Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 01.11.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и четвърти октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1336 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове за
издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс
/СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК
вр. с чл. 146, ал. 2 СК.
В исковата молба
ищцата твърди, че с ответника имат общо дете - С.К. Я., ЕГН**********. Сочи, че
са живели заедно на съпружески начала, като преди две години се разделили.
Заявява, че общото им дете останало да
живее при нея, като за него се грижела само тя и само тя го издържала. Откакто
са разделени, ответникът все пътувал в чужбина, а когато си дойдел виждал
съвсем за кратко детето, понякога му носел подаръци, но никога не ѝ е
давал средства, за да го издържа и не се е интересувал с какви пари детето се
отглежда.
Твърди, че работи в „А." АД и
получава средства, с които трудно преживяват. Същите ѝ стигат едва да
покрие разходите за домакинството и храната. Детето посещава детска градина в
с. Ш., за да може тя да работи и която детска градина заплаща също тя.
Средствата не ѝ стигат и животът, който водят двамата с детето е труден.
Сочи, че ответникът работи сезонно в
чужбина и най-вероятно получава добри доходи, а като баща е длъжен да дава и
издръжка на малолетното си дете. Средствата, които би могъл да отделя за детето
са им жизнено необходими. Детето расте и има нужда от храна, облекло, средства
за покриване на минималните му нужди.
Тъй като ответникът до настоящия
момент не е давал никакви средства за издръжка на детето, то това определя
правния ѝ интерес да се обърна към съда с молба за следното:
Моли съда да осъди ответника да
ѝ заплаща като майка и законна представителка на детето С.К. Я., ЕГН**********
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 15.05.2018 г. занапред, ведно
със законната лихва върху главницата до деня на окончателното ѝ
изплащане. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи
предявените искове, като основателни и доказани.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника К.Е.Я., чрез назначения му особен представител адв.
М. К., с който заявява, че счита предявените искове за допустими.
Досежно
основателността на иска заявява, че с оглед на наличните доказателства същите
са основателни, но недоказани по размер. Следва да се разграничат издръжките по
размер за минало време и издръжката от 14.05.2019 г. занапред, тъй като нуждите на детето са
различни, с оглед по-ниската възраст преди година и половина.
Тъй като
липсват доказателства за доходите на ответника, счита, че следва да се приеме,
че същия е с месечен доход равен на минималната работна заплата за страната, за
2018 г. – МРЗ е 510 лева, за 2019 г. – МРЗ е 560 лева, на която база да се
извършат изчисленията за размера на издръжката, съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите като се отчете труда и грижата на ищцата-майка,
която единствено се грижи, отглежда и възпитава детето, като се има предвид
признанието на ищцата за получавани подаръци за детето от ответника. В съдебно
заседание особения представител на ответника адвокат М. К. взема становище, че
предявения иск е основателен Моли съда при определяне размера на издръжките да
се съобрази с размера на минималната работна заплата за страната съответно за
2018 г. и за 2019г.
Д. „С.п.“
– К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е
представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето С.К. Я..
С
протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2018г.,
на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска по размер, в
частта относно претендираната издръжка за минало време за периода 15.05.2018г.
до 31.12.2018 г., като същият се счита за предявен за сумата от 130 лева
месечно.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно
от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане №.
на община К. ответникът е баща на детето
С.К. Я. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
От
представеното по делото удостоверение №. издадено от „А.“ АД – К. се
установява, че ищцата А.Ю.Д. е получила за периода април 2018г. до март 2019г. брутен
доход в размер на 5 694.97 лева, съответно нетен доход в размер на 4 345.01. лева.
По
делото е представена служебна бележка изх.№.. издадена от директора на Детска
градина „С.“, филиал село Ш. От същата
се установява, че детето С.К. Я. е посещавало Детска градина „С.“, филиал село Ш. през периода 15.09.2018г. до
30.09.2019г. За посочения период внесената такса за посещение на детското
заведение възлиза общо на 217.00 лева.
От представения по делото социален доклад се
установява, че страните по делото са живеели на семейни начала през 2016г.,
като през декември 2016 г. се ражда
детето С.К. Я.. След раждането на детето ответникът се прибрал в България, като
след няколко месеца отново заминал за чужбина. От раздялата на родителите на
детето, същото се отглежда и възпитава
единствено от своята майка. Установено е, че ответникът понякога се обаждал да
се интересува за сина си, а когато бил в Б. и искал да види детето му закупувал
дрехи или играчки. Жилището, в което живее детето заедно със своята майка
представлява монолитна тухлена къща, като хигиенно – битовите условия са добри.
Детето е контактно и общително, и има изграден социален кръг в лицето на своите
родители и близки роднини. Посочено е, че детето е на 2 години и 10 месеца,
силно привързан към майка си. Има изградена емоционална връзка със своя баща. В
заключителната част на социалния доклад е посочено, че към момента всички
базисни потребности на детето С.К. Я. се
задоволяват от майка му А.Ю.Д.. Осигурена е сигурна и стабилна среда за отглеждането
на детето, като има достъп до здравни грижи и образователна дейност, съобразена
с възрастта му.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което
я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната
разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е 560 лева (Постановление № 320 на МС 20.12.2018 г.), т.е. размерът на
минималната месечна издръжка на едно дете е 140 лева.
Към
момента на приключване на съдебното дирене детето С.К. Я. е на две години., т.е. малолетен по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По
отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно
по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането
на детето С. се полагат единствено и само от неговото майка А.Ю.Д..
По делото
няма обаче данни за доходите на
ответника К.Е.Я., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с
оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на
непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от
задължението му да дава издръжка на сина си С., съобразена с възрастта и
нуждите му. Още повече, че ответника К.Я. се намира в трудоспособна възраст и
няма данни да има здравословни проблеми.
От
изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е 560 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете
е 140 лева.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на
издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и
нуждите на лицето, което има право на издръжка.
По правната си същност издръжката представлява
задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от
издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на
стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат.
Претендираната издръжка от 150 лева
месечно за детето С.
не
надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното
му развитие. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид
установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се
присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели
извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
Съдът счита, че за
задоволяване на основните нужди на детето С. от издръжка, с оглед възрастта му
и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме
изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, а останалата част от
сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по
неговото отглеждане и възпитание. В случай,
че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не
могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на
основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани
доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат
покривани от добавка определена от съда
извън определения размер на издръжката.
Съдът
намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката,
считано една година преди предявяването на иска, а именно от 14.15.2018 г., тъй
като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били
полагани единствено от неговата майка. Издръжка
за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен
размер. По делото липсват доказателства, от които да се
установява, че за миналия период от фактическата раздяла между
страните до датата на завеждане на иска ответника да е давал издръжка на детето
си в пари, или в
натура. При определяне размера на издръжката за минал период съдът, взе предвид
минималната работна заплата за страната определена с Постановление № 316 на МС 20.12.2017
г., чийто размер е 510 лева, т.е.
размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 127.50 лева.
Поради изложените съображения, съдът намира за
основателни предявените искове, като претендирания размер е съобразен с нуждите
и възрастта на детето
Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде
осъден да заплати на законната представителка на ищеца сумата от 300 лева.,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Следва на основание чл.
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - К. върху присъдения
размер на издръжките в размер общо на 216.00
лева.
Тъй като ищеца не
дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимите разноски в размер на 300
лева за назначения по чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
В
заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си
на 07.11.2019г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2
от ГПК/.
Предвид
вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се
постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Е.Я., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете С.К. Я., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес ***
издръжка за минало време както следва: за месец май 2018 г. в размер на 130,00
лева; месец юни 2018 г. в размер на 130,00 лева; месец юли 2018 г. в размер на
130,00 лева; месец август 2018 г. в размер на 130,00 лева; месец септември 2018
г. в размер на 130,00 лева; месец октомври 2018 г. в размер на 130,00 лева;
месец ноември 2018 г. в размер на 130,00 лева; месец декември 2018 г. в размер
на 130,00 лева; месец януари 2019 г. в размер на 150,00 лева; месец февруари
2019 г. в размер на 150,00 лева; месец март 2019 в размер на 150,00 лева; месец
април 2019 г. в размер на 150,00 лева и от 01.05.2019г. до 15.05.2019г. в
размер на 75 лева, по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Б.“ ЕАД.
ОСЪЖДА К.Е.Я., ЕГН **********, с адрес *** да
заплаща на малолетното си дете С.К. Я., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в
размер на 150,00 лева, считано от 15.05.2019 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането ѝ по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Б.“
ЕАД.
ОСЪЖДА К.Е.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на А.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300,00
лева представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Е.Я., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 516,00 лева представляваща държавна такса върху присъдения размер на
издръжката и разноски за възнаграждение за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъждане на издръжка.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок,
считано от 07.11.2019 г.
Районен съдия :