ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1272
гр. Варна, 13.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900319 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, дейставащи чрез адв. И. М. Л. – САК;
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: *******, действаща чрез адв. П. Й. Н. от АК -
Варна и
2/ И. И. И. ЕГН **********, с адрес: *******, действащ чрез адв. Г. Н. и адв. Р. Р. от
АК – Варна – заедно и поотделно.
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната негова банкова сметка
с IBAN: *************** в Банка „Българска Банка за развитие" АД.
С разпореждане № 3435/26.06.2023г., съдът е приел, че ответниците по делото имат
качеството на потребители, поради което предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК, спорът
подлежи на разглеждане по общия ред. Страните не са направили възражение.
След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявените искове, включително и цената на главния иск, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 140 от ГПК, съдът намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси /не са поставени изрично такива/ и по допускането
на доказателствата.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответниците по делото са депозирали отговори на исковата молба, намира, че на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
1
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По доказателствата:
Съдът преценя като допустими и относими към предмета на спора представените от
ищеца с исковата молба и молба с вх. № 115507/21.06.2023 г. писмени доказателства,
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, поради което приема, че те следва да бъдат
допуснати до събиране.
Искането за провеждане на съдебно-счетоводна експертиза / със задачи поставени и от
двете страни, вкл. и служебно от съда в изпълнение на служебното му задължение за
засилена потребителска закрила/ съдът намира за допустимо и относимо и същото следва да
бъде уважено.
Неоснователно е искането на ответника И. И. за събиране на гласни доказателства,
касаещи установяване причините поради, които е открил банкова сметка и други разговори
свързани в тази насока чрез разпита на свидетел, доколкото същото е неотносимо към
настоящия спор.
Относно предприетото от страна на ответника И. И. оспорване истинността в частта за
тяхната автентичност по отношение на положените за И. И. подписи върху представените от
ищеца 1/ Договор за встъпване в дълг от 24.08.2009г. към Договор за банков кредит
HL34280/17.03.2008г.; 2/ Допълнително споразумение от 30.09.2009г. към Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL34280/17.03.2008г.; 3/ Допълнително
споразумение от 25.10.2010г. към Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL34280/17.03.2008г.; 4/ Допълнително споразумение от 23.08.2011г. към Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL34280/17.03.2008г., 5/ Допълнително
споразумение от 26.04.2012г. към Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL34280/17.03.2008г., ведно с представените погасителни планове към тях, ищецът
следва да заяви изрично дали ще се ползва от оспорените документи, на основание чл. 193
ал.2 от ГПК.
Предприето е от страна на ответницата Н. Н. общо оспорване на истинността на
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 27.03.2020г. с нотариална заверка на
подписите с рег. No 907, акт. 17, т.1 от 27.03.2020г., удостоверена от Нели Каракашева –
пом.нот. по заместване на Ваня Карасанова – Тончева, нот. в район на действие – РС –
София, рег. No 444 на Нотариалната камара, ведно с Приложение No 1 – към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен межди „Юробанк България“ АД и
„Колект БГ“ АД на 27.03.2020г. / без положени подписи на същото и съотв. без нотариални
заверки/, по което се налагат уточнения. Предвид характера на документа - договор за цесия
и нотариалното удостоверяване на положените под него подписи, да уточни изрично дали
твърди, че нотариусът е удостоверил подписи на лицата Д. Ш., М.В. и Юл. Ц., които реално
не са подписали документа или възраженията му касаят по същество действителността и
действието на договора за цесия, каквито твърдения са изложени в отговора. Същото
уточнение се налага и по отношение на Приложение No 1, след като се съобрази, че
2
посоченият документ е неподписан и няма данни да е част от нотариално удостоверения за
подписите договор за цесия.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.10.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА на ищеца в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да
посочи с писмена молба с преписи за ответниците дали ще се ползва от оспорените от
ответника И. И. И. 1/ Договор за встъпване в дълг от 24.08.2009г. към Договор за банков
кредит HL34280/17.03.2008г.; 2/ Допълнително споразумение от 30.09.2009г. към Договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL34280/17.03.2008г.; 3/
Допълнително споразумение от 25.10.2010г. към Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL34280/17.03.2008г.; 4/ Допълнително споразумение от
23.08.2011г. към Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
HL34280/17.03.2008г., 5/ Допълнително споразумение от 26.04.2012г. към Договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот HL34280/17.03.2008г., ведно с представените
погасителни планове към тях.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че не изпълни разпореждането на съда и не
направи уточненията по –горе и с това стане причина за отлагане на производството, то
съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането в предоставения
срок.
УКАЗВА на ответницата Н. Н. в седемдневен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни предприетото общо
оспорване на истинността на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 27.03.2020г. с
нотариална заверка на подписите с рег. No 907, акт. 17, т.1 от 27.03.2020г., удостоверена от
Нели Каракашева – пом.нот. по заместване на Ваня Карасанова – Тончева, нот. в район на
действие – РС – София, рег. No 444 на Нотариалната камара, ведно с Приложение No 1 –
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Юробанк
България“ АД и „Колект БГ“ АД на 27.03.2020г. / без положени подписи на същото и съотв.
без нотариални заверки/, като след като съобрази вида и характера на документите, 1/ по
отношение на договора за цесия с нотариалното удостоверяване на положените под него
подписи, да уточни изрично дали твърди, че нотариусът е удостоверил подписи на лицата Д.
Ш., М. В., Юл. Ц., които реално не са подписали документа или възраженията му касаят по
3
същество действителността и действието на договора за цесия, каквито твърдения са
изложени в отговора и 2/ по отношение на Приложение No 1 да направи същите уточнения,
след като се съобрази, че посоченият документ е неподписан и няма данни да е част от
нотариално удостоверения за подписите договор за цесия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата Н. Н., че в случай, че не изпълни разпореждането на
съда и не направи уточненията по –горе и с това стане причина за отлагане на
производството, то съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането
в предоставения срок. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата, че в случай, че не конкретизира,
съобразно указанията на съда общото оспорване на истинността на посочените два
документа няма да бъде разгледано от съда, на основание чл. 101 ал.3 от ГПК.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 17 март 2008 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* /старо наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/, като кредитор и
Н. Н. А., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот № HL 34280 с разрешен и усвоен размер EUR
85 000 /уговорен като равностойност на швейцарски франкове/ и срок за ползване и
погасяване до 31.03.2039г., при приложим лихвен процент в швейцарски франкове - БЛП на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франка / към датата на сключване на договора -
4,50 процента/, плюс договорна добавка от 1,15 пункта. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за
кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна добавка 10 пункта. В чл. 4 т.2 от Договора, кредитополучателят
се бил задължил да заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0,3%
върху размера на непогасената главница, дължима в началото на всяка следваща година,
считано от датата на усвояване на кредита. За обезпечаването на вземането на банката, била
учредена договорна ипотека, вписана в СВ - гр. Варна, вх. рег. № 173/27.03.2008г., дв. вх.
рег. № 7675/27.03.2008г., акт № 19, том 7. Учредена била и законна ипотека вписана в СВ -
гр. Варна, с вх. рег. № 175/27.03.2018 г., дв. вх. рег. №1787678/27.03.2008 г., акт №165, том 1
върху недвижимия имот: Ателие № В – 7 -1, находящо се в гр. Варна, община Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. В /2/, ет. 7.
Вземанията на Банката по договора за кредит били прехвърлени към „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* с Договор за прехвърляне на вземанията от дата
05.02.2008 г.
На 24.08.2009г между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, Кредитополучателя Н. Н. А.
и И. И. И. с ЕГН ********** бил сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който
4
последният бил встъпил като съдлъжник по отношение на задълженията на Н. Н. А..
С Допълнително споразумение от 30.09.2009г., подписано между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, кредитополучателя Н. Н. А. и съдлъжника И. И. И., бил уговорен 12-месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. Страните се били
договорили, че през периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна
лихва в размер на 3,99%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху
общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП
за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на
0,28 пункта.
С последващо Допълнително споразумение от 25.10.2010г. отново бил уговорен 12-
месечен период на облекчено погасяване на задължението, считано от следващия падеж.
През периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на
4,24%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,64 пункта.
На 18.08.2011г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, кредитополучателя и
съдлъжника е било сключено допълнително споразумение, с което се прекратява действието
на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на подписване на
споразумението.
С последващо Допълнително споразумение от 23.08.2011 г., сключено между
страните бил уговорен нов 6-месечен период на облекчено погасяване на задължението,
считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване се начислявала
фиксирана годишна лихва в размер на 2,63%, като след изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на
действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,90 пункта.
С ново допълнително споразумение от 26.04.2012г. бил уговорен 12-месечен период
на облекчено погасяване на задължението, считано от следващия падеж. През периода на
облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,54%, като
след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се
начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,32 пункта.
Твърди, че кредитополучателят и съдлъжникът не били изпълнили пълно и точно
задължението си по процесния договор, като настъпили основания за обявяване на
предсрочната му изискуемост.
На 20.05.2016г. „Юробанк България" АД отново била изкупила задължението на Н.
Н. А. и И. И. И. произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL 34280 от 17.03.2008г., ведно с всички обезпечения и принадлежности към него. За
извършеното прехвърляне страните са били уведомени с нарочни уведомления към които им
5
е връчена и Нотариална покана за предсрочна изискуемост на кредита. За извършените
връчвания са съставени Констативни протоколи, предвид което предсрочната изискуемост
на кредита е била обявена на 18.06.2018г. на И. И., а на Н. Н. на 25.09.2018г.
Вземанията на Банката по договора за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности са цедирани отново – този път към „Колект БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.03.2020г., влязъл в сила на
03.04.2020г. Уведомлението за извършеното прехвърляне на дълга е било връчено на Н. Н.
А. на 24.01.2023г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на И. И. И. е било връчено лично на
07.12.2022 г.
С уточнителна молба с вх. № 15507/21.06.2023 г. ИЩЕЦЪТ твърди, че задължението
за двамата ответници било възникнало при условията на солидарност, на основание
сключен Договор за встъпване в дълг от 24.08.2009 г., съгласно който И. И. бил встъпил,
като съдлъжник и се бил задължил солидарно с Н. А.. Твърди се, че от 10.04.2013г.
кредитополучателите преустановили редовното плащане по Договора за дължими вноски за
главница и лихви, които били частични, непълни и забавени. Към 29.01.2018г.
незаплатените вноски били в общ размер на 68 930,49 швейцарски франка, от който момент
банката била обявила задълженията за предсрочно изискуеми.
По отношение на извършените плащания се излага, че са платени: 2 168,54 шв.
франка - главница; 208,10 шв. франка – имуществена застраховка; по отношение на
извършените разходи от кредитора представляващи нотариални такси, не е имало
погасяване. Уточнява, че не се претендира договорна лихва, а само мораторна считано от
връчване на предсрочната изискуемост;
Последното плащане по договора било извършено на 17.06.2016 г. в размер на 19,19
шв. франка, с което била погасена възнаградителната лихва.
Пояснява, че претендираните имуществени застраховки се начислявали месечно, но
не били част от дължимата месечна вноска по процесния договор. От общата сума
имуществени застраховки – 479,37 шв. франка, била заплатена сума в размер на 208,10 шв.
франка, като дължими към датата на депозиране на исковата молба били 271,27 шв. франка.
Сочи, че задължението за заплащане на имуществените застраховки произтичало от чл. 10
т.3 от процесния договор за кредит, съответно от договора за встъпване в дълг.
По отношение на заплатените от банката нотариални такси сочи, че същите се
дължали от ответниците отново на основание чл. 10 т.3 от процесния договор за кредит,
съответно от договора за встъпване в дълг. Дължимата сума била в общ размер на 1285,68
лв., като са представени доказателства за заплащането на сумите.
С уточнителна молба с вх. № 15508/21.06.2023 г. ИЩЕЦЪТ коригира петитума на
иска си по отношение на претендираните суми.
Ищецът заявява изрично, че в случай че съдът приемел, че предсрочната изискуемост
не била редовно обявена, то той реализирал това си право по отношение на пълния
неизплатен остатък по договора за кредит с предявяването на исковата молба.
6
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА И. И. И. е постъпил отговор
на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва
тяхната основателност. Твърди, че бегло познава другата ответница и не бил поемал
задължения с нея по процесния договор за кредит, като не бил подписвал нито Договор за
встъпване в дълг от 24.08.2009г., нито всички описани от ищеца допълнителни
споразумения. Оспорва истинността на подписите под всички изброени документи, като
твърди, че не са негови.
В условията на евентуалност излага като аргументи, че договорът за цесия от
27.09.2007г. бил нищожен поради липса на предмет, тъй като към него момент не е бил
сключен Договора за кредит за покупка и довършване на недвижим имот от 17.03.2008г.
Отделно, ако пък договорът за цесия се счетял за действителен, то договорът за встъпване в
дълг не бил породил правното си действия, тъй като „Юробанк България" АД не била
уведомила съгласно чл. 99 от ЗЗД длъжника Н. А. за цедиране на вземането. На тези
основание счита за неоснователни претенциите към него.
Твърди, че не бил уведомяван и за Договора за прехвърляне на вземания от
20.05.2016г., с който вземането било отново изкупено и прехвърлено на „Юробанк
България" АД. Твърди, че и другата ответница не била редовно уведомявана за цесиите.
Твърди, че не са редовно уведомени и за предсрочната изискуемост. Оспорва съдържанието
на констативния протокол, както и разписката на призовкаря, с който се сочи че му били
връчени Нотариални покани от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк България"
АД. Посочва, че двата констативни протокола били изготвени въз основа на една и съща
разписка, като констатациите в нея не отговаряли на констатациите в констативния
протокол. Посочва, че в Уведомлението от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД посочената
дата на сключване на договор за цесия не съответствала на датата на посочената в Договора
за встъпване в дълг, нито на датата, на която ищецът твърди в исковата молба, че било
прехвърлено вземането. Твърди, че Уведомлението било подписано от лице, което нямало
представителна власт. Възразява, че Нотариалните покани са връчени съгласно
изискванията на чл. 47 от ГПК. Твърди, че Нотариалната покана от „Юробанк България"
АД, с която се обявява предсрочна изискуемост на вземанията не изхождат от лице, което
има представителна власт, тъй като не е бил уведомен от предходния кредитор за цедиране
на вземането. Поради което оспорва, че на 18.06.2018 г. е обявена надлежно предсрочна
изискуемост на Договора.
Твърди, че не бил сключвал Допълнително споразумение от 30.09.2009 г.;
Допълнително споразумение от 25.10.2008 г.; Допълнително споразумение от 23.08.2011 г. и
Допълнително споразумение от 24.04.2012 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим
имот, ведно с погасителните планове към всяко едно споразумение. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора, следвало към него да има погасителен план, в който да е посочен размера на
главница, лихва, вноска и дата на падеж, като такъв не му бил представян и съответно
подписван и от ответницата Н. А.. От което следвало, че не били изпаднали в забава,
7
спрямо който и да е кредитор.
Твърди се и че договорът за кредит и сключени към него допълнителни споразумения
съдържали множество неравноправни, съответно недействителни клаузи. За такива счита чл.
3, чл. 6 и чл. 12 от договора, даващи възможност на банката едностранно да изменя размера
на договорната лихва, без това във всеки конкретен случай да бъде обвързано с обективни
икономически показатели и без да уведомява за него. Сочи, че в твърдените за сключени
Допълнителни споразумения към Договора, уговореното, че всички просрочени главници,
лихви и такси, ще бъдат натрупани в общия дълг, като главница служебно от кредитора,
било недопустимо по отношение на физически лица и същото се явявало нищожно, поради
което не следвало да се взима предвид при изчисляване на дължимите по договора суми.
Неравноправни били и клаузите, посочени в раздел VI Специални условия, в които било
уговорено, че всички рискове свързани с повишаване размера на курса на валутата, на
вноските и вредите свързани с нови лихви и др. са за сметка на кредитополучателя, тъй като
същите не били индивидуално договорени. Твърди, че не им била предоставена и
информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от сключване
на договора. Позовава се на съдебна практика. Ако бъдело прието, че клаузите са
неравноправни и приета за основателна претенцията за връщане на кредита, счита че следва
да бъде извършено в уговорения размер и валута към датата на сключване на договора, без
да се вземат под внимание извършените преизчислявания на вземанията, като се приспаднат
направените плащания по кредита.
Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на вземането по
главницата предвид датата на депозиране на исковата молба. Възразява и по отношение на
вземанията, които се погасяват с три годишна давност.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за периода 21.05.2020 г. до
05.06.2023 г. се възразява, поради липсата на обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на имуществена
застраховка и нотариалните такси, оспорва се, че и същите са извършени от страна на
кредитора, поради което тези претенции били изцяло неоснователни.
Оспорва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.03.2020 г.,
банката е продала вземането си, ведно с всички обезпечения и принадлежности на „Колект
БГ“ АД. Твърди, че и да е съществувал такъв договор, то вземането не е било включено в
неговия предмет.
В срока по чл.131 от ГПК и ОТВЕТНИЦАТА Н. А. Н. е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове по основание и размер.
Твърди се, че към настоящия момент правният интерес на ищеца не бил налице, поради
липса на доказателства за цедиране на вземането. Оспорва размера на дълга общо и по
компоненти, оспорва и да има задължение към банката поради липсата на валиден договор и
липсата на неплатено задължение.
8
Посочва, че относно ипотечния характер на вземането, цесията е следвало да се
извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде индивидуализирано
вземането, такива доказателства липсвали. Твърди, че между писмените доказателства е
„подпъхнат“ лист съдържащ имената на ответницата, който оспорва че е неразделна част от
цесията. Обръща се внимание, че в Приложение № 1 липсват подписи на цедент и цесионер,
удостоверителни печати на нотариус, регистрирал прехвърлянето. Твърди, че и в договора за
цесия липсват съществени реквизити, като пример е посочен договорната цена и дата на
осъществяване на цесията. Сочи, че и в договора, липсва индивидуализиране на дълга и
нотариална заверка на предварителния протокол, съпътстващ договора документ, поради
което счита, че представените доказателства не удостоверяват надлежно прехвърляне на
дълга, съответно и правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство и моли
да се прекрати настоящото производство. Оспорват се придружителните писма и
доказателствата за връчването им. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, поради ненадлежното й обявяване на ответницата, съгласно изискванията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Ако бъде прието, че същата е настъпила, на основание чл. 110 от ЗЗД прави
изрично ВЪЗРАЖЕНИЕ за погасяване по давност на вземането при условията на пет
годишната, алтернативно три годишна давност. На основание чл. 110 от ЗЗД, счита за
погасени по давност и предсрочно изискуемите вноски, предвид констативния протокол от
2018 г. и дата на депозиране на исковата молба. От това следвало, че не възниква
задължение за заплащане на законова лихва, начисляване по кредита на мораторна лихва и
задължение за заплащане на нотариални такси.
По отношение на претенцията за заплащане на застрахователна премия, сочи, че
претендираната сума в размер на 271,27 шв. франка представлявала дължима имуществена
застраховка на кредита съгласно чл. 10, т. 3 от Договора за кредита. Пояснява, че в
договорната клауза за ответника е въведено задължение за разходи за застраховка, но не
ставало ясно дали има сключена такава, между кой лица, за чия сметка и по какъв начин се
начислява към дълга. В допълнение на твърденията си посочва, че в уточняващата молба
ищецът е посочил, че лихвите, които претендира за възстановяване, не са част от
погасителния план, като не е посочил правно основание за начисляването им.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода
06.06.2020 г. – 06.06.2021 г. в размер на 10 166 шв. франка, твърди че се основава на
неравноправна клауза, съответно недействителна в Договора по кредита.
Излага аналогични с ответника И. И. твърдения, че договорът за кредит съдържал
неравноправни клаузи. Като такива са посочени чл. 3, чл. 6 и чл. 12 от Договора. Позовава се
на съдебна практика на СЕС.
На основание чл. 26 от ЗЗД поради нарушение на закона и добрите нрави, счита
договора за нищожен, тъй като не било спазено законовото изискване за изготвяне на
договора и сключените към него допълнителни споразумения в шрифт „12“. По отношение
на обективираните в допълнителнире споразумения „облекчения“ за погасяване на
задължението, твърди че, значително объркват потребителя при определяне на дължимите
9
вноски.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Н. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: *******, и 2/ И. И. И. ЕГН **********, с адрес: ********,
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL34280/ 17.03.2008г., ведно с всички допълнителни споразумения към
същия:
- сумата от 100 000 шв. франка /сто хиляди швейцарски франка/, представляваща
частичен иск от иск в общ размер на 143 036,70 шв. франка, представляваща неизплатена
главница по процесния договор;
- сумата от 10 166 шв. франка /десет хиляди сто шестдесет и шест швейцарски
франка/, представляваща дължима мораторна лихва, начислена върху частично
претендираната главница за периода от 06.06.2020г. до 06.06.2021г.;
- сумата от 271,27 швейцарски франка /двеста седемдесет и един франка и 27
сантима/, представляващи неиздължени суми за имуществена застраховка;
- сумата от 1 285,68 лева /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 68 ст./
представляваща неиздължени суми за заплатени нотариални такси.
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ за нищожност, поради
противоречие със закона и добрите нрави на процесния договор за кредит, поради
неспазване на законовото изискване за изготвяне на договора и споразуменията в шрифт
„12“, което затруднявало възприемането им от потребителя, с правно основание чл. 26 ал.1
предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД; за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие и
предписана от закона форма – чл. 26 ал.2 предл. 2 и 3 от ЗДД; за погасяване на
задълженията по давност – чл. 110 и сл. ЗЗД, както по отношение на главница, така и за
акцесорните задължения.
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл.
7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесните
договори, тъй като са сключени с потребител. Предоставя възможност на страните най-
късно в първо с.з да изразят становище по тези въпроси.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
10
На основание чл. 155 от ГПК, СЪОБЩАВА на страните, че НЕ ПОДЛЕЖАТ на
доказване служебно известните на съда факти, а именно всички отразени вписвания по
партидата в Търговския регистър на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, както и на
„Колект БГ“ АД, ЕИК *********.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи, че страните се намират във валидни облигационни правоотношения по договор
за кредит / в този смисъл да установи валидността на всички извършени прехвърляния на
вземанията, които като краен резултат го легитимират като кредитор/, по който
ответниците са поели солидарно задължението, своето пълно и точно изпълнение по
договора, настъпилата изискуемост на задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата
предсрочна изискуемост, както и редовно уведомяване на ответниците за същата. В тежест
на ищеца е да установи и конкретния вид, период и размер на задълженията.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребители, УКАЗВА на ищеца, че в
негова тежест е да установи също изпълнението на задълженията относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че
се констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е
да установи и че същите са уговорени индивидуално.че ответника е валидно обвързан от
договора и ОУ към договора за кредит и погасителен план, индивидуално уговерени клаузи
досежни лихвените проценти и капитализация, размер на задълженията, претендирани по
пера, надлежно обявена предсрочна изискуемост до ответника, основание за превод на
сумите към учебните заведения.
В тежест на ответниците е да докажат погасяването на вземанията по договора за
кредит /плащане или изтекла давност/, както и останалите правоизключващи спорното право
факти, на които основава своите възражения.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените като извършени
прехвърляния на вземанията, които като краен резултат го легитимират като кредитор.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
11
исковата молба и тези към уточнителната молба с вх. No 15507 / 21.06.2023г. документи,
надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. И. за допускане до разпит на
един свидетел, при режим на довеждане.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА /по
искане на ищеца и ответника И. И., както и с поставени служебно от съда въпроси/
вещото лице по която, след запознаване с характера на правния спор, материалите по
делото, както и извършване на справка в счетоводството на ищцовото дружество, на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, както при необходимост и в счетоводството на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* /като в случай,че работи с материали
извън делото, то същите следва да се посочат и представят към експертизата/, да даде
заключение по въпросите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба,
преформулорани от съда, както и на допълнително поставените от съда:
1/ Усвоена ли е и на коя дата, по какъв начин и в какъв размер сума от Н. Н. А.,
съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34280 от 17.03.2008 г., ведно с
всички анекси, споразумения към него?
2/ От коя дата е започнала забавата на ответниците: Н. Н. А. и И.в И.ои И., изразяваща
се в непълно или изцяло липса на заплащане на месечни погасителни вноски, съгласно
погасителни планове, подписани от страните? Да се посочат датите на последните плащания
от страна на кредитополучателя и съдлъжника?
3/ Какъв е размерът на непогасеното задължение по процесния Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 34280 от 17.03.2008 г., ведно с всички анекси, споразумения
към него - общо и по пера - главница, лихви, разноски, такси и други задължения, към датата
на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на експертизата, както и към
датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на длъжниците? Да посочи изрично
коя е счетоводно отразената дата, на която кредиторът е приел вземането за предсрочно
изискуемо?
4/ Какъв би бил размера на задълженията по договора за кредит за покупка на
недвижим имот №HL34280/17.03.2008r., ако се дължи само първоначалната сума по него,
без в нея да се включват прибавените лихви, без извършено преоформяне на дълга и при
курс на швейцарският франк- фиксиран и посочен към момента на сключване на договора за
кредит. Каква част от тях е погасена, съответно продължава да се дължи?
5/ По какъв начин се формира БЛП на банката и се формира размерът на
възнаградителната лихва по кредита, от какви компоненти се определят те. Разписана ли е
ясна и конкретна изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори, които ги формират и общоизвестна на обикновения потребител ли е тя.
12
Изменяла ли се и по какъв начин възнаградителната лихва по кредита – като се посочи
изрично от кой момент и в какъв размер?
6/ След като изследва размерите на задълженията съобразно всички сключени
допълнителни споразумения да посочи изрично има ли данни за анатоцизъм?
7/ Изрично да посочи по какъв курс е извършвано превалутирането съобразно
допълнителните споразумения, както и извършваните погасявания.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 700 лв. / седемстотин лева/, платими както следва
– 500 лв. - от ищеца и 200 лв. – от ответника И. И. по сметка на ВОС в тридневен срок от
получаване на настоящото определение, като в същия срок страните следва да представят по
делото доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещо лице за отговор
на поставените въпроси А. Г. П., което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата,
след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с
мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си
справка – декларация.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
13
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на ищеца по делото,с
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на
образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14