РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000501123 по описа за 2025 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1013/20.02.2025г., постановено по гр.д.№ 20231100109131/2023г., по
описа на СГС, ГО, 18 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52
ЗЗД, като ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД е осъден да заплати в полза на М. М. Б. сума в
размер от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 13.03.2023г., причинено виновно от водача на
л.а. марка „Опел Зафира“, рег.№ ********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и 800 лева направени разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със същото решение е отхвърлен иска за лихва за забава за периода от 13.03.2023 г.
до 18.04.2023 г., като неоснователен.
Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД е осъден да заплати в полза на СГС сумата от 2400 лева дължима д.т., а в
полза на адв. С. Н. сумата от 5000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ЗА съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено с участието на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, като трето
1
лице - помагач на страната на ответника.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД оспорва решението
изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли иска, а в условие на евентуалност да намали
размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно
наличието на пряка връзка между описаните в ИМ телесни травми и процесното ПТП.
Намира присъденото обезщетение от 60 000 лв. за прекомерно завишено, тъй като не е
съобразено с икономическата ситуация в страната към 2023г., обема на вредите и практика
по аналогични казуси. Посочва, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е
обсъдил единствено поведението на водача на л.а.„Опел Зафира“ – св.Ц. П. като причина за
настъпване на произшествието, без да изследва поведението на водача на тролейбуса, в
който е пътувал ищецът при условие, че в приетата по делото АТЕ и в дадените от вещото
лице обяснения в о.с.з. се съдържат данни, че водачът на тролея е имал възможност да
предотврати настъпване на произшествието. Съдът е бил длъжен да обсъди това поведение
на водача на тролейбуса съпоставено с поведението на водача на л.а. относно причините за
настъпване на процесното ПТП. В мотивите на обжалваното решението никъде не е
обсъдено посоченото от вещото лице в о.с.з. че в нито един момент от създалата се пътна
ситуация л.а.„Опел Зафира“ не се е намирал пред тролейбуса т.е. позицията му
непосредствено преди произшествието не е причина за задействане на спирачната система
от страна на водача на тролейбуса, тъй като л.а. не е представлявал опасност за движението
направо на тролейбуса. Към това изтъква факта, че ударът между двете ППС-та е настъпил в
лявото странично огледало на л.а. и в дясната странична част на тролейбуса. Лекият
автомобил се е намирал плътно вдясно на лентата за движение по ул. „Дойран“ т.е. вече е
бил завършил маневрата за навлизане в ул.„Дойран“ и с тролейбуса са се движили по една и
съща улица. В този момент тролейбусът е бил отзад, странично вляво спрямо л.а., като
последният не е възпрепятствал движението на тролейбуса напред. Вещото лице изрично
посочва, че автомобилът не е бил пред тролейбуса в нито един момент. Съприкосновението
между двете ППС-та настъпва в момент, в който тролейбусът подминава т.е. изпреварва л.а.
Това означава, че водачът на тролейбуса не е оставил достатъчно странично
разстояние между управляваното от него МПС и л.а., което представлява нарушение на
чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП. Следователно водачът на тролейбуса в конкретната пътна обстановка не
е действал адекватно и законосъобразно, тъй като е имал възможност с незначително
отклонение наляво, видно от схемата на ПТП в приетото по делото заключение на АТЕ, да
подмине л.а., без да настъпва удар между тях. Видно от схемата в АТЕ, л.а. е бил плътно
вдясно на пътното платно, което е било широко 6,57м., а тролейбусът го е ударил в
страничното ляво огледало. Широчината на автомобила е 1,80 м., а тази на тролейбуса е 2,55
м. Общата ширина на двете превозни средства възлиза на 4,35м. Отнесено към широчината
на пътното платно (6,57 метра) означава, че пътното платно е достатъчно широко - има аванс
от 2,22 м., за да могат и двете МПС-та да се разминат (тролейбусът да подмине автомобила)
2
без да има съприкосновение между тях. Това означава, че водачът на тролейбуса е имал
възможност да подмине л.а. без да настъпва съприкосновение между тях т.е.
съприкосновението между двете МПС-та е причинено единствено поради неправилната
преценка на пътната ситуация от страна на водача на тролейбуса т.е. тролейбусът е могъл да
подмине автомобила дори и водачът му да не предприема спиране под никаква форма - нито
аварийно, нито плавно. Именно поради изначално неправилната преценка на пътната
ситуация от страна на водача на тролейбуса е настъпило увреждането на ищеца вследствие
падането на последния в тролейбуса. Това е така, защото водачът на тролейбуса неправилно
е преценил обстановката и е задействал аварийно спирачната система, вследствие на което
пътниците в салона на тролейбуса са паднали. Вещото лице изрично посочва, че причина
за падането на пътниците в салона на тролейбуса е предприетото аварийно спиране
от водача на тролея, а не е вследствие удара между двете превозни средства. Твърди, че
водачът на тролейбуса е имал достатъчно странично разстояние, за да подмине автомобила и
без да предприема аварийно спиране, че предприетото аварийно спиране от страна на водача
на тролейбуса не е било необходимо за избягване настъпването на ПТП и е извършено в
нарушение на чл.24 ал.1 ЗДвП. Самото ПТП е настъпило заради неправилната преценка на
ситуацията и недостатъчното странично разстояние оставено от водача на тролейбуса.
Изискванията за водача на тролейбуса като водач на ППС първо от типа на тролейбусите
(изискват се няколко категории правоспособност) и второ като водач на МПС от линиите за
обществен превоз на пътници, който по занятие извършва превоз на пътници, са завишени и
същият при преценка на пътната обстановка винаги трябва да изхожда и да се съобразява с
това, че превозва пътници - чл.132 т.2 ЗДвП. Според нормата на чл.132 т.2 ЗДвП, преди
потегляне и по време на движение водачът е длъжен да осигури всички условия за
безопасното превозване на своите пътници. Реакциите на водача на тролейбуса, в това число
скоростта, с която управлява ППС-то, и предприетата от него маневра, винаги трябва да
изхождат от това, че превозва пътници, в това число и правостоящи, които излизат от
равновесие по-лесно. Разпоредбата на чл.132 т.2 ЗДвП изисква от участниците в
движението, превозващи пътници, да проявяват особена бдителност за запазване тяхното
физическо благоразположение и здравословно състояние. Движението по път с предимство
само по себе си не изключва задълженията на водача по чл.132 т.2 ЗДвП, който не е сторил
необходимото, за да се увери, че при рязкото навлизане в кръстовището, довело съответно до
също така внезапно спиране, ще бъде осигурена безопасността на намиращите се в
превозното средство лица. Осигуряването на условия за безопасно пътуване предполага
съблюдаването на съвкупност от житейски правила, които намират индивидуално
проявление във всеки конкретен случай.
Отделно от горното посочва, че според вещото лице водачът на тролейбуса е имал
възможност да предприеме плавно спиране, при което нито пътниците в салона на
тролейбуса щяха да паднат, нито щеше да настъпи съприкосновение с автомобила. След като
водачът на тролейбуса е имал възможност за плавно спиране, то това означава, че
предприетото от него аварийно такова не е съобразено с пътната обстановка и съответно е
било ненужно. Това отново показва, че в случая единствената причина за настъпване на
3
процесното произшествие и за падането на пътниците в салона на тролейбуса е
противоправното поведение на водача на тролейбуса. По-вероятната причина за
предприетото аварийно спиране от страна на водача на тролейбуса е настъпилото
съприкосновение с лявото странично огледало на автомобила т.е. аварийното спиране е
вследствие контакта между двата автомобила, а не заради местоположението на л.а. Този
извод се потвърждава от показанията на св.З. И., която посочва, че тролейбусът се е движил
бързо и че е видяла колата, след което е предприето аварийното спиране от страна на водача
на тролейбуса. Тази свидетелка е била правостояща срещу вторите врати на тролейбуса и е
видяла л.а., който се е намирал отстрани на тролейбуса, след което е последвало аварийното
спиране. Това съвсем ясно показва, че предприетото аварийно спиране от страна на водача
на тролейбуса е станало в момент, в който тролеят е бил странично спрямо автомобила. Ето
защо аварийното спиране не е предприето за избягване на удар в автомобила, заради
първоначалното навлизане на автомобила по ул. „Дойран". Навлизането на автомобила по
ул. Дойран" вече е било приключило като факт и тролейбусът е започнал подминаването на
автомобила, когато е задействана аварийно спирачната система. Отнесно към отговора на
вещото лице, че автомобилът в нито един момент не се е намирал пред тролейбуса, означава,
че доказателствата относно механизма на ПТП, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна
връзка, доказват едно и също, а именно, че причина за падането на ищеца в салона на
тролейбуса е противоправното поведение на водача на тролейбуса. В тази връзка следва
да се отчете и обстоятелството, че в изготвената в образуваното по случая досъдебно
производство АТЕ като причина за настъпване на произшествието е посоченото
субективното поведение на водача на тролейбуса, който не е реагирал правилно и със
закъснение е предприел аварийно спиране, както и навлизането му в дясната зона на
широката 6,0 м. пътна лента, където вече се е движил л.а. При своевременно реагиране с
плавно спиране, той има възможност да спре преди мястото на удара - нещо, което се
подчертава и в приетото по настоящото дело заключение. Самият ищец, основавайки се на
това заключение, е поискал замяна на ответника с третото лице помагач т.е. самият ищец е
приел тези изводи за причините за настъпване на неговото увреждане.
На второ място твърди, че според вещото лице К. луксацията на колянната става не е
получена при произшествието и съответно оперативно лечение на такава травма не е
извършвано, но въпреки това съдът я взема предвид при определяне на размера на
дължимото обезщетение. Това опорочава изводите на съда относно определяне размера на
дължимото обезщетение и автоматично прави същото несъответстващо на причинените
вреди. Отделно от това самият размер от 60 000 лв. е изключително завишен, немотивиран и
несъответства на обезщетенията, присъждани по аналогични случаи за вреди, причинени
през март 2023 г. На трето място отново релевира възражение за независимо
съизвършителство по чл.53 ЗЗД, като посочват, че СГС не е обсъдил по същество и не се е
произнесъл по своевременно наведеното от ответника възражение, наведено с оглед
отношенията между ответника и третото лице помагач, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ на
страната на ЗАД ,Асет Иншурънс“ АД. Твърди, че е налице солидарна отговорност между
4
двамата застрахователи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. М. Б. не изразява становище в писмен вид.
Третото лице-помагач „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че въз основа на
заключението на вещото лице по изготвената АТЕ съдът е достигнал до правилни изводи
относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования в
ЗАД „Асет Иншурънс“ АД водач, като правилно е приложил материалния и процесуалния
закон. Счита, че е безспорно установено, че водачът на тролейбус марка „Шкода“, per. №
********, няма никаква вина за настъпване на инцидента, а СГС е достигнал до правилен
извод относно възражението за независимо съизвършителство на процесното ПТП,
посочвайки, че същото не е предмет на настоящия правен спор. Твърди, че вина за
настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на л.а.„Опел“, който при
навлизането си в кръстовището от ул. Кюстендил към бул. Иван Гешов е отнел
предимството на правомерно движещия се тролейбус, въпреки наличието на пътен
знак „Б1“, сигнализиращ движението му по път без предимство, пресичащ път с
предимство. С оглед поставените пътни знаци за регулацията на движението, водачът на
л.а.„Опел“ е бил длъжен да пропусне движещия се с предимство тролейбус и едва тогава да
навлезе в кръстовището. Въпреки това, водачът на автомобила, без да намали скоростта си
на движението, навлиза по пътя с предимство, в резултат на което траекториите на движение
на двете превозни средства се пресичат. Именно това негово поведение е единствената и
основа причина, провокирала аварийното спиране на тролейбуса. Счита, че е доказано пълно
и главно, че в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. „Опел“ ищецът е
пострадал, тъй като ако водачът на л.а. бе спазил пътните знаци и бе пропуснал тролейбуса,
то произшествието изобщо не би настъпило. От заключението на АТЕ става ясно, че е
налице следният механизъм на настъпване на процесния инцидент, който съдът правилно е
възприел, а именно: на 13.03.2023г., около 14:50ч., тролейбус „Шкода“ се движи по
спомагателното платно на бул.България под контактната мрежа в посока от бул.Иван Ев.
Гешов към ул. Дойран, със скорост от порядъка на 35 км./ч. По посоката му на движение е
поставен пътен знак „БЗ“ - Път с предимство. В района на кръстовището с ул. Кюстендил,
движейки се от ул. Отечество към ул. Дойран, л. а. „Опел“ със скорост от порядъка на 37
км./ч., навлизайки в него започва да пресича траекторията на движение на тролея, който е
следвал контактната мрежа и насочвайки се към спирката, намираща се след ул. Булаир. Л.а.
се е движил, като по посоката му на движение е бил поставен пътен знак „Б1“ - Пропусни
движещите се по пътя с предимство. На разстояние от 16,65 метра до мястото на удара
водачът на тролея предприема аварийно спиране. Вследствие на инерционната сила при
спирането на тролея, в салона му е паднал ищецът. При продължилото движение напред на
тролея достигайки скорост от 32км./ч. е настъпило съприкосновение между предната му
дясна част и лявото странично огледало на л.а. Действително вещо лице Д. е посочил, че
причината за залитането и падането на пътниците е предприетото аварийно спиране от
водача на тролейбуса, но следва да бъде отчетена първопричината, наложила това аварийно
5
спиране, а именно навлизането на л.а. в кръстовището и съответно предотвратяването на по-
тежко произшествие. Противно на изложеното в жалбата счита, че по делото са изследвани
и действията на водача на тролейбуса. В тази връзка, в проведеното на 12.12.2024г. о.с.з.,
отговаряйки на въпросите на ответника относно задължението на водача на тролейбуса да
спре плавно, в.л.Д. е изяснил, че в случая има ситуация, при която, ако той не бе предприел
аварийно спиране, биха настъпили по-тежки последици за л.а., а не само едно откъртено
огледало, вкл. за водачката на автомобила, тъй като при удар с около 30 и няколко км/ч. с
тази тежест от няколко тона на тролейбуса и огромната разлика в теглото между двете
превозни средства, последиците за л.а. биха били много по- тежки и съответно за пътника в
него. Експертът е категоричен, че водачът на тролейбуса е предприел спиране, за да не
настъпи по-тежък инцидент. Счита, че предприетото спиране е било единствено с цел да
бъде избегнат ударът. Затова е недоказано твърдението на въззивника, че двете превозни
средства са могли да се разминат безопасно, в случай че водачът на тролейбуса правилно е
преценил пътната ситуация и то без да предприема нито аварийно, нито плавно спиране.
Противно на изложеното, в проведеното на 12.12.2024г. о.с.з. експертът разяснява, че
траекториите на двете МПС-та се пресичат на 17,85 м., че в настоящия случай се касае за У-
образно кръстовище, което в един момент сближава двата клона, като пътят постепенно ги
води един към друг. Поради тази причина автомобилите не се сближават в началото на
кръстовището, а постепенно, като траекториите им започват видимо да се пресичат. Именно
в този момент, водачът на л.а. е бил длъжен да изчака преминаването на тролейбуса.
Следователно, позицията на л.а. е предизвикала настъпването на процесното ПТП и
спирането на тролейбуса, доколкото л.а. се е движил по път без предимство и с навлизането
си се превръща в опасност за продължаване на движението на тролейбуса. Условие за
безопасното разминаване на двете ППС в процесния случай е единствено пропускането на
тролейбуса да премине, тъй като видно от схемата на ПТП и вида на кръстовището,
неизбежно настъпва точка на съприкосновение. В тази връзка, счита, че предприетите от
водача на тролейбуса действия са били правилни, като същият не е предприел плавно
спиране, тъй като е очаквал автомобилът да спази правилата за движение и да го пропусне.
Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че водачът на тролейбуса е имал
възможност да предотврати произшествието, чрез незначително отклонение наляво. В
проведеното на 12.12.2024г. о.с.з. вещо лице Д. изрично изяснява, че тролейбусът на първо
място е ограничен от контактната мрежа, поради което не е напълно автономен. Водачът не е
бил длъжен да предприема движение вляво, а и в случай, че същият предприеме такава
маневра, той би навлязъл в платното за насрещно движение, което отново създава
предпоставки за настъпване на ПТП и съответно би застрашило живота и здравето на
пътниците в него. Експертът посочва, че на стр. 7 от заключението е изобразена скица на
положението на превозните средства в момента на удара, която скица представлява
мащабирано сателитно изображение на процесното кръстовище, от която ясно се вижда, че
тролеят не може да извърши маневрата вляво без да навлезе на разделителните острови,
обозначени с маркировка Ml 5. От друга страна, рязката промяна на посоката на движение
вляво с цел да се избегне произшествие с неправомерно движещия се автомобил, също може
6
да доведе до падане на пътници, тъй като при подобна рязка маневра също се получава
инерционна сила и загуба на равновесие от пътниците. На следващо място, както е посочило
и вещото лице, трябва да се има предвид, че водачът, в момента на удара, вече е бил
предприел аварийно спиране и след като го е предприел, той не би могъл да промени
посоката на движение на тролея. Намерена е фиксирана спирачна следа в протокола за оглед,
която ясно показва, че той е възприел автомобила, който навлиза от път без предимство и
съответно предприема спиране. Счита, че въпросът за това дали е налице съпричиняване,
степента, в която всеки от делинквентите е съпричинил вредоносния резултат, респ. за
размера на дяловете във вътрешните отношения между ответника и третото лице - помагач, е
предмет на евентуален последващ правен спор между застрахователите, а не на настоящото
производство. СГС правилно е посочил, че дори поведението на трето лице да е допринесло
за настъпване на процесното ПТП, това обстоятелство няма отношение към отговорността
на ответника в настоящото производство, тъй като застрахователите отговарят солидарно за
целия размер на вредите, съгласно разпоредбата на чл.122, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът М. М. Б. твърди, че на 13.03.2023г. около 14:50 е бил пътник в тролейбус № 2 марка
„Шкода” с инв.№ ********, управляван от В. Р. А., който се движил по локалното платно на
бул. „България“ в посока от бул.„Ив.Евст.Гешов“ към ул.„Кюстендил“. На кръстовището,
заключено между локалното платно на бул. „България“, ул. „Кюстендил“ и ул. „Отечество“,
тролейбусът бил засечен от л.а.„Опел Зафира“ рег.№ ********, управляван от Ц. В. П., която
се движила по ул. „Отечество“ в посока от ул. „Юнак“ към ул. „Булаир“ и на кръстовището с
ул.„Кюстендил“ отнела предимството на тролейбуса, при което настъпило ПТП. В резултат
на ПТП ищецът паднал в тролея и получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в
петрохантерно счупване на лява бедрена кост; контузия, хематом и рана в дясна зигоматична
област, луксация в областта на колянна става. Бил приет в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ в
изключително тежко състояние с болки и ограничени движения на ляв долен крайник. На
17.03.2023г. бил опериран. Извършено е открито наместване на фрактурата на лява бедрена
кост с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон. На 20.03.2023г. бил повторно опериран
по повод луксацията на ляво коляно, като под локална анестезия под действието на тракция
е осъществена репозиция на луксацията и имобилизация с гипсова шина. Левият крак бил
напълно обездвижен. Изпитвал изключително силни болки, които продължават и към
момента. Все още имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Не можел да
стъпва на увредения крайник. Към момента не е налице подобрение. Болките продължават.
Все още не може да се обслужва самостоятелно и има нужда от чужда помощ в ежедневието
си. Продължава да изпитва болки и се налага да приема непрекъснато обезболяващи.
Претендира обезщетение в размер на 60 000 лв., за неимуществени вреди от телесни
7
увреждания, претърпени във връзка с описаното ПТП, ведно със законна лихва от
19.04.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” оспорва иска по основание и размер, оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на водача Ц. В. П., управлявала л.а.„Опел
Зафира“ за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че причина за настъпване на
произшествието е виновното и противоправно поведение на водача на тролейбус марка
„Шкода“, модел „27ТР Соларис", инв. № ******** - В. Р. А., който е управлявал тролейбуса
с несъобразена с пътните условия скорост, задействал е рязко спирачната система на
тролейбуса и е предизвикал падането на пътниците в тролейбуса, които превозва. В
условията на евентуалност твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението и на двамата водачи (съизвършителство), тъй като и двамата са извършили
нарушения на ЗДвП, довели до настъпване на процесното ПТП. При това положение
двамата водачи на участващите в произшествието МПС отговорят солидарно, съответно по
същия начин отговарят и техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите (чл.499, ал. 7, изр. 2-ро от КЗ). Оспорва вида, тежестта,
продължителността и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени
вреди, както и наличието на неблагоприятни последици за здравословното му състояние.
Оспорва началния момент, от който се претендира присъждане на законна лихва.
Третото лице-помагач ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД твърди, че не е налице виновно
противоправно поведение на водача на тролея В. А., че вина за настъпването на
произшествието има единствено водача на л.а. Опел, който е отнел предимството на
тролейбуса. Водачът на тролейбуса не е имало как да предположи, че л.а. няма да спре и ще
му отнеме предимството респ. не е имал възможността да предотврати удара, т.е. за него
събитието е било случайно по смисъла на чл.15 НК. Въпреки че е предприел рязко спиране,
то е резултат от поведението на другия участник в движението, а не представлява
неправомерно поведение. Смята, че водачът е реагирал своевременно и е задействал
спирачната уредба, за да бъдат избегнати по-сериозни вреди. По отношение на уврежданията
на ищеца твърди, че той не е положил необходимите грижи за получените от него
травматични увреждания, вследствие на което се е стигнало и до по-дълъг възстановителен
период. Освен това преди настъпване на ПТП ищецът е страдал от множество
придружаващи заболявания, които са спомогнали за получаване на процесните травми и по-
дълъг период на възстановяване. Оспорва размера на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди като завишен. Оспорва и началния момент на дължимостта на
лихвата.
От фактическа страна се установява, че на 13.03.2023г., около 14:50ч., тролейбус
„Шкода“ се движи по спомагателното платно на бул.България под контактната мрежа в
посока от бул.Иван Ев. Гешов към ул. Дойран, със скорост от порядъка на 35 км./ч. По
посоката му на движение е поставен пътен знак „БЗ“ - път с предимство. В района на
кръстовището с ул. Кюстендил, движейки се от ул. Отечество към ул. Дойран, л. а. „Опел“
със скорост от порядъка на 37 км./ч., навлизайки в него започва да пресича траекторията на
8
движение на тролея, който е следвал контактната мрежа и насочвайки се към спирката,
намираща се след ул. Булаир, л.а. се е движил, като по посоката му на движение е бил
поставен пътен знак „Б1“ - пропусни движещите се по пътя с предимство. На
разстояние от 16,65 метра до мястото на удара водачът на тролея предприема аварийно
спиране. Вследствие на инерционната сила при спирането на тролея, в салона му е паднал
ищецът. При продължилото движение напред на тролея достигайки скорост от 32км./ч. е
настъпило съприкосновение между предната му дясна част и лявото странично огледало на
л.а.
От заключението на депозираната пред първа инстанция авто-техническа експертиза /л.301/,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че причината за залитането и падането на пътниците в тролея е предприетото
аварийно спиране от водача на тролейбуса, но следва да бъде отчетена и първопричината,
наложила това аварийно спиране, а именно навлизането на л.а. в кръстовището
неправомерно и съответно предотвратяването на по-тежко произшествие. На разстояние от
16,65 метра до мястото на удара водачът на тролея предприема аварийно спиране.
Вследствие на появилата се инерционна сила при рязкото спиране в салона на тролейбуса е
паднал ищеца. При продължилото движение напред на тролея достигайки скорост от около
32 км/ч настъпва съприкосновение между предната му дясна част и лявото странично
огледало на лекия автомобил. В момента, в който тролеят се е намирал на 44,01 метра до
мястото на удара, л.а.„Опел“ се е намирал на разстояние 46 метра до мястото на удара. От
този момент водачът на л.а. е имал възможност да предотврати произшествието като спре и
пропусне движещият се от лявата му страна по път с предимство тролейбус. Ако в този
момент водачът на тролея е задействал плавно спирачната система, той би пропуснал
движещият се по път без предимство л.а. и при предприетото плавно спиране от негова
страна не би настъпило падане на пътници в салона.
Вещото лице формира извод, че причина за настъпването на произшествието е субективното
действие на водача на автомобила, който не се съобразил с разпоредбите на пътен знак „Б1“
(пропусни движещите се по пътя с предимство). Същият е имал възможност чрез
предприемане на спиране да пропусне пред себе си движещият се по път с предимство
тролей, но не го е сторил.
С оглед изясняване на механизма на ПТП и обема на вредите пред първа инстанция са
събрани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.А. /шофьор на тролея/ и
св.И. /пряк очевидец на инцидента/, св.П. /водач на л.а./ и св.Б. /син на ищеца/, чийто
показания съдът кредитира изцяло като логично обосновани, като тези на последния при
условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св. Б. става ясно, че когато го видял в Пирогов, той бил изключително
стресиран и изплашен. Няколко дни след това е извършена операция, а три дни по-късно бил
изписан. След прибирането вкъщи имал нужда от помощ за обслужването си и при
извършването на ежедневните си дейности, особено през първия месец и половина. През
първите три месеца след изписването изпитвал силни болки. Дори една година по-късно
9
баща му продължава да изпитва болки. Произшествието се отразило и психически -
изпитвал страх да ползва градския транспорт за период от около година след инцидента.
От заключението на депозираната пред първа инстанция съдебно-психологична експертиза
/л.141/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че ищецът е получил следните увреждания: фрактура в проксималния (горен)
край на лявата бедрена кост; контузия, хематом и рана в дясна зигоматична област
(скула), както и контузия на лявата коленна става, без клинични и рентгенови данни за
луксация (изкълчване) на същата. Луксацията на колянната става не е получена при
произшествието и съответно оперативно лечение на такава травма не е извършвано.
Фрактурата се определя като прясна, закрита, трифрагментна пертрохантерна фрактура, със
значително раздробяване на задния кортекс. Тя е получена по индиректен механизъм при
внезапното и рязко спиране на тролейбуса, в резултат на което пострадалият е бил изведен
от устойчивото му равновесно положение и под действие на инерционните сили е политнал
напред от последния ред седалки, след което е паднал на стълбите пред последната врата на
превозното средство. При това падане горният край на бедрената кост е понесъл цялата маса
на телесното тегло на пострадалия в комбинация с действието на ротационни (усукващи)
сили, концентрирани в зоната на трохантерния масив. Проведеното лечение на фрактурата е
било оперативно, каквото и е следвало да бъде. Получената фрактура на лявата бедрена кост
е довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, а останалите
мекотъканни травми – до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към
датата на депозиране на заключението е налице пълно зарастване на счупването с
остатъчно скъсяване на левия долен крайник и частично ограничение в обема на
движенията на лявата тазобедрена ставата. При проведения преглед от вещото лице е
констатирана разлика в дължините на двата долни крайника от порядъка на 2,0 см в полза на
десния (десен долен крайник - 92 см; ляв долен крайник - 90 см). Освен това е установена
обемна разлика от 1,0 см в полза на дясното бедро, която говори за лека хипотрофия
(отслабване) на лявата бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в лявата
тазобедрена става са безболезнени, но в ограничени обеми спрямо нормата. Констатирани са
три белега на лявото бедро със следните дължини: проксимален 4,5см; среден 7,0см и
дистален - 2,0см. Възстановяването на левия долен крайник до нормата е невъзможно.
Освен това е много вероятно с времето да настъпи развитие на посттравматична
артроза на лявата тазобедрена става, т.нар. коксартроза. При нормално протичащи
възстановителни процеси пълното зарастване на фрактура като тази, лекувана оперативно,
приключва в рамките на три до шест месеца, в зависимост от възрастта, придружаващите
заболявания, качеството на костта и други важни фактори. През целия постоперативен
период (ранен и късен), до завършване процеса на костното срастване, е необходимо
пациентът да провежда пасивна и активна рехабилитация и лечебна физкултура под надзора
на кинезитерапевт. По делото няма данни как е протекъл следоперативния период, дали са
настъпили някакви усложнения или не и дали ищецът е провеждал изобщо рехабилитация с
цел по-бързо и адекватно възстановяване. При проведената на 10.07.2024г. контролна
рентгенография на лявата тазобедрена става, вещото лице не е констатирало рентгенови
10
данни за наличието на усложнения. В постоперативния период, обхващащ първите един-два
месеца, пострадалият е могъл да се придвижва самостоятелно с помощта на проходилка,
макар и трудно, в рамките на дома си. Същият е имал необходимост от чужда помощ при
извършване на ежедневни нужди. Със сигурност може да се твърди, че болките и
страданията са били най- силни в периода между настъпването на описаните по-горе
травматични увреждания и предприетата оперативна интервенция, както и в ранния
постоперативен период след нея, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и
интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма
От допълнителното заключение на л.328 се установява, че при ищеца са налице множество
придружаващи заболявания. Нито едно от тях обаче не е допринесло по какъвто и да било
начин за настъпване на фрактурата на лявата бедрена кост. Наличните още преди настъпване
на процесното ПТП коксартроза и гонартроза са една от причините за непълното
възстановяване на ищеца и частичното ограничение в обема на движенията на лявата
тазобедрена става, което се наблюдава при пострадалия към датата на извършване на
клиничния преглед от вещото лице, а именно 16.09.2024г.
На 19.04.2023г. ищецът е депозирана покана до ответника, /л.8/ за изплащане на
застрахователно обезщетение, но до момента няма доброволно изпълнение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се налага извод, че е доказано пълно и главно наличието на деликт
от страна на водача на л.а.„Опел“, който при навлизането си в кръстовището от ул.
Кюстендил към бул. Иван Гешов е отнел предимството на правомерно движещия се
тролейбус, въпреки наличието на пътен знак „Б1“, сигнализиращ движението му по път без
предимство, пресичащ път с предимство. С оглед поставените пътни знаци за регулацията на
движението, водачът на л.а.„Опел“ е бил длъжен да пропусне движещия се с предимство
тролейбус и едва тогава да навлезе в кръстовището. Въпреки това, водачът на автомобила,
без да намали скоростта си на движението, навлиза по пътя с предимство, в резултат на
което траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат. Именно това
негово поведение е единствената и основа причина, провокирала аварийното спиране на
тролейбуса.
В проведеното на 12.12.2024г. о.с.з., в.л.Д. е изяснил, че в случая ако водачът на тролея не бе
предприел аварийно спиране, биха настъпили по-тежки последици за л.а., а не само едно
откъртено огледало, вкл. за водачката на автомобила, тъй като при удар с около 30 и няколко
км/ч. с тази тежест от няколко тона на тролейбуса и огромната разлика в теглото между
11
двете превозни средства, последиците за л.а. биха били много по- тежки и съответно за
пътника в него. Експертът е категоричен, че водачът на тролейбуса е предприел спиране, за
да не настъпи по-тежък инцидент. Затова е недоказано възражението на въззивника, че двете
превозни средства са могли да се разминат безопасно, в случай че водачът на тролейбуса
правилно е преценил пътната ситуация и то без да предприема нито аварийно, нито плавно
спиране. Още повече в настоящия случай се касае за У-образно кръстовище, което в един
момент сближава двата клона, като пътят постепенно ги води един към друг. Поради тази
причина автомобилите не се сближават в началото на кръстовището, а постепенно, като
траекториите им започват видимо да се пресичат. Не на последно място тролейбусът е
ограничен от контактната мрежа, поради което не е напълно автономен. Водачът не е бил
длъжен да предприема движение вляво, а и в случай, че същият предприеме такава маневра,
той би навлязъл в платното за насрещно движение, което отново създава предпоставки за
настъпване на ПТП и съответно би застрашило живота и здравето на пътниците в него.
Ето защо правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че
възражението за липса на деликт от страна на водача на л.а. остава недоказано пълно
и главно от страна на ответното дружество. Що се отнася до възражението за
независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД, то е ирелевантно към
предмета на доказване в рамките на настоящото производство.
По възражението на третото лице-помагач, че здравословното състояние на ищеца е
допринесло за получаване на процесните травми и сочения по-дълъг период на
възстановяване: съгласно заключението по допълнителната СМЕ наличието на коксартроза
и гонартроза се явяват една от причините за непълното възстановяване на пострадалия и
частичното ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена става, което се
наблюдава при него. СГС е приел, че това не е същинско съпричиняване по смисъла на
закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за
последиците, за които ответникът – застраховател следва да отговаря. Затова е приел, че
пострадалият е допринесъл за посочените усложнения, като е намалил обезщетението, с
25%. САС не споделя този извод, тъй като за да се приеме наличие на съпричиняване е
необходимо да бъдат установени конкретни действия или бездействия на пострадалото лице,
с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата и въз основа на това да се
определи неговият принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда. В случая наличието на предходни заболявания /коксартроза и гонартроза/
сами по себе си не са нито действие, нито бездействие от страна на пострадалия. Друг би
бил въпросът за неправилно проведено лечение или липсата на физиотерапия и
рехабилитация. Но сами по себе си тези заболявания не зависят от поведението на
пострадалия, въпреки че обективно удължават възстановителния период. Такъв фактор е и
възрастта на пострадалия /76г./, но тя сама по себе си не може да се тълкува във вреда на
12
увредения. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта.
С решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., е прието, че
причинната връзка е зависимост, при която деянието е предоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента; възможно
е деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса
за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. В разглеждания случай е установено, че причинената при падането на ищеца фрактура
в областта на лява бедрена кост, е вследствие на деликт. Установено е наличие и на друг,
съществувал преди това фактор- собственото здравословно състояние на пострадалия,
страдащ от заболяването коксартроза и гонартроза. Или, както е посочено в цитираната
съдебна практика, налице е комплексен каузален фактор - вредите са предпоставени от
съвкупното въздействие множество явления /събития/, в случая - на два, едно от които е
соченото в процеса за вредоносно такова. Ако поведението на деликвента бъде изключено,
то вредата, не би настъпила или поне не би настъпила в този обем. Ето защо следва да се
приеме, че обжалваното въззивно решение съответства на посочената съдебна практика -
решение № 204/11.03.2019 г. по гр. д. № 586/2018 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., според което
законодателят предвижда, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да
отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение
/непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение/, за които вреди
причинната връзка не се прекъсва. Това според настоящия състав на САС следва да се
отчита не като форма на съпричиняване, а при определяне на размера на
обезщетението. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът
трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между
наличието на предходни заболявания /които няма как да са противоправни/ и неполагане на
грижа за възстановяване т.е. приноса му за настъпване на по-голям обем вреда спрямо самия
него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случая възражението
не е доказано пълно и главно от страна на застрахователя, поради което и с оглед
разпределението на доказателствената тежест.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
13
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на една тежка средна телесна повреда и няколко по-леки, а
именно – фрактура в проксималния (горен) край на лявата бедрена кост; контузия, хематом и
рана в дясна зигоматична област (скула), както и контузия на лявата коленна става, без
клинични и рентгенови данни за луксация (изкълчване) на същата. Фрактурата се определя
като прясна, закрита, трифрагментна пертрохантерна фрактура, със значително раздробяване
на задния кортекс.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в пенсионна възраст
на 76 години към датата на ПТП през 2023г., че на 17.03.2023г. е проведена оперативна
интервенция, като е извършено открито наместване на фрактурата на лява бедрена кост с
вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон. На 20.03.2023г. бил повторно опериран, но
луксацията на ляво коляно не се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, като под локална анестезия под действието на тракция е осъществена репозиция на
луксацията и имобилизация с гипсова шина. Към датата на депозиране на заключението е
налице пълно зарастване на счупването с остатъчно скъсяване на левия долен крайник и
частично ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена ставата. При
проведения преглед от вещото лице е констатирана разлика в дължините на двата долни
крайника от порядъка на 2,0 см в полза на десния. Освен това е установена обемна разлика
от 1,0 см в полза на дясното бедро, която говори за лека хипотрофия (отслабване) на лявата
бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са
безболезнени, но в ограничени обеми спрямо нормата. Възстановяването на левия долен
крайник до нормата е невъзможно. Освен това е много вероятно с времето да настъпи
развитие на посттравматична артроза на лявата тазобедрена става, т.нар. коксартроза. При
нормално протичащи възстановителни процеси пълното зарастване на фрактура като тази,
лекувана оперативно, приключва в рамките на три до шест месеца, като е необходимо
пациентът да провежда пасивна и активна рехабилитация и лечебна физкултура под надзора
на кинезитерапевт. По делото няма данни как е протекъл следоперативния период, дали са
настъпили някакви усложнения или не и дали ищецът е провеждал изобщо рехабилитация с
цел по-бързо и адекватно възстановяване. Няма данни от приложената епикриза да са били
дадени предписания в тази насока. От друга страна САС отчита, че по-дългият
възстановителен период се дължи именно на предходни налични заболявания – коксартроза
и гонартроза. Затова с оглед определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съобразени спрямо датата на деликта – 2023г., САС
намира, че обезщетението следва да бъде определено по размер до сумата от 40 000 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
14
решението следва да бъде отменено в осъдителната част за разликата над 40 000 лв. до 60
000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 60 000 лв., като жалбата е основателна до 20 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, които са 1200 лв. платена д.т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. От тях дължими са само 500 лв. с оглед уважената част
от жалбата.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
пред настоящата инстанции разноски, но такива няма направени. На осн.чл.38 ал.2 ЗА в
полза на адв.Н. е дължимо адв.възнаграждение в размер на 1500 лв. без ДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат приезчислени както
следва:
Ищецът е освободен от държавна такса, но не и от разноски в производството на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което такива е платил само 800 лв. От тях дължими са 533.33 лв.
Адв. Н.-К. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, което възлиза на 3850 лв. без ДДС,
съобразно уважения размер на иска от 40 000 лв. за явяване пред първа инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи в полза на застрахователя направените по делото
разноски с оглед отхвърлената част от иска. Общо пред първа инстанция са направени
разноски в размер на 410 лв. От тях дължими са само 136.70 лв., както и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда д.т. в размер на 1600 лв. вместо присъдените 2400лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1013/20.02.2025г., постановено по гр.д.№ 20231100109131/2023г., по
описа на СГС, ГО, 18 състав, в обжалваната осъдителна част, за разликата над 40 000 лв. до
60 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Б., ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. София, бул.
„***“ № 12, ет. 3, срещу ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, иск за заплащане на разликата над 40 000
лв./четиридесет хиляди лева/ до 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило
на 13.03.2023г., причинено виновно от водача на л.а. марка „Опел Зафира“, рег.№ ********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2023г. до окончателното й
15
изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.С. К. Н.-К. от
САК, ***, бул.*** № 12, ет.3 сумата от 3850 лв. /три хиляди осемстотин и петдесет лева/ без
ДДС представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл.38,
ал.2 ЗА за явяване пред първа инстанция с оглед уважената част от иска, както и сумата от
1500 лв./хиляда и петстотин лева/ без ДДС за явяване пред въззивна инстанция с оглед
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. М. Б., ЕГН:
********** и съдебен адрес: ***, бул. „***“ № 12, ет. 3, сумата от 533.33 лв./петстотин
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ направени разноски пред първа инстанция,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от
1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ дължима д.т., на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, бул. „***“ № 12, ет. 3, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, сумата от 500 лв./петстотин лева/
направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 436.70 лв./четиристотин
тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
Решението е постановено с участието на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, като трето лице -
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16