Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 18.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от младши съдия
Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
356 по описа за 2020
г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 49 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 714 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Луковит, съдът отхвърлил предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, иск
по реда на чл. 422 от ГПК срещу А.Б. за установяване по отношение на Б., че
дължи сумата в размер на 1920 лв., за която била издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК № 325/27.07.2018 г. по ч.гр.д. № 495/18 г на
РС-Луковит, произтичаща от Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CARD ********, активиран на 13.04.2016 г., поради
недоказаност. Със същия съдебен акт съдът постановил да се изплати на адв. Б.Л.,
назначена за особен представител на А.Б., адвокатско възнаграждение в размер на
365 лв. от внесения депозит.
Съдът мотивирал отхвърлянето на иска, тъй като от
наличната по делото доказателствена съвкупност не се установява възникнала
облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в
качеството на кредитор, и А.Б., в качеството на заемател, по силата на която за
последната да е възникнало задължение да върне получената в заем сума, ведно с
договорната лихва и лихвата за забава.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна
жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
която се обжалва изцяло така постановения съдебен акт като неправилен. В
жалбата се сочи, че в процесния договор е предвидена уговорка, според която
договорът произвежда действие от момента на получаването от потребителя на
заетата сума. В тази насока акцентира, че договорът за заем е реален договор.
Сочи, че в приложението към договора е предвидено, че индентификацията на
кредитополучателя се осъществява посредством въвеждането на персонален
идентификационен номер. Релевира, че съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕП ПИН-ът е
универсален електронен подпис, поради което с въвеждането му от потребителя
последният изразява съгласието си. По отношение на възприетата от съда липса на
представителна власт сочи, че само ненадлежно представляваната страна може да
се позове на липсата на представителна власт. Тоест в процесния случай
кредитора може да се позове на липса на представителна власт спрямо лицето,
подписало договора от името и за сметка на дружеството, каквото възражение
липсва. Моли обжалваното решение да се отмени и да се уважи изцяло претенцията
на жалбоподателя. Претендира съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от адв. Б.Л. ***, в качеството ѝ на особен представител
на въззиваемата А.Б.. Сочи, че от доказателствата по делото не се установява
между страните да е възникнало облигационно правоотношение на основание на
сключен между тях договор за кредит. В тази насока релевира, че жалбоподателят
е доказал само принципна възможност за предоставяне на кредит, но не и че Б. се
е съгласила да ползва такъв. Моли жалбата да се остави без уважение и решението
да се потвърди като правилно.
В съдебно
заседание „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България не изпраща
представител, а за въззиваемия се явява адв. Б.Л. – особен представител, като
заявява, че поддържа изложеното в отговора и моли решението да се потвърди.
От представените доказателства по
гр.дело № 714 по описа за 2018 г. на Районен съд-Луковит, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Луковит е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България,с искане да се признае за установено, че А.Б. дължи на
банката сумата 1920 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че вземанията
произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX ******** от 30.10.2015 г., по силата на който на ответницата бил предоставен заем
под формата на кредит чрез кредитна карта в размер на 1000.00 лева.
Претендираната сума от 1920.00 лева включва 1066.80 лева – главница, включваща
усвоените суми, такси и комисионни, 156.63 лева – стойността на застраховка по
кредита, 603.96 лева – възнаградителна лихва от 01.05.2016 г. до 11.10.2017 г.
и законна лихва за забава в размер на 93.15 лева от 11.10.2017 г. до 11.07.2018
г.
В срока по чл. 131 ГПК адв. Румяна Маринова,
назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на Б., е подала
отговор на исковата молба, с който изразява становището си за неоснователност
на иска. Изтъква следните съображения: неяснота относно претендирания размер за
главница и защо същият надхвърля посочения от кредитора размер от 1000 лева;
неяснота относно това как е определен размера на отпуснатия максимален кредитен
лимит и въз основа на какво е оценена кредитоспособността на Б.. Моли
предявеният срещу ответницата иск да бъде отхвърлен.
Впоследствие е допусната замяна на особения
представител, поради прекратяване на дейността като адвокат на Румяна Маринова.
Новоназначеният особен представител адв. Б.Л. оспорва валидността на договора,
като изтъква, че отделните страници са изписани с различен шрифт и това прави
някои от тях напълно нечетеливи и несъобразени с изискването на ЗЗП, от което
очертава тезата си за нищожност на договора. Оспорва А.Б. да е редовно
уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, като счита, че подписът върху
документът, с който ищеца иска да докаже връчване на уведомлението, не е
положен от кредитополучателя.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По делото е представен Договор
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX ******** от 30.10.2015 г., съдържащ 5 броя листи с 5 страници,
като в долния ляв ъгъл на всяка страница са изписани числата, както следва: 6
от 11, 7 от 11, 8 от 11, 9 от 11, 10 от 11. В долния десен ъгъл, противоположно
стоящ срещу поредността на страниците, е изписана дата и час на разпечатване:
30.10.2015 11:21.
На първия лист от документа е посочено,
че на 30.10.2015 г. в гр. Луковит между кредитора – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез „Принс“ ООД, и кредитополучателя А.И.Б. се сключва Договор
за потребителски паричен кредит със следните параметри и условия:
-
Обща
цена на стоките: 650,00 лева;
-
Размер
на кредита: 731,90 лева;
-
Месечна
погасителна вноска: 47,98 лева;
-
Брой
вноски: 18
-
ГПР
23,44%.
Описани са финансираните стоки и услуги:
пералня Daewoo с цена 650,00 лева и застрахователния премия в размер на 81,89 лева.
В табличен вид е представен погасителен
план за 18 поредни анюитетни вноски.
Първият раздел на договора е озаглавен
„Условия по договора“ и в отделни клаузи номерирани от т. 1 до т. 11 е
предвидено съгласието на страните да сключат договор за потребителски кредит,
предоставен чрез директно плащане от кредитора на упълномощен търговски
партньор, както и начинът на връщане на кредита – на вноски. Подробно са
уговорени правата и задълженията на страните в различни хипотези.
Следващият раздел е озаглавен „Отпускане
на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, включващ т. 12 до
21. В този раздел е предвидено, че кредиторът може в 18 месечен срок от първата
погасителна вноска по кредита да предостави на кредитополучателя кредитна карта
с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, който представлява револвиращ
кредит и който може да се ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта с
предоставен ПИН.
В т. 21 е уговорено, че кредитната карта
ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя заедно с документ –
приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването ѝ в съответствие с този договор и приложенията.
Последната приложена страница от
документа – 5-ти лист, „10 от 11“, след края на печатния текст за
кредитополучател саморъчно е изписано името А.И.Б., дата 30.10.2015 г., и е
положен подпис. Същият подпис е положен в долния десен ъгъл на всяка една от
предходните страници.
За оторизирано лице саморъчно е изписано
името Ивайло Димитров Василев, дата 30.10.2015 г., подпис и фирмен печат на
„Принс“ ЕООД – Червен бряг.
По делото не се спори, че подписите за кредитополучател са положени от
ответницата А.Б. и затова съдът прие, че изявлението в договора е направено от
нея, съгласно общото правило на чл. 180 ГПК относно формалната сила на
документите.
Към представените доказателства от ищеца има Декларация за предоставяне
на лични данни, подписана от кредитополучателя, също неоспорена и с данни да е
разпечатана на 30.10.2015 г. в 10:49, както и фактура за стоката – пералня,
издадена от „Принс“ ЕООД – отороизираното лице, чрез което е сключен договора
за кредит.
Въззивникът представя копия от документи – л. 21 – 29, чието основно
съдържание не може да бъде прочетено без използване на увеличително стъкло –
лупа. С Разпореждане от 10.12.2018 г. първоинстанционният съд му е разпоредил
да представи четливи документи с размер на шрифта минимум 12 пункта.
С определението по реда на чл. 140 ГПК районният съд задължил въззивникът
да представи в оригинал договора за потребителски кредит и всички приложения
към него, включително приложението за кредитна карта.
В изпълнение на посоченото въззивникът е представил в оригинал кредитното
досие на А.Б., в което се съдържа обсъдения Договор за кредит за покупка на
стоки – пералня, съдържащ общо 5 листа, Декларацията за предоставяне на лични
данни с копие от личната карта на ответницата на гърба на същия документ,
Фактурата, издадена от „Принс“ ЕООД за пералнята, както и 9 броя оригинални
документи, подписани от ответницата и оторизираното лице, представител на
„Принс“ ЕООД, които и в оригинал са напълно нечетливи с невъоръжено око.
Единственият текст, който може да бъде възприет зрително е записаното в горен
ляв ъгъл на всеки документ „Общи условия“, видимо фирмено лого на BNP PARIBAS
CARDIF, данни за разпечатване от интернет
адрес, от чийто текст може да се предположи, че съдържанието на документите е
свързано със застрахователен сертификат.
Въззивната инстанция се съгласява с контролираната, че от така
представените документи не могат да се изградят никакви фактически изводи, тъй
като съдържанието на същите е недостъпно за съда.
С исковата молба – л. 31 – 32, въззивникът е представил копие от
„Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX ******** CARD ********“ от 30.10.2015 г.“ от 2 страници.
Този документ, въпреки указанията на първоинстанционния съд, не е
представен в оригинал. От копието на документа е видно, че в него са посочени
като страни кредитор: ищцовото дружество, представлявано от Н.Н., Търговски
директор, и кредитополучател А.И.Б., с предмет револвиращ кредит от 1 000
лева, достъп до който се предоставя чрез кредитна карта Мастъркард. Чрез тази
карта кредитополучателят ще се идентифицира и това ще има значението на
саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. В т. 5 изрично е посочено, че
първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез приложена към настоящия документ
процедура по активация – неразделна част от договора за кредит.
В края на копието от документа е положен подпис само за кредитора, чрез
посочената за търговски директор Н.Н., и подпечатано с фирмен печат на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД – София – 3.
Документът не носи подпис на въззиваемата А.Б..
Въззивникът е представил извлечения от кредитна карта с посочен титуляр в
счетоводството му А.И.Б., съдържащо данни за трансакции с картата, първата от
които на 13.04.2016 г.
Представена е и „Последна покана“ с дата 17.10.2017 г., в която въззивникът
е отправил изявление до А.Б., че съгласно отпуснатия й револвиращ кредит тя е
активирала и използвала кредитната си карта Мастеркард CARD ********, като е преустановила плащания
на вноски на 01.05.2016 г. и към момента задължението й възлиза общо на 1829,44
лева., като я кани да плати в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
Въззивникът е представил копие от товарителница – л. 36, според чието
съдържание А.Б. е получила покана за предсрочна изискуемост по документ от въззивника
с изх.№ CARD ******** на 21-10-2017 г. Този документ е оспорен от процесуалния
представител на ответника – първоначално определеният адв. Румяна Маринова. Въззивникът
не е представил оригинала на документа, поради което и на основание чл. 193,
ал. 2 ГПК с Протоколно определение от 04-02-2020 г. първоинстанционният съд
правилно го е изключил от доказателствата по делото.
По допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза със задача да
изследва документа, вещото лице инж. Слави Печков категорично е посочило, че
подписът в товарителницата (копие) не е положен от лицето, подписало Договора
за стоков кредит – А.Б..
По искане на особения представител за нуждите на насрещно доказване
районният съд е изискал справка за задграничните пътувания на въззиваемата, от
която е видно, че А.Б. е напуснала Република България на 02.03.2017 г. и е
влязла в страната на 28.04.2018 г., след което отново на 04.05.2018 г. е
излязла по земя през граничния пункт Калотина.
В първоинстанционното производство е допусната и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Николина Русева, която след проверка в
счетоводството на въззивника, е установила, че на дата 13.04.2016 г. са
изтеглени от 2 различни банкомата общо 600,00 лева, на следващия ден 14.04.2016
г. от три банкомата още 250,00 лева, на 16-04-2016 - 70,00 лева, и на 18-ти и 19-ти – по 50,00
лева, всичко изтеглени средства 1020,00 лева.
По
заявление на въззивника в негова полза срещу А.Б. е издадена Заповед за
изпълнение № 325/27-07-2018 г. по чгрд № 495/18 г. по описа на РС Луковит за
сумата 1 223,43 лева – главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит, активиран на 13.04.2016 г., с 603,96 лева – възнаградителна лихва и
93,15 лева – мораторна лихва.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Представени са доказателства – Нотификация за презгранично сливане
и справки от ТР на Франция, от които е видно, че ищецът е правоприемник на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез осъществено сливане между българското
и френско дружество.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Предявен
е иск
за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящата
инстанция изцяло се солидаризира със съждението на проверяваната, че между
страните е възникнала валидно облигационно правоотношение на основание Договор за стоков кредит, чрез който е закупена
пералня директно от оторизирания представител на кредитора – „Принс“ ЕООД –
Червен бряг, който е продал в магазина си в гр. Луковит стоката. По силата на
този договор за въззивника в качеството му на кредитор е възникнала възможност
да предостави револвиращ кредит на А.Б. в качеството ѝ на потребител в
размер до 10 000 лева в рамките на 18 месеца от сключване на
потребителския кредит за закупуване на стока. Страните са се договорили и по
отношение на начина на усвояване на кредита – чрез платежен инструмент –
кредитна карта. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на
договора не може да се направи извод, че тя се е съгласила да получи кредит при
конкретните параметри, които се твърдят в исковата молба – размер от 1000 лева,
със задължение за заплащане на лихви и такси за използване на кредитната карта.
Приложението, с което въззивникът доказва посоченото, не носи подписа на
последната и не е представено в оригинал, въпреки изричните указания на
първоинстанционния съд. По делото не са представени и други доказателства,
удостоверяващи, че страните са сключили Договор за кредитна карта CARD ********. Не се представиха и доказателства, от
които да е видно, че въззивникът е предал кредитната карта с посочен номер на А.Б.,
както и да й е предал ПИН, чрез който тя да се идентифицира, използвайки кредитната
карта. В тази насока наличието на осъществени транзакции с платежния
инструмент, шест месеца след сключването на договора за револвиращ кредит, по
никакъв начин не може да доведе до извод, че именно А.Б. е лицето, което е
използвало кредитната карта. По тези съображения въззивната инстанция се
съгласява с контролираната, че между страните не е възникнала облигационна
връзка, по силата на която Б. да има задължение да върне вземанията,
произтичащи от потребителски заем.
Следва
да се посочи, че за А.Б. не може да възникне договорно задължение за връщане на
кредит и на следващо основание, доколкото процесния договор противоречи на
разпоредбите на ЗПК и ЗПП, в които е предвидено, че всеки договор
за потребителски кредит трябва да бъде сключен при спазване на изискванията за
писмена форма и минимално съдържание. В случая тези изисквания не са спазени,
тъй като отделни страници от договора са изписани с с различен шрифт и това прави някои от тях напълно нечетеливи.
По тези съображения въззивната жалба
следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Съдът, като съобрази, че А.Б. се
представлява от особен представител и разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата
за заплащане на правна помощ за представителство по граждански дела от особен
представител, назначен по реда на Закона за правната помощ в хипотезата на чл.
47, ал. 6 от ГПК, приема, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, следва да се осъди да заплати
дължимия депозит. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство в
производство с материален интерес от 1920,54 лв., е 365 лв., които следва да се
заплатят от въззивника.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 49 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 714 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Луковит.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, с ЕИК *********, да заплати на адв. Б.Л. – особен представител на А.И.Б.,
сумата в размер 365 лева /триста шейсетте и пет лева/, представляваща
възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………