НЧХД № 1087/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано
по тъжба от Б.В.Л. *** против подсъдимия П.С.К. *** с обвинение в престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
Подсъдимият е обвинен затова, че на 14.02.2019г. в
жалба до Районна Прокуратура гр. Пазарджик от същата дата, е разгласил позорно
обстоятелство за Б.В.Л., като е посочил, че Л. е „криминално проявено лице,
като има множество криминалистически регистрации в различни полицейски
структурни в страната, а също така и влезли в законна сила осъдителни присъди
за кражби и измами. Изтърпявал е и наказание лишаване от свобода от 11 години,
от които е изтърпял 8 години в Пазарджишкия затвор.“
Частният тъжител се явява сам в съдебно заседание, като поддържа изцяло
изложената в частната тъжба фактология и поддържа обвинението. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият К. се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се
признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде
оправдан, а приетия граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.
С протоколно определение на съда беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от частния тъжител против подсъдимия граждански
иск за неимуществени вреди в размер на 8 000
лева. Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. П.К. работи като младши
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ- П. при ОДМВР-
Пазарджик, като бил включен в пети район на територията на управлението и
отговарял за микрорайон, включващ селата Л.и Е.. Съгласно заповед № 312з-214/01.02.2016
г. на Директора на ОДМВР- Пазарджик подс. К. бил определен сред служителите,
които имали достъп до определени АИС на МВР, в които могат да извършват
справки, а именно в Регистър на лица със съдебна и полицейска регистрация, от
където се поучава справка за лице български гражданин с регистрация в
централния полицейски регистър; в Регистър на лица, за които има съобщение за
установен извършител на престъпление (СУИП), от където се получава справка за
лице български гражданин, установен извършител на престъпление, както и в още
няколко АИС. В този смисъл подс. П.К. имал правото да извършва лично справки
чрез ИИС „Справки“ в Регистър на лица със съдебна и полицейска регистрация,
като нямал директен достъп до АИС „Централен полицейски регистър“. Освен това с
оглед организацията на работа в РУ- П., подс. К. като служител в управлението,
можел да получи информация, според служебната необходимост от ИИС „Справки“ в
посочения регистър, както и от други информационни фондове на МВР за всяко едно
лице и от друг потребител на информационната система.
Частният тъжител Б.Л. от няколко години
живее в с. Е.. Съгласно Заповед № 310з-2/04.01.2019 г. на началника на РУ- П.,
той бил сред лицата, представляващи интерес за полицията (ЛПИ), водени на отчет
в РУ- П., съгласно заповед на министъра на вътрешните работи, с която били
издадени указания за организацията на дейността на полицейските органи по
наблюдение на лица, представляващи интерес във връзка с териториалното
обслужване на населението. Със същата заповед били определени и съответните
полицейски служители в РУ- П., които да осъществяват активно наблюдение на ЛПИ.
Сред тези служители бил и подс. П.К.. С посочената заповед било разпоредено
полицейските служители, извършващи активното наблюдение на ЛПИ, най-малко
веднъж на тримесечие да изготвят докладна записка до началника на РУ за
воденото явно наблюдение.
С оглед изпълнение на разпореденото му,
подс. К. осъществявал активно наблюдение на тъжителя Л. като лице
представляващо интерес за полицията, с цел недопускане извършване на други
престъпления. По повод на това наблюдение той извършвал и периодични справки в
Регистър на лица със съдебна и полицейска регистрация по отношение на тъжителя.
Такива справки подс. К. извършвал още при установяването на Б.Л. ***. От същите
подсъдимият установил, че тъжителят имал множество криминалистически
регистрации и съдебни дела за извършени престъпления, предимно кражби и измами.
Установил също, че деянията били извършени на различни места на територията на
страната, както и че присъдите били на съдилища от цялата страна. От тези
справки подс. К. разбрал, че за по-голямата част от извършените престъпления на
тъжителя Л. било наложено наказание лишаване от свобода. Така изчислявайки
сумарно размера на наложените наказания, подсъдимият сметнал, че тъжителят бил
търпял наказание лишаване от свобода повече от 10 години. Във връзка с
изпълнение на служебните си задължения подс. К. осъществявал и срещи с Б.Л. със
служебни цели. Тъжителят обаче възприел, че подсъдимият имал лично отношение
към него, поради което и се настроил негативно срещу К.. Започнал да депозира
жалби срещу подсъдимия, касаещи служебните му задължения. Така в края на 2018
г. частният тъжител подал поредния сигнал срещу подс. К. ***, по повод на който
била извършена проверка. Сигналът се състоял от два пункта, в които били
изложени обстоятелства за евентуално извършени длъжностни престъпления,
реализирани чрез бездействие от кварталния полицейски инспектор при РУ- П.,
отговарящ за с. Е., а именно подс. К.. В първият пункт на сигнала се сочело, че
подсъдимият не изпълнявал съвестно своите служебни задължения, поради което
били извършени многобройни посегателства срещу собствеността на територията на
селото. Във втория пункт на сигнала се съобщавало за лица, които живеели на
територията на с. Е., без да са адресно регистрирани, но въпреки това не им били
съставени АУАН. Проверката, извършена по посочения сигнал на Б.Л. приключила с
постановление на прокурора за отказ да се образува ДП, поради липсата на
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Недоволен от отказа
тъжителят Л. обжалвал постановлението на ОП- Пазарджик пред Апелативна
прокуратура- Пловдив, която не уважила жалбата му и потвърдила атакуваното
постановление.
Всичко това накарало подс. К. да се
консултира с адвокат, след което на 14.02.2019 г. депозирал в Районна
прокуратура- Пазарджик жалба с Вх. № 519 от същата дата против Б.Л., с която
сезирал прокуратурата да извърши проверка с оглед евентуално извършено
престъпление набедяване. В жалбата било посочено, че Б.Л. бил криминално
проявено лице, като имал множество криминалистически регистрации в различни
полицейски структури в страната, а така също и влезли в законна сила осъдителни
присъди за кражби и измами. Посочено било още, че бил изтърпявал наказание
лишаване от свобода от 11 години, от които 8 години в Пазарджишкия затвор. По
така депозираната жалба била извършена проверка, която приключила с
постановление на прокурора за отказ да се образува ДП, поради липса на данни за
извършено престъпление.
След като се запознал с жалбата на П.К.,
частният тъжител Л. преценил, че с посоченото в нея било опетнено името му,
накърнена честта и достойнството му от подсъдимия и за това на 20.05.2019 г.
подал тъжба в РС- П. против подс. П.К., която била изпратена по компетентност в
РС- Пазарджик и с която било отпочнато настоящото наказателно производство.
В законоустановения срок тъжителят
депозирал допълнение към частната тъжба, с което уточнил и допълнил фактите и
обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение.
С тъжбата частният тъжител инкриминирал като
клеветнически твърденията на подс. К. ***, а именно: че бил „криминално проявено лице, като има множество
криминалистически регистрации в различни полицейски структурни в страната, а
също така и влезли в законна сила осъдителни присъди за кражби и измами.
Изтърпявал е и наказание лишаване от свобода от 11 години, от които е изтърпял
8 години в Пазарджишкия затвор.“
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от приетите по делото писмени доказателства, както и от изисканите и
приложени материали по прокурорска преписка Вх. № 519/2019 г. по описа на РП-
Пазарджик, и от обясненията на подс. П.К., които кредитира като непротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
Установената и изложена по-горе фактическа обстановка
дават основание на съда да приеме, че със своите действия подс. К. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
смисъла на чл.147 ал.1 от НК, а именно че на 14.02.2019 г., чрез жалба с Вх. №
519 по пр. преписка Вх. № 519/2019 г. на РП- Пазарджик е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя Б.Л.,
каквото обвинение е повдигнато с тъжбата.
Няма спор в съдебната практика и
правната доктрина, че за да е налице клевета, осъществена чрез инкриминираната
от частния тъжител форма на изпълнителното деяние- чрез разгласяване на неистински
позорящи обстоятелства, е необходимо от обективна страна на първо място
разгласяваното обстоятелство да е несъществуващо и позорно, което деецът да
свързва с личността на пострадалия. Изявлението на дееца (устно или писмено)
следва да съдържа твърдение за съществуване на определен факт, свързан от дееца
с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Т.е. разгласеното обстоятелство следва да е позорно и неистинско.
На следващо място това обстоятелство следва да бъде разгласено, тоест да е
доведено до знанието на трето лице. Престъплението е резултатно като за да е
довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за
съществуващо позорно обстоятелство.
От субективна страна престъплението може да бъде
извършено само умишлено, както с пряк, така и с евентуален умисъл, като във
всички случаи деецът следва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство и да действа с цел да се повлияе отрицателно на обществената
оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи.
Съдът намира, че събраните в хода на разследването
писмени и гласни доказателства не водят до безспорен и категоричен извод, че
извършеното от подс. К. консумира състав на престъплението клевета.
Няма спор по делото, че от името на
подс. К. *** е била депозирана жалба против тъжителя Л., в която се изнасят
инкриминираните от тъжителя в частната тъжба твърдения. Последните обаче нито
са позорящи, нито са неистински. Твърдението, че тъжителят Л. е криминално
проявено лице и че има множество криминалистически регистрации в различни
полицейски структури в страната, както и влезли в сила осъдителни присъди за
кражби и измами е вярно. В своите обяснения подс. К. заявява категорично, че е
установил криминалната проявеност на тъжителя и това, че има множество
криминалистически регистрации в различни териториални структури на МВР, като
има постановени и множество осъдителни присъди от различни съдилища в страната,
чрез извършена справка от него в полицейските регистри. Видно от приетата като
писмено доказателство по делото Справка за регистрация в ЦПР на лице (л.60-63
от делото), е че тъжителят Л. има общо 15 криминалистически регистрации,
последната от които е от датата на депозиране на процесната частна тъжба.
Установява се също, че тези регистрации са направени от различни структурни
звена на МВР в цялата страна и че с изключение на една от тях, всички са за
извършени престъпления кражба и измама.
Твърдението на подс. К. в дадените
обяснения, че е извършвал проверка в информационните масиви на МВР по отношение
на тъжителя Л. служебно по повод на това, че същият бил лице представляващо
интерес за полицията, се потвърди и от писмените доказателства по делото,
основните от които справката на Началника на РУ- П., Заповед №
312з-214/01.02.2016 г. на Директора на ОД на МВР- Пазарджик и Заповед №
310з-2/04.01.2019 г. на Началника на РУ- П. (л.90-91, 95-99, 106-108 от
делото). От последните се установява, че подс. К. е имал достъп до различни
информационни фондове на МВР, в които е можел да извършва справки, в това число
и в Регистър на лица със съдебна и полицейска регистрация- справка за лице
български гражданин с регистрация в Централния полицейски регистър, чрез ИИС
„Справки“, и то по отношение на всяко лице, в това число и за тъжителя Л..
Установява се също така, че тъжителят е бил лице представляващо интерес за
полицията, по отношение на което е следвало да бъде извършвано непрекъснато
активно наблюдение, в това число и от подсъдимия, за резултатите от което е
следвало периодично да се докладва на началника на РУ- П.. По този начин като е
бил служебно задължен, подс. К. е извършвал наблюдение на тъжителя Л., което е
включвало и проверки в информационния масив на МВР за наличието на
криминалистически регистрации и съдебни дела. Така на същия по служебен път му
станало известно, че тъжителят Л. е криминално проявен и има множество
полицейски регистрации и съдебни дела за извършени престъпления кражба и
измама. В този смисъл така изнесеното твърдение в жалбата е истинско и не е
позорящо.
По отношение на другото твърдение, а
именно че тъжителят бил изтърпявал наказание лишаване от свобода от 11 години,
от които бил изтърпял 8 години в Пазарджишкия затвор, се установи от обясненията
на подс. К., че при извършените от него справки в информационния масив е
установил, че тъжителят за извършените от него престъпления е имал наложени
наказания лишаване от свобода, като по негови сметки общо всички наказания
възлизали в размер на 16 години и 9 месеца, като не знаел дали всички тези наказания
са били изтърпени изцяло от тъжителя Л. в затвор, тъй като такава информация в
регистъра не се съдържала. Подсъдимият поясни също, че когато е посочил в
жалбата си общия размер на наказанието лишаване от свобода по отношение на тъжителя,
а именно в размер на 11 години, най-вероятно не е изчислил правилно общия
размер, който бил по-голям, тъй като за всяко съдебно дело бил посочен размерът
на наложеното наказание ЛС. Посочи също, че информацията, че Л. е търпял
наказание лишаване от свобода в размер на 8 години в затвора в гр. Пазарджик, е
научил пак от справките, които е извършвал в информационните масиви на МВР.
Обясненията на подс. К. в тази им част се подкрепиха от писмените доказателства
по делото и най-вече от справката извършена в АИС на МВР по отношение на
тъжителя Л. на л.22-29 от делото. От същата се установява, че в информационната
система тъжителят Л. има регистрирани 14 съдебни дела, 13 от които за извършени
престъпления кражба и измама, приключили с осъдителни присъди, с които е
отбелязано, че са наложени „ефективни наказания“. От тези 14 наложени
наказания, 13 са лишаване от свобода в различен размер. При сумиране размерите
на наложените наказания ЛС се получава, че техният общ размер е 16 години и 1 месец,
т.е. дори повече от 11 години ЛС. Видно обаче от справката за съдимост по
отношения на тъжителя Б.Л. е, че същият е търпял ефективно наказание ЛС в
по-малък размер. Това е така, тъй като голяма част от извършените от него
деяния, за които е бил осъден са се намирали в условията на реална съвкупност,
поради което и са били групирани от съда, като е определяно едно общо най-тежко
наказание ЛС. Така са били извършени по отношение на тъжителя общо четири
групирания, като извън същите той е изтърпявал и отделно наказания ЛС по четири
присъди. С тази информация обаче не е разполагал подс. К., тъй като същата би
могла да се извлече единствено при изискване на справка за съдимост по отношение
на тъжителя Л., но не и чрез справка в информационните масиви на МВР, в това
число и в Регистър на лицата със съдебна и полицейска регистрация. По делото не
се събраха доказателства подс. К. да е изисквал справка от Бюро съдимост при
ПзРС по отношение на тъжителя, а единствено такива за извършвани справки в
посочения информационен полицейски регистър.
Вярно е, че от събраните доказателства
се установява, че тъжителят Л. е имал наложени наказание ЛС в общ размер
по-малък от посочения в жалбата на подс. К.- 11 години, както и че е изтърпявал
наказание ЛС в затвора в по-малък размер от 8 години. Следва обаче да се има
предвид, че посочените размери от подс. К. в жалбата му до прокуратурата се
базират на данните, с които същият е разполагал в резултат на извършените от
него справки в АИС на МВР, от които както се посочи вече не може да се
установи, че е извършено групиране на наложените наказания ЛС за част от
присъдите на тъжителя и че е било определяно общо най-тежко наказание, като по
този начин сумарният размер на наказанието ЛС по всички присъди е по-малък от
този, отразен в полицейският регистър. Също така в последния не се съдържа и
информация реално какъв размер от определените и наложени наказания ЛС е бил
изтърпян ефективно в затвор от тъжителя Л., още повече че видно от самата справка
срещу всяко съдебно дело е посочено, че наложеното наказание е „ефективно“.
Всичко изложено до тук води до извода, че с
депозираната от подс. К. жалба до прокуратурата и по-конкретно с инкриминирания
израз, от него не са били осъществени обективните признаци на престъплението
клевета. Не налице и осъществяване на този престъпен състав и от субективна
страна. Това е така, т.к. законът изисква деецът да съзнава, че изнесеното по
отношение личността на пострадалия обстоятелство е неистинско и позорящо, и да
е наясно че тези обстоятелства или факти, свързани с личността на пострадалия
са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и
да формират негативна обществена оценка за него. Макар последните изнесени твърдения
да не отговарят в цялост на действителното правно положение на тъжителя Л., с
оглед на посоченото по-горе не би могло да се приеме, че подс. К. е действал
умишлено, тъй като в неговото съзнание е липсвало убеждението, че посочените
твърдения са неистински, тъй като те са се базирали на официалната информация,
с която той е разполагал по служебен път. Освен това липсва и съзнанието, че
това обстоятелство е позорящо, това е така тъй като така изнесените факти и
обстоятелства в процесното твърдение не са от естество да накърнят репутацията
на тъжителя Л.. Както стана ясно същият е с криминална проявеност, датираща
отдавна, както и със значително обременен съдебен статус.
Освен това с оглед на целта, с която е била подадена
жалбата до прокурора, а именно проверка относно евентуално извършено
престъпление набедяване по отношение на подс. К., същият не е имал за цел с твърденията
си по отношение на тъжителя да формира негативна обществена оценка по отношение
на същия. В настоящия случай подс. К. в жалбата си до прокурора е изнесъл
твърдения касаещи личността на тъжителя Л. по отношение на неговата криминална
проявеност и съдебно минало, обективно основани на неговата увереност за
истинността им. Той чрез своя процесуален представител (както стана ясно от
обясненията на подс. К.), предварително е обсъдил случая с адвокат, който е
изготвил процесната жалба, с която е поискано от прокурора да извърши проверка
по случая дали с изнесените от тъжителя твърдения по отношение на подсъдимия в
извършване на длъжностни престъпления по служба, същият не го е набедил в
престъпление, която проверка е приключила с мотивиран отказ на прокурора да
образува ДП. С други думи подс. К. не е действал със съзнанието и целта да
позори честта и достойнството на тъжителя, като процесните инкриминирани твърдения
са били изложени във връзка с личността на тъжителя, като се покаже че
подсъдимият е бил служебно задължен да изпълнява своите правомощия по отношение
на тъжителя и че не е имал какъвто и да било личен интерес към него, както и че
именно тези личностови характеристики на Л. са го подтикнали да сезира
прокуратурата с неверни твърдения по отношение на самия подсъдим в качеството
му на полицейски служител.
На следващо място по делото не се събраха категорични
доказателства, че депозираната жалба до РП- Пазарджик и направените изявления и
твърдения в същата е изготвена от подс. К.. Напротив, стана ясно от обясненията
на подсъдимия, които не се обориха от нито едно доказателство по делото, поради
което и съдът няма основание да не им даде вяра, че същата не е изготвена от
подсъдимия, а от адвокат, на който той е разказал случая. Вярно е че, жалбата е
изготвена от името на подс. К. и е подписана от него, но съдържанието й е
написано на компютър и отпечатано на принтер, като няма каквито и да е
доказателства дали това е сторено от подсъдимия или от друго лице. Имайки
предвид съдържанието, оформлението и структурирането на жалбата, може да бъде
направен извода, че подс. К. не е изготвил тази жалба, а единствено е подписал
същата, още повече, че както по настоящето дело, така и по водените срещу него
проверки, той е действал и действа със съдействието на процесуален
представител. В този смисъл резонно звучи твърдението на подс. К. в дадените от
него обяснения пред съда, че за изготвянето на процесната жалба е ползвал
адвокатска услуга, като е разказал на адвоката за какво става въпрос, след
което адвокатът е написал жалбата, която той прочел и подписал.
Както се посочи по-горе изпълнителното деяние на
престъплението клевета, чрез инкриминираната проявна форма- разгласяване на
позорни обстоятелства, може да бъде реализирано както устно, така и писмено. В
случая инкриминираните изявления са направени в жалба до РП- Пазарджик, т.е.
писмено.
Тук обаче следва да бъде разгледан
въпроса за смисъла, спецификите и значението на жалбата. Това е документ, който
по своята същност представлява вид защитно средство на неговия автор. С него
той цели да защити правата си, като сезира една държавна институция, в чиито
правомощия е да извърши проверка дали дадено лице не е извършило престъпление
от общ характер, още повече, когато с действията на това лице са засегнати
негови права и интереси. Казано с други думи с процесната жалба подсъдимият е
целял да сигнализира компетентната държавна институция по отношение на
безпокоящи го действия на друго лице, като по този начин е осъществил свое конституционно
право на жалба. В конкретния случай подс. К. е действал със съзнанието, че с
жалбата си сигнализира орган, компетентен да извърши проверка за наличие на
евентуално извършено престъпление (което е видно и от петитума на жалбата).
Действал е добросъвестно като е считал, че в жалбата излага верни факти и
обстоятелства, които са му станали достояние по служебен път от официални
достоверни източници, каквито са информационните масиви на МВР, като с жалбата
си е изпълнил и своето задължение като съвестен гражданин да сигнализира за
едно евентуално извършено престъпление и едновременно с това да защити правата
си като получи съдействие от компетентните за това органи. Всичко това дава
основание на съда да приеме, че в жалбата липсва умисъл за наклеветяване на
частния тъжител, поради което деянието се явява несъставомерно и от субективна
страна.
Освен това в процесната жалба подс. К. с посочените
инкриминирани твърдения е изразил и своето мнение за личността на тъжителя,
базирано на обективни данни, с които е разполагал, което макар и да е
отрицателно за тъжителя, не означава в никакъв случай, че подс. К. го е
наклеветил. В този смисъл е константната съдебна практика, като за пример може
да се посочи Решение № 582/16.12.2008 г. по н. д. № 561/2008 г., II н. о. на
ВКС.
Не на последно място следва да се
посочи и това, че изготвената и депозирана жалба до прокуратурата е документ,
предназначен единствено за този орган. Същият не се и разпространява. Т.е.
целта на направените изявления и твърдения в жалбата не е същите да достигнат
до знанието на трети лица, а единствено за нуждите на съответната проверка и то
в посочения по-горе смисъл- като законен повод да бъде извършена тази проверка
от компетентния орган и като защитно средство на жалбоподателя, а не с цел да
накърни добро име на пострадалия в обществото. В този смисъл и липсва умисъл за
унизяване достойнството на тъжителя.
При така установеното съдът намери, че
подс. П.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението клевета, в което е бил обвинена от частния тъжител. Поради липса
на състав на извършено престъпление съдът го призна за невиновен и го оправда
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
При така установеното, съдът отчете че липсват и
елементите на деликт по чл.45 от ЗЗД в инкриминираното поведение на подсъдимия К..
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква
при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение,
вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди. В случая
от събраните по делото доказателства не се установи, че е налице първото и
основно изискване за възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за
настъпили вреди, а именно- деликт. Тъй като не е извършено престъпление, не
може да бъде ангажирана и съответната гражданска отговорност за причинени на
тъжителя неимуществени вреди вследствие на това твърдяно от него деяние. Поради
това и съдът счете, че предявеният от тъжителя срещу подс. К. граждански иск за
сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от деянието, се явява неоснователен и недоказан по
основание и по размер, и като такъв го отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител Б.Л. да заплати на подсъдимия П.К. сторените от
него разноски в размер на 800 за платен адвокатски хонорар, за който по делото
са представени доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие
(л.14 от делото).
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: