№ 7420
гр. С, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110139662 по описа за 2022 година
Р. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С........ е предявил срещу М. Д. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С............. следните искове:
Да се осъди М. Д. М. да заплати на ищеца Р. Д. М. сумата от 6132, 10 лева, представляваща
месечно обезщетение в размер на 115 лева за периода 22.07.2017г. до 31.01.2022г., с
изключение на времето от 15.10.2021г. до 15.11.2021г., с която сума ответника се е обогатил
за сметка на ищеца, като е ползвал неговия имот - таванско помещение № 1, с площ от 13,10
кв.м., находящо се в жилищна сграда на ул.“А", гр.С, тъй като ищецът през този период е
бил лишен от ползването на имота си и не е могъл да реализира доходи от него, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска. Претендират се сторените по делото
разноски.
Съгласно уточнителна молба на ищеца вх. № 279153/14.12.2022г., ответникът се е обогатил
без правно основание за сметка на ищеца, който през процесния период не е реализирал
доходи от имота си, въпреки, че е могъл да стори това. Ищецът се позовава на съдебна
практика, според която обедняването на собственика е в размер на пазарния наем на
процесния имот, който той би получил за спорния период. В съдебно заседание след
изслушване на пълномощниците на страните съдът е обявил правното основание на
предявения иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, вписал е в доклада по делото уточнението на ищеца,
че не претендира неизпълнение на договор за наем. Във връзка с финалното уточнение на
претенцията на ищеца, съдът е разпределил и доказателствената тежест относно
релевантните за спора обстоятелства. Пълното и главно доказване е за ищеца, който следва
да установи факта на обедняването си, факта на обогатяването за негова сметка на ответната
1
страна, наличието на обстоятелствата, които определят факта на обедняването на ищеца за
сметка на факта на обогатяването на ответника, размера на обедняването на ищеца,
съответно на обогатяването на ответника.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Ищецът твърди, че е собственик на таванско помещение № 1, с площ от 13.10 кв.м.,
находящо се в жилищна сграда на ул.“А" в гр.С, съгласно нотариален акт за покупко-
продажба № ....., дело .../2005г. от 18.05.2005г., което през 2012г. е предоставил за ползване
на ответника, който е искал да го отдава под наем на трети лица. Ищецът твърди, че двамата
с ответника се договорили устно М. М. да му заплаща месечно сума в размер на 200 лв. По
това време ищецът и ответникът били в много добри отношения. Ищецът предоставил на
ответника ключовете от таванското помещение и очаквал той да му заплаща уговорената
цена. Ответникът не платил на ищеца нищо, макар последният периодично да го подканял
да стори това, тъй като при оглед на място установил, че в помещението има наематели,
които заплащали на ответника наемна цена. Затова ищецът счита, че ответникът се е
обогатявал за негова сметка като е вземал наемна цена, за ползването на собствения му
имот.
Ищецът твърди, че на 12.10.2021г. М. М. за пореден път е отказал на сина на ищеца да върне
ключовете от имота, за което бил съставен приемо- предавателен протокол, подписан от
двама свидетели. Също така твърди, че на 15.10.2021г. М. М. и синът на ищеца - Д
подписали споразумение със срок от 1/един / месец по силата на което срещу ползването на
таванското помещение ответникът е предоставил свое право на ползване върху дворното
място на кооперацията на ул.„А". След изтичане срока на това споразумение, ответникът
отново е отказал да освободи имота или да заплаща обезщетение за ползването му.
Таванското помещение било освободено от М. М. и ключовете били върнати на сина на
ищеца - Д на 31.01.2022г. Позовава се и на изпратена на М. М. на 27.05.2022г. чрез телепоща
покана за заплащане на обезщетение за времето, в което последният е ползвал имота.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесното помещение му е предоставено за
ползване или за отдаване под наем. Оспорва качеството на ищеца на собственик на
процесното таванско помещение. Твърди, че таванското помещение не представлява обект,
годен за живеене и поради това от него не може да се получава доход от отдаването му под
наем. Оспорва всички твърдения за наличие на уговорки за заплащане на месечен наем, че
му е предоставен ключ от помещението, че е бил канен да върне този ключ. Твърди, че не е
ползвал процесния имот. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че между страните
съществува договор, то ответникът го оспорва като нищожен поради противоречие със
закона и добрите нрави, тъй като в таванското помещение няма ток, вода и е негодно за
обитаване, както и че договора няма предмет, цена и срок.
Въз основа на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните,
съдът установи следното във фактическо отношение:
Ищецът Р. Д. М. е собственик на процесното таванско помещение № 1, находящо се в гр. С,
2
кв. И, прилежащо преди това към източния апартамент, находящ се на ет.2 в сграда на ул. А,
с площ от 13,10 кв.м., заедно със съответните части от общите части на сградата от
18.05.2005г., по силата на покупко-продажба, по която е купувач, за която е съставен
нотариален акт по дело № .../2005г. по описа на нотариус С.Т.
Писмени доказателства по делото са представени само от ищеца.
Такова доказателство е приемо – предавателен протокол от 12.10.2021г., подписан от Д Р.ов
М. – син на ищеца, за това че Д М. е поискал от ответника М. М. да му предаде ключа от
процесното таванско помещение, за чийто собственик в протокола се е определил Д Р.ов М..
Според този приемо-предавателен протокол, М. М. е отказал да предаде ключа, в
присъствието на две лица, чийто имена и подписи са изписани и положени в протокола.
Представено е и споразумение, сключено три дни след това – на 15.10.2021г., подписано от
сина на ищеца, който е определен като страна 1 и от ответника, който е определен ката
страна 2. Съгласно това споразумение страна 1 е предоставила на страна 2 следния свой
собствен недвижим имот, представляващ таванско помещение № 1, с площ от 13.1 кв.м.,
находят се в жилищна сграда на ул. “А", в гр. С. Съгласно споразумението страна 2 е
преотдавала под наем на трети лица като жилище процесното таванско помещение.
Посочено е, че за имота не е имало открити самостоятелни партиди за ток и вода. В
споразумението е записано, че страна 2 е предоставяла на страна 1 следния недвижим имот,
представляваш - 3/8 идеални части от 275/814 ид.части от урегулиран поземлен имот,
находят се в гр.С, ул.“А", съставляваш V-717 в кв.83 по плана на гр.С, местността „И- И“,
целият с площ от 814 кв.м., като в предоставеният имот страна 2 е разположила свой
метален фургон, с приблизителна площ от 45 кв.м. В споразумението страните по него са
записали, че страна 2 е ползвател с учредено право на ползване върху този имот, съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, т. 1, рег. № 1264, дело №75/2011, като
страна 1 е собственик на същия този имот. В чл. 2 от споразумението е записано, че
страните не си дължат доплащане за взаимно предоставените под наем имоти за периода на
споразумението, а той е 1 /един/ месец, считано от датата на подписване. Съгласно чл. 3, ал.2
от споразумението, след изтичане на този срок М. М. като страна 2 по споразумението е
длъжен да освободи таванското помещение от настанените в него наематели и да предаде
ключовете на Д М..
Като доказателство по делото е приета и покана, изпратена от ищеца по Телепоща до
ответника и получена от последният лично на 31.05.2022г. С поканата ищецът твърди, че от
01.01.2012г. е отдал под наем на ответника процесния имот, че този имот е бил преотдаван
под наем от ответника на трети лица като срещу предоставените му права ответникът е
следвало да заплаща на ищеца месечна наемна цена в размер на 200 лв. Посочено е, че от
01.01.2012г. до 20.05.2022г. на ищеца не е заплащана никаква наемна цена за имота, въпреки
ползването и преотдаването му под наем. Затова се претендира обезщетение в размер на
24 000 лв. Даден е 10-дневен срок от получаване на поканата за заплащане на
обезщетението.
Като доказателство по делото е прието и пълномощно с дата 15.09.2021г., с което ищецът Р.
3
М. упълномощава синът си Д М. за действия свързани с връщане на държането на процесния
таван от М. М..
В съдебно заседание като свидетели са разпитани Д М. и С.Ц, доведени от ищеца и Р Д.а,
доведена от ответника.
Свидетелят Д М. си спомня, че таванското помещение преди десетина години е дадено от
баща му на М. М., за да го ползва. Този свидетел познава М. М., тъй като той е ползвател в
апартамента му. Доколкото свидетелят знае, М. вкарвал в процесния таван хора, от които за
това вземал от тях пари, като ищецът не бил съгласен. Свидетелят твърди, че не знае М. да е
платил нещо на баща му за ползването на тавана. Твърди, че всички тавани са пълни с
някакви хора. Освен таван № 1, М. давал и другите тавански помещения под наем на цена от
100-200 лв. Според показанията на този свидетел, М. М. върнал ключа от тавана през м.
януари 2022г.
Свидетелят С.Ц познава Р. М., с който са семейни приятели, знае сградата на ул. „А", влизал
е в нея и знае, че Р. М. има таванско помещение там, влизал е и в него. Знае, че човекът
който го ползва, го дава на други под наем, а Р. е искал да си го вземе. Информацията
относно тавана я има от ищеца.
Свидетелката Р Д.а знае за какво се води делото. С М. М. живеят на семейни начала от 14
г.Тя познава и ищеца. Свидетелката дава показания, че в сградата има осем апартамента и
към всеки от тях има таванско помещение. Знае, че М. има две тавански помещения. На
едното е ползвател, а на другото е собственик. Ответникът не е споделял на свидетелката да
е сключвал някакъв договор за наем с Р. М. и не знае М. да е получавал доходи от наеми.
Тази свидетелка не знае Р. М. да е искал пари от М. М., но дава подробни показания за
наличие на конфликт между страните по делото.
По делото е изпълнена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че
процесното таванско помещение е със скосен таван, на който е изградена капандура от
стоманени ъглови профили и стъкло. През помещението минава колона от стомано-бетон,
има изградена електрическа инсталация, захранена с ток, но няма ВиК инсталация, както и
санитарен възел. На таванския етаж има общ такъв, който се използва от живущите във
всички други помещения. В момента на огледа на вещото лице в помещението не е имало
мебели, а само балатум на пода. Вещото лице е дало заключение, че средномесечният
пазарен наем за процесния период на това таванско помещение е 115 лв., а общата сума от
наеми за процесния период би била 6 132, 10 лв.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявения иск за неоснователен,
поради следното:
Ищецът, който следва да докаже наличието на обстоятелствата, които обуславят
осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на неоснователното обогатяване по
чл. 59, ал.1 от ЗЗД, не стори това.
По делото не се доказа наличието на общия факт, от който произтича обогатяване на
ответника М. М. за сметка на обедняването със същата стойност на ищеца Р. М.. По делото
4
не се доказа, че М. М. е ползвал процесния таван през целия процесен период. Свидетелите
Д М. и С.Ц дават показания, от които може да се направи извод, че в някакъв период от
време между 2017г. и 2022г. ответникът е ползвал този имот, но техните показания не са
категорични и не почиват на лични възприятия. Свидетелят М. знае от баща си, а свидетелят
Цървулджиев е разбрал от приятелят си. Отделно от това, нито един от тях не сочи
конкретен период от време. Не стана ясно как ищецът е разбрал, че именно живеещи в
таванско помещение № 1 плащат наем на ответника, след като свидетелят М. твърди, че М.
отдава под наем и другите тавански помещения. По делото, във връзка с твърденията на
ищеца и показанията на доведените от него свидетели, не се изясни как М. М. е ползвал
таванското помещение – с или без съгласието на ищеца, поставял ли е условие ищецът ако
ответника отдава помещението под наем, да му заплаща обезщетение за ползването или не е
поставял такива условия. Представеното по делото пълномощно, с което ищецът
упълномощава сина си Д М. да го представлява пред М. М. не дава информация за
конкретните уговорки между страните по делото, във връзка с ползването на процесния
таван. Поканата, изпратена до ответника по Телепоща и получена от него на 31.05.2022г.
съдържа само твърденията на ищеца във връзка с разглеждания спор. Споразумението от
15.10.2021г., чието съдържание бе изложено по – горе в решението, е сключено от Д М. без
наличие на доказателства, че това е станало от името на баща му. Между съдържанието на
пълномощното от 15.09.2021г. и на това споразумение няма връзка. Не на последно място,
свидетелят М. и свидетелката Д.а дават показания за наличие на конфликт между ищеца и
ответника, за който може да се направи извода, че датира от процесния по делото период,
което безспорно е дало отражение и на отношенията във връзка с ползването на таванското
помещение.
По изложените по – горе съображения съдът счита, че фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД не е осъществен, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Според изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника,
според представения списък по чл. 80 от ГПК – 950 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Р. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
С........ срещу М. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С............. за осъждане на М. Д. М. да
заплати на Р. Д. М. сумата от 6132, 10 лева, представляваща месечно обезщетение в размер
на 115 лева за периода 22.07.2017г. до 31.01.2022г., с изключение на времето от 15.10.2021г.
до 15.11.2021г., с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца, като е ползвал
неговия имот - таванско помещение № 1, с площ от 13,10 кв.м., находящо се в жилищна
сграда на ул.“А", гр.С, тъй като ищецът през този период е бил лишен от ползването на
5
имота си и не е могъл да реализира доходи от него, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска, както и искането за присъждане на сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С........ да заплати на М. Д. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С............. сторените по делото разноски в размер на 950 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6