РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500620 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Делта кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, чрез
юрисконсулт И.З., против решение № 260008/19.01.2022 г., постановено по г. д. №
2088/2020 г. по описа на РС Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Й.
Д. Н., ЕГН ********** дължи на „Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование
„Алфа кредит“ АДСИЦ) главница над сумата от 2477,50 лева до пълния предявен
размер от 2732,74 лева (или за разликата от 255,24 лева - претендираните вноска за
главница от 127,08 лева с падеж 10.04.2015 г. и вноска за главница от 128,16 лева с
падеж 10.05.2015 г.), дължима по договори за потребителски кредити: № *** г., № ***
г. и № *** г., сключени с „Алфа банка“ АД и Споразумение от 27.04.2010 г.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна в атакуваната му
част. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел за допустимо и е разгледал
предявеното от ответника извън срока по чл. 131 от ГПК възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираните вноски за главница. Поддържа се, че
неправилно е прието, че към датата на депозиране на заявлението в съда петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл за падежиралите на 10.04.2015 г. и
10.05.2015 г. месечни вноски за главница, като не е съобразено действието на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Поради
изложеното се моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо това
уважаване изцяло на предявения установителен иск за заплащане на главница.
1
Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Д. Н., чрез особения
представител адвокат Ц.С., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, предявени от „Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа
кредит“ АДСИЦ) против Й. Д. Н., за признаване за установено в отношенията между
страните, че Й. Д. Н. дължи на „Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование
„Алфа кредит“ АДСИЦ), сумата от 2732,74 лева, представляваща главница, дължима
по договори за потребителски кредити: № *** г., № *** г. и № *** г., сключени с
„Алфа банка“ АД, вземанията по които са цедирани последователно на „С.Г.ГРУП“
ООД, на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД и на „Алфа кредит“ АДСИЦ, съгласно сключени
договори за продажба на вземания съответно от 25.03.2010 г., 26.03.2010 г. и
29.03.2010 г. и Споразумение от 27.04.2010 г., ведно със законната лихва от 20.05.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 784,14 лева лихва за
периода от 15.05.2015 г. до 12.03.2020 г., за което е издадена заповед № 366/08.06.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.№ 754/2020 г. по
описа на РС Асеновград.
Претенцията е обоснована с твърдение, че между Й. Д. Н. и „Алфа банк“ А.Е.,
действаща чрез клона си „Алфа банка – клон България“ са сключени договори за
потребителски кредит, както следва: договор *** г. за предоставен на ответника
банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 3000 лева, за периода от
11.06.2008 г. до 13.06.2016 г., при уговорено връщане на 96 месечни вноски, всяка в
размер на 48,76 лева и последна изравнителна в размер на 48,64 лева, при падеж 11-то
число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 13.06.2016 г.;
договор № *** г. за предоставен на ответника банков кредит за текущи потребителски
нужди в размер на 4000 лева, за периода от 16.06.2008 г. до 16.06.2016 г., при
уговорено връщане на 96 месечни вноски, всяка в размер на 65,01 лева и последна
изравнителна в размер на 65,15 лева, при падеж 16-то число на месеца, за който се
отнасят и краен срок за погасяване на дълга 16.06.2016 г. и договор № *** г. за
предоставен на ответника банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на
700 лева, за периода от 22.07.2008 г. до 23.07.2016 г., при уговорено връщане на 96
месечни вноски, всяка в размер на 11,38 лева и последна изравнителна в размер на
11,84 лева, при падеж 23-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за
погасяване на дълга 23.07.2016 г. Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на
вземанията по посочените договори от Банката, дължимата от Й.Н. сума е общо
8607,02 лева и включва:
- 3350,46 лева (2923,82 лева - главница и 426,64 лева - възнаградителна лихва) -
непогасената сума по договор № *** г.;
- 4470,40 лева (3898,45 лева - главница и 571,95 лева - възнаградителна лихва) -
непогасената сума по договор № *** г. и
- 786,16 лева (686,91 лева - главница и 99,25 лева - възнаградителна лихва)-
2
непогасената сума по договор № *** г., като на 27.04.2010 г., от името на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, действащо чрез упълномощен представител „С.Г.ГРУП“ ООД и
за сметка на „Алфа кредит“ АДСИЦ, е сключено споразумение с ответника Й.Н., с
което страните се съгласили последният да изплати задължението си от 8607,02 лева,
представляващо общия размер на неплатената част от задълженията му съгласно
сключените с Банката договори за потребителски кредит: № *** г., № *** г. и № *** г.
разсрочено за периода от 10.05.2010 г. до 10.11.2016 г., на 79 месечни вноски съгласно
погасителен план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент,
увеличен с надбавка от десет пункта, при вноска в размер на 150,59 лева и последна
изравнителна, при падеж 10-то число на месеца, за който се отнасят. Ответникът не
извършил нито едно плащане за погасяване на договорените вноски, поради което за
събиране на сумата от 2 732,47 лева, представляваща сбор от 20 неплатени вноски за
главница по споразумението, с настъпили падежи в периода 10.04.2015 г. до 10.11.2016
г., законната лихва върху нея от датата на заявлението до окончателното плащане,
както и сумата от 784,14 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от
15.05.2017 г. до 12.03.2020 г., е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 754/2020 г.
по описа на РС Асеновград, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Й. Д. Н., е оспорена
основателността на така предявените искове по съображения, че посочените договори
за кредит и споразумението от 27.04.2010 г. не са подписани от ответника, че
извършените цесии на вземанията по договорите не са породили действие спрямо него,
тъй като не са му съобщени по надлежен ред.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че страните са
обвързани валидно от сключеното споразумение от 27.04.2010 г., което представлява
самостоятелно основание за претендираното вземане и доколкото прехвърлянето на
вземанията по посочените в него договори е съобщено надлежно на особения
представител на ответника в хода на настоящото производство, цесиите са породили
действие спрямо последния. С оглед липсата на извършени от длъжника плащания
главницата за периода от 10.04.2015 г. до 10.11.2016 г. е дължима, ведно със законна
лихва за забава и мораторна такава за претендираните периоди и размери. Доколкото
обаче е намерил за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на вноските с падежи 10.04.2015 г. в размер на 127,08 лева и 10.05.2015 г. в
размер на 128,16 лева, предявеният иск за главница е приет за основателен и уважен за
сумата от 2477,50 лева, а отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2732,74
лева (или за сумата от 255,24 лева). Акцесорните претенции за заплащане на
обезщетение за забава за посочените периоди и размери, както и за заплащане на
законната лихва за забава от датата на заявлението до окончателно изплащане на
задължението, са уважени изцяло.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му
част и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми,
които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в
тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на
ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
3
В случая с влязлата в сила необжалвана част на решението е установено със сила
на присъдено нещо наличието на валидно възникнало между страните облигационно
отношение по силата на споразумение от 27.04.2010 г. с характер на договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, с което същите са се съгласили ответникът да
изплати задължението си от 8607,02 лева, представляващо общия размер на
неплатената част от задълженията му съгласно сключените с Банката договори за
потребителски кредит: № *** г., № *** г. и № *** г. разсрочено за периода от
10.05.2010 г. до 10.11.2016 г., цедирани последователно на „С.Г.ГРУП“ ООД, на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД и на „Алфа кредит“ АДСИЦ, съгласно сключени договори за
продажба на вземания, на 79 месечни вноски в размер на 150,59 лева и последна
изравнителна, при падеж 10-то число на месеца, за който се отнасят.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните,
която настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвена, обективна и
обоснована, се установява, че размерът на задължението по посочените договори за
потребителски кредит, признато от ответника със споразумение от 27.04.2010 г.,
сключено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащ чрез упълномощен
представител "С.Г.ГРУП“ ООД и за сметка на „Алфа кредит“ АДСИЦ (с ново
наименование „Делта кредит“ АДСИЦ), е в общ размер на 8607,02 лева, от които
главница – 7509,18 лева и възнаградителна лихва – 1097,84 лева, като към датата на
експертизата няма извършени плащания от страна на кредитополучателя на
погасителни вноски по последното. Посочено е, че размерът на неплатените 20
(двадесет) ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи за периода от
10.04.2015 г. до 10.11.2016 г., съгласно погасителен план към споразумение от
27.04.2010 г. е в общ размер на 2732,74 лева, а размерът на мораторната лихва върху
нея за времето от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г. е 784,14 лева.
От приетите по делото съдебнографологични експертизи, също неоспорени и
кредитирани от съда, като обосновани, обективни и компетентно изготвени, се
установява, че ръкописните текстове и подписите за кредитоискател в представените за
изследване три броя договори № *** г., № *** г. и № *** г. и споразумение от
27.04.2010 г., са изпълнени от въззиваемия Й. Д. Н..
Спорът между страните във въззивното производство е за допустимостта,
съответно основателността на предявеното в първоинстанционното производство от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност, касателно
претендираните вноски за главница с падежи 10.04.2015 г. в размер на 127,08 лева и
10.05.2015 г. в размер на 128,16 лева.
С т. 4 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, вр. чл.
131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни
нему към този момент факти, което се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност - същите се преклудират в посочения срок, доколкото по
естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване
на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. "в" от ЗЗД и чл. 84 от ЗС).
В случая възражението за изтекла погасителна давност за претендираните
вноски за главница с падежи 10.04.2015 г. в размер на 127,08 лева и 10.05.2015 г. в
размер на 128,16 лева не е направено в срока за отговор на исковата молба, а в
последното (трето по ред) съдебно заседание на 17.11.2021 г., в хода на устните
състезания пред първата инстанция.
Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл. 133 във връзка с чл. 131 от
ГПК, същото е преклудирано и произнасянето по него е недопустимо. Като го е
4
разгледал и се е произнесъл по него по същество по него въпреки това, районен съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на
постановеното решение в атакуваната му част.
С оглед на така посоченото жалбата се явява основателна. Това налага
решението в отхвърлителната част да бъде отменено и вместо това предявеният
положителен установителен иск уважен и за разликата над първоначално уважения
размер от 2477,50 лева до пълния предявен такъв от 2732,74 лева (или за разликата от
255,24 лева - претендираните вноска за главница от 127,08 лева с падеж 10.04.2015 г. и
вноска за главница от 128,16 лева с падеж 10.05.2015 г.). Поради така даденото
разрешение на правния спор не се налага разглеждане и съответно произнасяне по
въведените с жалбата доводи относно неоснователността на възражението за изтекла
погасителна давност.
Предвид крайния изход от спора, на дружеството жалбоподател се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в пълен размер за заповедното и исковото
производство пред двете съдебни инстанции. Сторени се такива за заповедното
производството в размер на 220,34 лева (70,34 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение), от които присъдени са 204,35 лева и се дължат 15,99
лева - разликата до пълния претендиран размер; за първоинстанционното производство
в размер на 1014,79 лева (88,79 лева – държавна такса, 150 лева – възнаграждение за
ССчЕ, 476 лева - депозит за особен представител на ответника и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 от Наредбата за плащане на правната
помощ), от които присъдени са 941,15 лева и се дължат 73,64 лева - разликата до
пълния претендиран размер; за въззивното производство се претендират 25,00 лева -
държавна такса; 150 лева - депозит за особен представител на въззиваемия и
юрисконсулстско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Последното, по реда
на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100,00 лева. Така посочените разноски следва да бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260008/19.01.2022 г., постановено по г. д. № 2088/2020 г.
по описа на Районен съд Асеновград в частта, с която е отхвърлен положителният
установителен иск за разликата над 2477,50 лева до пълния предявен размер от 2732,74
лева (или за разликата от 255,24 лева - претендираните вноска за главница от 127,08
лева с падеж 10.04.2015 г. и вноска за главница от 128,16 лева с падеж 10.05.2015 г.)
представляваща главница, дължима по договори за потребителски кредити: № *** г.,
№ *** г. и № *** г., сключени с „Алфа банка“ АД и споразумение от 27.04.2010 г. и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Д. Н., ЕГН ********** от гр. ***, дължи
на „Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа кредит“ АДСИЦ), ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №
43, разликата над признатата сума от 2477,50 лева до пълния предявен размер от
2732,74 лева (или за разликата от 255,24 лева - претендираните вноска за главница от
5
127,08 лева с падеж 10.04.2015 г. и вноска за главница от 128,16 лева с падеж
10.05.2015 г.) представляваща главница, дължима по договори за потребителски
кредити: № *** г., № *** г. и № *** г., сключени с „Алфа банка“ АД и споразумение
от 27.04.2010 г., за което е издадена заповед № 366/08.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.№ 754/2020 г. по описа на РС
Асеновград.
ОСЪЖДА Й. Д. Н., ЕГН ********** от гр. ***, да заплати на „Делта кредит“
АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа кредит“ АДСИЦ), ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 15,99 лева (петнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки) - разноски по ч.г.д.№ 754/2020 г. на РС Асеновград; 73,64 лева (седемдесет и
три лева и шестдесет и четири стотинки) - разноски по г. д. № 2088/2020 г. на РС
Асеновград и 275,00 лева (двеста седемдесет и пет лева) - разноски по в. г. д. №
620/2022 г. на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6