№ 402
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. А.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 302 252 /17.11.2021г.,
подадена от „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.«Княз Ал. Дондуков» No 68, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д.,
срещу решение № 262 639 / 18.10.2021г., постановено по гр.д. № 12 914 / 2020г. на ВРС, 39
с-в, в неговата цялост, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЕЛ. Д. АТ., ЕГН
********** с адрес ******, сумата в размер на 4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два
лева и три стотинки/, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6
Олроуд с ДК № В 0819 ВН, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание 405, ал. 1 КЗ, както и са присъдени разноски в полза на ищеца Е.А..
Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Община Варна с адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че PC - Варна неправилно е приел, че
констатираните увреждания по МПС са в резултат на покрит по застраховка „Каско" на
МПС риск, а именно: пропадане на МПС в необезопасена дупка на пътното платно. За да
достигне до този извод първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на
1
вещото лице по САТЕ, което е надлежно оспорено от жалбоподателя в хода на
първоинстанционното производство като непълно, неправилно и необосновано.Излага
подробни доводи по оспорване на заключението и сочи, че същите са изложени и пред ВРС,
но съдията е извършил процесуално нарушение и не допуснал повторна САТЕ. Отделно
твърди, че ВРС не е обсъдил изобщо част от релевираните възражения и оспорвания,
направени от жалбоподателя като ответник в производството. Сочи, че претенцията на
ищеца по отношение на ПВЦ щит / кора/ под двигателя съставлява „невъзстановена щета“
по смисъла на т.61.3 от ОУ по застраховката и застрахователят не дължи обезщетение за
него или респ. обезщетението следва да се намали съответно с това вече съществуващо
увреждане към датата на сключване на застрахователния договор. Друго необсъдено от ВРС
възражение е това, че определеният размер на обезщетението следва да бъде съобразен и с
договорения между страните в т. 15.1 от ОУ по застраховката допълнителен лимит на
отговорност. Съгласно цитираната клауза от ОУ общият размер на изплатените обезщетения
за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от
компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното
събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно
изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не може да надхвърля
15% от застрахователната сума или в настоящия случай - 15 % от 14 100 лв - 2115 лв. Моли да
бъде допусната повторна САТЕ. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените
разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, за застрахователя не се явява
законен или процесуален представител, не е депозирано писмено становище.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно
и законосъобразно. Счита решението за достатъчно мотивирано, като излага своите мотиви
в тази насока. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 201 от ГПК за допускане на
повторна САТЕ и моли съда да остави искането без уважение. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за
присъждане на разноски. В открито съдебно заседание за въззиваемия се явява процесуален
представител, който оспорва подадената жалба, поддържа подадения отговор и моли за
потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски по представен списък.
От третото лице – помагач на страната на ответника – Община ВАРНА е депозиран
писмен отговор, с който поддържа изложеното от жалбоподателя – затсраховател. Сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му и за присъждане на
разноски. В открито съдебно заседания за страната не се явява процесуален представител,
депозирано е писмено становище, с което сочи, че въззивната жалба е допустима и
основателна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззиваемата страна.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
2
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
ЕЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес ******, съдебен адрес: гр. Варна, ул. Неофит Бозвели
№ 5, ет.2, офис 1, чрез адвокат Й.А. – ВАК срещу Дженерали застраховане АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков
№ 68, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, представляваща частичен иск от общо 5197.84
лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото
на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № В
0819 ВН, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на 24.09.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 100 лева /сто лева/,
заявена като частична от общ размер 5197.84 лева, на сумата в окончателен размер 4032.03
лв. /четири хиляди тридесет и два лева и 0.03 ст./, представляващи претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек
автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № В 0819 ВН, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.10.2019г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
0312190560019015. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка
Ауди А 6 Олроуд с ДК № В 0819 ВН, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно
каско, със срок на действие от 07.10.2019г. до 06.10.2020г. Автомобилът бил оценен на
стойност 14 100 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът
съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 1006.74 лева. Към настоящия
момент същата е заплатена. На 23.08.2020г. управлявайки автомобила в гр. Варна, ЗПЗ до
завод Метал попаднал с предна лява гума в необезопасена дупка на пътното платно. На
25.08.2020г., ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът
извършил оглед на МПС и съставил Опис – заключение по претенция №
*********/25.08.2020г., в което били описани увредените детайли в резултат на ПТП – ПВЦ
щит под двигател; ПВЦ подкалник преден ляв; ПВЦ вежда преден ляв калник и спойлер
предна броня. На 27.08.2020г. бил извършен допълнителен оглед и констатирани следните
увреждания – въздушна възглавница амортисьор преден ляв и амортисьор преден ляв.
Застрахователят отказал изплащането на обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите
била необходима сумата в размер на 5197.84 лв.. Ето защо, претендира от ответното
дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по
автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор
3
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него
и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско”, клауза Пълно каско за процесния
автомобил, обективиран в полица № 0312190560019015. Оспорва наведените в исковата
молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички
твърдяни за настъпили вреди по МПС. Счита, че уврежданията съставляват изключен риск,
на основание т.7.20 от ОУ и не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Увреденият
детайл - ПВЦ щит /кора/ под двигателя съставлявал „невъзстановена щета" по смисъла на т.
61 във вр. с т. 61.3. от ОУ, като също не подлежи на обезщетяване. Увреждането било
налично още при сключване на застрахователната полица. В условията на евентуалност
навежда доводи, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с договорения
между страните в т. 15.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната
клауза от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани
изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи,
удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без Двустранен
констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото
право, по застрахователната полица, не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума
или в настоящия случай - 15 % от 14 100 лв. - 2115 лв.. След приспадане на изплатените
обезщетения по други щети, договореният между страните максимален лимит на
отговорност по претенцията на ищеца възлизал на 1685.82 лв.. Съгласно изричната уговорка
на страните в ОУ, при частична щета на МПС, което е на възраст над 10 години (каквото е
процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие),
застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка, която съгласно същите
ОУ се извършвала по правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и
каталози. При сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е декларирал
/в т. 3.7. от представената полица за застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за
Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка
„Каско на МПС" на Застрахователя. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и
моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирана Община Варна с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк № 43. В
отговор на исковата молба, третото лице помагач на ответника навежда доводи за
неоснователност на предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
4
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение –
по отношение на размера му и липса на произнасяне по отправено с отговора на исковата
молба възражение, че въз основа на клауза от ОУ следва да се намали размера на
евентуално дължимото обезщетение до 15% от застрахователната стойност, както и да се
приспаднат суми за невъзстановена щета.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната
практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната
правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл. 387 от КЗ,
страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага.
Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес
при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните,
като за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да
бъдат определени различни застрахователни стойности.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото Свидетелство за
регистрация на МПС част II, се установява, че ищецът е собственик на процесния автомобил
– Ауди А6 Олроуд с ДКН В 0819 ВН.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че към 23.08.2020г. по отношение на процесния автомобил е бил налице валидно сключен
договор за застраховка „Каско” при ответника, обективиран в полица № 0312190560019015, с
валидност от 07.10.2019 г. до 06.10.2020 г.
От посочената застрахователна полица е видно, че действителната стойност
/застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 14100 лева, при застрахователна премия
1006.74 лева, която е заплатена от ищеца, както се установява от представените четири броя
5
разписки.
Ищецът е уведомил на 25.08.2020г. застрахователя за настъпилите щети по
автомобила, като ответникът е съставил на 27.08.2020г. опис- заключение за вреди на мпс
по щета № ********* / 25.08.2020г. за причинени увреждания по автомобила – ПВЦ щит
под двигател, ПВЦ подкалник преден ляв, ПВЦ вежда преден ляв калник, спойлер предна
броня, въздушна възглавница и амортисьор преден ляв. Страните не спорят, а и не са
представени от ищеца доказателства за уведомяване на компетентните органи за
настъпилото ПТП. В уведомлението за щета / искане за оценка на вреди по застраховка
„Каско на мпс“/ ищецът не е посочил, че ПТП –то е регистрирано от компетентните органи,
а подобни обстоятелства не се твърдят нито в исковата молба, нито в хода на
производството.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ответникът е отказал да изплати обезщетение.
Представени са Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, действащи към
момента на настъпване на застрахователното събитие, от които се установява, че съобразно
чл. 15.1. страните са договорили, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение
в пълен размер при събития, доказани изключително с декларация на застрахования и без
документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на
застрахователното събитие или без двустранен констативен протокол за ПТП, съставен
съгласно изискванията на приложимото право. В тези случаи, застрахователят обезщетява
вредите в размер, който не може да надвишава 15% от застрахователната сума на МПС, като
условията за това са щетите да са незначителни, МПС-то се движи на собствен ход и
изплатените по реда на този член обезщетения до момента също да не надхвърлят 15%.
Заключението на вещите лица по допуснатата пред въззивната инстанция повторна
тройна САТЕ, която съдът изцяло кредитира, като кореспондираща и с останалия
доказателствен материал, включително и с изготвената пред първата инстанция САТЕ
относно механизма на настъпване на ПТП, характера на вредите и причинно-следствената
връзка, сочи, че на 23.08.2020г., в град Варна, в района на ЗПЗ до завод Метал е възникнало
ПТП, при което л.а.„Ауди Олроуд", с рег.№В0819ВН, управляван от ЕЛ. Д. АТ.,
ЕГН**********, попада с предно ляво колело в необезопасена дупка на пътното платно. В
резултат са настъпили следните увреждания по автомобила: -PVC щит под двигател -
изискващ подмяна поради контакт и деформация от подлежащата настилка; -PVC подкалник
преден ляв - изискващ подмяна поради деформация от предно ляво колело навлязло
форсирано в обема на калника; -PVC вежда преден ляв калник - изискваща подмяна поради
контакт с външната част на пневматичната гума на предно ляво колело, навлязло форсирано
в обема на преден ляв калник; -спойлер предна броня - изискваща боядисване поради
контакт с подлежащата настилка; -въздушна възглавница и амортисьор преден ляв -
комплект, изискващ подмяна поради рязко натоварване до степен на спукване на предна
лява въздушна възглавница, довело до рязко форсирано разгъване и сгъване на преден ляв
амортисьор с излив на масло извън работния му цилиндър. Вещите лица изрично поясняват,
6
че описаните вреди могат да настъпят в резултат именно на посоченото от ищеца като ПТП,
което и съдът възприема. Уточняват, че преминаването през неравност с големи размери и
дълбочина, води до рязко форсирано разгъване и сгъване на елементите от окачването на
колелата. При настъпилото претоварване на преден десен амортисьор и въздушна
възглавница вследствие на пропаднало ляво колело, автомобилът е реагирал с намаляване на
въздушното налягане, като при връщане на ляво предно колело в равнината на предходно
работно положение, товарът на предния двигателен мост се преразпределил изцяло спрямо
него. Това моментно претоварване е довело до нежеланите последствия. Вещите лица сочат,
че увредените детайли въздушна възглавница и амортисьор се предлагат единствено в
комплект от оторизирания вносител на марката. При проверка във вериги складове за
авточасти установяват, че отделна продажна цена на амортисьор няма, а въздушна
възглавница се предлага единствено под една производствена марка, но без конкретно
установено качество и гаранция за продукта 6 месеца. Експертите изрично предупреждават,
че при замяна само на въздушната възглавница дори с качествена от друга марка,
автомобилът не би бил надежден без отстраняване на дефектиралия амортисьор. Освен това,
посочената замяна с въздушна възглавница без конкретни технически спецификации за
отделните марки автомобили и съответни технически натоварвания, носел риск за
ползвателя на автомобила и евентуална влошена управляемост и стабилност на автомобила.
Поради което и въззивният състав приема, че въздушната възглавница и амортисьор следва
да се подменят с оригинални части, доколкото в противен случай се застрашава безопасната
експлоатация на процесния автомобил. По отношение на частичното нарушаване на
целостта на ПВЦ щит /кора/ под двигателя на процесното МПС, се констатира, че такова е
било налично към датата на сключване на процесния застрахователен договор, но тази щета
не е допринесла по никакъв начин за увреждането на кората при процесното ПТП, в
резултат на което и същата се е счупила в задната си част и следва да се подмени изцяло,
като неоснователно е искането на жалбоподателя да се приспадне сумата за отремонтиране
на невъзстановена щета.
Механизмът на настъпване на ПТП-то и причинно следствената връзка с вредите се
установява и от разпитания свидетел Черелова, както и от допълнителната САТЕ, приета от
ВРС.
С оглед на горното и съдът намира за установена по основание претенцията на
ищеца. По отношение на размера, вещите лица са изчислили стойността на вредите в
различни варианти, като настоящият състав, след като съобрази възприетото по-горе за
въздушната възглавница и амортисьора, намира, че стойността на щетите по автомобила
следва да се изчислят по средната цена измежду стойността за ремонтни дейности при
ремонт с оригинални части, и тази за ремонтни дейности при ремонт с алтернативни части
за модела и заместване с оригинални за тези, от тях, които не се предлагат, като и двете
стойности са изчислени при вариант за средно пазарен труд на база всички проверени
сервизи /със сертификат ISO 9001:2008 и без такъв сертификат/. В този смисъл и
стойността, съобразно заключението на вещите лица възлиза на (3449,71 лв. + 4235,43 лв.) /
7
2= 3842,57 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обезщетението за процесната щета следва да се изчисли след като се съобрази чл. 15 т.1 от
ОУ на застрахователя, приложими към процесния застрахователен договор. Не са уведомени
компетентните органи за настъпилото ПТП, но това не е основание за отказ да се заплати
застрахователно обезщетение, а само за приложението на посочената разпоредба от ОУ.
Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума по смисъла
на чл.387 от КЗ, като в този случай, чл.386, ал.2 не се прилага. В клаузата на чл.15 т.1 от
Общите условия е предвидено изключението на чл.386, ал.2 от КЗ, а именно определена е
фиксирана сума в процент за конкретен застрахователен риск. Тази възможност е
предвидена от закона изрично. На основание чл. 7 ал.3 от ГПК, съдът намира, че клаузата не
се явява неравноправна, като същата е формулирана по ясен и недвусмислен начин. Не са
налице хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 - 19 от Закона за защита на потребителите. Клаузата
не създава възможност за облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и
това да го постави в по - неравностойно имуществено положение. С посочената клауза се
предвижда лимит на отговорността на застрахователя, което според чл. 346 от КЗ е
допустимо и представлява в случая договорената между страните горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, доколкото не е законово определен
такъв лимит, както е в случая при задължителната застраховка "Гражданска
отговорност"/чл.492 от КЗ/. В този случай размерът на застрахователната отговорност е в
зависимост от размера на застрахователната сума на МПС. Предвид изложеното и следва да
се приложи чл. 15 т.1 от ОУ на застрахователя, при което застрахователят дължи
максимално 15% от застрахователната сума /14100лв./, или сумата от 2115 лв. Налице са и
останалите предпоставки, посочени в чл.15 ал.1 от ОУ – от представените доказателства се
установява, че и всяка от предходните две щети, които са заведени от ищеца не надхвърля
15% от застрахователната сума.
В резултат на изложеното и доколкото сумата, която съдът изчисли като дължима за
щетите - 3842,57 лв. се явява по-голяма от договорения от страните лимит на
застрахователно обезщетение от 2115 лв., то и сумата следва да се редуцира до именно този
размер - 2115 лв. Искът се явява основателен до този размер, като за горницата до
претендираните 4032,03 лева е недоказан по размер, респективно следва да бъде отхвърлен.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС касателно
размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна, включително в частта за
разноските.
Разноски при този изход на спора се следват на ищеца и на ответника. На третото
лице помагач на ответника не се дължат разноски, на основание чл. 78 ал.10 от ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са направени разноски в
общ размер на 1171.28 лева /161.28 лв. - държавна такса; 400 лв. – депозит вещо лице и 610
лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/, от които съобразно
уважената част от иска му се дължи сумата 614,40 лв. Ответникът е претендирал единствено
8
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да се определи към
минимума за първа инстанция, предвид, че страната не се представлява в съдебно заседание,
а именно в размер на 50 лв., на основание чл.78 ал.8 вр. чл. 25а ал.3 от НЗП, а съобразно
отхвърлената част от иска, на ответника му се дължи сумата в размер на 23,78 лв.
За въззивната инстанция, ищецът в качеството си на въззиваем, претендира
единствено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., като възражението
за прекомерност на същото е неоснователно – съобразено е с минимума по от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възражения. От своя страна, за
въззивната инстанция, ответникът в качеството си на въззивник е направил разноски в
размер на 80,64 лв. – заплатена държавна такса за въззивното производство, 840 лв. –
възнаграждения за вещите лица и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78 ал.8 вр. чл. 25а ал.3 от НЗП. Съобразно изхода на спора на
въззивника/ответник/ се дължат – 461,50 лв., а на въззиваемия /ищец/ – 246, 54 лв.
След съдебна компенсация на ищеца ще се присъди сума в размер на 375,66 лева за
две инстанции, платима от ответника.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 639 / 18.10.2021г., постановено по гр.д. № 12914 / 2020г.
на Районен съд - Варна, 39 съдебен състав, с което „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.«Княз Ал. Дондуков» No 68,
е осъдено да заплати на ЕЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес ******, сумата в размер на
4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два лева и три стотинки/, представляващи претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно
събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № В 0819 ВН, В ЧАСТТА ЗА
ГОРНИЦАТА НАД ДЪЛЖИМИТЕ 2115 лв. /две хиляди сто и петнадесет лева/ до
присъдените 4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два лева и три стотинки/, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, КАКТО И ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес ******, срещу
„Дженерали Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.«Княз Ал. Дондуков» No 68, иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ, В
ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД ДЪЛЖИМИТЕ 2115 лв. /две хиляди сто и петнадесет лева/
до претендираните 4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два лева и три стотинки/,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на
23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № В
0819 ВН, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 639 / 18.10.2021г., постановено по гр.д. № 12914 /
2020г. на Районен съд - Варна, 39 съдебен състав, в останалата му обжалвана част като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.«Княз Ал. Дондуков» No 68, да заплати на ЕЛ. Д. АТ., ЕГН
********** с адрес ******, сумата от 375,66 лв. / триста седемдесет и пет лева и шестдесет
и шест стотинки/, разноски в производството за две инстанции, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10