Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 19.10.2017 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесети
септември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1477 по описа за 2016 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР.
ИЩЕЦЪТ -
Г.П.Г. твърди, че с Протокол от 10.06.1936г. по
гр.д.№ 84/1936г. на Карловски околийски съд, дял II-ри, п.7, в собственост на
дядо му - Г.П.Г. бил възложен следния недвижим имот: средната една трета част
от нива, цялата от 9 дка, в местността „Н.с.“, в землището на село К., до
съседи: П.П.Г., Т.П. Г. и Д.А.. Във вече обезсиления план на село К., одобрен
със Заповед № 2498/1951г., тази нива била нанесена като имот с пл. № 442, в
квартал 26. Имотът не бил внасян в ТКЗС като земеделска земя и още преди
масовизацията му бил подарен от дядо му, чието име носел. По сега
действащия план на село К., К.община, одобрен със Заповед № 141/1988г., имотът
не бил нанесен, макар, че никога не бил отчуждаван. На място имотът бил очертан
с трайно установени синури, които не били променяни от преди масовизацията, с
изключение на северната му част, която попадала в УПИ I-Спорт,
в кв.27, за който мероприятието било реализирано. Останалата част от имота с
площ от 2377 кв.м. била ситуирана, както следва: северната част с площ от около
2677 кв.м. попадала извън регулационния план на селото, както и в улица с о.т.
162-163; южната част от имота с обща площ от около 830 кв.м. попадала в УПИ IV-1108 с площ от около 370 кв.м. и в УПИ V-1109 с площ от около 460 кв.м.
Твърди, че ищецът и членовете на семейството му владеели и ползвали целия този
имот и до настоящия момент.
Сочи,
че с нотариален акт № 24, том II, дело № 530/1991г. на КРС, пункт 2, Г.П.С. бил
признат за собственик на празно място от 380 кв.м. „от имот №....ОбНС“ до
съседи: улица, Г. Д.Н., Г.П.С., което било придадено към парцел IV. УПИ IV-1108 бил отреден за ПИ
1108. В разписната книга към плана този имот бил записан на Г.П.С., а като
титул за собственост - описаният нотариален акт. Счита, че се касае за
югозападната част от неговия имот.
С
нотариален акт № 25 том II , дело № 531/1991г. на КРС, ответница -Г.П.С. (в
разписната книга същата била записана с фамилия А.) била призната за собственик
на празно дворно място с площ от 460кв.м. „от имот на ОбНС“ в кв.39, до съседи:
Г.П.С.,***, М.И.Л.и С.М.М.. УПИ V-1109
бил отреден за ПИ 1109. В разписната книга към плана на село К. за
негов собственик е записана втората ответница по настоящото дело , а като титул
за собственост бил записан описаният нотариален акт. Счита, че в този
нотариален акт била описана югоизточната част на неговия имот. Този имот никога
не бил отчуждаван, поради което не било възможно части от него, като общинска
собственост да бъдат придадени по регулация към парцела на ответниците.
Твърди
се, че Г.П.С. е починал, като негови наследници са конституираните в хода на
делото ответници - В.К.С., П.Г.С. и К.Г.С..
При
изготвянето и на двата описани нотариални акта не бил представен първичен
документ за собственост. Твърди, че отчуждителното действие на действащият
регулационния план е отпаднало съгласно разпоредбата на §8 от ПР на ЗУТ. Това
пораждало правния интерес от завеждането на настоящото дело.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, да признае за
установено по отношение на същите, че в ПУП на село К., К.община, одобрен със
Заповед № 141/1988г. е налице непълнота, изразяваща се в невписване на правото
му на собственост върху процесния имот, представляващ празно дворно място с
площ от около 830 кв.м., представляващ южната част на имот с пл.№ 442, в кв.39
по отменения план на същото село, който имот участва с 380 кв.м. в УПИ IV-1108 и с 460кв.м. в УПИ V-1109 в кв.39, съответно - грешка при
записването на същия, като общински. Претендира за направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИЦАТА -
Г.П.А. твърди, че искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за
предмет установяването правото на собственост в минал момент. За настоящия
правен спор това се явява момента преди влизането в сила на кадастралната карта
по сега действащия план на село К., Одобрен със Заповед № 141/1988г. От
приложеното копие от Нотариален акт № 25, т. II, дело 531/1991г. на Карловския
районен съд се установявало, че придобила по силата на дворищна регулация правото
на собственост върху празно дворно място от 460 кв.метра от имот на ОбНС, в
кв.39, собственост на ОбНС. Тези 460 кв.м. били придадени към друг неин
недвижим имот, обхванат от новата регулация. С този нотариален акт по
безспорен начин било доказано, че преди влизането в сила на кадастралната
карта, правото на собственост върху въпросният ПИ принадлежал на ОбНС К..
Доказано било също така, че е придобила правото на собственост по законен и
възмезден начин от собственика ОбНС К.. До настоящия момент, придобитото от нея
право на собственост не било оспорвано и за целия период след влизането на
новия регулационен план заплащала на Община К. дължимия данък.
Сочи, че в
исковата си молба ищецът твърди, че придобил правото на собственост върху
въпросния недвижим имот чрез дарение от своя дядо. Дарението е правна сделка –
договор, за който законодателят е предвидил нотариална форма за доказване и
валидност. Такъв договор за дарение не бил представен, поради което претенцията
на ищеца, че е собственик на процесния недвижим имот и недоказана. Така
изложените фактически и правни основания обосновават заключението, че ищецът за
възникналият спор се явявал от формална страна. То не бил упражнил правото си
на иск, без при това да е носител на материално право на собственост върху
въпросния ПИ. Формалните страни нямат право на съдебно решение.
ОТВЕТНИЦАТА -
В.К.С. твърди, че искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за
предмет установяването право на собственост в минал момент. За настоящия правен
спор това се явявал моментът преди влизането в сила на кадастралната карта по
сега действащия план на село К., К.община, одобрен със Заповед № 141/1988г. От
приложеното като доказателство копие от Нотариален акт № 24, т. II, дело 530/1991г. на
Карловски районен съд, пункт II било видно, че мъжът й - Г.П.С. (починал през
2005г.) придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху
празно място от 370 кв.м. от имот на ОбНС, в кв. 39, което било придадено към
собствения му парцел IV, в кв. 39, образуван от имот пл. №1108, по плана на
село К.. С този нотариален акт по безспорен начин било доказало, че преди
влизането в сила на кадастралната карта, правото на собственост върху въпросния
поземлен имот принадлежи на ОбНС К.. Доказано също било, че мъжът й - Г.П.С.
придобил правото на собственост по законен и възмезден начин от собственика
ОбНС К.. До настоящия момент придобитото право на собственост не било оспорвано
и за целия период след влизането на новия регулационен план заплащали на Община
К. дължимия годишен данък.
Твърди,
че в исковата си молба, Г.П.Г. твърди, че бил придобил право на собственост
върху въпросния недвижим имот чрез дарение от своя дядо. Дарението е правна
сделка - договор, за който законодателят предвидил нотариална форма за доказване
на валидност. Такъв договор за дарение ищецът не е представил като
доказателство. Претенцията му, че е собственик на въпросния поземлен имот било
недоказана. Така
изложените фактически и правни доводи обосновавали заключението, че ищецът
Г.П.Г. за този правен спор се явявал формална страна. Той е упражнил правото на иск,
без при това да е носител на материалното право на
собственост върху процесния имот. Формалните страни нямат права на съдебно
решение.
ОТВЕТНИЦИТЕ
- П.Г.С.
и К.Г.С. не депозират отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК.
В ХОДА на
делото, на основание чл. 233 от ГПК, с влязло в сила определение на съда от
12.07.2017г., производството по делото, в частта относно предявения иск спрямо
ответницата - Г.П.А. е прекратен, поради отказ от иска. Производството е
продължило само по отношение на ответниците -
В.К.С., П.Г.С. и К.Г.С. с молба, съдът да постанови решение, с което на
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по отношение на
ответниците, че в ПУП на село К., одобрен със Заповед № 141/1988г. е налице
непълнота, изразяваща се в неотразяване правото на собственост на ищеца по
делото, върху процесния имот с площ от 270 кв.м., колорирани в жълто в
комбинираната скица (Приложение № 2) от заключението на вещото лице, попадащи в
УПИ IV-1108, в кв. 39 по плана на селото, който имот представлява югоизточната
част от целия имот с пл. № 442 по отменения план на същото село, одобрен със
Заповед № 2498/1951г.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното копие от Протокол от 10.06.1936г. по
гр.д.№ 84/1936г. на Карловски околийски съд, п. III, в собственост на Г.П.Г. били
възложени имоти, като един от всичките, описан в п. III, т. 5 представлява - средната една
трета част от нива, цялата от 9 дка, в местността „Н.с.“, в землището на село
К., до съседи: П.П.Г., Т.П. Г. и Д.А..
Видно
от представеното удостоверение за наследници № 28/03.02.2015г. на Кметство К.,
Община К., Г.П.Г.
е починал на 09.01.1972г., като негови законни наследници са: двете му деца –
П.Г.Г. и Т.Г.К.. Синът на общия наследодател - П.Г.Г. е починал на 25.06.1991г.
и негови наследници са: синът му - Г.П.Г. (ищец по делото) и дъщеря му –
П.П.Н.. Дъщерята на общия наследодател:
Т.Г.К. е починала на 04.07.2008г. и нейни наследници са: дъщеря й – С.К.А.и
синът й – Д.К.Д.. Т.е. преките наследници на общия наследодател са неговите
внуци.
Видно
от приложения нотариален акт № 69, том I, нотариално дело № 144/1977г. на
КрлРС, Г.П.С., П.Г.С. (баща на Г.П.С. и
единствен негов наследник, видно от
удостоверение за наследници № 159 от 25.01.2017г. на Община К.),
Т.Г. К., М.Г. М.и М.Г. Н.даряват на техния внук, син и племенник - Г.П.С.
празно дворно място с площ от 780 кв.м., намиращо се в село К., което има пл. №
558, в кв. 45 и за него е отреден парцел ХIХ
Видно
от представения нотариален акт № 24, том II, дело № 530/1991г. на КрлРС, пункт
2, Г.П.С. по силата на дворищната регулация е признат за собственик на празно
място от 380 кв.м. „от имот пл. №1109, собственост на Г.П.С., което място е
предадено към собствения му парцел IV, в кв. 39, образуван от имот пл. № 1108 по платна на село К..
От
представеното удостоверение за наследници № 159 от 25.01.2017г. на Община К. се
съдържат данни, че Г.П.С. е починал на 07.05.2005г. и оставал за законни
наследници: преживяла съпруга - В.К.С. и двете си деца - П.Г.С. и
К.Г.С., тримата ответници по делото.
По делото е
изслушано заключение на вещо лице М.К. по назначена съдебно техническа
експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприе, като
обективно, безпристрастно и компетентно.
За изготвяне
на заключението по допуснатата експертиза, вещото лице е ползвало, както
приложените документи по делото – скици и нотариални актове за собственост,
така и съхраняващите се в Община К. кадастрални и регулационни планове
(действащи и отменени), датиращи от 1951 година до настоящия момент и имащи
отношение по поставените задачи.
Съгласно
заключението на вещото лице, депозирано на 30.05.2017г., към 1951г. в сила е кадастрален
и регулационен план на село К., община К., одобрен със заповед №
2498/1951г.-отменен. Процесният имот, припознат от ищцовата страна като имот с
пл. № 442, съгласно приложеното графично изображение е със следния регулационен
статут:
За имота се отреждат
следните парцели в кв. 26:
- парцел
II-442, упълномеряващ се с част от имот № 449 и част от имот № 441, като имот №
442 участва в парцела с около 550 м.кв.;
- парцел
IV-442, упълномеряващ се с част от имот № 449 и част от имот № 441, като имот №
442 участва в парцела с около 455 кв.м.;
- парцел
V-442, упълномеряващ се с част от имот № 449 и част от имот № 441, като имот №
442 участва в парцела с около 540 кв.м.;
- парцел
VI-442, упълномеряващ се с част от имот № 449, като имот № 442 участва в
парцела с около 480 кв.м.;
- парцел
VII-442, упълномеряващ се с част от имот № 449 и част от канал (вада), като
имот № 442 участва в парцела с около 450 кв.м.
Части от имота
се придават към следните парцели в квартал 26:
- към парцел
I-441 с площ около 50 кв.м.;
- към парцел
III-441 с площ около 240 кв.м.;
- към парцел
VIII-449 с площ около 75 кв.м.
Части от имота
се придават към следните парцели в квартал 25:
- към парцел
VII-444 с площ около 10 кв.м.
Части от имота
се придават към следните парцели в квартал 45:
- към парцел
VII-441 с площ около 55 кв.м.
Части от имота
са предвидени за отчуждаване за следните улици:
- за улица с
о.т. 110-92-90 с площ около 235 кв.м.;
- за улица с
о.т.90-91 с площ около 90 кв.м.
Съгласно
заключението на вещото лице, към 1988 година със заповед № 141/1988г. е одобрен
нов кадастрален и регулационен план на село К., при който имота няма графично
изображение. Вероятно това се дължи на не прилагането на регулационния план от
1951г., тъй като парцелните граници по плана от 1951г. би следвало да се
превърнат в имотни граници по този план, т.е. не са извършени отчуждителни
мероприятия, както от страна на държавата за отчуждаване на частите от имота за
улици, така и от страна на собственика и неговите съседи, явяващи се правоимащи
и длъжници по този план за изкупуване на придаваемите места. Чрез налагане на
двата плана вещото лице констатира, че процесния имот по сега действащия план
се вмества както следва:
- в УПИ I
-Спорт с площ около 2350 кв.м. - колорирано в синьо по скица, Приложение № 2;
- в УПИ
IV-1108 с площ около 270 кв.м. - колорирано в жълто по скица, Приложение № 2;
- в УПИ
III-1110 с площ около 280 кв.м. - колорирано в зелено по скица, Приложение № 2;
- в улица с
о.т. 192-193-162 с площ около 300 кв.м. - колорирано в кафяво по скица,
Приложение № 2;
- извън
регулацията с площ около 30 кв.м. - колорирано в червено по скица, Приложение №
2.
При
направената справка в Община К. вещото лице е констатирало, че не са провеждане
отчуждителни мероприятия спрямо процесния имот, припознаващ се като част от
имот с пл. № 442 ( по обезсиления план от 1951 година). Няма как да бъдат
провеждани и по сега действащия план от 1988г., тъй като имота няма графично
изображение. Единствено по този план частта от него с площ от 270 кв.м.,
вместваща се в УПИ IV-1108 е изкупена от първия ответник, но като имот
собственост на общината, за което в качеството си на правоимащ и с документи
удостоверяващи, че законните условия за заемане на придадения имот са изпълнени
ответника се снабдява с нотариален акт № 22, т. II, д. 530/1991г.
Съгласно
заключението на вещото лице, приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 70, т. I, дело 145/1977г. визира част от имот с пл. № 558, за който е
отреден парцел XVIII, в кв. 45 по обезсиления план на село К., община К. от
1951г. По сега действащия план от 1988г. описания в него имот се вмества както
следва:
- в УПИ
VI-518, в кв. 39 с площ около 140 кв.м.- колорирана в червено по скица,
Приложение № 3;
- в УПИ
XXIX-524, в кв. 39 с площ от около 40 кв.м. - колорирана в синьо по скица,
Приложение № 3;
- в УПИ XXX-
523, в кв. 39 с площ от около 35 кв.м. - колорирана в жълто по скица,
Приложение № 3;
- в УПИ
IV-1108, в кв. 39 с площ от около 270 кв.м. -колорирана в кафяво по скица,
Приложение № 3;
- в УПИ
V-1109, в кв. 39 с площ от около 250 кв.м. -колорирана в зелено по скица,
Приложение № 3.
Видно от
графичното изображение, няма припокритие между процесния имот и имота описан в
по-горе описания нотариален акт. По обезсиления регулационен план на село К.,
липсва имот с характеристика описан в нотариален акт № 69, т. I, дело
144/1977г., представляващ имот № 558, в кв. 45, за който е отреден парцел XIX,
тъй като парцел XIX е отреден за имот пл. № 524 в същия квартал.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице
от 12.09.2017г., от направената справка в Община К., респективно
Кметство К. се констатирало, че не е налице разписна книга (разписни листове)
към плана от 1951г., имаща информативен характер по отношение собствеността на
поземлените имоти. Съгласно приложения към делото делбен протокол по гр.д.
84/1936г. от 10.06.1936г., в Дял II,I под т. 5 е възложен „средната една трета
част от нивата цялата от 9 дка в местността „Н.с.“ до съседи: П.П. Г., Т.П. Г..
Към онзи момент имота, предмет на делбата и представляващ - нивата цялата от в
9.000 дка в местността „Н.с.“ е без
планоснимачен номер, поради липса на кадастрален план и е поделена между трите
по-горе написани лица. Едва през 1951г. е изработен такъв за село К., като
идеалната част от имота, описана по-горе е заснета и нанесена под № 442 в кв.
26. Констатацията на вещото лице се базира на извършения оглед на място. Дори и
без графично изображение по сега действащия план, местоположението на процесния
имот е такова, че отговаря на графичното изображение на имот № 442 по плана от
1951г., респективно към 1936г. на база съседа от изток - Г.П.Г..
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. От показанията
на свидетеля П.П.Н., сестра на ищеца твърди, че Г.П.Г. е неин дядо и имало
пълно съвпадение на имената на дядо й и на брат й. Признава, че не е виждала
делбения протокол, но знае къде е имота, тъй като там израснала като дете. Дядо
й Г. били трима братя. От източна страна бил дядо П., в средата е дядо Г. и от
западна дядо Т.. Имотът бил наследствен и разделен между братята. Този имот,
който бил на дядо й Г. е около 3 декара, а границите му били на изток - дядо
П., на запад - дядо Т., на север – сега стадиона, а на юг - вада, която си била
от някога. Дядо й Г. още начало казал, че имотът оставал на брат й Г., защото
носел неговото име. Твърди, че като негово сестра, никога не предявила
претенции и имотът си останал на брат й.
Никога не имало спорове за този имот. Сочи, че в стадиона е влязла една
част от имота. Друга част от имота, която не е влязла в стадиона, брат й
продължавал да си я работи. Сега площта на имота, която брат й ползвал възлизал
между два, три декара и повечето е овощна градина. Не е имало спорове за този
имот със съседи, наследници или други хора. Не познавала Г.П.С..
Свидетелят
М. М. Я. твърди, че живее в село К., там съм роден.
Познавал ищеца и дядо му, защото израснал в района, за който се води спора.
Притежавал имот под тях и над тях, съседи били през два три имота. Дядото на Г.
били трима братя – дядо Г., дядо П. и дядо Т.. На изток бил дядо П., в средата
бил дядо Г. и от запад дядо Т.. Имотът на тримата братя бил около 10-на декара,
който разделили на три, по равно. От както се помни имал спомени за тези имоти.
Роден е 1938г., така че повече от 50-60 години помни имотите, които притежавали
тримата братя. Средният имот бил на дядо Г.. Същият бил запазен както си е и
сега, голям е около 3 декара. На север от имота е стадиона, на юг минавала
вада, на изток бил дядо П., а на запад бил другия му брат Т.. Твърди, че
навялно не били променени границите на този имот. Дървета имало около вадата,
от юг. Границите към настоящия момент били същите, не били променяни във
времето. Сочи, че няма спомени дядо Г. да се е разпореждал с този имот и към
момента се водел на него или на неговите наследници. Твърди, че Г.П.С. *** и
починал. Той имал около този имот свой парцел, но бил нагоре, не до вадата, а
по на юг от тази вада. Долу, до вадата притежавал имот един негов братовчед.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Според трайно
установената съдебна практика (Решение № 126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г.
ІІ гр.о.; Решение № 49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о.; Решение №
495/30.07.2013г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС и др.), искът по член 54,
ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост на част от имот, която е заснета в
очертанията на имота на ответника, или за цял имот, който не е заснет като
самостоятелен в действащата кадастрална карта. За тази част, респективно за
този имот съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение
и в графичното изображение на имотите. Основното изискване към кадастралната
карта е да отразява имотите съобразно правото на собственост, т.е. да отразява
пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални
във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило обстоятелство, касаещо
собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в
плана – член 2, ал. 1 от ЗКИР. Установена е законова презумпция в ал.5 на същия
текст – обстоятелствата отразени в кадастралната карта и регистър са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Затова ищецът по този иск, следва да докаже правото си на
собственост върху спорната площ, или незаснетия като самостоятелен имот, тъй
като това е основанието той да бъде заснет в плана с верните си имотни граници.
Това може да стане само с положителен установителен иск. Основанието за
заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, това
е и смисъла на поправката на грешката в кадастралната карта. Тя е резултат от
неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост. Затова
основният спор по такъв иск е правото на собственост на ищеца, а последица от
разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана.
В случая,
правният спор реално се концентрира само върху част от имот пл. № УПИ IV-1108,
в кв. 39 по плана на селото, който имот представлява югоизточната част от целия
имот с пл. № 442 по отменения план на същото село, одобрен със Заповед №
2498/1951г., отразен в изготвената скица от вещото лице с жълт цвят, съгласно
Приложение № 2, съдържаща се на лист 96 от делото. Само по отношение на тази
част от имота, ответниците противопоставя своето право на собственост. По
отношение на останалата площ на имота, няма спор за собственост и не е предмет
на иска по член 54, ал. 2 ЗКИР.
По отношение
на спорната площ:
Съдът намира,
че ищецът не е доказал собствеността си върху спорния участък. Същият твърди,
че е придобил имота по силата на дарение от дядо му. Дарението e правна сделка,
по силата на която дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено
право на надарения, а той го приема. Дарението е уредено в чл. 225 - 227 от
Закона за задълженията и договорите. Съществено при дарението е, че то е
безвъзмезден договор, т.е. отсъства насрещен еквивалент на подареното. Законът
изисква някаква форма за действителност на договора за дарение, когато се касае
за недвижим имот. За да е валидно дарението на недвижим имот е необходимо то да
е извършено чрез нотариален акт. В случая, такъв не е представен. Не е въведено
като основание за придобиване на собствеността давностно владение, независимо,
че в исковата молба ищецът е посочил че
членовете на семейството му владеят и ползват имота. Още повече, видно от
приложените писмени доказателства, преките наследници на общия наследодател -
Г.П.Г. са неговите внуци - Г.П.Г. (ищец по делото), П.П.Н., С.К.А.и Д.К.Д..
Доколкото
правото на собственост не е възникнало в полза на ищеца поради недоказаността
на договора за дарение на недмижим имот, предмет на настоящото дело, то и не
може да бъде противопоставимо на придобитото от ответника право на собственост
на процесния имот. При условията на пълно и главно доказване, ищецът не е
доказал в хода на процеса правото си на собственост върху спорната площ,
незаснета като самостоятелен имот в плана.
По изложените
съображения искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответницата –
В.К.С. претендира разноски по делото, в размер на 80 лева път разноски от
Габрово до К., но по делото не са представени писмени доказателства за
реализирани такива, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание член 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от Г.П.Г. *** с ЕГН
********** против В.К.С. *** с ЕГН **********, П.Г.С. *** с ЕГН ********** и К.
*** с ЕГН ********** за признаване по отношение на ответниците, че в ПУП на
село К., одобрен със Заповед № 141/1988г. е налице непълнота, изразяваща се в
неотразяване правото на собственост на ищеца по делото, върху процесния имот с
площ от 270 кв.м., колорирани в жълто в комбинираната скица (Приложение № 2) от
заключението на вещото лице, попадащи в УПИ IV-1108, в кв. 39 по плана на
селото, който имот представлява югоизточната част от целия имот с пл. № 442 по
отменения план на същото село, одобрен със Заповед № 2498/1951г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на В.К.С. *** с ЕГН **********, по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски, съгласно в размер на
80.00 лева, представляващи пътни разноски.
В ЧАСТТА относно
разноските, решението има характер на определение и подлежи на изменение или
допълване по искане на страната по реда на чл. 248 от ГПК от съда, който
го е постановил, а постановеното по този ред определение може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.