Р Е Ш Е
Н И Е
№129
20.04.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет
и първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 498 по описа за 2020 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, представляван от
проф.д.ф.н. А.Г. ректор, подадена чрез адв.И.М. –Софийска адвокатска колегия
срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №
АУ000167/15.06.2020 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в
Община Балчик, потвърден с Решение № 167Р от 25.08.2020 г. на директора на
Дирекция „МДТХСД и БФС при Община Балчик, М.Г..
В жалбата
се твърди, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от некомпетентни
органи, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материално правни разпоредби на закона. Твърди се, че неправилно
са установени размерите на главницата и лихвите за забава. Задължението за ТБО
било определено общо, а не по отделните му компоненти. Оспорва се механизма са
определяне на ТБО, размерът на данъчната оценка и изчислението на размера на
промилите от данъчната оценка, на база на които е определена ТБО. Иска се прогласяване
нищожността на решението на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община
Балчик като в тази връзка се заявява, че то е издадено от некомпетентен орган,
което било видно от разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.152,
ал.2 от ДОПК. Извършено е позоваване на решение по адм.д. № 962/2018г. на
Върховен административен съд. Иска се актът за установяване на задължения да
бъде отменен и в полза на оспорващия да се присъдят разноските по делото.
Ответникът,
директорът на Дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и стопански дейности
и бюджет, финанси и счетоводство“ в Община Балчик, М. Г., чрез юрисконсулт М.,
редовно упълномощена с пълномощно на л.102 от делото, прави възражение за
недопустимост на жалбата, поради просрочие в частта й, с която се иска отмяна
на АУЗ като незаконосъобразен и за неоснователност на жалбата, в частта й с
която се претендира, че оспорения АУЗ и решението, с което е потвърден, са издадени
от некомпетентни органи. Моли жалбата съответно да се остави без разглеждане и
да бъде отхвърлена.
По
допустимостта на жалбата.
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, но жалбата е
просрочена.
Решението
за потвърждаване на акта е съобщено на 31.08.2020 г. видно от известие за
доставяне, л.19, като 14-дневния срок за обжалване изтича на 14 септември
2020г., понеделник, присъствен ден. Жалбата е постъпила при ответника на 18.09.2020
г., т.е. извън законоустановения срок за оспорване. С протоколно определение от
14.12.2020г. на жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства за
срочността на жалбата. С молба от 12.01.2021г., постъпила с вх. № 88
оспорващият заявява, че за дата на получаване на решението на директора следва
да се счита датата 03.09.2020г., когато Решение № 167Р от 25.08.2020г. било е заведено
с вх. № 08-00-11 в деловодството на университета. Жалбоподателят представя
доказателства, че е предал пратка на Еконт Експрес ЕООД на 17.09.2020г., транспортен
етикет и обратна разписка с дата на получаване на пощенска пратка в Община
Балчик - 18.09.2021г.
При така
представените доказателства, съдът намира, че жалбата е недопустима, поради
просрочие. Датата на съобщаване на решението е 31.08.2020г., така както е
вписана в известие за доставяне на документ с изх. № 67-00-31-003/25.08.2020г.
(изходящия номер на решението ). Видно от известието за доставяне Решение
№ 167Р от 25.08.2020г. с изх. № 67-00-31-003/25.08.2020г. е връчено на адреса
на жалбоподателя – гр.София, ул.“Цар Освободител“ № 15 срещу подпис на лице от
неговата канцелария по реда на чл.18а, ал.8 от АПК.
Спазването
на срока за оспорване е предпоставка за допустимостта на жалбата, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Пропускането на срока за обжалване води до
недопустимост на жалбата и съгласно чл.159, т.5 от АПК тя следва да се остави
без разглеждане като просрочена в частта й, с която се иска отмяна на оспорения
АУЗ, поради незаконосъобразност, а производството по делото - да се прекрати.
Жалбата
следва да бъде разгледана по същество в частта й, с която се претендира, че
оспореният АУЗ и потвърждаващото го решение са издадени от некомпетентни органи.
Липсата на компетентност винаги води до нищожност на административния акт, а
съгласно чл.168, ал.3 от АПК нищожността на акта може да се обяви и след
изтичане на срока за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, в частта й, с която се иска прогласяване на нищожност на
оспорените актове, жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Оспореният Акт
за установяване на задължения № АУ000167/15.06.2020 г. е издаден по
чл.107, ал.3 от ДОПК от главен инспектор ревизор по приходите, И.И., към отдел
„Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ в Община Балчик. Издателят
на акта е компетентен орган.
Съгласно
чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
А съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
По делото
са представени Заповед № 176/17.02.2009г. и Заповед № 1067/12.10.2018г. на
кмета на Община Балчик, от които е видно, че И. И. – главен инспектор и ревизор по
приходите, е определена от кмета на общината да изпълнява задълженията на орган
по приходите, съобразно установеното в закона.
Актът е
обжалван по административен ред и в производството по чл.155 от ДОПК е
постановено Решение № 167Р от 25.08.2020 г. на директора на Дирекция „МДТХСД и
БФС при Община Балчик, издадено от М.Г..
Възражението,
че решението е следвало да бъде издадено от кмета на общината, а не от
директора на дирекцията за местни приходи, неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 и 4 от
този нормативен акт в производствата по, ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Тези
служители се определят със заповед на кмета на общината, както бе посочено
по-горе. Съгласно, ал. 5 на чл. 4 от ЗМДТ кмета на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община- на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
В процесния
АУЗ правилно като орган, пред който може да се обжалва същият по
административен ред, е посочен директора на териториалната дирекция. АУЗ е издаден
по реда на чл.107, ал.1 от ДОПК, по данни от подадена от СУ „Св.Климент Охридски“
декларация, в случая декларации по чл.14 от ЗМДТ. В административната преписка
са представени декларация №
ДК14000159/20.11.2012г., декларация № ДК14000158/20.11.2012г. и декларация №
845/07.06.2011г., всички подадени по реда на чл.14 от ЗМДТ, с които
жалбоподателят е декларирал подлежащи на облагане с местни данъци и такси
недвижими имоти, които са му предоставени за управление с Решение № 218 от
07.04.2011г. на Министерски съвет.
Съгласно разпоредбата на посочения чл. 107, ал. 4
от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или
осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
Съгласно
чл.4, ал.5 от ЗМДТ тази функция на директор на териториалната дирекция се
изпълнява от ръководителя на звеното по приходите. В случая актът подлежи на
задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението
е установено с декларация по чл. 107, ал. 1 ДОПК компетентният горестоящ орган
е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, а не кметът
на общината. Жалбоподателят неправилно се е позовал на решение по
административно дело № 962/2018г. на Върховен административен съд. Видно от
мотивите на решението, в него е направено разграничение между случаите, в които
актът се обжалва пред кмета на общината, с тези, в които актът се обжалва пред ръководителя
на звеното за местни приходи в съответната община". Изрично в решението на ВАС е прието, че при
задължения, установени по декларация, каквото е процесното, решаващ орган е
"ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община". В
конкретния случай жалбата на СУ „Св.Климент Охридски“ срещу АУЗ е
разгледана от компетентен по закон орган, по указания от закона задължителен административен
ред. По изложените по- горе съображения съдът приема за неоснователно искането
за обявяване на нищожност на решението на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС
при Община Балчик, издадено от М.Г..
Останалите
възражения в жалбата касаят пороци, които водят до незаконосъобразност на акта,
но не следва да бъдат разглеждани, поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост - спазването на установения 14-дневен срок за
обжалване.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата в частта й, с която се
претендира прогласяване на нищожност, следва да се отхвърли като неоснователна.
Процесуалният
представител на ответника претендира разноски, които следва да му се присъдят
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, които му се следват с
оглед изхода от делото.
Водим от
горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по жалба на Софийски
университет „Св.Климент Охридски“ срещу Акт за установяване на задължения №
АУ000167/15.06.2020 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в
Община Балчик, потвърден с Решение № 167Р от 25.08.2020 г. на директора на
Дирекция „МДТХСД и БФС при Община Балчик, в частта й, с която се иска отмяна на
оспорения АУЗ, поради незаконосъобразност.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Софийски университет „Св.Климент Охридски“ в частта й, с която се
претендира прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължения № АУ000167/15.06.2020
г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в Община Балчик и на Решение
№ 167Р от 25.08.2020 г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС при Община
Балчик.
ОСЪЖДА Софийски
университет „Св.Климент Охридски“, ЕИК 000680, със седалище и адрес на
управление гр.София, 1504, бул.“Цар Освободител“ № 15, представляван от
проф.д.ф.н. А.Г. *** сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд на РБ, а в частта, с която жалбата е
оставена без разглеждане и производството е прекратено – в 7 (седем) дневен
срок от съобщаването му на страните с частна жалба.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: