О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Попово, 23.01.2019
година
Поповският районен съд,в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
като разгледа докладваното
от съдията нохд № 208 по описа за 2018
г. на ПпРС и приложеното към него ДП № 413/2016г. на РУП П.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.306,ал.1,т.4 от НПК–за допълнително произнасяне по направени разноски по
делото.
С постановление на водещия
разследването СРП, на обвиняемия по ДП Х.М.Х. ***, на осн. чл. 25, ал.1, във вр. с чл.21,т.3 ЗПП е била предоставена
правна помощ изразяваща се в процесуално представителство, като в съответствие
с разпоредбата на чл.94,ал.1,т.9 от НПК е бил назначен за служебен защитник–адв.С.Й.С.
***, вписан под № ************, при хонорар определяем и платим по реда и
условията на НЗПП. След приключване на ДП, в ПпРС е внесено споразумение за
решаване на делото, което е одобрено и обвиняемия е бил признат за виновен в
извършаване на умишлено престъпление и му е наложено съответно наказание, като настоящото
произнасяне касае разноските от ДП и съдебната фаза.
След влизане в сила на
съдебният акт на ПпРС, на база изготвен писмен отчет по реда на ЗПП и при
отчитане на разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ, с
решение № ***************** г. на НБПП, на осн.чл.17,т.1, във вр. с чл.22д,ал.2
от НЗПП на служебният защитник е изплатена сумата 150 лв. за осъщественото
процесуално представителство. Тъй като
нито към момента на назначаване на служебният защитник, нито към момента на
постановяване на съдебния акт съдът е имал обективната възможност да определи и
присъди конкретен размер на адвокатското възнаграждение, то подобни разноски не
са възлагани в тежест на осъдения въпреки изискването на чл.189,ал.3 от НПК.
Съобразявайки изложеното по-горе
и предвид това, че „подсъдимият, който е
признат за виновен, на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да заплати
адвокатското възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички
случаи на задължителна защита” (*********************), както и с оглед
разпоредбата на чл.190,ал.2 НПК,че за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист именно от първоинстанционния съд, съдът приема, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за произнасяне и осъждане на подсъдимия
за заплащане на НБПП сумата 150 лв. за адвокатско възнаграждение, като бъде
издаден изпълнителен лист в полза на бюрото.
Водим от горното и на
осн.чл.306,ал.1,т.4,пр.2, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК,във вр. с чл.27а, вр. чл.39
от Закона за правната помощ и във вр. с чл.5,ал.3 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Х.М.Х.
***, ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
със седалище гр.С., ул.”*************** сумата 150 лв. [сто и петдесет лева]
представляваща заплатено от бюрото адвокатско възнаграждение по ДП ************************* на НБПП.
Да се издаде изпълнителен
лист в полза на НБПП.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му, пред Т. окръжен съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: