№ 3430
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110139180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
против ...... Твърди, че не дължи на ответника сумата 1841,80 лева - установено вземане на
ответника със съдебно решение по гр.д№ 195/2006г., въз основа на което е издаден през
2012г. изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока за отговор, счита искът за недопустим, тъй като за ищеца липсва
правен интерес от предявяването на иска, защото образуваното изпълнително дело против
него е било прекратено от ЧСИ през 2018г. и след това не са предприемани изпълнителни
действия. При условие, че съдът приеме искът за допустим, счита същият за основателен и
го признава, като счита, че не е станал повод за завеждането на делото и претендира
разноските да се разпределят, по реда на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на съдебно основание на 20.3.2012г. по молба на ответника през
1
2012г. е образувано изпълнително дело, прекратено от ЧСИ, на основание чл.433,ал.1,т.8
ГПК, което прекратяване е постановено на 26.3.2018г. По делото е представена покана по
изпълнителното дело, адресирана до ищеца от 2012г.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Ответникът оспорва допустимостта на иска, с довод, че изпълнителното
производство е прекратено, поради което ищецът няма интерес от иск по чл. 439 ГПК.
Интересът на ищеца е в отлъскване на ново изпълнително производство, което ответникът
винаги може да инициира, въз основа на изпълнителния лист, поради което доводът е
неоснователен и производството е допустимо.
Обстоятелството, че ответникът не е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по изпълнителния лист, следва да се разгледа на плоскостта на разноските,
доколкото твърдението за погасителна давност е признато с отговора на исковата молба.
Налице е хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, доколкото с признанието на основния факт по
делото – че вземането е погасено по давност, и липсата на доказателства, че от
прекратяването на изпълнителното производство, до предявяване на иска, ответникът е
пристъпил към събиране на вземането, удовлетворява правния интерес на ищеца от
предявяването на иска. Едновременно с това, ответникът не е станал повод за завеждането
на делото – не се събраха доказателства вземането от 2018г., когато е констатирано
прекратяването на изпълнителното производство, да е било претендирано от ищеца.
2
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, а на основание чл.78,ал.2 ГПК, на
ответника се следват разноски от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Б. СТ. ЕГН ********** с адрес ..... не дължи чрез
принудително изпълнение на З..... АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление .....
неплатено вземане по изпълнителен лист, издаден на 20.3.2012г. от Елинпелински районен
съд по гр.д.№ 195/2006г., и въз основа гр.д.№ 1162/2007г. на СОС, за сумата от 1841,80 лева
– съставляваща заплатено застрахователно обезщетение на ..... за причинени виновно от С.
щети при ПТП настъпило на 17.8.2001г., ведно със законната лихва от 27.9.2006г. до
окончателното й плащане, сумата 337,10 лева разноски.
ОСЪЖДА В. Б. СТ. ЕГН ********** с адрес ..... , на основание чл.78,ал.2 ГПК, да
заплати на З..... АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ..... сторените по делото
разноски от 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3