точно”. Те се разбрали, че като се прехвърли камиона при нотариуса, че нали те трябвало да му платят останалата стойност. При нотариуса при прехвърлянето плащали му камиона и той си оставал за тях.Свидетелят установява, че управител на „С...” била Василка И., като свидетля чул нещо, че говорят – „как е минала срещата с ....” Тя се интересувала и ... й казал, че всичко било ок, че всичко било точно. Тя казала: „Добре”, като на този разговор, който се водел между ... и С..., били само тримата, не  присъствал някой друг освен тях и се провел в офиса, на ...в стаята.Свидетелят установява, че работя в „С...”. Собствеността на камиона не знае на коя фирма е. Не може да каже като представител на фирма или като физическо лице бил дошъл С... тогава. Те тогава се запознали. Попитал го какво е състоянието на камиона. Свидетелят му казал, че има проблем, дал сведенията като шофьор. Срещата била пред офиса на фирма „С...” до камиона. Гаражът, дето им бил там. На „Сторйтранс” гаража бил в Сливница – асфалтова база се водело – гр.Сливница, вместо улица се водело асфалтова база. Това мисли, че било на „С...”. Свидетелят не етолкова запознат, но мисли, че било на „С...”. Отделяли се от главния път и доколкото е запознат - това била базата на „С...”, там стояла техниката, там бил и камиона. Не знае дали това била базата на „БКС”. ...бил съпруг на Василка И.. ...първо на свидетеля предложил да купи автомобила. Тъй като Василка я нямало, свидетеля отишъл и му предложил на него – на .... Не може да си спомни кой първи споменал „да се прехвърли на „С...”. С... го е виждал два пъти. Първия път, когато бил дошъл да си взима камиона и след това, когато да си взимал 5-те хиляди лева. Уговорката станала първия път в присъствието на ..., на свидетеля и на С.... С... бил сам. Първо на свидетеля му предложил. После свидетеля предложил на .... Нямало друг човек със С.... Не е видял друг. Може да е бил някъде. Не знае. Не помни, когато се наложило да се вика полиция, прокуратура и бил принудително взет камиона. Не помни за среща помежду него, ..., адвокат Д. и ЧСИ Георги Калинов в базата на „БКС”. Свидетелят установява, че С... не го виждал друг път – освен двата пъти. Не знае какво е станало с камиона после. Така се случило, че бил и отпуска тогава и не може да каже точно след това за камиона. Не знае този камион ползван ли е за снегопочистване, на го е карал. При предаването на парите лично не е бил там, но казали, че се бил подписал, бил отвън и той като си тръгнал, го попитал: „Всичко точно ли е?”. Той му казал, че всичко е ок. Не е бил при предаването на парите. Бил на плаца. Докато бил в офиса с ...говорейки за покупката на камиона, ... не е отправял някакви заплахи към С... А..., разбрали се за парите и нищо, нито било имало някаква скандали. Не било имало заплахи.  ...първо на свидетеля предложил, но той му казал, че не бил никакъв и отишъл да пита .... Предложил първо на свидетеля да му дадат 15000 лева. Свидетеля отишъл и казал на ... И.... Той казал: „Викни човека”. Свидетелят смята, че като шофьор не може да вземе такива решения, а ... можел. Свидетелят не се е свързвал с Василка. ... евентуално бил уведомил Василка за преговорите – не знае. Настоящият съдебен състав не следва да цени показанията на свидетеля, водим от разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, като същите са заинтересовани и с оглед йерархическата зависимост на същия от ищеца по делото.

 От разпита на свидетеля М. Б... се установява, че работи като счетоводител на трудов договор към „Сантино”.  Специалният автомобил бил спечелен на търг от „Сантино” с документи. По документи бил осчетоводен като дълготраен актив на дружеството, след което префактуриран на фирма, нямала спомен коя,  мисли, че било октомври месец, преосчетоводен по правилата и осчетоводена фактура,  след което в края на годината, поради това, че фактурата не била документ за собственост или за отписване на този вид дълготраен актив, било пуснато кредитно известие неплатена фактура и сторнирана издадената фактура. Това е, което знае. Кредитното известие тя го написала и тя го пуснала, с копие по електронна поща. Г-н А... и казал да изпрати копие, като оригинала, казал, че щели да си го изпратят по пощата. Причината за анулиране – той и казал да анулира към 31.12.2015 г. по памет. Нямало документ, с който този актив да бъде отписан от активите на дружеството. Нито договор за покупко- продажба, нито за прехвърляне на собствеността на този актив. Една фактура, специално за този вид активи нищо не означавала според нея счетоводно. Нямало плащане по тази фактура.

От разпита на свидетеля ...се установява, че познава С... от доста време, били съученици. Познава го от 15-20 г. Като бил почивка, ходил при него, работел понякога. Със С... били близки. Знае за закупен от фирмата на С... снегорин. Казал, че го бил спечелил на някакъв търг. 4-5 пъти бил ходил с него на Сливница за този снегорин. Първият път били свидетеля, С... и съдия изпълнител. Имало и други хора там – работници на фирмата. Ималои други хора, които също като тях били дошли някакъв снегорин да купуват. Отишли, закарали два акумулатора, нафта. Сипали нафта, сложили акумулаторите. Опитали се да го запалят, само че потекло масло. Поискали съдействие от момчетата, дигнали кабината. Установили, че я нямало гориво-нагнетателната помпа и нямало как да запали без нея. Отзад също била свалена някаква помпа. Разбрали се там да се обадят кога да идат да го вземат. Следващото посещение отишли с него двамата, само че охраната не ги пуснала да влязат. Със С... двамата отишли. Не знае С... с кой се разбрал. Той казал: „Разбрахме се да го направят. Камиона трябва да го вземем в движение” и те тръгнали. Пазачът не ги пуснал да влязат. Отишли до бариерата и пазача казал: „Няма да влизате. Шефът ми е наредил да не пускам никой!”. Това се случвало в Сливница, базата на „БКС”. „Асфалтна база БКС”, свидетеля мисля, че пишело отгоре. Свидетеля описва главният  път, който отивал в посока Драгоман, свивало се в дясно, слизало се и било близко, до главния път Била базата. Не била на самия главен път. На 300-400 метра след главния път била базата.  Другото посещение било с ЧСИ и с полицаите. Отишли със С.... Били се разбрали с ЧСИ и отивали да го вземат. Били слезли долу в Сливница да ядат и той казал: „А! Ето го нашия камион”. Свидетелят го попитал дали е сигурени, че е той. С... казал че  етой, знаел номера. Камионът минал покрай тях и заминал покрай ж.п. прелеза в посока София. Те продължили да си хапват. След половин час дошъл съдия-изпълнителя и им се обадил и се срещнали. Дошли и полицаите. Отишли на базата на „БКС”, като свидетеля тогава не бил влизал вътре, бил отвън в колата. Влезли полицаите и съдия-изпълнителя и С... и се оказало, че камиона го нямало в базата. Седяли там час-два може би, да не каже и три и си тръгнали. Следващото посещение било в една друга база бил камиона, запушен бил в средата. Пред него и зад него имало други камиони и не можело да се изкара. Тогава пак били свидетеля, съдия изпълнителя, полицаите и адв.Д.. Тогава стояли цял ден. До тъмно стояли. Накрая вече на деня с триста офанзиви и разни премеждия го откарали в полицията в Сливница. През цялото време идвали най-различни коли да ги заплашват. Дошла някаква жена – „Вие какви сте, та ще взимате камиона? Аз ще ви оправя!”. Това се случвало на главния път на Сливница, посока Драгоман. Не знае на кой била тази база. Камионът бил там. Базата се намирала до полицейската караулка. Това било друга база. Не била асфалтовата база, в която камиона бил преди. Това било някакъв гараж. Там имало и други камиони, били пак такива снегопочистващи, имало и други техники, трактор някакъв имало. Първото посещение, свидетеля мисли, че било ноември месец, 2015 г. , когато отишли със съдия изпълнител. Следващият път бил след една седмица или 10 дни. Някъде от този период. Не е било повече. Със съдия изпълнителя и с полицаите, ако не го лъже паметта, било януари 2016 г., там някъде,може и да не е било януари, но там някъде било, доколкото си спомням. Камионът бил „Мерцедес” с „песекар” – за снегопочистване, снегорин. След като го закарали в полицията, не знае какво било станало с него. Казали, че ще го закарат в полицията, ще го запечатват, пред полицията да стоял и от там насетне някакви процедури трябвало да текат. Свидетеля си нямал на идея какво било станало с камиона.

От приетата по делото Съдебносчетоводна експертиза и изслушано по нея вещо лице в с.з. се установява, че в.л. и в двете счетоводства е извършила проверка, като в последния момент е извършила проверка в ищцовото дружество в счетоводството, в офиса на фирмата. Счетоводството на фирмата се намирало в „Сливница”. Там го е  посетила. В.л. очаквало да му изпратят документи, но така се наложило аварийно да отиде. Мисли, че счетоводителката се казвала М.. Имала името, но в момента не може да каже фамилията й. Знае, че и счетоводителката на ответното дружество е М.. Осъществила е и с нея контакт – М. Б.... В счетоводството на ищцовото дружество и били представени документи, които в.л. е поискало. Използвала е „Главна книга на доставчици” на „С...”, от където било видно движението и осчетоводяването на документите. Използвала е „Аналитичен дневник на сметка 205 транспортни средства” за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. Използвала съм „Главна книга на сметка доставчици” за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. Това са документите, които в.л. преценило, че трябва да прегледа, за да отговори на въпросите. В.л. установило, че фактурата от м.октомври 2015 г. била осчетоводена на 01.01.2016 г. Така пишело в документите – с основание „Специален автомобил Мерцедес”. Имало и документи за месеца, в който е издадена фактурата, но видно от тези документи не са били осчетоводени през месеца, в който датира фактурата. В.л. сочи, че счетоводителите имат задължение да го осчетоводят в месеца, в който е възникнало данъчното събитие. В документа пишело, че фактурата била осчетоводена на 01.01.2016 г. – счетоводната операция е с дата 01.01.2016 г., като фактурата е осчетоводена като неданъчна фактура – вероятно, защото не бил спазен периода. Вероятно – в.л. като счетоводител го казва. Сумата във фактурата била 17880 лева, включено е ДДС, но самата счетоводна операция била като фактура с неначислено ДДС. В смисъл фирма „С...” не била ползвала данъчен кредит. Няма поставен въпрос  дали правилно е осчетоводена фактурата. РКО бил отразен в счетоводството на „С...” в сметка „501” на 01.01.2016 г. отново на датата, на която била отразена фактурата. Допустимо било в счетоводната практика документа да е издаден през октомври, а да е отразен счетоводно през януари.  Сметка „501” била сметка „каса”. РКО бил отразен в тази сметка. Означавало, че парите са излязли от касата на фирмата. Нямало аналитично осчетоводяване на този разход към месец октомври. Нямало двойно осчетоводяване и октомври и януари. Осчетоводяването било извършено на 01.01.2016 г.

От приетата по делото Съдебнографическа  експертиза, съдържаща Протокол №2 и Протокол №3, и изслушано по нея вещо лице в с.з. се установява, че подписът в графа „Получил сумата” в РКО от 22.10.2015 г. за сумата от 5000 лв.  и подписът за „Продавач” в Договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2016 г. е положен от лицето .... В.л. сочи, че по заключението по Протокол № 3 образците, които е използвал, са описани и те са експеритментални и свободни. Свободните образци са описани в началото на първа страница. Свободните образци са тези, които лицето е полагало по различен повод, а експериментални са тези, които в.л. е взел лично по делото. На стр. 3, на фиг. 4 са посочени само образци от подписа на г-н Николов. В Протокол № 2 подробно в.л. е описало и е представило съвпадащи общи и частни признаци за лицето ..., поради което смята, че не е необходимо да ги представя и в този протокол,защото е абсолютно същото. В Протокол № 3 не вижда смисъл ди ги представя, като те са по едно и също дело. В Протокол № 2 на стр. 3 е отразено, че формата на движение при изписване на парафната част е дъговидна – изписана е с позиция 7. Като се върне на предишната страница, където в средата на листа има подробно описание в разчитането на подписа на г-н ..., в.л. е посочил, че се наблюдава вариантност – 4 форми, т.е. подписите на лицето имат доста голяма палиативност. Признак № 7 не съвпада във всички подписи, но трайно е отразен. На стр. 4 в.л. сочи, че наред със съвпаденията има и различия, които не променят и не влияят на вече направения извод в заключението. В по-голямата част на подписите този признак за дъговидна форма при изписване на парафната част е съвпадащ. На стр. 3 в подпис № 1 и в № 3 формата е дъговидна, както и в № 4. Самото онагледяване, което в.л.праве като позиции с признаци не е направено във всички, за да не става претрупано. Седми признак важи за някои подписи, за някои не. Може да посочи и посочения подпис под № 5 – там също е дъговидна формата. По-слабо е изразена, но е дъговидна. Заключението, което е направило в.л., се базира не на един признак, а на комплекс от признаци. Относителният размер на последния безбуквен елемент спрямо предходния и б.“С“ е по-малък. Както и да го приемат в случая е по-малък. Транскрипцията се състои от една буква „С“ и от няколко примковидни елемента, като последния е по-малък по височина. Има безспорно разлика – както в.л. споменало, има вариантност в подписа. Височината на парафната част дали е съвпадащ или несъвпадащ елемент в.л. не я посочвал като признак, но пак се връщали на това, че подписите имат вариантност. Ако вземат за пример тези, които е сложил като сравнителни образци – не била по-висока. Образците, които в.л. е взело от г-н ...били приложени в експертизата – така, че там могло да се видят различни варианти. Взел е само няколко, за да онагледи. Изследвал се само един подпис – тези бил сравнителни образци. Изследвам и сравнявам с всички образци, които имам от лицето. Подпис № 5 бил от личната карта на лицето. Очевидно бил положен с повече старание и леко се различавал от останалите. В случая се търсела устойчивост и повтараяемост в признаците, които в комплекс говорели за съвпадение.  В случая в.л. не е направило подробно описание, сравнително изследване между подписа за „Продавач” и образците от подписа на ..., поради това, че такова изследване за същото лице, със същите образци, подробно било описано в Протокол № 2, който е съставен от в.л.по същото дело.

 

  При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен договор по см. на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен обект, че ищецът се явява изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното прехвърляне на вещта, в това число, че ответникът се явява собственик на вещта. От доказателствата по делото не се установи безспорно, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №385/28.10.2015 г., по който е заплатена авансово сумата от 5000 лв. с разходен касов ордер от 22.10.2015 г. Ищецът се позовава на сключен предварителен договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №385/28.10.2015 г., по който е заплатена авансово сумата от 5000 лв. с разходен касов ордер от 22.10.2015 г., като според чл. 144 от ЗдвП нерегистрираните в България МПС могат да се прехвърлят с писмен договор, а само за регистрираните, се изисква нотариална заверка на подписите. Това рефлектира и върху формата за валидност на предварителните договори за продажбата на МПС от съответната категория. Писмен трябва да бъде предварителния договор за прехвърляне собствеността върху регистрирано МПС, според чл. 19, ал.1 ЗЗД, но не и върху нерегистрирано такова, което може да се продава с обикновен писмен акт, какъвто не е настоящия казус. Настоящият съдебен състав намира също,  че и поради цената на твърдяния предварителен договор писмената форма се явява задължителна за неговото доказване на осн. чл. 164, ал. 3 от ГПК. В процесния ПКО от 22.10.2015 г. е  описан процесния автомобил с посочване на марка и ДКН, но насрещната страна не е ответното търговско дружество „..., а е физическо лице. Ищецът не доказа безспорно, че  е била постигната уговорка относно цената, на която ответникът обещава да му прехвърли собствеността върху автомобила, като не се установи същата да е заплатена. Тази незавършеност на фактическия състав на предварителния договор  означава, че той не е породил действие изначално, респективно няма как правата на ищеца по повод на платените суми да се квалифицират като вземане за връщане на дадено на неосъществено основание. За да е налице тази хипотеза трябва да има валидно възникнала облигационна връзка, на основание на която е извършена престацията от едната страна, но в последствие да е станало невъзможно изпълнението от другата в правоотношението. Не такъв е процесния случай, защото при липса на съгласие относно цената, предварителния договор не може да се приеме за валиден. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото безспорно се установи, че ответнико „... ЕООД не е собственик на процесната вещ, като с договор от 22.08.2016 г. собствеността е прехвърлена от „... с ЕИК... на „Ванеса кар” ЕООД с ЕИК201055788.

С оглед на горното следва да се приеме, че ищцовата страна не е доказала при условията на пълно и главно доказване наличието на договор, пораждащ облигационно-правна връзка между страните, поради което предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.362-чл.364 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Относно разноските в производството:

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство, като с оглед направено от страна на процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, заплатено от ответника в размер на 1 550,00лв., настоящия състав намира, че същото следва да се определи съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като  следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 1 066,40 лв., като ищеца следва да заплати на ответника общо направени разноски в размер на 1 216,35 лв.

 

            Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на „С...” ЕООД с ЕИК ... срещу „... с ЕИК ..., за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 385/28.10.2015 г., по силата на който „...-с. Антон, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Антон, община Антон, област София, ул. „Европа” № 44, представлявано от ...– управител на дружеството, прехвърля на „С...” ЕООД-гр. Сливница, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Сливница, община Сливница, Асфалтова база, представлявано от ...И. – управител на дружеството, правото на собственост върху специален автомобил, МЕРЦЕДЕС 1820, с регистрационен номер ..., рама No. ..., двигател No. ...при продажна цена 17 880.00 лв с ДДС, като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА „С...” ЕООД с ЕИК ... да заплати на  „... с ЕИК ..., сумата от 1216,35 лева, представляваща  разноски в настоящото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: