№ 1159
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508474 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна и частна жалба от „Б. и въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.:
Ж. и З.“АД срещу Решение 20085958/05.04.2021г. по гр.д. 66317/2018г. на СРС.
Въззивникът – ищец „Б. съгласно молба-уточнение от 19.10.2021г. обжалва
решението в частта му за отхвърляне на предявения от жалбоподателя иск по чл. 405,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД над размера от 3058,96 лева до размер до
5463,91 лева, колкото е първончално предявеният размер на иска.
Във връзка с уточнителната молба в проведеното пред СГС ОСЗ на 14.04.2022г.
е допуснато извършеното уточнение на частта, в която се обжалва решението на СРС.
С уточнителната молба посочва, че желае изложените аргументи относно
размерът до който СРС се е произнесъл (11575,49) да бъдат съобразени при
произнасянето на въззивния съд във връзка с разноските на страните по делото.
С частната жалба се обжалва Определение от 21.04.2021г. на СРС с което по
реда на чл. 248 ГПК е осъден да заплати по сметка на съда в полза на бюджета
допълнителна държавна такса (244,46 лева) върху разликата между първоначалния
размер на иска (5463,91) и размерът до който СРС се е произнесъл 11575,49, като
счита, че извършеното и допуснато с нарочно определение на СРС от ОСЗ на
1
11.11.2020г. увеличаване на иска по размер следва да се счита неизвършено, поради
неизпълнение на дадените му указания да внесе такса.
Въззивникът ответник „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“АД обжалва решението в
осъдителната част с аргументи за неправилност и несъответствие с доказателствата по
делото. Посочва, че от САТЕ ставало ясно, че уврежданията по двата автомобила няма
как да са настъпили по механизма на ПТП описан в протокола за ПТП и от свидетелите
(водачите на двете МПС-та), съответно даже да има ПТП не е ясно дали това е
процесното такова и няма основание да плаща застрахователно обезщетение. САТЕ
опровергавала и свидетелските показания.
Същото становище се застъпва от третото лице помагач на ответника.
СГС при проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК намира
обжалваното решение за валидно и за допустимо в обжалваните от страните части
до размер на сумата от 5463,91 лева.
В останалата си част, с която СРС е отхвърлил иск над сумата от 5463,91
лева решението като необжалвано е влязло в сила и СГС не може да се произнася
по неговата допустимост.
Разгледани по същество и двете въззивни жалби са неоснователни според
настоящият състав на СГС по следните съображения.
Въззивната жалба на въззивника-ищец включително след нейното уточняване с
молбата от 19.10.2021г. не съдържа никакви конкретни оплаквания срещу решението в
обжалваната от тази страна част. Единствено твърдението за разглеждане на
преклудирано възражение за наличие на „тотална щета“ има някаква относимост към
въззивното производство, но то не е въведено като възражение срещу правилността на
решението, а само за обосноваване на бездействието на страната да внесе държавна
такса по увеличения размер на предявения от нея иск, което се посочва, че било
резултат от дезинтересиране от допуснатото увеличаване, поради приемането от СРС
за разглеждане на преклудираното според ищеца твърдение на ответника (направено в
ОСЗ от 11.11.2020г.) за наличие на тотална щета-имащо отношение към определяне на
размера на дължимото се обезщетение по застраховка „Каско“.
Отделен е въпросът, че за пръв път именно в това заседание и след приемане на
САТЕ е станало ясно какъв е размерът на необходимата сума за ремонт на процесния
автомобил и съответно няма преклузия да се релевира възражение, че тя е по-голяма от
действителната му стойност към момента на ПТП.
Освен това наличието или липсата на „тотална щета“ е въпрос относим към
начина на определяне и размера на обезщетението, защото то не може да бъде по-
голямо от действителните вреди (действителната стойност на застрахованото
имущество), а за установяването на размера на вредите, тоест за размера на иска съдът
2
и служебно събира доказателства. Ако се установява от доказателствата хипотеза на
тотална щета, то следва да се извърши и приспадане от обезщетението на стойността
на запазените част съгласно трайната съдебна практика, което приспадане израз на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи
(Определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК). Поради
това и правилно е допусната допълнителната САТЕ от която се установява, че е налице
хипотеза на „тотална щета“ и е установена и стойността на запазени части.
Неоснователна е жалбата и на ответника. Правилно СРС е приел, че ПТП е
настъпило на твърдяната дата и място. Не е налице недоказване на механизма на ПТП
и че въобще нямало такова. Вещото лице е изяснило точния механизъм. Ударът за л.а.
Хонда (процесния) е бил в неговата дясна предна част, а за другия л.а. в неговата лява
и централна предна част. Тези заключения на вещото лице съответстват на
обясненията на водача на другия автомобил, дадени пред застрахователя. Водачът (Ц.)
е бил разпитан и като свидетел по делото и е потвърдил написаното от самия него в
обясненията (които са му били предявени в ОСЗ). От показанията му също се
установява как е станал удара (челно в лявата част на неговия автомобил). Показанията
му, че е навлязъл в насрещната лента „малко“ съответстват на обясненията му пред
застрахователя (в които е записал навлизане с 50-60 см.) и със заключението на вещото
лице, че в действителност ударът е настъпил около осевата линия на пътя.
Следователно е доказан действителния механизъм на ПТП. СГС споделя изводът, че е
възможно да не е дадено съвсем точно описание на удара от водачите при съставяне на
протокола за ПТП от органите на МВР, което може да се дължи на стресогенни
фактори и не води до извод за съзнателно посочен друг механизъм.
Освен това вещото лице е посочило, че и при описания в протокола механизъм и
при установения от вещото лице механизъм биха настъпили едни и същи увреждания
по автомобилите-посочените в описите.
Не може от факта, че автомобилите участвали в ПТП-то не са били засечени от
камери и трафик-броячи на АПИ, в периода посочен в приетото по делото писмо на
АПИ да се прави извод, че не е имало тяхно движение и едва ли не са докарани и
поставени на място. Не всички пътища в страната имат такива устройства.
Частната жалба на ищеца също е неоснователна. След като липсва жалба срещу
решението в частта за отхвърляне на иска за разликата между първоначално
предявения и увеличения размер на иска, то въпросът какъв е бил размерът на
предявения иск до който СРС е могъл да се произнася е изчерпан със СПН без значение
дали решението е обективно недопустимо или не-влезлите в сила решения дори да са
недопустими пораждат всичките последици на едно решение и не може въззивния съд
по повод на обжалване на друга част от отхвърления иск да преразглежда
допустимостта на решението в необжалвана част от него във връзка с разноските, като
3
приема друг размер на заявения иск и съответно друг размер на дължимите от страните
разноски, който да е съобразен с първоначалния размер на иска.
По изложените съображения обжалваните пред въззивния съд актове на СРС по
спора следва да бъдат потвърдени..
Поради неоснователност на всички жалби на страните не се следват разноски за
въззивното производство.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20085958/05.04.2021г. по гр.д. 66317/2018г. на СРС
в частта, с която е уважен до размер от 3058,96 лева, предявеният от „Б., като
цесионер срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“АД иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Сухопътни превозни средства“, сключена между Д.Е.Л. и „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“АД за
имуществени вреди по лек автомобил „Хонда ЦР-В“ е per. № ****, причинени при
ПТП, настъпило на 23.06.2018 г. по пътя между е. Владая и с. Мусачево, което вземане
е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 05.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2018 г. до окончателното плащане,
КАКТО И В ЧАСТТА ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ на същият иск над размер от 3058,96
лева до размер от 5463,91 лева.
В останалата му част, с която СРС е отхвърлил иска над сумата от 5463,91 лева
до размер от 11575,49 лева решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.04.2021г. на СРС, с което по реда на чл.
248 ГПК е осъдено „Б. да заплати по сметка на съда в полза на бюджета на съдебната
власт допълнителна държавна такса (244,46 лева) в
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4