М
О Т И
В И
към присъда по НОХД 113/2010 г.
Подсъдимия Т.Б.Й.
е предаден на съд с обвинение в това, че на **** г. в гр. К., обл.П., при условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у:
- П.В.Д., ЕГН **********,*** и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 50.00 лева;
- С.Д.Х., ЕГН **********,*** и с
това й причинил имотна вреда в размер на 20.00 лева;
- И.Г.Ч., ЕГН **********,*** и с
това е причинил на „****” *** гр. **** имотна вреда в размер на 33.00 лева,
Всичко на обща стойност 103.00 лева, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК- престъпление по чл. 211, предл. 2-ро, във вр. С чл. 209, ал.1, във вр. С чл.
29, ал.1, буква „а”, във вр. С чл. 26, ал.1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението. Пледира на подсъдимия
съдът да наложи наказание – лишаване от свобода за срок от 2г. и 10 месеца,
предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК
Подсъдимият Т.Б.Й. се признава за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съгласен е съдът да
ползва самопризнанието и събраните в досъдебното производство доказателства при
постановяване на присъдата си, като делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ
от НПК. Моли съда за по- малка присъда.
Защитникът на подсъдимия, пледира на подзащитния му да
бъде наложено наказание под законоустановения минимум и да се преспадне
времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
След запознаване с фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и след преценка на
доказателствените материали по делото,
събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т.Б.Й. е роден на ***г***,
жител и живущ ***, *** , ****, с ****
образование, ***, ****, ЕГН **********, ****.
От значение за правната квалификация
по настоящото дело е постановената присъда № ***/*** г. по НОХД №
***/*** г. на
Районен съд гр. П., влязла в законна
сила на ****
г. за престъпление по чл. 157, ал.1 във
вр. С чл. 18,ал.1 от НК, с която подсъдимия е осъден на „лишаване от свобода”
са срок от 1г. и 6 месеца и „обществено порицание”.
Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
След запознаване с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На **** г.
подсъдимия Т.Й. *** с влак, като преспал през ноща на гарата в същия град, а на
другия ден- 01.12.2009г. тръгнал из града с намерението да си набави пари, като
за целта се представял за дете- сираче от Дом за отглеждане и възпитание на
деца, лишени от родителски грижи в гр.Калофер. Подсъдимият знаел за
съществуването на дома в гр. **** тъй
като бил израснал в такъв дом, намиращ се в гр. ****.
На *** г. около
9.00ч. Й. пристигнал в базата на фирма „***” *** гр. К., която се
намира на ул.”****”- в промишлената зона на гр. ****. Подсъдимият се представил за възпитаник на Дом за
отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски глижи в гр.К.. Казал на свидетеля И. М. И.- който работил
на длъжност механик към фирмата, че бил изпратен от директорката на Дома, за да
изкаже благодарност за спонсорството на фирмата. Подсъдимият носил със себе си
три кутии шоколадови бонбони за да почерпи. Й. помолил свидетеля И. да му помогне с парични средства за да си купи с тях
обувки и яке. В този момент свидетеля И. не разполагал с пари, поради което завел подсъдимия
при управителите на фирмата- свидетелите А.Н.А. и И.Г.Ч.. След като изслушали Й.
те го съжалили и му дали сумата от 33.00 лв. За да си купи обувки и яке. На
същия ден след това, около обяд Й. отишъв в офиса на фирма ЕТ „***”- гр.К., който се
намирал на изхода на гр.К.- за гр.П., като се представил, че е от Дом за отглеждане и
възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К.. Подсъдимият споделил на свидетелката- С.Д.Х., че
желае да учи в Семинарията в гр.С. и са му необходими
парични средства за да си купи с тях панталон и риза. Х. съжалила подсъдимия и
му дала сумата от 20.00 лв., които той взел и я почерпил с шоколадови бонбони,
като казал, че на днешния ден навършвал 18 години. Следобед на същия ден
подсъдимия Й. отишъл в офиса на фирма „****” ООД. Там той се представил на свидетеля П.В.Д.-
Управител на фирмата, че е от Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от
родителски грижи в гр. К.. Й. носел три кутии с шоколадови бонбони и искал да
почерпи, понеже знаел, че фирмата е спонсор на дома в гр.К.. Носил също и рекламни тениски за подарък. Свидетелят
Д. се усъмнил в думите на подсъдимия, тъй като той лично не си спомнял да е
спонсорирал дома в гр.К., но от
съжаление към Й. върнал двете кутии бонбони и му дал 50.00 лева.
Движейки се из гр.К. подсъдимия Й. посетил редакцията на вестник „****”, където тоново се представил за възпитаник на Дом за
отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К. и поискал пари. Служителите в редакцията се усъмнили
в думите на подсъдимия, поради което се обадили на директорката на Дома за
отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К.. От своя страна тя веднага сигнализирала органите на
РУ на МВР К., че в дома няма лице с такова
описание и данни.
В последствие подсъдимият Й. бил
задържан в РУ на МВР К. за изясняване
на случая.
С протокол за личен обиск на лице от
**** г. от подсъдимия Й. били намерини и иззети: 1 брой
банкнота с номинал 50 лева С № ****** 2 броя
банкноти с номинал 20 лева с № ***** и № *******; 1 брой банкнота с номинал 10 лева с № *******; 1 брой банкнота с номинал 5 лева с № ******* и 2 броя банкноти с номинал 2 лева с № ******* и № ****, като иззетите банкноти са върнати на собствениците
им.
В хода на разследването е назначена
и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, от заключението на която е видно,
че подсъдимия страда от Олигофрения- леа дебилност, което представлява дефицит
в интелекта, умствено изоставане. Поведенчески отклонения- просия,
скитничество. Не се води на учен в психиатричен диспансер- Х.. Олигофренията при Й. не е усложнена с психопатия,
характеропатия, психоза и други. Към момента на инкриминираните деяния Й. е бил
със зъпазена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното
от него, както и да ръководи постъпките си. Й. може да възприема правилно
фактите, които имат значение по делото и да дева достоверни обяснения по тях.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите А., Ч., И., Х., Д. и Д., които
са обективни, безпристрастно депозирани и съответствуват на установената от
съда фактическа обстановка. Съдът ползва при постановяване на присъдата си
обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство, включително пред
съдия, като същите съдът цени като доказателствено средство, тъй като са
непротиворечиви, съответствуват на фактите досежно механизма на осъществяване
на изпълнителното деяние. Обясненията подсъдимия съответстват на установената в
производството фактическа обстановка, поради което се кредитират изцяло от
съда. Добросъвестно са депозирани, последователни са и подробно описват
механизма на изпълнителното деяние, което от своя страна съвпада със всички
други събрани по делото доказателства.
Съдът при постановяване на присъдата си
ползва и писмените доказателства по делото – свидетелства за съдимост, протокол
за личен обиск на лице, характеристични данни, които са събрани в предвидения
от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в пряка връзка с
останалите събрани доказателства по делото.
Съдът при постановяване на присъдата си
ползва и изготвената по делото Съдебно-психиатрична експертиза, като цени
същата, като пълна, ясна и правилна.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави
следните изводи от правна страна:
От обективна страна престъплението измама засяга
обществените отношения свързани със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът
да е възбудил заблуждение /създал невярна представа у адресата/ или поддържал
заблуждение /използвал вече създадена такава представа/ в определено – лице –
адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че Й. е осъществил от обективна страна първата
форма на изпълнителното деяние – въвел е в заблуждение пострадалите лица- П.В.Д.,
С.Д.Х. и И.Г.Ч.. Подсъдимият въвел в
заблуждение пострадалия И.Ч., като се представил за възпитаник на Дом за
отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К., че бил изпратен от директорката на този дом за да
изкаже благодарност за спонсорството на фирмата, като помолил да му дадат пари
за да си закупи обувки и яке и е поддържал това заблуждение до получаване на
сумата. Вследствие на съзтдадената невярна представа у адресата, последният
съжалил подсъдимия Й. и му дал сумата от 33 лева, за да си купи обувки и яке. Подсъдимият въвел в заблуждение пострадалата
от инкириминираното деяние С.Д.Х., като отново се представил възпитаник на Дом
за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К., че има желание да учи в Семинарията в гр.С. и му били необходими парични средства да си купи
панталон и риза и е поддържал това заблуждение до получаване на сумата.
Вследствие създадената невярна представа у пострадалата Д., последната съжалила
Й. и му дала сумата от 20 лева. Подсъдимият въвел в заблуждение и пострадалия
от престъплението П. В. Д., като и на него се представил за възпитаник на Дом
за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи в гр.К., че искал да почерпи с бонбоните, които носил със
себе си, тъй като знаел, че фирмата му е спонсор на същия дом и носил със себе
си рекламни тениски за подарък и е поддържал това заблуждение до получаване на
сумата. Вследствие на създадената у П.Д. невярна представа от подсъдимия, Д.
съжалил подсъдимия, върнал бонбоните и му дал сумата от 50 лева. Подсъдимият е
съзнавал, че с действията си възбужда и поддържа заблуждение у пострадалите от
деянието лица, тъй като той не е възпитаник на дома за отглеждане на деца,
лишени от родителски грижи в гр.К., като с това
той е целял да набави за себе си имотна облага, а именно пострадалите да се
разпоредят със свои парични средства. Всичко това се доказва по безспорен начин
от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели и дадените
от подсъдимия обяснения включително и пред съдия от Карловски районен съд.
Измамливото действие на подсъдимия– създаване на
невярна представа у пострадалите лица че е възпитаник на дома за отглеждане на
деца, лишени от родителски грижи в гр.К., че е изпратен от директора на същия дом за да
благодари за извършената по отношение на същия дом благотворителност са
мотивирали пострадалите лица да извършат действие – да дадат на подсъдимия,
както следва: И.Г.Ч.- сумата от 33 лева; С.Д.Х.- сумата от 20 лева и П.В.Д.-
сумата от 50 лева. Вторият задължителен елемент от състава на престъплението по
чл. 209, ал.1 от НК е налице – заблуденото лице – свидетелите Д., Х. и Ч. са
извършили действие на разпореждане със своя вещ – пари. Размера им е установен
по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели и от обясненията на
подсъдимия, и не е спорен в производството по делото.
Подсъдимият е нанесъл имотна вреда на пострадалите- Д.,
Х. и Ч., която вреда е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия,
и представлява престъпния резултат на престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, които съдът извежда
от действията на подсъдимия.
Съдът намира за установена в производството и
специалната користна цел – допълнителен субективен признак на престъплението –
деянието е извършено с цел подсъдимя да набави за себе си имотна облага, като в
настоящия случай целта е постигната – получил е сумата от 50 лева от св.Д.,
сумата от 20 лева от св.Х. и сумата от 33 лева от св. Ч. или всичко на обща
стойност 103,00 лева.
Съдът счита, че инкриминираното деяние е извършено при
условията на опасен рецидив, след като с влязла в законна сила на *** г. присъда по НОХД ***/*** г. на РС
Пловдив, деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл.66 от НК.
Съдът счита, че извършеното от
подсъдимия деяние е осъществено при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Й. е извършил повече от две престъпни деяния,
които осъществяват състава на едно и сдъщо престъпление- измама, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при
еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Поради гореизложеното съдът намира, че подсъдимия Т.Б.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211,
предл. 2-ро, във вр. С чл. 209, ал.1, във вр. С чл. 29, ал.1, буква „а”, във
вр. С чл. 26, ал.1 от НК, тъй като на **** г. в
гр.К., обл.П., при условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у:
- П.В.Д., ЕГН **********,*** и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 50.00 лева;
- С.Д.Х., ЕГН **********,*** и с
това й причинил имотна вреда в размер на 20.00 лева;
- И.Г.Ч., ЕГН **********,*** и с
това е причинил на „*****” ООД- гр.К. имотна вреда в размер на 33.00 лева,
Всичко на обща стойност 103.00 лева, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, поради което съдът го признава за виновен по повдигнатото обвинение, за
което е предаден на съд.
Относно наказанията:
За да определи вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия Й., съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Престъплението, за което е повдигнато обвинение е с висока степен на
обществена опасност – предвидено е наказание лишаване от свобода за срок от три
до десет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Съдът намира
подсъдимия за лице с повишена степен на обществена опасност – видно от
свидетелството му за съдимост, у Й. е налице траен престъпен умисъл. Тези обстоятелства съдът намира да са отегчаващи
отговорността му. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
признанието на вината и пълното съдействие, което подсъдимия е оказал за
разкриване на обективната истина още в досъдебното производство.
Като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът
намира, че е налице е паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1, от НК, следва да се приложи на основание чл. 373, ал.2 от НПК – производството по
делото е приключило при условията на съкратено съдебно следствие, по реда на
чл. 371, т.1 от НПК и въпреки липсата на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, приложението на чл. 55 от НК е задължително. Предвидено е наказание – лишаване от свобода
от три до десет години съдът следва да определи наказание под най-ниския предел
т.е. под три години „лишаване от свобода”. Съдът намира, че по отношение на Й.
е най-справедливо да наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца. Тъй като по отношение на Й. в досъдебното производство с
определение № **** от**** г. постановено по ЧНД № ***/*** г. на
Районен съд гр.Карлово е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, на основание чл. 59, ал.1, т.1, предл. Іво и ал.2 от НК, съда преспада
времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от *** г. до влизане на присъдата в законна сила. На
основание чл- 61, т.2 във вр. С чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС, подсъдимият следва да
изтърпи наложеното му наказение „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. Предвид на това, че подсъдимия е признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение, съдът следва да осъди същия на основание чл. 189,
ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 65 лева.
Съдът намира, че с така определените по вид и размер
наказания ще се изпълнят индивидуалната
и генерална превенция на закона визирани в чл. 36 от НК и преди всички
превъзпитателното и предупредително въздействие, както спрямо подсъдимия, така
и спрямо останалите граждани.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.