№ 2547
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100509886 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението от 06.10.2023 г. по
гр.д. № 9421/2023 г. на СРС, ГО, 91 състав.
К. Ч. Д. е обжалвал изцяло решението от 06.10.2023 г. по гр.д. № 9421/2023 г. на СРС,
ГО, 91 състав, с което месечните издръжки на децата му Ч. К. Д. в размер на 230 лев и М.
К. Д. в размер на 200 лева, присъдени с решението по гр.д.№ 66015/2017 г. на СРС, 139
състав, са увеличени на 320 лева за сина му Ч. К. Д. и на 350 лева за дъщеря му М. К. Д.,
считано от 22.02.2023 г. В жалбата се твърди, че решението е изцяло неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за увеличение на
месечните издръжки на децата му. Претендира разноски.
Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) и М. К. Д. непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р., оспорват въззивната жалба.
Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) и М. К. Д. непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р., са обжалвали решението от
06.10.2023 г. по гр.д. № 9421/2023 г. на СРС, ГО, 91 състав, в съответните части, в които
исковите им претенции за увеличаване размера на месечните им издръжки, присъдени с
1
решението по гр.д.№ 66015/2017 г. на СРС, 139 състав, са отхвърлени за разликата над 320
лева до пълния предявен размер от 550 лева за Ч. К. Д., респ. за разликата над 350 лева до
пълния предявен размер от 550 лева за М. К. Д.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Иска се
да се отмени решението в обжалваните от тях части и да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло предявените искове за месечна издръжка. Претендират разноски.
К. Ч. Д. е оспорил въззивната жалба на Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на
делото) и М. К. Д. непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В.
Р., като неоснователна и е изложил подробни съображения в тази насока.
Подадена е от Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) и М. К. Д.
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р., и частна жалба
срещу определението по чл. 248 от ГПК от 29.5.2024 г. по гр.д. № 9421/2023 г. на СРС, ГО,
91 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на постановеното
решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени съображения за
неправилност на определението. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да
се уважи искането по чл. 248 от ГПК.
Не е постъпил отговор на частната жалба.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че К. Ч. Д. е баща
на Ч. К. Д., роден на **** г. , и М. К. Д., родена на 28.09.2009 г., а тяхна майка е Г. В. Р..
С решение от 28.09.2018 г., постановен по гр.д.№66015/2017 г. по описа на СРС, 158
състав, влязло в сила, е прекратен брака между родителите на Ч. К. Д. и М. К. Д.,
родителските права спрямо тях са предоставени за упражняване на майката, а бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 230 лева на Ч. К. Д. и в размер на 200 лева
на М. К. Д., считано от 20.11.2017 г.
С атакуваното решение № 16046/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 9421/2023 г.
СРС, ГО, 91 състав, е увеличил присъдената в полза на вече пълнолетния Ч. К. Д. месечна
издръжка от 230 лева на 320 лева, а месечната издръжка на непълнолетната М. К. Д. е
увеличил от 200 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на исковете по чл.150,
вр. чл.143, ал.2 от СК (22.02.2023 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Исковите
претенции до пълните им предявени размери от по 550 лева са отхвърлени, като
неоснователни.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за
разноските.
Наведените във въззивните жалби доводи са неоснователни. При определяне размера
2
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите
на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се
съобрази. По дела за увеличение на присъдена месечна издръжка следва да се имат предвид
и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или увеличените
материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на решението, с което
издръжката е присъдена. Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, здравословно състояние, имотното им състояние
и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК не са нарушени от съда с обжалваното
решение.
Към момента на определяне на месечните издръжки в размер на 230 лева за Ч. К. Д.
и в размер на 200 лева за М. К. Д. с решението по гр.д.№66015/2017 г. по описа на СРС,
158 състав, влязло в сила в частта за издръжките на 07.05.2020 г., Ч. К. Д. е бил на
ненавършени 14 години, а към момента е на навършени 18 години. М. К. Д. е била на
навършени 11 години, а към момента е на навършени 15 години. През изминалия период от
почти пет години ищците – въззивници и въззиваеми страни в настоящото производство, са
пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Отделно от това, М. е дете със СОП, поради което има
нужда от ежеседмични консултации с логопед и психолог, за което са й необходими и
допълнително средства, над необходимите за издръжката на дете на нейната възраст с
обичайни нужди. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжките бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което
може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства, както правилно е приел районния съд.
Пред първата инстанция е установено, че средно месечния облагаем (брутен) доход
на задълженото лице Ч. К. Д. - въззивник и въззиваема страна е в размер на около 1776.67
лева, което може да обоснове извод за материална възможност на бащата да отделя средства
и за издръжката на своите деца Ч. и М. в присъдения от първоинстанционния съд размер от
320 лева месечно за Ч. и 350 лева месечно за М..
Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е
изложил мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо е
определил на Ч. месечна издръжка в размер на 320 лева, а на М. в размер на 350 лева
3
месечно. Съобразени са и възрастта и конкретните нужди на нуждаещите се от издръжката
лица, както и възможностите на задълженото лице да доставя издръжките. Събраните пред
въззивната инстанция доказателства не могат да обосноват размер на издръжките, различен
от присъдения от първоинстанионния съд, въпреки установения от въззивната инстанция
по –висок средно месечен осигурителен доход на К. Ч. Д., а именно следно месечен
осигурителен доход в размер на около 2684 лева, доколкото се установява и наличие на
възникнали негови алиментнтни задължения към още едно малолетно дете - Нева К. Д.,
родена на 15.02.2024 г. Или, според въззивната инстанция, доходът на К. Ч. Д. по смисъла
на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС)
и наличието на алиментни задължения към още едно малолетно дете - Нева К. Д., му
позволява за заплаща на сина си Ч. и дъщеря М. на основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК
месечни издръжки в размер на 320 лева за първия и в размер на 350 лева за втората,
считано от 22.02.2023 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина за
изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. Това е така, защото при определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява не само с увеличените нужди на децата, но и с
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Възможностите на
задълженото лице да дава издръжка, както бе посочено, е предпоставка, която касае не само
размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и основанието на иска – арг. от чл.
140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и т. ІV от ППВС 5-70 г.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
Частната жалба на Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) и М. К. Д.
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р. – ищци в първата
инстанция, срещу определението по чл.248 ГПК от 29.05.2024 г. по гр.д. № 9421 по описа за
2023 г. на Софийския районен съд, 91 състав, с което е отказано да се изменени решението
от 06.10.2023 г. по гр.д.№ 9421/2023 г. на СРС, ГО, 91 състав, в частта за разноските, е
допустима - депозирана е в срок от страна, представила на съда и списък по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Отговорността за разноските, включително и по делата за издръжка, е обусловена от
изхода на спора пред всяка съдебна инстанция и се реализира чрез отправяне на искане до
съответната инстанция за присъждане на разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК задължава
съда да се произнесе по разноските с акта, с който приключва разглеждането на делото, но
произнасянето е обусловено от сезиране с изрично искане от страните за разноски, заявено
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция (т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Във връзка с доводите в жалбата, следва да бъде отбелязано, че
разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК урежда финансовоправното отношение между страната
и държавата, а разпоредбата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК уреждат материалното
правоотношение на разноски между ищеца и ответника, поради което и с оглед изхода на
4
делото ищецът по иск за увеличаване размера на присъдена издръжка дължаща се от
родител на ненавършило пълнолетие дете дължи на общо основание разноски на ответника,
при отхвърляне на исковата му претенция.
В съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред първата
инстанция страните са заявили искане за присъждане на разноски, като всяка от тях е
представила списък по чл.80 от ГПК, поради което и съобразно изхода на делото, на ищците
се следват разноски за първата инстанция съобразно уважената част на исковите претенции
(чл.78, ал.1 от ГПК), а на ответника – съобразно отхвърлената част на исковете (чл.78, ал.3
от ГПК), както правилно е приел районният съд. При произнасянето по дължимите
разноски, съобразно правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, обаче районният съд е допуснал
грешка в изчисляването на размера на дължимите на страните разноски, дължаща се на
погрешно отразяване на претендиралото увеличение на месечните издръжки на двете деца.
Сторените от ищците в първоинстанционното производство разноски, които
подлежат на възстановяване, съобразно списъка на разноски, представен в откритото
съдебно заседание пред първостепенния съд на 25.09.2023 г., са в размер на по 500 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат от всеки един от двамата ищци.
Предявените искове за увеличение на месечните издръжки са уважени частично. Месечна
издръжка на Ч. К. Д. е увеличена от 230 лева на 320 лева, т.е увеличението е в размер на 90
лева месечно, а тази на М. К. Д. - от 200 лева на 350 лена, т.е с 150 лева месечно, поради
което К. Ч. Д. е следвало да бъде осъден да заплати на сина си Ч. К. Д. на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски в размер на 140.63 лева, съразмерно с уважената част от иска
(90:320х500 лв.=140.625 лв.), а на дъщеря си М. К. Д. – разноски в размер на 214.29 лева,
съобразно уважената част на иска (150:350х500 лв.=214.2857 лева).
Съобразно изложеното, определението от 29.05.2024 г. следва да бъде отменено, а
решението от 06.10.2023 г. в частта му за разноските – да бъде изменено, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) сумата
от 140.63 лева, а на ищцата М. К. Д. непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
нейната майка Г. В. Р., сумата от 214.29 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
По аргумент от противното от чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата се държавна такса за
въззивната жалба Ч. К. Д. (навършил пълнолетие в хода на делото) и М. К. Д. непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р., следва да останат в тежест на
съда, но Ч. К. Д. следва да бъде осъден да заплати на СГС сумата от 15 лева,
представляваща държавна такса за частната жалба на освободените ex lege от такси и
разноски страна предвид основателността на тази жалба.
Независимо от горното, следва да бъде отбелязано, че е допусната грешка и в
изчислението на размера на дължимите разноски за първата инстанция на К. Ч. Д. (същите
са в занижен размер), като неправилно е изчислен и общия размер на дължимата от бащата
държавна такса върху увеличения размер на издръжките на двете му деца (държавната такса
върху увеличения размер на присъдената издръжка на К. Ч. Д. е следвало да бъде изчислена
5
съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, вр. с
чл.69, ал.1, т.6 ГПК, а не във вр. с чл.69, ал.1, т. 7 ГПК, както е сторил районният съд).
Въпреки това, предвид липсата на отправено от ответника искане в срока по чл.248 ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд не може
да преизчисли дължимите му, съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК разноски, нито
дължимата от него държавна такса върху увеличения размер на издръжките на двете му
деца.
С оглед изхода на въззивното производство, респ. неоснователността на всяка една от
въззивните жалби, в това число и предвид основателността на релевираното от К. Ч. Д.
възражение по чл.78 ал.5 ГПК, и по компенсация, на страните не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство. Такива не се следват на Ч. К. Д. и М. К. Д. и за
производство по обжалване на акта по чл.248 ГПК, тъй като то няма самостоятелен
характер, по смисъла на чл. 81 ГПК, а е функционално свързано с производството по
съществото на спора. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските)
не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски (Определение № 493/26.10.2016
г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. №
5089/2015 г. на III г.о. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на
III г.о. на ВКС на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на III г.о.
на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 год. по описа на ВКС, I т.о.;
Определение № 130 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 739/2021 г., III г. о., ГК).
Въпросът за разноските сторени в производството по в.ч.гр.д. № 13889/2023 г. на
СГС, ЧЖ-VІ-В състав, следва да бъде разрешен в рамките на това производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.10.2023 г. по гр.д. № 9421/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 91 състав.
ОТМЕНЯ определението от 29.05.2024 г. на Софийския районен съд, ГО, 91 състав,
постановено по гр.д. № 9421/2023 г., вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ решението от 06.10.2023 г. на Софийския районен съд, ГО, 91 състав,
постановено по гр.д. № 9421/2023 г., в частта му за разноските, като ОСЪЖДА К. Ч. Д.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Ч. К. Д., ЕГН **********,
сумата от 140.63 лева - разноски за първоинстанционното производство, а на М. К. Д., ЕГН
**********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Г. В. Р., ЕГН
**********, сумата от 214.29 лева - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К. Ч. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
6
съд държавна такса в размер на 15 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7