Р Е Ш Е
Н И Е
№ 237
гр. Несебър, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание
на трети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 523 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Е.Н. срещу наказателно
постановление № 20-0304-000649 от 19.06.2020г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че в АУАН е записано
присъствието на свидетел, без да е уточнено качеството му. Излага, че не е
конкретизирано мястото на нарушението. Твърди, че не са посочени възрастта на
нарушителя и местоработата му. Сочи, че връченият му АУАН е нечетлив. Излага,
че не му е даден талон за кръвна проба. Обръща внимание, че даденият му талон
бил нечетлив, поради което не знаел в колко часа да се яви, за да даде кръв. С
тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 07.06.2020г., около 23:50 часа, в гр. Несебър, КПП „Хит – 90”, с посока
на движение към кръстовище Колелото, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди
А 3”, с рег. № *****. Автомобилът бил спрян за проверка от св. Д. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър. Свидетелят Д. приканил Н. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дрегер Дръгтест 5000
№ 0041, като му обяснил, че следва да се яви в РУ Несебър, където да бъде
тестван с посочения тест. Н. отказал да му бъде извършена проверка. При това
положение св. Д. му издал талон за изследване № 0065599 за установяване употреба
на наркотични вещества или техни аналози. В протокола било вписано, че на
07.06.2020г., в 23:50 часа жалбоподателят отказал да бъде тестван. Самият
жалбоподател собственоръчно вписал в талона, че отказва да бъде тестван, за
което се подписал. Също така вписал изрично, че отказва медицинско и химическо
или химико-токсилогично изследване, за което също се подписал. Екземпляр от
талона му бил връчен, като му било определено време – 45 минути, считано от
00:00 часа на 08.06.2020г., за да се яви във ФСМП Несебър и да даде кръв за
анализ. От служители при ФСМП Несебър било удостоверено, че Н. не се явил за
анализ на кръв в определения час. От св. Д. бил съставен АУАН № 326556 от
07.06.2020г., който бил връчен лично на жалбоподателя. В него той изрично
вписал, че няма възражения. Препис от АУАН му бил връчен, като му било
разяснено и за какво нарушение му се съставя акта. Въз основа на АУАН е
издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 326556 от 07.06.2020г., талон за изследване №
0065599, отбелязване от служител във ФСМП Несебър, заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, екземпляр от АУАН, връчен на
жалбоподателя, екземпляр от АУАН, връчен на жалбоподателя, както и от
показанията на разпитания по делото актосъставител Д.. Посочените доказателства
си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата обстановка се е
реализирала по описания начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Санкционната норма
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие
за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да
бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест
или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата наркотични вещества и
техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични
вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и
да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил
задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени
спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП
описание нарушението е описано по ясен и пълен начин.
В текста на АУАН изрично е
подчертано, че З.Д.е свидетел, присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. Д..
Ето защо при съставяне на АУАН е спазена процедурата по 40, ал. 1 от ЗАНН. Няма
пречка свидетелят, вписан в АУАН, да е присъствал както при установяване на
нарушението, така и при съставянето му. Мястото на нарушението е описано по
пълен и ясен начин с цитиране на конкретен обект (КПП Хит – 90) и отразяване на
посока на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя (към кръстовище
колелото). Посочени са достатъчно индивидуализиращи данни за мястото на
нарушението, поради което не се приемат доводите, че същото не е описано в
пълнота. Изискванията на чл. 42, т. 6 от ЗАНН са свързани с установяване
самоличността на нарушителя. В случая няма спор по въпроса кое е лицето, на
което е съставен АУАН, поради което липсата на част от реквизитите, предвидени
в чл. 42, т. 6 от ЗАНН, не е довела до съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му
е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. На първо място видно
от представения от самия жалбоподател екземпляр от АУАН, който му е връчен,
същият не е абсолютно нечетлив и текстът в него може да бъде разчетен, вкл. в
частта относно нарушената норма. Освен това АУАН е връчен лично на Н. на
07.06.2020г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Точно
обратното – вписал е, че няма възражения срещу АУАН. Т.е. самият жалбоподател е
приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на
място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. От разпита на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е разяснено на жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е
нарушено. Предявен му е напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без
възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на
акта. Още към момента на съставяне на АУАН за него е станало
ясно извършването на какво нарушение му се вменява, текстът на АУАН (който е
кратък) му е бил разяснен от актосъставителя, а освен това напълно четлив
екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което Н. е положил подписа си.
Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението,
посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по
никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в съдебното
производство. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да
посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със
съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от
20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г. по КНАХД № 1101/2019г.
по описа на Административен съд Бургас.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест. Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата,
с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от
Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6
от Наредбата. Този талон е връчен лично на жалбоподателя по реда на чл. 6, ал.
6 от Наредбата, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да
се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2
от Наредбата. Н. е получил екземпляр от талона, за което се е подписал, поради
което не се приемат доводите му, че талон не е връчен. Освен това няма никакви
доказателства, че връченият му екземпляр от талона е нечетлив. Ето защо за него
е станало ясно, че следва да се яви във ФСМП Несебър в 45 минути от 00:00 часа
на 08.06.2020г., но въпреки това не се е явил, за да даде кръв за анализ, което
е удостоверено по надлежния ред. Ето защо и възраженията на жалбоподателя,
свързани със спазване на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., са неоснователни. Още
при попълване на талона жалбоподателят е вписал, че отказва да бъде подложен на
медицинско изследване и химическо или химико-токсикологично изследване.
Следователно неявяването му във ФСМП Несебър е резултат на неговото желание, а
не на обективни фактори.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и
глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят,
като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и че е отказал да даде кръвна проба за
извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП има характер и на
санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена
квалификация на извършеното от Н. административно нарушение наказващият орган
му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в
полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР Бургас
– арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0304-000649 от 19.06.2020г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на И.Е.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „Зорница” № 40, ет. 5, ап. 5, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право” да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА И.Е.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Зорница” № 40, ет. 5, ап. 5, да заплати на ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
сумата от 120 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: