Решение по дело №3037/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3203/18.6.2014г.

                                  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХV – ти граждански състав, в открито заседание на 21 МАЙ 2014 година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ  КОЛЕВА

при участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3037 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК- за приемане за установено в отношенията между А.И.М. с ЕГН ********** чрез пълномощници- адв. Савов и адв. Кр. Катева и двамата от ВАК и К.Т.К. И СОФКА Т.И., че А.М. е собственик на ПИ с площ от 600кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, м-ст „Бялата чешма”(Дилбер шешма), попадащ в зона за земеделско ползване, съставляващ имот № 106 в кв. 21 при граници: Никола Василев, Снежана Стоянова, Любомир Стойчев и път, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106 на основание давностно владение продължило повече от 15 години.

Предявява иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен НА за собственост № 200 том ХІІІ дело № 6892 на Нотариус при ВРС, с който общият наследодател на ответниците е признат за собственик на процесния имот.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 61 том VIII дело № 3880 от 1994г. на Нотариус при ВРС е признат за собственик върху поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, местност „Бялата чешма" (Дилбер чешма), попадащ в зона за земеделско ползване, съставляващ имот пл.№ 106 (сто и шест) в квартал 21 (двадесет и едно), при граници: Никола Василев, Снежана Стоянова, Любомир Стойчев, път. Придобил собствеността въз основа на трансформирано право на ползване в право на собственост, предоставено въз основа на удостоверение за предоставено право на ползване № 109 от 29.11.1983г., Оценителен протокол № 923/1.02.1994г. вносни бележки от 25.02.1994г. През 2009 г. подава заявление за изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на град Варна, ЕКАТТЕ 10135 община Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата" одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК за поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106. Като въз основа на подаденото заявление за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри бе издадена Заповед № КД - 14 - 03-1547 от Началника на СГКК - Варна.

Против Заповед № КД - 14 - 03-1547 от Началника на СГКК - Варна, била подадена жалба от наследниците на Тодор К. ***, починал на 18.02.2005г. К.Т.К. ЕГН ********** и Софка Т.И. ЕГН **********. към жалбата същите представят нотариален акт за собственост № 200 том XIII дело № 6892 от 1998г. на Нотариус при ВРС с който Тодор К.Т. е признат за собственик на имот с пространство от 535 кв.м., представляваща част от имот пл.№ 106 по КП „Бялата чешма и дъбравата" от 1990г. Констативният нотариален акт е съставен въз основа на Решение №471/04.02.1998г. на ПК - Варна. С решението си по адм. дело № 351/2012г., което решение беше потвърдено с Решение № 14957/27.11.2012г. по адм. дело № 9502/2012 на Върховния Административен съд на Република България - Второ отделение административният съд установил, че са налице титули за собственост на различни субекти по отношение на една и съща територия и че се касае за материално правен спор за собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, местност „Бялата чешма" (Дилбер чешма), попадащ в зона за земеделско ползване, съставляващ имот пл.№ 106 (сто и шест) в квартал 21 (двадесет и едно), при граници: Никола Василев, Снежана Стоянова, Любомир Стойчев, път, а съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106, на основание давностно владение продължило повече от 15 години, като на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост № 200 том XIII дело № 6892 от 1998г. на Нотариус при ВРС с който общият наследодател на ответниците е признат за собственик на процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК препис от исковата молба е изпратен на ответната страна. Депозирали са писмен отговор. Считат, че така предявения положителен установителен иск е допустим. Изрично условие за допустимостта е наличие на правен интерес у неговия подател. Твърдят, че по представените към исковата молба документи се изхожда, че е налице такъв интерес у ищеца. Считат, че иска е неоснователен, тъй като ищеца основава твърдяното право на собственост с нотариален акт, с който е признат за собственик на полски имот. Оспорват НА от рода на констативните, той не материализира право на собственост. Издаден е на основание § 4 и в него е посочено придобивното основание се посочва покупко-продажба. Налице е разминаване на формата на законово основание. На следващо място, отбелязва, че следва да се признава правото на собственост върху сграда, а такава не е описана. Твърдят, че е трансформирано право на ползване в право на собственост и това оспорват изцяло. Още през 1997 г. преди получаване на решение на бащата на ответниците Тодор К., те са се снабдили със служебна бележка по ПНА на Бялата чешма, че за имота 106 няма данни за извършено плащане на ползвател. Считат, че предявената искова претенция е неоснователна, недоказана. Подробно описват, че са извършвали съответните действия за снабдяване с предварителни документи и окончателно изготвен нотариален акт № 200 през 1998г. на нотариус при ВРС.

Наред с писмения отговор предявяват насрещен иск 108 от ЗС. Твърдят, че с решение 471/1998 г. на ПК Варна им е възстановено право на собственост на техния баща Тодор К. върху недвижим имот нива, с площ 2234 кв.м, в землището в кв. Виница. За територията, в която се намира имота е одобрен ПНИ със заповед от 05.06.2008г. Плана не е обжалван в частта за имота 106 и е влязъл в сила. Ответникът по настоящия насрещен иск по времето, когато е била довършвана процедурата по реституция на имота не е владеел имота, нямал е ограда, местото не се е обработвало. М. се е нанесъл в имота след 98 г. и въпреки многократните им опити, отказал е да им предаде владението. В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде владението на поземлен имот 106, със съответния идентификатор 10135.2516.106 със съответните граници и молят за съответните експертизи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от представените по делото Удостоверение за предоставено право на ползване № 109829.11.1983г., Оценителен протокол № 923/01.02.1994г. и вносни бележки от 25.02.1194г. ищецът А.М. твърди, че е трансформирал право на ползване в право на собственост върху процесния имот.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 61 том VIII дело № 3880 от 1994г. на Нотариус при ВРС, с който ищецът А.М. е признат за собственик върху поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, местност „Бялата чешма" (Дилбер чешма), попадащ в зона за земеделско ползване, съставляващ имот пл.№ 106 (сто и шест) в квартал 21 (двадесет и едно), при граници: Никола Василев, Снежана Стоянова, Любомир Стойчев, път.

По подадено от ищеца заявление за изменение на КК и КРна гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135 община Варна СО”Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” Началника на СГКК- Варна е издал заповед № КД- 14- 03- 1547.

По делото са представени писмени доказателства, от които е видно че срещу тази заповед е подадена жалба от наследниците на Тодор К.Т. – К.Т.К. и СОФКА Т. КОСТАДИНОВА. По проведеното административно производство с Решение на Върховен административен съд № 14957/27.11.2012г. по адм.дело № 9502/2012г. е установил, че са налице титули за собственост на различни субекти по отношение на една и съща територия и се касае за материално- правен спор за собственост.

Ответната страна е представила по делото служебна от Район „Приморски”- община Варна, от която е видно, че същата е издадена в уверение на това, че за имот № 106 в м-ст „ Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата” няма данни за извършено плащане от ползвател.

Представено е и Решение № 471/04.02.1998г. на ПК- Варна, от което е видно, че е възстановено правото на собственост на Тодор К.Т. в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху НИВА с площ от 3,994дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на Виница в местността КАНАРА ЙОЛУ , в която попада като V-част от нива с площ от 0,535 дка, представляващ пл.№106 при граници- ПИ с пл.№ 105,  на северозапад; път- на североизток; югоизток  пл.№ 107 и част от пл.№ 106 на югозапад. В тази връзка бил издаден оценителен протокол, съставен от лицензиран оценител, като сумата по този протокол видно от банково бордеро била преведена по банкова сметка ***”Експресбанк”- клон Транспортна- с титуляр А.И.М..

В хода на производството бяха ангажирани гласни доказателства, от които става ясно че от 1983г по ПМС ищецът владее процесният имот, че е изградил за времето от 1983-1991г. масивна постройка в имота и че същата е с прекарано електричество и вода.

По делото е била допусната съдебно- техническа експертиза, от заключението на която става,  че е на лице идентичност на процесния имот с имота по документите, представени от ползвателя – М.. Заключава вещото лице, че в имота има изградена постройка с площ от 37 кв.м. и пристроена към нея складова масивна постройка с площ от 13,10 кв.м. Основната постройка се състои от две полусутеренни стаи със светла височина от 2,20кв.м., подът на които е 1,20 под нивото на прилежащия терен…..постройката е електрифицирана и водоснабдена.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По така предявеният положителен установителен иск в тежест на ищеца бе в условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него  оригинерно приобивно основание. Ищеца релевира, че е собственик на имота въз основа на давностно владение с начален период от 1983 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда .

Предявеният от ищеца положителен установителен иск при наведените фактически твърдения да е собственик на имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години и наличието на разпоредбата на чл.19 от реституционния закон ЗСПЗЗ обуславят допустимостта на иска, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Успешното провеждане на доказването по положителния установителен иск предполага установеност на следните кумулативни предпоставки: предоставено право на ползване по отношение на имота, при спазване изискванията на определени актове на държавни органи в полза на ответниците; построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на собственика чрез общината по цени определени от МС.

Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ /норма изменена  в  ДВ бр. 98, от 1997 , бр. 99 от 2002 г. , изм. бр. 13 от  2007 / Общината стопанисва и управлява  земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановени стари реални граници земите стават общинска собственост .

Фактът, че имотът предмет на установителния иск има характера на земеделска земя по смисъла на §4 от  ПЗР на ЗСПЗЗ не е спорен между страните, а и се установява от  допуснатата СТЕ, приложените по делото писмени  доказателства като скици и удостоверения, включително и от петитума на исковата молба. .

Процесния  имот не се спори между страните, че се намира и в терен по § 4  ПЗР на ЗСПЗЗ . Нормата на § 4 на  реституционния закон повелява, че се прекратява правото на ползване върху земи, предоставени на граждани по силата на актове на  Президиума на Народното събрание, Държавния  съвет и Министерския съвет .

По силата на § 4 А ПЗР ЗСПЗЗ гражданите на които е било предоставено по надлежния ред право на ползване и при наличие  на визираните в тази норма  предпоставки придобиват правото на собственост върху предоставените им  за ползване земи, но в сроковете по ал.5 и 6 от същия параграф.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищеца не е пропуснал преклузивните срокове за придобиване на правото на собственост, подал е заявление пред общината и през февруари 1994г. е заплатил сумата, определена по оценителен протокол.

От Удостоверение за предоставено право на ползване № 109829.11.1983г.  ищецът А.М. първоначално е получил право на ползване върху процесния имот. Предоставеното право на ползване е станало въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ, като законодателят е предвидил осъществяването на специално административно производство по признаване правото на собственост върху такива земи. Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ гласи, че правото на ползване се прекратява върху земеделски земи предоставени на граждани по силата на изрично изброени актове” и същото се трансформира в право на собственост. В следващите параграфи е указан редът и условията относно осъществяване на правата на така наречените ползватели само в случай, че същите са заявили правото на придобиване на собственост върху земята в дадения от закона срок и пак в този срок да предприели необходимите действия, за да настъпи вещно-правната трансформация на правото на ползване в право на собственост върху същата.

Следващата предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е наличието на сграда по смисъла на строителни правила и норми, действащи към изискуемия от закона момент /01.03.1991г./ - ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ /отм./. За да е налице "сграда" по смисъла на ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо намиращата се в процесния имот постройка да е пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ и да има най-малко следните помещения: помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, ел. и В и К инсталации. Показанията на разпитаните свидетели установяват, че още през 1983 – 1991 г. в имота е имало построена сграда, която е отговаряла на нормативно установените изисквания, тъй като е била годна за постоянно, временно или сезонно ползване и е имала изискуемите по наредбата помещения и технически характеристики. Изложеното налага извода за наличие на сграда в имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ, а именно до 01.03.1991 г.

Представени са доказателства, че земята е била заплатена от ползвателя А.М. в срок и в размери, съгласно Оценителен протокол №923/01.02.1994г. Съдът приема, че оценителният протокол е издаден от компетентен орган с надлежно делегирани от Кмета на Община Варна права да одобрява изготвените оценки на земеделските земи за закупуването им от ползвателите по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ

От представените  Оценителен протокол № 923/01.02.1994г. и вносни бележки от 25.02.1194г. съдът извежда, че ищецът А.М. е транформирал правото на ползване в право на собственост и то до указания в закона срок 31.01.1998г. / на 25.02.1994г. е заплатил определената с оценителния протокол сума/.

От казаното до тук  настоящия състав на съда счита, че предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед направеното искане по чл. 537,ал.2 от ГПК от ищцовата страна  за отмяна на  КНА № 200, т.ХІІІ,  д.№ 6892/1998г., на нотариус при ВРС, доколкото се касае до последици от уважаването на иска с правно основание чл. 124 от ГПК, съдът приема, че искането е основателно и следва да се уважи, като се отмени посочения КНА за процесния имот, с който ответниците К.Т.К. и Софка Т.И. са признати за собственици , на осн. чл.  537,ал.2 от ГПК.

 

По предявения от К.Т. Кастодинов и Софка Т.И. насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС- за осъждане на А.М. да им предаде владението на ПИ №106 по ПНИ „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата” с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506 кв.м. при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107; 10135.2516.4412; 10135.2516.9541

В случая, предвид направеното от ответника изрично оспорване, в тежест на ищците по насрещния иск е да установят правопораждащите факти за правото на собственост на наследодателя им към миналия момент. В конкретния казус това се налага в още по-голяма степен, тъй като представеното по делото решение е постановено само въз основа на заявление и Емлячен регистър, който представлява допустимо и годно доказателство за установяване правото на собственост в рамките на административното производство, но не в исковото такова.

В състезателно исково производство при спор за собственост на земеделска земя актът на общинската поземлена комисия сам по себе си не може да легитимира собственика. Необходимо е претендентът да докаже и начина, по който е придобил имота до внасянето му в ТКЗС. Представените в реституционната преписка писмени доказателства не водят на извода, че праводателят на ищците по насрещния иск е придобил процесния имот по Решение № 471 на ПК- Варна от 04.02.1998г.-  част от Нива с площ от 3,994дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на Виница в местността КАНАРА ЙОЛУ , в която попада като V-част от нива с площ от 0,535 дка, представляващ пл.№106 при граници- ПИ с пл.№ 105,  на северозапад; път- на североизток; югоизток  пл.№ 107 и част от пл.№ 106 на югозапад на възмездно придобивно основание. Съдът намира, че представените писмени доказателства не са годни да легитимира наследодателя на ищците по насрещния иск  като собственик на процесния имот към момента на кооперирането. Същевременно не се установява идентичност на процесния имот с имотите предмета на  представения в реституционната преписка договор за покупко- продажба на недвижим имот от 26.11.1945г. В този смисъл приложените към реституционната преписка писмени доказателства, макар и приети като доказателства към делото, се явяват неотносими към предмета на спора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от реституционното решение собствеността върху имота е установена с клетвена декларация и Емлячен регистър, което представлява индиция, че за процесния имот не е бил представен документ за собственост.  Установените по делото факти обусловят извода, че ищците по насрещния иск не са собственици на процесния имот на наведеното от тях основание, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Това обуславя ненужността да се изследва дали ответникът притежава някакви права върху имота, тъй като изводът на съда в тази насока не би довел до различен краен извод по съществото на спора.

Освен това следва да се посочи, че  предявеният иск се явява неоснователен и поради доказаност на наведените от ответника възражения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 3 от ПМС с решение № 40/682-5-2 от 22.11.1983г. на ИК на ОбНС- Варна.

При този изход от спора съдът следва да присъди разноски в полза на ищцовата страна. Съгласно приложен нарочен списък по реда на чл. 80 от ГПК са в размер на 1188,42лева, от които 156,92лева- държавна такса, такси вписване и адвокатски хонорар в размер на 990лева.

 

  Мотивиран така, съдът

                                   

                                             Р    Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.К. с ЕГН ********** И СОФКА Т.И. с ЕГН********** , че А.И.М. с ЕГН ********** е собственик на поземлен имот № 106 с площ от 600кв.м., находящ се в землището на кв. Виница, м-ст „Бялата чешма”(Дилбер шешма), по ПНИ „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506 кв.м. при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107; 10135.2516.4412; 10135.2516.9541, на основание чл. 124 от ГПК.

ОТМЕНЯ  КНА № 200, т.ХІІІ,  д.№ 6892/1998г., на нотариус при ВРС в частта,  с която К.Т.К. с ЕГН ********** И СОФКА Т.И. с ЕГН********** са признати за собственици на НИВА с площ от 1751 кв.м. част трета с пространство 535 кв.м., представляваща част от имот с пл.№ 106 по КП „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата” от 1990г. при граници на северозапаз пл.№ 105, на североизток – полски път, на югоизток- имот с пл.№ 107 и на югозапад-  останалата част от имот с пл.№ 106, на осн. чл.  537,ал.2 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.Т.К. с ЕГН ********** И СОФКА Т.И. с ЕГН********** срещу  А.И.М. с ЕГН ********** – за осъждане на ответника да им предаде владението на ПИ №106 по ПНИ „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата” с идентификатор № 10135.2516.106 целият с площ от 506 кв.м. при граници с идентификатори: 10135.2516.105; 10135.2516.107; 10135.2516.4412; 10135.2516.9541, с правно основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА К.Т.К. с ЕГН ********** И СОФКА Т.И. с ЕГН**********, солидарно да заплатят на А.И.М. с ЕГН ********** сумата от 1188,42 лева – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: