Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 387
гр. Плевен, 07
юни 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия
Господинов административно дело № 208 по описа на Административен съд - Плевен
за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано
е по жалба от Д.Й.Д., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието
си в Затвора Белене, с която се оспорва отказ на зам. гл. директор ГДИН- София
за преместване на лишения от свобода от Затвора Белене в Затвора Варна,
обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София.
В жалбата се
излагат доводи, че са отпаднали предпоставките, при които жалбоподателят е бил
преместен от Затвора Варна в Затвора Белене. Твърди се, че в Затвора Варна ще
бъде по- удобно за близките на лишения от свобода да го посещават, тъй като по
време на престоя в Белене те са били затруднени и жалбоподателят е загубил
контакт с тях.
Постъпил е писмен отговор от ответника, в който са развити подробни доводи за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира се присъждане разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. М., назначен от съда на основание чл.26, ал.2 от Закона за
правната помощ, излага доводи, че са налице предпоставките на чл.62, ал.1, т.4
и чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС лишеният от свобода да изтърпява наказанието си в
Затвора Варна, тъй като постоянното му местожителство е в Белослав, същият има
5 братя и сестри, които не са в състояние да идват на свиждания в Белене. Сочи,
че остатъка от наказанието, което търпи жалбоподателят е година и няколко
месеца, в който период ще е удачно да бъде близко до роднините си, с оглед
адаптацията си към живота извън затвора.Жалбоподателят изразява лично
становище, че желанието му е да изтърпи остатъка от наказанието си в Затворите
Бургас или Варна, за да може да бъде посещаван от близките си.
Ответникът по жалбата - Зам. главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез пълномощника си по делото юрк. У. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Излага доводи, че жалбоподателят е бил преместен от Затвора Варна в
Затвора Белене със заповед № 1361/06.04.2016г., причина за издаването на която
са множеството конфликти с администрацията на Затвора Варна и лишени от
свобода, поради които са му налагани и множество дисциплинарни наказания.
Процесуалният представител на ответника сочи, че по време на изтърпяване на
наказанието в Затвора Варна жалбоподателят е извършил престъпление, за което е осъден
с влязла в сила присъда, а пострадали от същото са служители в администрацията
на този затвор. Юрк. У. излага и доводи, че предходната молба на лишения от
свобода със същото съдържание е от 08.01.2018г. и по нея също е получил отказ
по сходни съображения. В заключение пледира да бъде отхвърлена като
неоснователна жалбата. Претендира изплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалвания отказ за преместване в друг затвор, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният отказ за преместването, обективиран в писмо
рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София, е постановен от материално
компетентен орган – Зам. главен директор на ГДИН, при упражняване на законово
делегирани му правомощия със заповед № Л- 4110/05.09.2017г. на Министъра на
правосъдието /служебно изискана и приложена на л.35/.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на
издаване на обжалвания отказ жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора Белене, като първоначално изтърпяването на горното наказание
е започнало в Затвора Варна, откъдето лишеният от свобода е бил преместен със
заповед № 1361/06.04.2016г. Между страните по делото няма спор, а и от
изисканата от съда справка от НБД „Население“ е видно, че жалбоподателят е с
постоянен в гр. Белослав, обл. Варна.
В обжалвания отказ, обективиран в писмо рег. №
350/12.01.2018г. по описа на ГДИН, се
сочи, че лишеният от свобода е бил преместен от Затвора Варна в Затвора Белене
със заповед № 1361/06.04.2016г. на впд Гл. директор на ГДИН, която е с правно
основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, поради обстоятелства, свързани с
осигуряване сигурността в затвора гр. Варна и безопасността на лицето. В отказа
се сочи, че не са налице нови предпоставки съобразно разпоредбата на чл.62 ЗИНЗС, поради което молбата на лишения от свобода е оставена без уважение.
Видно от приетите като писмени доказателства докладна
записка рег. № 731/18.03.2016г. /л.9-14/ и Заповед № 1361/06.04.2016г. на в ВПД
Гл. директор на ГДИН /л.15-17/, жалбоподателят е бил преместен от Затвора Варна
/където несъмнено е следвало да търпи наказанието си с оглед постоянния си
адрес/ заради поведението му, изразяващо
се в употреба на ругатни, нецензурни думи и заплахи по отношение на инспектор
социална дейност и възпитателна работа, както и поради лично подавани от него
молби за преместване в друг затвор, с оглед изразени опасения от лишения от
свобода за опасност от саморазправа от други лишени от свобода. Горната заповед
е породила правното си действие, а част от основанията, наложили издаването й
не са отпаднали към настоящия момент.
Ново преместване на лишения от свобода може да бъде
извършено единствено при наличие на някоя от хипотезите, изчерпателно изброени
в разпоредбата на чл.62, ал. 1, т.1- 5 от ЗИНЗС. От събраните по делото
доказателства не се установява наличие на която и да е от посочените в тази
разпоредба предпоставки. Лишеният от свобода не твърди да е включен в обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или да
му е осигурена работа в друг затвор; да се налага настаняването му в болнично
заведение и да има лекарско предписание за това; да е налице молба на близките
му, свързана с промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти. Разпоредбата на чл.62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС дава
възможност за преместване на лишения от свобода, но по инициатива на началника
на затвора и при предпоставките, които са наложили преходното преместване на
лишения от свобода именно от Затвора Варна в Затвора Белене. По делото няма
доказателства и за наличие на предпоставките на чл.62, ал.1, т.5 ЗИНЗС, а
именно наличие на необходимост от преместване, с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
При тези съображения съдът намира, че постановеният
отказ е обоснован и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради
което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в
размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./
във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд на гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.Д., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието
си в Затвора Белене, с която се оспорва отказ на Зам. гл. директор ГДИН- София
за преместване на лишения от свобода от Затвора Белене в Затвора Варна,
обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: