№ 1070
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100500554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20108699 от 29.04.2021 г., постановено по гр. д. №
40885/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, е признато за установено в
отношенията между страните „А1 Б.” ЕАД, против С. К. Х., по предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът С. К. Х. дължи на ищеца „А1 Б.”
ЕАД сумата от 51, 30 лв. за главница за доставени, но незаплатени мобилни
услуги по фактури, издадени за периода 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г.,
включително, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
04.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред СРС)
до окончателното плащане, както и мораторни лихви в размер на 14, 51 лв. за
периода от 16.07.2017 г. до 29.05.2020 г., като са отхвърлени исковите
претенции до пълните им предявени размери от 85, 80 лв. - главница,
представляваща неизпълнение на договорни задължения по договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, ведно със законна
лихва от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на
26, 13 лв., поради погасяването на тези вземания с тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Отхвърлен е предявеният от „А1 Б.” ЕАД против С. К. Х.
осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД - за присъждане на сумата от 149, 40 лв.,
представляваща неустойка по договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане № ********* за периода 26.06.2017 г. до 26.07.2017 г.
и от 12.01.2017 г. до 25.08.2017 г., като неоснователен. Ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сумата от 101, 40 лв. за разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
1
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 20206621 от 02.11.2021 г., постановено по
горепосоцченото дело, е допуснато изменение на решение № 20108699 от
29.04.2021 г. в частта за разноските, като С. К. Х. е осъдена да заплати на „А1
Б.” ЕАД сумата от още 111, 39 лв., на основание чл. 248 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение № 20108699 от 29.04.2021 г.
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ответницата С. К. Х.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорва фактурите на мобилния оператор, тъй като
същата не са подписани от нея. С оглед на това същите не могат да се
използват срещу нея, доколкото са частни документи, изготвени от мобилния
оператор, в които не се съдържат неизгодни за него факти. По делото не е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали са
действителни фактите, отразени във фактурите, за да може да се приеме, че е
задължена по тези фактури. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника по жалбата – „ А1 Б.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Излага
съображения, че законът не изисква първичните счетоводни документи да се
подписват от получателя на стоките или услугите, за да се обоснове тяхната
валидност. На основание т.26.4 от Общите му условия е предвидено, че
неполучаването на фактури не освобождава абонатите от заплащането на
дължимите по тях суми. Издадените фактури не са оспорени от ответницата в
шестмесечния срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, поради което счита,
че ответницата е признала дължимостта им. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е постановена заповед, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в рамките на законоустановения срок. Твърди, че
страните по делото са обвързани от договор № *********/26.03.2013 г., който
има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане. Между страните са подписани и два броя
приложения към договора, съответно от 19.01.2015 г. и 01.07.2016 г., както и
договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г. Ответницата не е
заплатила стойността на предоставените й далекосъобщителни услуги и стоки
на изплащане за периода 26.06.2017 г. – 26.07.2017 г. и за периода от
12.01.2017 г. до 25.08.2017 г. Техният общ размер възлиза на 85, 80 лв.
Поради неизпълнение на задължението на ответницата в срок ответницата му
дължи обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
2
в общ размер на 26, 13 лв. за периода от 02.02.2017 г. до 29.05.2020 г.
Предявен е и осъдителният иск за сумата от общо 149, 40 лв., представляваща
неустойка, за което вземане заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от
заповедния съд. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 85, 50 лв. –
главница, 26, 13 лв. – законна лихва за периода 02.02.2017 г. – 29.05.2020 г.,
както и да осъди ответницата да му заплати сумата от 149, 40 лв. – неустойка.
Претендира законната лихва върху главниците, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба.
В първото редовно открито съдебно заседание прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави.
Въз основа на заявление, депозирано на 04.06.2020 г. от „А1 Б.“ ЕАД
е постановена на 11.06.2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу С. К. Х. за сумата от 85, 80 лв., представляваща
главница, дължима по договор за електронни съобщителни услуги и продукти
на изплащане, сумата от 149, 40 лв. – неустойка, ведно със законна лихва от
04.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 26,13 лв. – лихва за
периода 02.02.2017 г. – 29.05.2020 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
22110/2020 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, е постановена заповед за
изпънение на парично задължение срещу сочения длъжник за сумата от 85, 80
лв., представляваща главница, дължима по договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане, ведно със законната лихва от
04.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 26,13 лв. – лихва за
периода 02.02.2017 г. – 29.05.2020 г., както и сумата от 385 лв. – разноски по
делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – възнаграждение за
адвокат.
С разпореждане от 11.06.2020 г. заявлението е отхвърлено в частта за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 149, 40 лв. - неустойка. Съда е
приел, че така уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК соченият длъжник е депозирал
възражение срещу постановената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с
което оспорва вземането по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Заявява, че никога не е подписвала договор с А1 Б.,
както и че М Тел неправомерно й е взел телефона преди 3 години, поради
което загубила много контакти.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 26.06.2013 г. между страните в производството е сключен
договор, по силата на който ищецът – оператор, се е задължил да предоставя
на ответницата – абонат, електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и
Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и
потребителите на съответната услуга или мрежа. Абонатът е декларирал, че е
запознат с общите условия на оператора.
3
По делото е представено Приложение № 1 към договора от
19.01.2015 г., по силата на което ответницата е получила на промоционални
условия да ползва услугата домашен телефон с тарифен план за домашен
телефон 1 за срок до 23.01.2017 г.
По делото е представено Приложение № 1 към договор № *********
от 01.07.2016 г., по силата на което ответницата е приела да ползва тарифен
план Мтел безкрай XL за срок от две години с крайна дата 01.07.2018 г.
По делото е ангажиран договор за продажба на изплащане №
********* от 05.07.2016 г., с който ответницата е получила от „Мобилтел“
ЕАД правото на собственост върху една или няколко вещи, определени в
Приложение № 1 към договора за цена от 59, 52 лв., разпределена на 23
месечни вноски и една първоначална вноска от 2, 48 лв., както и лихва в
размер на 9, 95%. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, считано от
датата на подписването му. В т.12.3 е предвидено, че при неплащане в срок на
най - малко две последователни месечни вноски от страна на купувача,
всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от
датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от
купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Видно от представения по делото двустранно подписан приемо -
предавателен протокол от 05.07.2016 г. „Мобилтел“ ЕАД е предоставил на С.
Х. Апарат Lenovo Vibe C DS Black MAT 25 на стойност от 33, 32 лв. без ДДС.
Обсъдените договори и приложения към тях са подписани от двете
страни по правоотношенията.
По делото са ангажирани Общи условия за взаимоотношения между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. В чл.26.4 е
предвидено, че заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомяване до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им
за плакане на дължимите суми. В чл.26.6 е предвидено, че месечните сметки
на абонатите могат да бъдат оспорени пред Мобилтел в 6-месечен срок след
датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото
законодателство. Оспорването не освобождава абоната от задължението за
плащане на дължимите суми. В чл.27.2 е предвидено, че в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока на плащане,
Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите
или да прекрати договора за услуги. В чл.54.1 е регламентирано, че Мобилтел
има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след
изтичане на срока за плащане.
По делото са представени са 4 броя фактури, описани в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение относно претендираните суми - фактура
№ ********** от 26.06.2017 г., за сумата от 21, 02 лв., включваща разговори,
данни, съобщения и други такси и услуги и вноски за изплащане на стоки;
фактура № ********** от 26.07.2017 г. за сумата от 21, 02 лв., включваща
разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и вноски за изплащане
4
на стоки; фактура № ********** от 25.08.2017 г., за сумата от 24, 80 лв.,
включваща вноски за изплащане на стоки; фактура № ********** от
12.01.2017 г., за сумата от 34, 50 лв., включваща вноски за изплащане на
стоки. Всички представени фактури са издадени на името на С. К. Х.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в нормата на чл.415, ал.4 ГПК
срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
От представения по делото договор № ********* от 01.07.2016 г., се
установи, че през исковия период страните са били обвързани от договор за
доставка на електронни съобщителни услуги, по силата на който ищецът (с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД), се е задължил да предостави на
ответницата мобилна абонамента услуга по избрания от последната тарифен
план с месечна такса от 23, 99 лв. с ДДС.
По силата на договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г.
ищецът (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД), е продал на
ответницата Апарат Lenovo Vibe C DS Black MAT 25 на стойност 33, 32 лв.
без ДДС, при годишна лихва от 9, 95 %, като общата стойност възлиза на 59,
52 лв. с ДДС. Ответницата е платила първоначална вноска и се е задължила да
заплаща 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 2, 48 лв. с ДДС.
Посоченият апарат е предаден на ответницата на 05.07.2016 г., за което е
съставен приемо – предавателен протокол. Ответницата не е ангажирала
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е върнала на ищеца
предоставения й апарат, поради което и на основание чл.154, ал.1 ГПК този
факт се явява недоказан по делото.
Жалбоподателката релевира оплакване, че от представените по
делото фактури не се установява стойността на предоставените от ищеца
услуги.
В изпълнение на задължението по чл.26.4 от посочените по – горе
общи условия ищецът е издавал ежемесечно фактури на името на абоната, в
които са посочени стойността на предоставените електронни съобщителни
услуги, както и как е формирано задължението към мобилния оператор. В тях
са посочени уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е
извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
Не е налице предвидено задължение ищцата да подписва съставените от
мобилния оператор фактури, доколкото правоотношението не произтича от
5
тях.
По делото не се твърди и съответно не се установява в рамките на
предвидения в чл.26.6 от общите условия на ищеца срок ответницата да е
оспорила пред ищеца месечните си сметки. Също така ответницата не е
заявила в хода на съдебния процес оспорвания на удостоверените
обстоятелства относно стойността на доставените електронни съобщителни
услуги, както и относно стойността на дължимата цена на предоставения
апарат, в съставените от ищеца фактури. Ответницата не е депозирала в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, както и не е заявила такива
оспорвания в проведеното открито съдебно заседание, включително и в
депозираното възражение за изтекла погасителна давност. Същевременно
заявените за първи път с въззивната жалба оспорвания на стойността на
доставените електронни съобщителни услуги през исковия период се явяват
преклудирани, на основание чл.266, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, при липса на своевременно въведени в
процеса оспорвания от страна на ответницата относно удостоверените от
ищеца в съставените фактури обстоятелства, както и при липса на
извънсъдебно заявени от ответницата оспорвания пред ищеца на месечните й
сметки, следва да се приеме, че съставените от ищеца фактури установяват
стойността на предоставените електронни съобщителни услуги. Ето защо
доводите на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид обстоятелството, че ответницата не твърди и не е доказала
по делото погасяване на сумите по процесните фактури, следва да се приеме,
че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи
претендираните по делото вземания.
Ответницата своевременно е въвела по делото възражение за изтекла
погасителна давност на процесните вземания на ищеца, което е разгледано от
решаващия съд с обжалваното решение. Във въззивната жалба не са изложени
оплакавния за неправилно приложение на института на погасителната
давност, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20108699 от 29.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 40885/2020 г., по описа на СРС, І ГО, 120 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е признато за установено в отношенията
между страните „А1 Б.” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ****, против С. К. Х., ЕГН **********, гр. София, бул. ****,
по предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че С. К. Х., ЕГН **********,
дължи на ищеца „А1 Б.” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 51, 30 (петдесет и един
лева и тридесет стотинки) лв. - главница за доставени, но незаплатени
мобилни услуги по фактури, издадени за периода 26.06.2017 г. до 25.08.2017
6
г., включително, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
04.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред СРС),
до окончателното плащане, както и мораторни лихви в размер на 14, 51
(четиринадесет лева и петдесет и една стотинки) лв. за периода от 16.07.2017
г. до 29.05.2020 г.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7