МОТИВИ
към
присъда № 260011/25.03.2021 год. по НОХ дело № 12/2021 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора
Окръжна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство (ДП) № 284 зм
1514/2019 г. по описа на РУ-Казанлък (пр.пр. № 7185/2019г.
по описа на ОП-Ст.Загора), с който е предала на съд подсъдимия А.Р.С., ЕГН ********** за това, че на
02.11.2019г. в гр.М., обл.Ст.Загора отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне от
естествена кожа на стойност 10 (десет) лева, дебитна банкова карта с №
516849******5605, издадена на името на М.Д.М. – Д. от „Банка ДСК“ АД, документи
(1 брой лична карта на името на М.Д.М. – Д., 1 брой свидетелство за управление
на МПС, ведно с контролен талон към него на името на М.Д.М. – Д., членска карта
към КНСБ и карта за столово хранене) и парична сума
от 20 лева, всичко на обща стойност 30 (тридесет) лева от владението на М.Д.М.
– Д. от гр. Ст. Загора без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194, ал.1
от НК.
Подсъдимият А.Р.С. е предаден на съд и за това, че на 03.11.2019г. в гр.М., обл.Ст.Загора използвал платежен инструмент – дебитна
банкова карта с № 516849******5605, издадена от „Банка ДСК“ АД без съгласието
на титуляря М.Д.М. – Д., като направил опит да изтегли парични средства в
размер на 50 лева от ATM устройство с № 00051014, като деянието не съставлява
по тежко престъпление и е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини - престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора, поддържа повдигнатите срещу подсъдимия А.Р.С.
обвинения и пледира същият да бъде признат за виновен в извършването им, като
за всяко от тях да му бъдат наложени наказания:
За престъплението по
чл.194, ал.1 от НК, предвид ниската стойност на откраднатото и обстоятелството, че самата обстановка е благоприятствала за
извършване на престъплението, да се наложи наказание към минималното, а именно
6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 години, тъй като
подсъдимият, макар и осъждан в миналото, е реабилитиран и последните 15 години
очевидно се е въздържал от извършване на престъпления и противообществени
прояви.
За
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, което е останало във фазата на опита, предлага
да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер – 2
години, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години
и на основание чл.23,ал.1 НК да бъде наложено едно общо наказание от 2 години
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А.Р.С. се
признава за виновен, изразява пред съда съжаление за постъпката си и моли за
условна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият А.Р.С. е с постоянен адрес ***.
На 02.11.2019г. по обед подсъдимият А.С. ***.
По същото време на 02.11.2019г. около 13:00 часа свид.М.Д.М. – Д. *** в близост до магазин за месо и влязла
в магазина без да заключи автомобила. На таблото на автомобила свидетелката
оставила портмонето си - мъжко, черно на цвят от естествена кожа, в което се
намирали парична сума от 20 лева, дебитна банкова карта с № 516849******5605,
издадена на нейно име и личните й документи - лична карта, свидетелство за
управление на МПС, ведно с контролен талон към него, членска карта към КНСБ и
карта за столово хранене.
Докато свидетелката била в магазина, покрай автомобила
й минал подсъдимият А.С., който видял портмонето на таблото, взел го и заминал
с каруцата. Парите похарчил, а портмонето с банковата карта и документите
скрил.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната
експертиза стойността на отнетите вещи е както следва: 1 бр. мъжко портмоне от
естествена кожа на стойност 10 лева, дебитна банкова карта с №
516849******5605, издадена на името на М.Д.М. – Д. от „Банка ДСК“ АД, документи
(1 брой лична карта на името на М.Д.М. – Д., 1 брой свидетелство за управление
на МПС, ведно с контролен талон към него на името на М.Д.М. – Д., членска карта
към КНСБ и карта за столово хранене) и парична сума
от 20 лева, всичко на обща стойност 30 (тридесет) лева.
С протокол за доброволно предаване подсъдимият А.Р.С.
върнал откраднатите вещи без дебитната карта и сумата от 20 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните при
разследването по досъдебното
производство доказателства: протокол за доброволно предаване-л.25, разписка за
върнати на пострадалата М.Д. част от вещите-л.26, заключение на съдебно оценъчна експертиза
л.38-39, съдебно техническа експертиза л.42 – л.48, СD-R диск от АТМ 051014 от 03.11.2019г. - л.51, разписка ***от „Изипей“
- л.54, писмо № 181104/27.11.2019 г. М.К. Директор дирекция „Сигурност“ на
ЦКБ-София - л.56, писмо изх. № 14-ИСК-09156/03.08.2020г. от Банка ДСК за
налични банкови сметки на свид.М.-Д. - л.58 от ДП,
справка от ДСК № 01-ИСК-22437/1- Г.Л.- Началник управление „Сигурност“ при
„Банка ДСК“ АД за извършени операции от банковата карта - л.60, справка от
началник сектор „Режимна дейност“ ГДИН към МП № 10453/19.08.2020 г. за
изтърпяно наказание от А.С. по нохд № 801/2004г. на
РС-Казанлък освободен на 15.07.2005г. – л.63, писмо №04-02-125/20 от
Министерство на правосъдието Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ -
л.64, характеристична справка - л.66, справка за съдимост - л.68-70, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние - л.71. В подкрепа на доказателствата събрани в хода
на досъдебното производство са и обясненията на подс.А.
С. и показанията на св.М. М.-Д. в съдебно заседание.
П Р А В
Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я
По описания
начин, с деянието си на 02.11.2019г. в
гр.М., обл.Ст.Загора, като е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне от
естествена кожа на стойност 10 лева, дебитна банкова карта с №
516849******5605, издадена на името на М.Д.М. – Д. от „Банка ДСК“ АД, документи
(1 брой лична карта на името на М.Д.М. – Д., 1 брой свидетелство за управление
на МПС, ведно с контролен талон към него на името на М.Д.М. – Д., членска карта
към КНСБ и карта за столово хранене) и парична сума
от 20 лева, всичко на обща стойност 30лв. от владението на М.Д.М. – Д. от
гр.Ст.Загора без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
подсъдимият А.Р.С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК и по този текст съдът
квалифицира деянието му.
Според чл. 194, ал. 1 от НК, който
отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Предмет на
деянието може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност.
От обективна страна до извършване на изпълнителното деяние, вещите се намират
във фактическата власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние
на кражбата - отнемане на вещите от владението на другиго се осъществява с
действията на дееца по прекратяване на фактическата власт, която до момента се
е упражнявала от собственика и установяване на негова фактическа власт върху
вещите. Престъпният резултат на това резултатно престъпление - промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпва вследствие на
деянието.
От обективна страна по делото е
установено, че са отнети вещи, собственост на свидетелката М.Д.М. – Д. мъжко
портмоне от естествена кожа, дебитна банкова карта с № 516849******5605,
издадена на името на М.Д.М. – Д. от „Банка ДСК“ АД, документи (1 брой лична
карта на името на М.Д.М. – Д., 1 брой свидетелство за управление на МПС, ведно
с контролен талон към него на името на М.Д.М. – Д., членска карта към КНСБ и
карта за столово хранене) и парична сума от 20 лева,
всичко на обща стойност 30 лева и подс.А. С. установил свое
владение върху тези вещи и пари, като отнемането е станало без съгласието на
пострадалата. С отнемането от пострадалата на процесните
вещи и пари и установяване на владение върху тях от подсъдимия е настъпил
престъпния резултат.
От субективна страна
деянието е извършено от подс.А.С. с пряк умисъл и с
намерение противозаконно да присвои отнетите вещи и пари.
В предмета на извършената от подс.А.С.
кражба правилно обвинението не е
включило личната карта, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон към него, членска карта към КНСБ и карта за столово хранене, тъй
като тези документи макар да материализират права, нямат определена стойност и
не могат да бъдат предмет на кражба, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика – ППВС № 6/71 г., ТР № 54/89 г.,
Р № 436/06.06.1996 г. по н.д. № 261/1996 г. на
ІІ н.о. на ВКС, Р № 449/06.12.2011 г. по н.д. № 2400/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС
и мн. други.
По отношение на
обвинението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Събраните
доказателства по несъмнен начин доказват обвинението на подс.А.С.
в извършването на престъпление чл.249, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК, а именно на 03.11.2019г. в гр.М., обл.Ст.Загора
използвал платежен инструмент – дебитна банкова карта с № 516849******5605,
издадена от „Банка ДСК“ АД без съгласието на титуляря М.Д.М. – Д., като
направил опит да изтегли парични средства в размер на 50 лева от ATM устройство
с № 00051014, като деянието не съставлява по тежко престъпление и е останало
недовършено поради независещи от дееца причини.
От обективна страна
безспорно се установява, че използвайки дебитната карта на св.М.Д.М.-Д. е направил
опит да изтегли от банкомат сумата от 50 лв. от АТМ устройство, като деянието не съставлява
по тежко престъпление и е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
Всички признаци,
характеризиращи обективната страна на престъплението са налице. Тъй като
престъплението е формално, с факта на
използване на чужд платежен инструмент(дебитна карта) от подсъдимия, без съгласието на титуляря св.М. М. -Д. са настъпили и общественоопасните последици.
Дебитната банкова карта на св.М. М. -Д., издадена на нейно име,
представлява „платежен инструмент“ по смисъла на чл.93, т.24 НК, тъй като е
веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности.
От субективна страна подс.А.С. е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
В тази връзка
извършеното от подс.А.С. съдът квалифицира като престъпление по чл.249, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК.
Двете престъпления са
извършени от подс. А.С. в условията на реална
съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, т.е. преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия А.Р.С., съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система: принципа за законоустановеност на наказанието и принципа за неговата
индивидуализация.
При индивидуализацията
на наказанието за престъплението по чл.194,ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства направените самопризнания, критичното
му отношение към извършеното и ниския паричен размер на отнетото имущество,
както и благоприятстващото обстоятелство, че автомобилът на пострадалата е бил
отключен и портмонето е било видимо – върху таблото на превозното средство, а
като отегчаващо степента на обществената опасност на деянието по принцип. При
това положение съдът прие, че следва да се определи наказание лишаване от
свобода при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. По основния състав на
престъплението по чл.194,ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
осем години. В тази връзка съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, малко над минималния размер на наказанието лишаване от
свобода, а именно – шест месеца лишаване от свобода.
По отношение
наказателната отговорност на подсъдимия А.С. за престъплението по чл.249,ал.1
във вр. чл.18,ал.1 НК съдът стигна до извода за
наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства, като направените
самопризнания от подс.А. С. и критичното му отношение
към извършеното. Освен това деянието по чл. 249, ал. 1 от НК е приключило във
стадия на опита, при което изпълнителното деяние, макар и довършено, но не са
настъпили общественоопасни последици по независещи от
дееца причини.
За извършеното от
подсъдимия А.С. престъпление по чл.249, ал.1 във вр.
чл.18, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от две до
осем години и глоба в размер до двойния размер на получената сума. За това престъпление съдът определи наказанието
лишаване от свобода на подс.А.С. при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК предвид разпоредбата на чл.58, б."а" от НК и
прилагайки чл.54 от НК, а именно под законоустановения
минимум - за срок от една година и девет месеца.
На основание чл.55,
ал.3 от НК съдът не наложи на подс. А.С. по - лекото
наказание глоба, предвидено в чл.249, ал.1 от НК, още повече, че от
престъплението подсъдимият не е получил парични суми.
На основание чл.23, ал.1 НК, тъй като деянията са
извършени при условията на реална съвкупност, съдът определи на подсъдимия А.С.
едно общо наказание една година и девет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
По отношение на
вещественото доказателство 1бр. СД-диск
с видеозапис, съдът постанови да бъде унищожен, след влизане на присъдата в
сила, като малоценна вещ.
Подсъдимият А.Р.С., беше осъден да заплати по
бюджетната сметка на РУ-Казанлък сумата
от 97,06лв., за изготвяне на техническа и съдебно оценителна експертиза и по бюджетната сметка на ОС-Стара Загора
сумата от 40 лв., направени съдебни и деловодни разноски.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия А.Р.С.
са стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на
правовия ред.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: