№ 2103
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504923 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 3374 от 04.03.2023 г. по гр.д.№ 23046 по описа за 2022 г.
на СРС, 70 състав се :ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****, по иск с правно
основание чл. 411 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на "Д.з." АД, ЕИК ****, сумата 523,
46 /петстотин двадесет и три лв. и 46 стотинки/ лева, ведно със законната
лихва от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение от ПТП на 05.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдения до пълно предявения размер от 1046, 93 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК **** по иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на "Д.з." АД, ЕИК ****, сумата 60, 49 /шестдесет лв.
и 49 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения до пълно
предявения размер от 120, 99 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Постъпила е въззивна жалба от „Д.з.“ АД, ищец пред СРС.
1
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл.411
КЗ е отхвърлена за разликата над 523,46 лв. до 1046, 93 лв. , както и по
чл.86, ал.1 ЗЗД над присъдения размер от 60,49 лв. до претендирания
такъв от 120,99 лв.
Счита, че неправилно СРС е приел наличие на съпричиняване на 50 % от
страна на двамата участници в ПТП. Налице било противоречие на мотивите
на СРС със събраните по делото доказателства, вкл. със заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, в което вещото лице сочело, че ПТП е
било предотвратимо единствено за водача на лек автомобил марка „Хюндай“,
който ако не бил предприел смяна на лентите за движение от дясна в лява,
нямало да настъпи и съответното съприкосновение. СРС бил основал
правните си изводи единствено на свидетелките показания на водача на лек
автомобил марка „Хюндай“, който твърдял, че водача на МПС марка „БМВ“
предприел маневра за изпреварване отляво, съответно след като двата
автомобила се изравнили при успоредно намиращите се дясна /средна/ и
крайна лява лента, водачът на лек автомобил марка „Хюндай“ по неизвестни
причини се отклонил наляво и допринесъл за инцидента, т.е. СРС бил приел,
че единия водач с действията си по предприетото изпреварване е съпричинил
ПТП, а другият поради необезопасено отклоняване и навлизане в заетата вече
крайна лява лента. Тези изводи на СРС били неправилни, тъй като
изпреварването на процесния булевард било разрешено и предприетата от
водача на лекия автомобил марка „БМВ“ маневра била напълно възможна в
случаите, в които лентата е свободна. Затова не било налице нарушение от
страна на водача, застрахован при ищеца. В показанията си другия водач,
застрахован при ответника, признавал, че е възприел много по-рано
предприетата маневра за изпреварване от страна на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“, възприел бил траекторията му на движение в
успоредната лява лента, но въпреки това очевидно бил отклонил автомобила
си наляво като навлязъл във вече заетата част от пътното платно. Сочи, че
уврежданията по двата автомобила могат да настъпят само в случай, че лекия
автомобил марка „Хюндай“ се отклони наляво и навлезе в лентата за
движение на МПС марка „БМВ“. Това било така, защото в случая били
констатирани вреди само в страничната дясна част на лявостоящия автомобил
марка „БМВ“- предна и задна дясна врата, заден десен калник и др. Увредите
в ляво гума и джанта били вследствие от опита на водача да избегне
2
инцидента и съприкосновението с бордюра. Това било видно от отразеното на
с.4 от експертизата. Сочи, че по фронталната част на лекия автомобил марка
„БМВ“ нямало увреждания, каквито щяло да има при неправилно предприето
изпреварване и достигане на вече изнеслото се наляво МПС „Хюндай“.
Тогава уврежданията щели да настъпят в задна и задна лява част на лекия
автомобил марка „Хюндай“ и в предна –фронтална част за лекия автомобил
„БМВ“, например преден десен фар, предна броня, преден десен капак и др.
Следвало да се вземе предвид и факта, че булеварда на който било станало
ПТП бил с достатъчна ширина на лентите, за да се извърши безпрепятствено
разпределение на автомобилите в трите пътни ленти, както и
безпрепятственото им разминаване в случай, че всеки от водачите запази
траекторията си на движение и се движи в ограниченията на заетата от него
лента. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
достигало до извода, че навлизането на МПС „Хюндай“ в заетата вече лява
лента за движение, е довело до изтласкването на водача на лекия автомобил
марка БМВ максимално наляво, с цел избягването на съприкосновението, а
оттам и, че единствено действията на водача, чиято ГО е застрахована при
ответника, са станали причина за настъпването на ПТП.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в частта в която претенциите му са отхвърлени и вместо това да
постанови друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира разноски.
От ответника пред СРС – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е постъпил отговор по
въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност
и правилност на така постановеното от СРС, решение. Изводите на съда били
правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства.
Решението било законосъобразно, правилно, справедливо и в съответствие с
материалния закон и съдебната практика. Правилно СРС бил приел, че и
двамата водача са могли да избегнат настъпването на ПТП. От събраните
доказателства се установило, че поведението на водача, управлявал лекия
автомобил марка „Хюндай“ не било поставило причинно-следствения процес,
довел до вредите, получени от МПС марка „БМВ“. Правилно било прието
съотношение на съпричиняването 50/50 спрямо всеки един от водачите.
Претендира разноски.
3
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.03. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.03.2023 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- претенциите на ищеца са
частично отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите по чл.411 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са
уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е налице ли е съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „БМВ“, застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца, за настъпване на ПТП, състояло се на 05.11.2020
г. в гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ или вина за настъпването на ПТП има
само водача, управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответника.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за
основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване. За да
стори това съдът се е позовал на свидетелските показания на двамата водачи,
от които се установявало, че водача на МПС марка БМВ е предприел реално
маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка
„Хюндай“. По делото не се доказало по категоричен начин, че водача на
втория автомобил Николай Гайдажиев е говорил по телефона. Тръгвайки от
светофара двамата, вероятно първият – водачът на лек автомобил марка
„Хюндай“ се е движел по-бавно, а вторият – този на лекия автомобил марка
4
„БМВ“ е искал да се движи по-бързо и затова тръгнал да го изпреварва.
Изравнявайки се, обаче, водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“
навлязъл в неговата лента по неизвестна причина, от което последвал удар в
бордюра; това било и категоричното заключение на вещото лице. Според
СРС и двамата водачи са могли да избегнат ситуацията, за което били имали
обективна възможност, но настъпило ПТП. Без значение било какво е
написано в протокола за ПТП; това подлежало на доказване. Оборвайки
частично изложеното със събраните доказателства- САТЕ и свидетелски
показания, се достигало до извода за съпричиняване на ПТП и от двамата
водачи. Затова за ответника възниквало задължение да покрие щетите по
процесното ПТП наполовина.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 25024
от 27.09.2022 г. /л.49 от делото пред СРС/ правилно е разпределена
доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника е указано,
че следва да докаже възражението си за изключителна вина на водача на
лекия автомобил марка „БМВ“, както и наличието на съпричиняване за
настъпване на вредоносните последици от състоялото се на 05.11.202 г., ПТП.
Действително, налице е отбелязване в протокола за ПТП от страна на
водача на лекия автомобил марка „БМВ“, че е виновен за настъпването на
ПТП, виж л.17 от делото пред СРС, но това не освобождава съда от
5
установяване на механизма на ПТП с всички допустими от ГПК,
доказателствени средства,
В показанията си, л.85 по делото пред СРС, водачът на МПС марка
БМВ, застрахован при ищеца- свидетелят Митев, сочи, че след пресичането
на кръстовището водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“ се е движел
доста бавно. Затова той сигнализирал с мигач и предприел маневра за
престрояване в лява лента и след като вече бил в лява лента се изравнил с
него; свирнал му с клаксона. В този момент без никакви предупредителни
знаци, без мигач, водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“ започнал да
навлиза в неговото платно вляво. При което свидетелят започнал да изнася
автомобила си максимално вляво, за да избегне контакт с другата кола.
Бордюрът, обаче, бил висок и изнасяйки се наляво свидетелят закачил предна
лява и задна лява джанта в бордюра. Независимо, че максимално се изнесъл
наляво, щетите на автомобила му били в лявата страна. Водачът на лекия
автомобил марка „Хюндай“ навлязъл в негово платно, т.е. от средна лента
навлязъл в лява лента и го ударил вдясно по цялата дължина на автомобила.
Според свидетеля Митев вина за ПТП има водача на лекия автомобил марка
„Хюндай“, тъй като сменя лентата и му отнема предимството.
Според свидетеля Гайдаджиев, водач на лекия автомобил марка
„Хюндай“ ПТП, застрахован при ответника, ПТП настъпва по следния начин:
той кара в средна лява лента, а водачът на другия автомобил /марка БМВ/
кара зад него. Впоследствие, в момента в който го видял тръгнал да го
изпреварва отляво; ударил се в бордюра и си срязъл гумата, както и се
залепил за него след като колата отскочила от бордюра.
В заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ съдебно-техническа експертиза е посочено, че ПТП се е състояло по
следния начин: лекия автомобил марка „БМВ“ се движи по бул.“Васил
Априлов“. От дясната му страна в съседната пътна лента се движи лек
автомобил марка „Хюндай“. В даден момент водача на лекия автомобил
марка „Хюндай“ предприема маневра за престрояване в лявата лента, при
което водача на лекия автомобил марка „БМВ“ се отклонява наляво.
Вследствие на това настъпва приплъзващ удар между предна броня в лявата
част на лек автомобил марка „Хюндай“ и дясната страна на лек автомобил
БМВ /предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник/. След този
6
приплъзващ удар и предприетото отклоняване в ляво лек автомобил „БМВ“ с
левите си гуми преминава през намиращия се отляво бордюр, при което се
увреждат предна лява гума с джанта и задна лява гума с джанта. Този
механизъм е отразен на с.4 от заключението на вещото лице, л.91 от делото
пред СРС.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивната инстанция приема, че ПТП се е състояло именно по
начина, визиран в отговор на въпрос 1 от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, придружена със скица на положението на двете
МПС-та при първоначалния контакт между лявата предна част на лек
автомобил марка „Хюндай“ и дясната страна на лек автомобил марка „БМВ“,
л.91 по делото пред СРС. Това се установява и въз основа на констатирани
вреди само в страничната дясна част на лявостоящия автомобил марка
„БМВ“- предна и задна дясна врата, заден десен калник и др.
Вещото лице сочи, че при така определения механизъм на ПТП, същото
е нямало да настъпи, ако водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“ не е
предприел действия по смяната на лентата за движение, виж л.93 от делото
пред СРС.
Видно от съдебния протокол, отразяващ процесуалните действия на
съда и страните в публичното съдебно заседание, състояло се на 16.12.2022 г.
, заключението на САТЕ не е било оспорено от нито една от страните.
При това положение въззивната инстанция счита, че не е доказано
възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на водача,
застрахован при ищеца. Изводът на СРС в обратния смисъл е неправилен. А
самите мотиви на СРС са взаимно противоречиви- от една страна СРС
приема, че водача на МПС марка „Хюндай“ е навлязъл по неизвестна причина
в лентата, в която се намира МПС марка „БМВ“, а от друга е приел, че вина за
ПТП има и водача на МПС марка „БМВ“. Същевременно е кредитирал изцяло
заключението на САТЕ, в което е посочено, че вина за ПТП има единствено
водача на МПС марка „Хюндай“.
Установи се по делото, че водача на МПС марка „БМВ“ се е опитал да
избегне удара като е отклонил максимално вляво, но поради наличието на
висок бордюр са причинени вреди по МПС управлявано от него, а именно-
гума в ляво и джанта. Налага се извод, че удара е бил предотвратим само от
7
страна на водача на МПС марка „Хюндай“, който ако не беше навлязъл в
лентата, в която се движи МПС марка „БМВ“ нямаше да настъпи самото
ПТП. Освен това в показанията си свидетелят Гайдаджиев е посочил, че е
възприел другото МПС /БМВ/, вкл. предприетата от водача му маневра
изпреварване, но е отклонил автомобила си вляво и е навлязъл във вече
заетата от МПС марка БМВ лента на пътното платно.
Затова и първоинстанционното решение в обжалваната му пред
настоящата инстанция, част е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено.
Или искът по чл.411 КЗ се явява изцяло основателен за претендирания
размер от 1046,93 лв. Затова и в полза на ищеца следва да бъде доприсъдена
сумата в размер на 523,46 лв.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД , която се явява акцесорна и
обусловена от изхода по иска по чл.411 КЗ, обжалваното решение в
отхвърлителната му част също е неправилно и като такова ще бъде отменено.
В полза на ищеца ще бъде доприсъдена сумата в размер на 60,49 лв.
В частта в която претенциите на ищеца са уважени решението като
необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват в размер, в който са действително
извършени или такива в размер на 480 лв. - депозит за вещо лице в размер на
250 лв., разноски за призоваване на свидетел – 30 лв. и юриск.
възнаграждение. Последното е определено от СРС в размер на 200 лв. поради
което настоящата инстанция не може да влошава положението на ищеца.
СРС е присъдил разноски в размер на 240 лв. или следва да бъдат
доприсъдени такива в размер на още 240 лв.
При този изход на спора на ответника разноски не се следват поради
което решението на СРС в частта в която са присъдени разноски в полза на
ответника в размер на 290 лв. ще бъде отменено.
8
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват и такива
са сторени в размер на 50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Такива са сторени и за процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8
ГПК като съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. или
общо в размер на 150 лв.
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3374 от 04.03.2023 г. по гр.д.№ 23046 по описа за 2022
г. на СРС, 70 състав в частта в която се : ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Д.з."
АД, ЕИК **** срещу ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****, иск с правно основание
чл. 411 от КЗ, за сумата над 523, 46 /петстотин двадесет и три лв. и 46
стотинки/ лева до пълно предявения размер от 1046, 93 лева, ведно със
законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение от ПТП на 05.11.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата над 60, 49 /шестдесет лв. и 49 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2022 г., до пълно предявения
размер от 120, 99 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта за
разноските, присъдени в полза на ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“****, по иска с правно основание чл. 411 от КЗ ,
ДА ЗАПЛАТИ на "Д.з." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, сумата в размер на 523, 46 /петстотин двадесет и три
лв. и 46 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща доприсъдено регресно вземане
9
– заплатено застрахователно обезщетение за ПТП, състояло се на 05.11.2020
г. по ликвидационна преписка № *********, ведно с ликвидационните
разноски, както и по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата в
размер на 60, 49 /шестдесет лв. и 49 стотинки/ лева, представляваща
доприсъдена мораторна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.04.2022 г.
за забавено издължаване на главницата.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“****, ДА ЗАПЛАТИ на "Д.з." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, сумата в размер на
240 лв.- доприсъдени разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“****, ДА ЗАПЛАТИ на" Д.з." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, сумата в размер на
150 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10