РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. с. 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110138488 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на С. Д. Н., ЕГН **********, чрез
адв.Л., АДРЕС, офис – партер спрямо „ФИРМА, ЕИК *****, АДРЕС,
представляван от ИД чрез адв. У..
Излага се, че ищцата на 25.07.2019 г. е сключила с ответника договор за
потребителски кредит №332576/ 25.07.2029г., на основание който ответникът
като заемодател е предоставил заем на с. като заемополучател в размер на
1500 лв. със срок до 25.07.2020г. с дванадесет погасителни вноски при ГПР -
49%, годишен лихвен процент - 40,5442000%, и без уговорен лихвен процент
на ден, размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение - 154,12 лв.,
размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение - 289,17 лв., при
което като общата дължима сума за връщане е в размер на 1849.44 лв., а в
случай, че се начислява и неустойка за непредоставено обезпечение, сумата,
която с. е следвало да заплати е в размер на 3470,04 лв.
Излага се, че с. е заплатила чрез ИзиПей с отделни вноски през периода
от 01.09.2019 г. до 01.07.2020г. суми в полза на „ФИРМА в размер на 2972,68
лв. като се излага, че сумата от 1472,68 лв. като плащания над получената от
нея чиста стойност на заема в размер на 1500 лв. е неоснователно платена.
1
Излага се, че тази сума е събрана без основание като се навежда, че договорът
е изцяло недействителен - не отговаря на изискванията за форма и шрифт; не
съдържа погасителен план съгласно изискванията на ЗПК; не съдържа
задължителен лихвен процент на ден; противоречи на добрите нрави и се
цели заобикаляне на закона – чрез клаузите за заплащане на неустойка при
непредоставено обезпечение и прекомерност на договорената лихва.
Излага се, че за тази сума ищцата се е снабдила със заповед по чл.410 от
ГПК по гр.дело с № 1583/ 2021г. от 26.03.2021г., която е оспорена от
длъжника, с оглед на което се претендира и решение за установяване спрямо
ответника недължимостта на сумата от 1472,68 лв. – платени без основание
суми по Договор за потребителски кредит № 332576/25.07.2019 г., сключен
между ФИРМА. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който се
оспорва предявения иск. Не оспорва, че е сключен договор за кредит на
посочената дата, по силата на който е отпусната заемна сума в размер на 1500
лв. на ищцата. Излага се, че са спазени изискванията за предоставяне на
информация по сключване на кредита; бил предоставен и погасителен план;
сочи се, че е спазено изискването и за посочване на размер на договорната
лихва; оспорва се изложеното, че е налице нищожна клауза за неустойка.
Оспорват се заявените основания изцяло като се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК, вр. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийски районен съд
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1583/ 20218г. по описа на СРС се
установява, че със заповед от 26.03.2021. в полза на ищеца с. е установено
съществуването на вземания спрямо ответника ФИРМА за следните суми:
1472.68 лв., представляваща сбор от платени по нищожен договор суми за
главница, лихва и неустойки ведно със законовата лихва за забава, която сума
с исковата молба е конкретизирана като сборна сума от платени без основание
ГЛП от 40.5442 %, от по 135 лева към вноската като начислена неустойка или
общо 1472.68 лева.
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 25.07.2019г.
между страните е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем №
332576/ 25.07.2019г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата
заемна сума в размер на 1500 лв., както и че ищцата е платила по този
договор сумата от 2972,68 лева и това се установява от доказателствата по
делото.
От представения договор за потребителски кредит с № 332567 от
25.07.2019г. се установява, че на тази дата между „ФИРМА (кредитодател) и
с. (кредитополучател) е сключен договор за кредит, по силата на който и на
основание заявка за кандидатстване за кредит и стандартен европейски
формуляр, предоставени предварително, е предоставил на ответника с. заемна
сума в размер от 1500 лв. като потребителски заем по продукт ‚кредит до
заплата“. Сумата е получена, за което страните не спорят. Следвало е да бъде
върната на погасителни вноски в размер от по 154.12 лева на 12 месечни
вноски.
Посочени са и падежите на погасяване на задълженията по договора
като е фиксиран годишен лихвен процент от 40.5442 % по заема – виж
приложение към договора. Уговорени са и клаузи по обезпечение по кредита,
съгласно които в срок до края на деня, следващ деня на получаване на сумата
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение чрез поръчителство на
две лица или чрез банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница
и лихва за ползване на кредита. Договорени по чл.5.3 са начина и сроковете за
осигуряване на поръчителството, както и обезпечаване чрез гаранцията.
Съгласно чл. 5.6 от договора в случай, че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок посочените обезпечения кредитодателят си е осигурил
възможността да начислява неустойка за всеки календарен ден, за който не е
предоставено обезпечение. Размерът на тази неустойка е индивидуално
определен съгласно приложение към договора и е част от вноската по
кредита, която следва да се плащ от кредитополучателя.
В раздел VI пък страните са договорили и клаузи по начисляване и
събиране на лихва по просрочени парични задължения, която към датата на
сключване на договора е била в процент от 10 %. Договорили са и суми за
евентуално принудително събиране на задължения към кредитодателя в
случай на необслужване на договора.
3
Съгласно приложения погасителен план размерът на вноската е сбор от
главница в размер на 103.44 лева, лихва в размер на 50.68 лева за първата
вноска и намаляваща до 5.04 лева последната, неустойка за непредоставено
обезпечение по договора в размер на 135.05 лева или в общ размер на
вноската от 289.17 лева. Вноските е следвало да се платят на 12 месечно
вноски с падеж на 25ти всеки месец от август на 2019г. до юли на 2020г.
При тези факти и при липсата на спор за получена сума в размер на
1500 лева като заем и върната такава от 2972.68 лева съдът намира следното
от правна страна:
Върната като част от погасителната вноска е сума и за неустойка, чийто
размер е от 1620.60 лева. Тази сума не е дължима при следните мотиви на
съда: Във връзка с твърдението на ищеца, че заемният договор е нищожен на
основание чл. 22 във вр, с чл. 10, ал.1 от ЗПК и на основание чл.10а от ЗПК
съдът намира следното –договорът не е нищожен тъй като е сключен в
писмена форма на шрифт, който не е по–малък от 12, на четлив и разбираем
шрифт като настоящият състав приема, че предложението за сключване на
паричен заем не влиза в хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗПК и не е елемент от
самия договор. А досежно наведеното на основание твърдение на основание
чл.10а от ЗПК съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата
на чл.10а., ал.1 в право на кредитора е предоставена възможността да събира
или не от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но е със забрана да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. А конкретната сума от 1620.60 лева, която ищецът търси като
платена сума без основание вкл. и за неустойка по неизпълнение на
задължението му да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчители, е именно такава и то това сума с характер на такса по усвояване
на кредита. Обезпечаване на вземането по заема е действие, което се
осъществява към момента на преценката за това дали да се разреши
отпускане на заема и ако да при какви условия и за каква сума. Поставените
изисквания за гарантиране изпълнението по заемното правоотношение към
длъжника са изисквания, които следва да бъдат поставени в избор на искащия
кредит и в негова преценка дали би могъл или не да кандидатства за
отпускане на кредита при тези условия. В случая това неизпълнение всъщност
4
прикрива такса по отпускане на заема без обезпечение, което е във фазата на
усвояването и управлението на заема, а не по неизпълнение на договорно
задължение или пък по предоставяне на друга услуга извън тези по отпускане
и управлението на заема. Ето защо тя като начислена в противоречие на
чл.10а, ал.2 от ЗПК следва да се приеме за нищожна, следователно сумата от
1620.60 лева като платена без основание следва да бъде възстановена на
ищеца. От нея обаче се търси само вземане в размер на 1472.68 лева, което
следва да бъде възстановено на ищеца. Тази претенция следва да се
възстанови ведно със законовата лихва от датата на сезиране на съда или от
12.01.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ
т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в
заповедното производство, то в тежест на ответната страна следва да се
възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно
уважената част от исковата претенция т.е в размер от 58.90 лева – сбор от
държавна такса по гр.дело с № 1583/ 2021г. и гр.дело с № 38488/ 2021г., както
и 720 лева като сбор от възнаграждения за адвокат по гр.дело с № 38488/
2021г. и ч.гр.дело с № 1583/2021г. по описа на СРС. Тази сума като
възнаграждение на пълномощника на ищцата и волята на представляващите я
адвокати и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗА следва да бъде
присъдена в полза на пълномощниците поравно – или на адв.Билева като
вземане в заповедното производство и на адв.Михаил Л. по исковото.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК и чл.239, ал.1 от
ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Н., ЕГН
**********, чрез адв.Л., АДРЕС, офис, че „ФИРМА, ЕИК *****, с. АДРЕС,
представляван от ИД чрез адв. У. дължи на с. сумата от 1472,68 лв. – сбор от
5
платени без основание суми за неустойка по Договор за потребителски кредит
№ 332576/25.07.2019г., сключен между ФИРМА и С. Д. Н. ведно със
законовата лихва от датата на сезиране на съда – 12.01.2021г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от датата 26.03.2021г. по ч.гр.дело с № 1583/ 2021г. по описа на
СРС и
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК *****, АДРЕС, представляван от ИД чрез
адв. У. да заплати на С. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв.Л., АДРЕС, офис на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 58.90 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело с № 1583/ 2021г. и гр.дело с № 38488/ 2021г. и
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК *****, АДРЕС, представляван от ИД чрез
адв. У. да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН ********** и на
адв. М.Л. Л. , ЕГН ********** сумата от 720 лева – от по 320 лева за всеки
като сбор от възнаграждения за адвокат по гр.дело с № 38488 / 2021г. и
ч.гр.дело с № 1583/ 2021г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6