Р Е Ш Е Н И Е
№................/………………
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание
на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Галина Славова
като разгледа докладваното от мл. съдия
Чаракчиев
в. гр.
дело № 212 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на К.Г. Калчев срещу Решение № 5213/13.12.2017 г., постановено
по гр.дело № 4192/2017 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за
установено по отношение на въззивника, че Д.М.К. е собственик на реална част от
170 кв.м., заключена между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица 2 към
заключението на в.л. Р. П. – л.134 от делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.364, м-ст “Траката“, по КК на гр.Варна, придобит от ищцата по силата
на дарение, обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот №197, том XLІХ,
дело 13722/1997г., на нотариус Д.Стоянова при ВРС, заснета като част от имота
на ответника – имот с идентификатор 10135.2723.1171, по КК на гр.Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. на ИД на АГКК и която процесна
реална част грешно е отразена в КККР от 2008 година, на основание чл.54, ал.2
от ЗКИР. В останалата част, с която е отхвърлен искът за площта, заключена
между точки 4, 3, X, Y и Z на комбинирана скица 2 към заключението на вещото
лице Р.П. - л. 134 от делото, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивникът сочи, че
обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, постановено при
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и недопустимо, поради
частична липса на мотиви. Поддържа, че първоначално е предявен положителен
установителен иск, а в последствие иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като в
различните варианти на исковата молба са заявени и други претенции – за
нищожност на правна сделка и наличието на изтекла погасителна давност в полза
на ищцата. Съдът механично е обединил тези претенции и ги е разгледал в рамките
на един процес, поради което е разгледал нередовна искова молба.
На следващо място
сочи, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесната реална
част от 170 кв.м., а районният съд е приел противното без да сочи доказателства
за този извод. Поддържа, че разликата между площта на дарения на ищцата имот от
613 кв.м., претендираната с исковата молба от 688 кв.м. и установената от
вещото лице площ от 679 кв.м. е с неизяснен произход, а съдът не е развил
мотиви, как тази разлика е придобита от ищеца, въпреки направеното възражение в
този смисъл от ответника. Излага, че разликата в площта на владения от ищцата
имот от 509 кв.м. и дарения ѝ от 613 кв.м. се дължи на проведена в района
улична регулация и приложение на съответните разпоредби от ЗУТ. На следващо
място ищецът не е доказал твърдението си, че по предходен план процесната
реална част от ПИ с идентификатор 10135.2723.1171 е била отредена като част от
имота на ищеца, а съдът не е развил никакви мотиви в тази посока. Сочи, че след
като ищцата не е оспорила по надлежен ред предходните регулационни планове, те
са запазили действието си и въз основа на тях е одобрен действащия в момента
план, поради което липсват правни основания за исканата промяна на кадастралната
карта.
По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ВРС, вместо
което съдът да приеме, че исковата претенция е неоснователна и недоказана или
да върне делото за разглеждане от друг състав на съда. Моли да бъде допусната тройна
съдебна-техническа експертиза, която да даде заключение за точната измерена на
място повърхност на процесните недвижими имоти.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното решение,
което намира за правилно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане
на сторените разноски.
В хода на проведеното
съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора.
По предмета на предявения иск с правно основание чл. 54,
ал.2 от ЗКИР:
Ищцата Д.М.К. твърди,
че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м-т Траката с площ от
613 кв.м. по документ за собственост, а на място 688 кв.м., представляващ имот
с пл.№ 1367 по плана на местността, при граници: път, път, имот пл.№ 1366,
заедно с построената в имота вилна сграда. Твърди, че е придобила имота по
силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 197, том ХLІХ,
дело № 13722/10.09.1997 г. на Варненския нотариат.
Сочи, че имотът
съставлява „дял първи“ от заключението на вещото лице, изготвено и прието в
производство по съдебна делба гр. д. № 415/1989 г. на ВРС. Делото е приключило
с одобрена от съда спогодба, а „дял първи“ е поставен в дял и изключителна
собственост на А. Б. К. и С. Я. К., а за него в последствие бил съставен и
нотариален акт № 146, том IV, дело №
2581/25.05.1989 г. на Варненския нотариат. След смъртта на А. К., наследниците
му С. К., О. Г. и Г. Й. са дарили имота на ищцата, който към момента на
сделката бил обозначен с пл. № 1367 по кадастрален план.
По действащите КККР
на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК
имотът на ищцата бил заснет като ПИ с идентификатор 10135.2723.364, но границата
на имота с ПИ 10135.2723.365 е неправилно отразена. Сочи, че северната граница
на ПИ 10135.2723.364 представлява на място южна граница на ПИ 10135.2723.366,
като неправилно в КК между двата имота е отразена част от ПИ 10135.2723.365, с
площ от 185 кв.метра и граници ПИ 10135.2723.364, ПИ 10135.2723.1569, ПИ 10135.2723.366,
останалата част на ПИ 10135.2723.365. Ищцата твърди, че тази реална част е
следвало да бъде заснета като част от нейния имот, чиято източна граница с ПИ 10135.2723.365
следва да бъде права линия продължаваща по източната граница на ПИ 10135.2723.366.
Имот с идентификатор
10135.2723.365 е бил собственост на ответника К.Г.Г. и на И. Г.Г.. По скица
площта на имота е 2091 кв.м., но по документи тя е по-малка. След извършена
съдебна делба на имота ответникът К.Г. получил в дял и изключителна собственост
ПИ 10135.2723.1171, а И. Г. ПИ с идентификатор 10135.2723.1172. Ищцата излага,
че при извършването на делбата неправилно в площта на ПИ 10135.2723.1171 е била
включена процесната реална част. Като нейн собственик ищцата прави възражение
за нищожност на делбата, защото е извършена без нейно участие.
Ищцата твърди, че неправилното
отразяване на имота ѝ в КККР е следствие от действията на ответника К.Г.,
който преди заснемането е премахнал част от западната граница между ПИ
10135.2723.364 и ПИ 10135.2723.365. Ответникът поставил телена мрежа по бетонни
колове съществуващи за опора на лозови насаждения в имота на ищцата, които
никога не са представлявали северна граница на имота ѝ. К., която живее в
София, узнала за действията на ответника от собственика на ПИ 10135.2723.367,
когото същата оторизирала, съответно той в началото на месец април премахнал неотговарящата
на обективната действителност имотна граница. Имало образувана прокурорска
преписка по случая, която съдържала признания на К.Г., че е премахнал
процесната граница. Въпреки това протоколът за трасиране от 28.03.2018 г.,
направено в отсъствие на ищцата, бил отразен в КК. Така заснета границата
преминава през постройка (тоалет и склад, изградени върху септична яма) с
идентификатор 10135.2723.364.2, собственост на ищцата, разположена в
североизточната част на имота ѝ.
Още преди делбата на
ПИ 10135.2723.365 са водени разговори с ответника и И.Г. за промяна на КККР, с
оглед правилното отразяване на имота на ищцата. Тя подала и заявление в СГКК за
изменение на КККР с цел отразяване на ПИ 10135.2723.364 с реалните му граници и
площ, която измерена на място е 688 кв.м., а не 613 както е по НА от 1997 г. Твърди
се че несъответствието в площта се дължи на непрецизните измервания правени
през 1989 г. при съдебната делба, като в евентуалност се сочи, че ищцата е
станала собственик на разликата от 75 кв.м. по давностно владение осъществявано
от 1997 г. до сега.
Доколкото ответникът
и И. Г. възразили срещу изменението на КККР, СГКК отказало извършването на
поправка, което обстоятелство обуслява правният интерес на ищеца от воденето на
настоящия иск.
Моли съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на реална част от 185 кв.м. с граници ПИ
10135.2723.364, ПИ 10135.2723.1569, ПИ 10135.2723.366, останалата част на ПИ
10135.2723.365, която поради грешка в отразяването на границите по действащите
КККР на гр. Варна между собствения на ищеца ПИ 10135.2723.364 с площ от 688
кв.м. и ПИ 10135.2723.1171 собственост на ответника, е заснета като част от
имота на последния.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът К.Г. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност
на иска. Поддържа, че с исковата молба е нередовна, защото с нея и уточненията
към нея са предявени няколко претенции, при едни и същи фактически твърдения.
Поради това е принуден да се защитава по иск по чл. 124 от ГПК, по чл. 54 от ЗКИР и за установяване нищожността на доброволна делба, което ограничава
възможността му за представяне на съответните доказателства, които са различни
по различните искове. Ответникът твърди, че ищцата не може да се позовава на
нищожност на делбата извършена между него и брат му, нито да участва в нея.
Излага, че ищцата не
твърди процесната реална част от ПИ 10135.2723.1172 да е била отредена като
част от нейния имот по конкретен предходен план имал действие преди приемането
на КККР. Счита, че съгласно разпоредбата на параграф 6 от ПЗР на ЗУТ,
действащите към деня на влизане в сила на закона, териториалните и устройствени
планове, запазват действието си. Твърди, че разликата от 185 кв.м. не би могла
да се дължи на грешка в измерването.
Ответникът излага, че
твърдяното от ищеца заличаване на ограда е обективно невъзможно, а и исковата
молба не съдържа фактически твърдения относно премахнатата ограда и нейното
местоположение. Оспорва твърдението на ищеца, че бетонните колове в ПИ
10135.2723.364 не са били и не са граница на имота. Определя като безпочвени
твърденията, че е направил признание пред прокуратурата за премахването на
оградата. Съществуващите и към момента траверси представляват ясна граница
между неговия имот и този на ищцата, а бетонните колове за поддържане на
лозовите насаждения в неговия имот нямали нищо общо с границата между двата
процесни имота. Възразява ищцата да е придобила тази част от имота по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от НА за
дарение на недвижим имот № 197, том XLІХ, дело 13722/1997 г. на нотариус Д. С.
при ВРС, С. Я. К., О.А. Г. и Г.А.Й. са дарили на Д.М.К. овощна градина – хавра
с пространство от 613 кв.м., съставляващо пл. №1367, находяща се в землището на
гр.Варна, м-т Траката при граници: път, път, пл. № 1366, заедно с построената в
него вилна сграда.
Видно от Протокол по
гр. д. 415/1989 г. на ВРС, вписан в книгите за вписване на 20.04.1989 г., том II №
120, рег. № 2540, съдът е одобрил постигната между страните спогодба по дело за
съдебна делба, съгласно която в дял и изключителна собственост на А. Б.
Конакчиев и Стоянка Янкова Конакчиева е поставена овощна градина – хавра,
находяща се във варненското землище, местност „Траката“, с площ от 613 кв.м.
при граници: северозапад – път, югозапад – път, югоизток – Г.С.и североизток –
Г. А.ова, заедно с насажденията, който дял представлява „дял първи“ по
заключението на вещото лице, което заедно със скицата към него представлява
неразделна част от съдебния протокол.
Видно от НА за
собственост върху недвижим имот, придобит чрез съдебна делба №146, том ІV, дело
2591/1989 г. от 25 май 1989 г. на нотариус при ВРС, А. Б. К. и С.Я.К. са
придобили правото на собственост по силата на съдебна делба на недвижим имот:
овощна градина-хавра, находяща се във Варненско землище, местността Траката, с площ
от 613 кв.м. при граници: северозапад - път, югозапад - път, югоизток - Г.С.и
на северозапад - Гина А.ова, заедно с насажденията в мястото, чийто терен е
отреден за курортно-здравни нужди.
Видно от представените
справки НБД Население, А. Б. К. е починал на 07.07.1992 г., а С. Я. К. е
починала на 06.05.2005 г.
Видно от нот.акт № 100,
том V, дело №1530/1983 г. на нотариус при ВРС, И. Д. К. дарява на внука си К.Г.Г.,
недвижим имот: лозе в землището на гр.Варна, м-т Ваялар, в зона за здравни и
курортни нужди, с пространство от 1000 кв.м., при граници: път, А. К., А.Г. и Г.
Г..
Видно от НА № 43, том
ІІ, рег.№ 1674, дело № 349,от 23.12.1998 г., нотариус с район на действие ВРС
признава Г.С.Г. и М. К. Г. за собственици при условията на СИО на недвижим имот
придобит на основание делба и извършено строителство, а именно: лозе с площ от
1000 кв.м., находящо се в м. Траката, землище на гр.Варна при съседи и граници:
К.Г., път, Г. Г. и С.И., съставляващо част от планоснимачен № 1366, както и на
построената в това място сезонна сграда, състояща се от стая и кухня с обща
площ от 20 кв.м. и мазе с площ от 46 кв.м.
Видно от НА за
дарение на недвижим имот №140, том ІІ, рег.№ 4823, дело № 363 от 2011 г. на
нотариус В.П. с район на действие ВРС, М. К. Г. дарява на И. Г.Г. 4/6 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се във Варна, м-т Траката, представляващ ПИ №
10135.2723.365, стар идентификатор няма, номер по предходен план 1 366, с площ
1000 кв.м. ид.ч., цялото с площ от 2091 кв.м., заедно с построената в същия
имот сезонна постройка, която по документ за собственост се състои от стая и
кухня с площ от 20 кв.м. и мазе с площ от 46 кв.м., а по скица съставлява
еднофамилна вилна сграда имот № 10135.2723.365.2, с площ 44 кв.м.
Видно от НА за
доброволна делба на недвижим имот № 29, том ІІ, рег.№ 4291, дело № 229 от 2016 г.
на нотариус Б.В. с район на действие ВРС, по договор за доброволно делба, К.Г.Г.
получава в дял и става собственик на новообразуван поземлен имот с проектен
идентификатор № 10135.2723.1171, находящ се в гр.Варна, м-т Траката, с проектна
площ 1220 кв.м., ведно с еднофамилна вилна сграда с проектен идентификатор №
10135.2723.1172.1, И. Г.Г. получава в дял и става собственик на новообразуван
поземлен имот с проектен идентификатор № 10135.2723.1172, находящ се в
гр.Варна,м-т Траката, с проектна площ 1220 кв.м., ведно с еднофамилна вилна
сграда с проектен идентификатор № 10135.2723.1172.2.
С постановление от
11.06.2008 г. ВРП е отказала да образува досъдебно производство за
самоуправство срещу Д. Г. по жалба на К.Г..
От Заповед №
18-909-03.02.2016 г. се установява, че поради постъпило възражение от И. Г.Г. и
К.Г.Г. *** е постановил отказ по заявление на Д.К. за изменение на КККР на
гр.Варна с промяна на границите на ПИ 10135.2723.364 и ПИ 10135.2723.365.
По делото са допуснати
и приети СТЕ и допълнителна СТЕ (с приложени комбинирани скици), заключенията
на които не са оспорени от страните. От СТЕ се установява, че имотът описан
като „дял първи“ в Протокол по гр. д. 415/1989 г. на ВРС, вписан в книгите за
вписване на 20.04.1989 г., том II № 120, рег. № 2540 е
нанесен с текущо попълване в КП „Траката“ от 1987 г. като № 1367, при граници:
на север № 1367А на Б. Б. Б., на изток – имот № 1366 на Г.С.Г. и К.Г.Г., на юг
– път и на запад – път. Вещото лице е посочило, че на приложената комбинирана
скица имотът е изчертан със зелени линии, зелен щрих и зелен надпис. Съгласно
заключението на вещото лице имотът описан в НА № 197, том XLІХ, дело 13722/1997
г. е идентичен с имот кадастрален № 1367 по КП „Траката“ от 1987 г. Установява
се също, че северната граница на имот № 1367 графично не съответства на
северната граница на имот ПИ 10135.2723.364, който по скица е изчертан със сини
линии и син надпис. Вещото лице сочи, че ПИ № 10135.2723.365, отразен с жълт
фон, респективно новообразувания от него имот ПИ № 10135.2723.1171, изчертан
със сини линии и надпис, обхваща освен пълната площ на стар имот по предходен
план № 1366, така и части от имоти по предходен план № № 1367А и 1367. Експертът
сочи, че кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г.
на ИД на АГКК за м-ст Траката/Ваялар е изготвена посредством интегриране на
цифровия модел на ПНИ на с.о. Ваялар. Излага, че действащи планове от 1987 г.
до настоящия момент са КП на „Траката“ изготвен 1987 г. с текущо попълване, ПНИ
на с.о. Ваялар и КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК.
От заключението по
допълнителна СТЕ се установява, че аналитично изчислена по комбинираната скица,
площта на частта, ограничена между синята северна граница на имот ПИ
10135.2723.364 и зелената граница на пл. № 1367 – т.е. на дял І, е в размер на
170 кв.м. Площта на дял І от НА №197/97 г., представляващ пл. № 1367 е
аналитично изчислена на 679 кв.м.
Страните по делото са
ангажирали и гласни доказателства.
Разпитания по искане
на ищцата свидетел Д. Г. сочи, че познава Д.К. от 50 години. Тъстът му – А., от
1929 г. имал имот, целия с площ от два декара. През 1989 г. или по-рано, той
дал на бащата на Д. част от имота, а останалата разделил на съпругата на
свидетеля и на сестра ѝ, която продала дела си на адв. Б.. Мястото се
обработвало от бащата на Д., а от 1997 г. от нея. В него има дръвчета, лози и
рози. В момента свидетелят го обработва със съгласието на Д.. Сочи, че от
горната страна мястото на Д. граничи с неговото и с това на адв. Б.. между
неговото място и това на Д. има път от около 3 м.
Свидетелката Л. А., също
ангажирана от ищцата, излага в показанията си, че нейният имот не граничи с този
на Д., а ги разделя улицата. Дядо А. разделил имота на дъщерите си, а те го
разделели по между си. Имотът на Д. бил на ъгъл, има вила. За мястото се грижи Д.
Г.. Имотът на граничи с този на адв. Б..
От показанията на
свидетелката С. К., разпитана по искане на ответника, се установява, че след
смъртта на бащата на К., с брат му си разделили имота на Горна Трака. В ъгловия
имот, който е на двата пътя не е виждала хора. Имало големи траверси, по които
няма мрежа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, а оплакванията на въззивника, че същото
е недопустимо поради частична липса на мотиви е неоснователно. Липсата на
изложени мотиви не е сред основанията за недопустимост на съдебно решение посочени
в т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г. Съдебната практика също приема, че пороците при формиране на
правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, водят евентуално
до неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснати
процесуални нарушения, но не и до недопустимост (Решение № 64 от 3.04.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3246/2016 г., IV г. о., ГК). Следователно възражението на
въззивника, че ВРС не е изложил мотиви по отношение на част от
правнорелевантните за спора обстоятелства следва да бъде разгледано по същество
и не касае преценката на въззивния съд относно допустимостта на обжалвания акт.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е възразил срещу провеждането на административна
процедура по ЗКИР за отразяване на действителната граница между неговия имот и
този на ищцата, като е оспорил правото ѝ на собственост върху процесната
реалната част, вследствие на което началникът на СГКК е постановил отказ за изменение
на КККР на гр. Варна. Същевременно с чл. 2, ал.5 от ЗКИР е въведена законова
презумпция за вярност на основните кадастрални данни, които към момента на
предявяване на иска сочат, че спорната реална част принадлежи на ответника.
Тази правна привидност ищецът би могъл да промени само ако проведе успешно иск
по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, тъй като влязлото в сила съдебно решение по него,
придружено от проект за изменение от правоспособно лице по кадастър, е
основание за изменение на кадастралната карта без издаване на заповед от
началника на СГКК, съгласно чл. 54, ал.2, изр.2 от ЗКИР. Следователно по делото
е налице правен интерес за ищеца от търсената защита, а предявеният иск се
явява допустим.
Неоснователно се
явява възражението на въззивника, че районният съд се е произнесъл по нередовна
искова молба, с която при едни и същи факти са предявени едновременно няколко
иска – по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, установителен, за нищожност на правна сделка и
за изтекла погасителна давност. Съдебната практика и теорията са категорични,
че в обхвата на специалния иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, имплицитно се съдържа
положителен установителен такъв за установяване правото на собственост на
ищеца, но към минал момент. С Решение №70/20.06.2016 по дело №6305/2015 на ВКС,
ГК, II г.о. е прието, че дали предявеният положителен установителен иск ще бъде
квалифициран по чл.54, ал.2 от ЗКИР или по чл.124, ал.1 от ГПК зависи
единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са
свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото
на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако
правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК. В случая ищцата
Д.К. твърди, че реална част от собствения и имот е заснета погрешно в
действащата кадастрална карта като част от този на ответника, който преди
приемане на КККР на гр. Варна премахнал част от границата материализирана между
двата имота. Т.е. от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с
който се претендира установяване на правото на собственост върху процесната
реална част и прогласяването на установената грешка в действащите КККР,
категорично се извежда, че ищецът е предявил специалния иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а не по чл.124, ал.1 от ГПК.
Другите твърдения
изложени в исковата молба – за нищожност на доброволната делба извършена между
ответника и неговия брат, както и за изтекла в полза на ищцата придобивна
давност по отношение на процесната реална част, представляват правни доводи
свързани с твърденията на ищцата, че е титуляр на спорното право на
собственост. Същите не са въведени в петитума на исковата молба, следователно
не представляват самостоятелно заявени искови претенции, противно на изложените
оплаквания във въззивната жалба.
Предявеният иск
по чл. 54, ал.2 от ЗКИР има за предмет
установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни
имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия
кадастрален или регулационен план, въз основа на който е била одобрена
кадастралната карта. Несъответствието между действителните пространствени
характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка
по смисъла на чл. 54, ал.2 от ЗКИР. В производството по чл. 54,
ал.2 от ЗКИР се установява
собствеността
на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане
в сила на кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин
на отразяване на пространствените предели на правото на собственост. В
рамките на предмета на спора ищецът, който твърди, че пространствените
граници са погрешно отразени (както е в случая), следва да установи
основанията си за притежаване на правото на собственост, в
твърдяните параметри, наред с факта на несъответствие на действителното правно положение с
последния приложен план.
Ако отнесем горното
към конкретиката на процесния спор то за успешното провеждане на иска по чл.
54, ал.2 от ЗКИР в тежест на ищеца по делото е възложено да установи чрез пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) че е
собственик на имот пл. № 1367 по КП за местност „Траката“ от 1987 г., който е
обозначен като ПИ 10135.2723.364 по КККР и 2) че по действащите КККР на гр.
Варна част от този имот с площ от 185 кв., при граници ПИ 10135.2723.364, ПИ 10135.2723.1569,
ПИ 10135.2723.366, останалата част на ПИ 10135.2723.365 е неправилно заснета
като част от ПИ 10135.2723.365, респективно от собствения на ответника имот с идентификатор
10135.2723.1171 образуван след извършената доброволна делба на ПИ 10135.2723.365.
ВОС намира, че релевантните за спора въпроси - относно идентичността на процесните
имоти, техните граници и заснемането им по различните планове в течение на
годините са изяснени от заключението на приетите по делото и неоспорени СТЕ и допълнителна
СТЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадени. Събраните
гласни доказателства не установяват правнорелеванти факти, поради което съдът
не ги коментира от правна страна.
Вещото лице е проследило попълването на засегнатите имоти в относимите към
процесната територия планове, като е съобразило и
представените от страните титули за собственост. Видно от заключението на
експерта и изготвената към него комбинирана скица, имотът който ищцата е
придобила по силата на НА за дарение №197, том XLІХ, дело 13722/1997
г. е идентичен с имот пл. № 1367 нанесен с текущо попълване
в КП
на местност „Траката“ изготвен през 1987
г., който пък е идентичен с имот описан като „дял първи“ в Протокол
по гр. д. 415/1989 г. на ВРС, вписан в книгите за вписване на 20.04.1989 г.,
том II № 120, рег. № 2540. Т.е. от доказателствата по делото е установено, че НА за дарение от 1997
г. легитимира ищцата като титуляр на правото на собственост на целия имот с пл.
№ 1367 по КП на „Траката“ от 1987 на деривативно основание, поради което, не
следва да се разглежда заявеното в евентуалност твърдение за придобИ.е на част
от имота на оригинерно такова, а именно по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Установено е също, че северната граница на имот с пл. № 1367 към имот с пл.
№ 1367А, графично не съвпада по КККР със северната граница на ПИ
10135.2723.364, който всъщност следва да отразява имот № 1367 по
предходен план. Едновременно с това, вещото лице е установило, че по КККР от
2008 г. площта на съседния ПИ 10135.2723.365 обхваща освен пълната площ на имота по предходен план (с пл. № 1366 по КП
„Траката“ изчертан от експерта с червени линии и червен щрих съгласно скицата
на л.112 от делото на ВРС), но също така и част от имоти с пл. № № 1367 и 1367А,
т.е. същият навлиза в тези два имота. След доброволната делба на ПИ
10135.2723.365, тази допълнителна площ от 185 кв.м. заключена между
координатни точки 2, 1, 4, Z, Y и X e попаднала в границите на новообразувания ПИ 10135.2723.1171 поставен в дял
и изключителна собственост на ответникът К.Г.. Вещото лице е изчислило, че от
тази площ, реалната част отнета от имот пл. № 1367 (т.е. собствения на ищцата)
възлиза на 170 кв.м и същата е заключена между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана
скица 2 на л. 134 от делото на ВРС. Същевременно ответникът по делото не е противопоставил
на ищеца придобивно основание, годно да го легитимира като собственик на
процесната реална част от 170 кв.м. към датата на одобряване на КККР на гр.
Варна одобрена
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК. Този извод не може да се промени от НА за
доброволна делба на ПИ 10135.2723.365 от 2016 г., с който
ответникът е придобил собствеността върху ПИ 10135.2723.1171. НА е неотносим
към предмета на спора, тъй като е съставен след одобряване на КККР на гр. Варна
през 2008 г., към който момент съдът следва да прецени действително притежавания
от страните обем от вещни права, спрямо заявения с исковата молба, респективно
с отговора по чл. 131 от ГПК.
В обобщение, от приетите експертизи съдът намира за безспорно установено по
делото, че съобразно доказаните права на собственост от страните по делото,
действителната северна и част от източната граница на ПИ 10135.2723.364 с ПИ
10135.2723.1171 не отговаря на отразената в КККР на гр. Варна, а следва да
минава по линиите заключени между точки 2, 3 и 4 на комбинирана скица 2 представена
с допълнителната СТЕ на л. 134 от делото на ВРС. Това налага извод, че в случая
е налице допусната грешка при одобряване на кадастралната карта по смисъла на
закона по отношение на собствения на ищеца имот, изразяваща се неточно
отразяване на граници между него и имота на ответника. Оттук следва, че ищецът
по делото установи, чрез пълно и главно доказване активната си материална
легитимация по спора, следователно искът с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е доказан и основателен, съответно подлежи на уважаване при пространствени
параметри съобразно отразеното в скицата приложена към допълнителното
заключение на вещото лице, съответно за част от 170 кв.м., заключена между
точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица 2 на л. 134 от делото на ВРС.
За пълнота ВОС следва да посочи, че съществуващата разлика в площта на
процесния имот съгласно титула за собственост на ищцата, тази която е отразена
по действащата КККР и измерената на място от вещото лице, не би могла да бъде
определяща при разрешаване на спора между страните за материалното право, а
възражението на ответника в обратен смисъл (поддържано и във въззивната жалба)
се явява неоснователно. Константна е съдебната практика, че площта на един
поземлен имот не е основен негов индивидуализиращ белег, нито е устойчив такъв.
Затова, при разрешаване на спора кому принадлежи материалното право на
собственост върху процесната реална част, преценката на съда за наличието на конкретната
непълнота или грешка в кадастралната карта, е обусловена от действителното
положение на общата граница между двата имота, а не от площта, с която те са
били отразени в титулите им за собственост или приетите през годините планове
за съответната територия.
Двете инстанции са достигнали до идентични правни изводи, следователно ВРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната
част. В останалата част, решението не е обжалвано, следователно е влязло в
законна сила.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника
следва да бъдат възложени разноските направени от въззиваемата К. в настоящата
инстанция, които съобразно представените доказателства – списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие № 283/28.03.2018 г., възлизат на 400,00
лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5213/13.12.2017 г., постановено по
гр.дело № 4192/2017 г. на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на К.Г.Г. ЕГН
**********, че Д.М.К., ЕГН ********** е собственик на реална част от 170 кв.м.,
заключена между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица 2 към заключението на
в.л. Р.П. – л.134 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от решението, от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.364, м-ст
“Траката“, по КК на гр.Варна, придобит от ищцата по силата на дарение,
обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот №197, том XLІХ, дело
13722/1997г., на нотариус Д.Стоянова при ВРС, заснета като част от имота на
ответника – имот с идентификатор 10135.2723.1171, по КК на гр.Варна, одобрена
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК и която процесна РЕАЛНА ЧАСТ
грешно е отразена в КККР от 2008 година, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
В необжалваната част Решение
№ 5213/13.12.2017 г., постановено по гр.дело № 4192/2017 г. на Районен съд –
Варна е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.К., ЕГН **********,
сумата от 400,00 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.