Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Т., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. М. М., против решение № 1008/27.10.2023г., постановено по административно дело №301/2023г. по описа на Административен съд гр. Бургас в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за размера над 200 лева до пълния претендиран размер от 1755 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 01.05.2022г. –31.05.2022г., настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас

и

касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез пълномощник старши юрисконсулт Т. Ч., против решение № 1008/27.10.2023г., постановено по административно дело №301/2023г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. Т. обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани със санитарно-битовите условия, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, и неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.05.2022г. –31.05.2022г.

Касаторът Тонев иска обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, а предявеният от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде уважен в пълния му размер от 1755 лева. Алтернативно заявява, че ако се приеме решението в отхвърлителната част за правилно, иска да му бъде присъдено по- високо обезщетение. Повторно заявява факти, изложени вече в исковата молба.

Другият касатор иска решението да бъде отменено в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Тонев обезщетение в размер на 200 лева и да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът до пълния му размер от 1755 лева. Алтернативно иска, ако съдът прецени, че искът е основателен, присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание, касаторът и ответник по касационната жалба - И. С. Т., се явява лично и с адв. М. М.. Поддържа подадената жалба и оспорва касационната жалба, депозирана от ГДИН. Излага конкретни съображения за неправилност на решението в отхвърлителната му част относно лошите битови условия и липсата на адекватно медицинско обслужване в Затвора Бургас.

Касаторът и ответник по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, респ. двете касационни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

Настоящият състав на съда намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и са процесуално допустими.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на И. Т. обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, и неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.05.2022г. –31.05.2022г., като е отхвърлил предявения от Тонев иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 1 755 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени чрез действия и бездействия, изброени в следните точки на исковата молба: шум (т.2), липса на достъп до компютър и интернет (т.3), изключване на електричеството след 22:30 часа до 06:00 часа (т.4), липса на адекватни медицински услуги (т.5), ползване на душ само два пъти седмично (т.6), малки размери на прозорци в килиите (т.8), лошо качество на храната, както и малко количество (т.9), лоши битови условия – напукани стени (т.10), липса на сянка и спортни уреди на каре № 2 (т.11).

Съдът е постановил акта си, като е приел за установени следните факти:

И. С. Т. е постъпил в Затвора Бургас на 20.04.2021г., в изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от Окръжен съд – Бургас по НОХД №851/2020г. по описа на съда, като е пребивавал във втора зона за повишена сигурност като подсъдим за престъпление по чл.116 от НК. За периода от 01.05 до 30.05.2022г. Тонев е бил настанен в помещение №325 с площ 18,76 м² заедно с други двама подсъдими, като помещението отговаря на 6.25 кв.м. обитаема жилищна площ на едно лице. Това помещение било обзаведено с отделни легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, отоплителни и осветителни тела, санитарен възел с денонощен достъп до тоалетна и течаща вода.

Съгласно справка, изготвена от инсп. Л. (л.72-75) хигиенизирането на помещението се извършвало от дежурни по хигиената лица чрез редуване по график. Проветряването на помещението, в което Тонев бил настанен в процесния период, се осигурявало посредством 3 бр. двукрилни прозорци с размери 1,30м х 0,70м, позволяващи достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух. Електрическото захранване се изключвало от 22:00 часа до 06:00 часа. Дюшеците и възглавниците в спалното помещение периодично били подменяни, а спалното бельо и одеялата се изпирали в пералното помещение на затвора. Служителите на надзорно-охранителния състав съблюдавали за реда и тишината в помещенията и коридорите през цялото денонощие, като с цел осигуряване на ред и спокойствие в съответните групи имало изградена система за видеонаблюдение.

В хода на първоинстанционното производство са представени доказателства, от които се установява, че на територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650/20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет – извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби (л.128-140). Съгласно чл.2, ал.2 от цитирания договор извършването на дезинсекция ставало осем пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок. Ответникът е представил приемо-предавателен протокол за извършени на 25.03.2022г. и 19.05.2022г. дезинсекции против хлебарки и дървеници с изпълнител ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л.212-213).

Затвор Бургас не разполагал с компютърна зала и възможност за достъп до Интернет. На лишените от свобода им се разрешавало да комуникират чрез писма, телефонни разговори, включително им била предоставена възможност за видеоконферентна връзка Skype по утвърден график. Изградени били две места за престой на открито, като посещението там било организирано съобразно график за разпределение на времето. Местата за престой разполагали с пейки, фитнес уреди, тенис, маса, спортна площадка.

По отношение на храната било установено, че същата се предоставяла безплатно, в достатъчен калориен и химически състав съгласно утвърдени от министъра на правосъдието Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л.81), Надбавка „А“ към Таблица №1 (л. 82), Надбавка „Б“ към Таблица №1 (л. 83) и заменителна таблица (л. 84-87). Съгласно представена от готвача на затвора справка грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно охранителния състав и на главния готвач. За процесния период нередности при раздаването на храната не били констатирани.

Достъпът до топла вода и ползването на баня били организирани съобразно графици, като на лишените от свобода им се осигурявало възможност за къпане ежедневно или най-малко два пъти седмично. Спирателните кранове за топла и студена вода се намирали в специално обособени места и се контролирали от определени служители, като до крановете осъдените нямали достъп.

Затвора Бургас разполагал с медицински център, който лишените от свобода можело да посещават по утвърден график – при общопрактикуващия лекар д-р Гичева, всеки вторник и четвъртък от 07:30 до 10:00ч. При конкретни оплаквания от осъдените или проява на актуална симптоматика от тях, били осигурени регулярни медицински прегледи.

В хода на първоинстанционното производство били представени докладни записки с данни за извършван ремонт на спалното помещение, в което е бил настанен Тонев, както и справка за изписани строителни материали за освежаване на спалните помещения на третия етаж (л.201-203).

При тези факти съдът е приел иска за частично основателен.

Приел е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за това, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в поставянето му под въздействие на инсекти /по т.1 от исковата молба/ и по т.7 - липса на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна на температурата на водата от душовете). Съдът е счел, че представените доказателства за извършени действия по дезинсекция не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението. От друга страна, физическото страдание, причинено от къпането с вода с неподходяща температура, която е или прекомерно студена или прекомерно гореща, надхвърля обичайните неудобства, свързани с изпълнението на наложеното наказание и е довело до понасяне на страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“. Според съда от страна на затворническата администрация било налице третиране, способно да породи у осъдения физическо, емоционално и морално страдание, с оглед на което било прието, че справедливото обезщетение е в размер на 200 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1 755 лева като неоснователен и недоказан по отношение на останалите основания, заявени в исковата молба, касаещи другите, посочени от ищеца неблагоприятни битови условия за изтърпяване на наказанието.

Според съда данните по делото не сочат наличие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация, обуславящо като пряка и непосредствена последица твърдените от Тонев психологически неудобства, морално страдание, чувство на безпокойство, изолация, уронване на човешкото достойнство. Обоснован е извод, че от доказателствата, които са представени по делото от ГДИН - справка на инспектор СДВР в Затвора в [населено място], график за разпределяне на свободното време на лишените от свобода, таблици за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, се установява по несъмнен начин, че в исковия период са били осигурени нормални битови условия на Тонев за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - достатъчна като количество храна с необходимия калориен и химически състав, достатъчно отопление, осветление, проветрение, приток на чист въздух, условия за двигателна активност /време за престой на открито, спорт и тренировки/, топла вода, наличие на медицинско обслужване. Отделно от това било прието, че периодът на заявената искова претенция е твърде кратък, за да обоснове извод за наличие на нечовешко и унизително отношение.

Настоящият състав намира, че решението на Административен съд - Бургас е валидно и допустимо, но частично неправилно.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, така и при други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Неправилно първоинстанционният съд е преценил като основателна исковата претенция по отношение на т.1 от исковата молба, тъй като за процесния период не е налице бездействие от страна на служителите на ответника, което да предпоставя ангажиране на отговорността му.

От представения по делото договор с ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“, безспорно се установява, че ответникът е възложил на посоченото юридическо лице да извършва срещу съответно възнаграждение услуги по дезинсекция и дератизация. Видно от приложените протоколи за извършена ДДД обработка, в Затвора Бургас периодично е била извършвана дезинсекция, включително против хлебарки и дървеници - на 22.02.2022г., 25.03.2022г., 19.05.2022г.(л.141-146), като последната дезинсекция обхваща и процесния период. В тези протоколи изрично е отразено, че след напускане на третираните помещения в същите няма вредители.

Представените писмени доказателства за извършена от лицензирани изпълнители дезинсекция, неоспорени от касатора по надлежния процесуален ред, недвусмислено сочат предприемане от ГДИН на необходимите мерки с оглед изпълнение на задължението за осигуряване на подходящи условия за изтърпяване на наказанието, при зачитане човешкото достойнство на лишените от свобода и в частност на касатора, поради което следва да се приеме, че не е налице твърдяното от последния бездействие и унизително отношение. Събраните по делото гласни доказателства не променят този извод. Свидетелят Т. Й. е заявил, че в спалното помещение, където са били настанени с Тонев, било пълно с дървеници и хлебарки, но не сочи конкретен период, за който се отнасят тези показания. Наред с това, показанията му не съответстват на данните от събраните по делото писмени доказателства за многократно третиране на помещенията, съдържащи и констатация за липса на вредители, още повече че на 19.05.2022г. (в претендирания период) е била извършена дезинсекция на всички помещения в Затвора Бургас. Ето защо и предвид установените по делото отношения с касатора, сочещи възможна заинтересованост на свидетеля, показанията му не могат да бъдат приети безрезервно и неправилно са били кредитирани в тази им част от първоинстанционния съд при формиране на изводите по съществото на спора. Дори да се приеме за вярно твърдението, че в спалното помещение, в което е бил настанен Тонев е имало дървеници и хлебарки, не може да се формира извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация.

По отношение на останалите оплаквания първоинстанционният съд е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от касационната инстанция.

Правилни са изводите на административния съд, изведени от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна на температурата на водата от душовете) при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от Тонев в периода предмет на исковата молба. Противно на твърденията в касационната жалба, подадена от ГДИН, липсата на установени умишлени действия и бездействия на служителите на затворническата администрация не водят до неоснователност на предявения иск, тъй като е установено наличие на условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Поставянето на Тонев в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед периодичните случаи на внезапна промяна на температурата на водата, което е предпоставка за настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете в този момент, несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Неимуществената вреда от този деликт (причиненото физическо страдание в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение) е резултат от бездействието на ГДИН да осигури безопасни условия за поддържане на хигиена, поради което за тази вреда правилно е било определено обезщетение.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Тонев за понесени от него вреди вследствие на перманентен шум и несъблюдаване на тишината в Затвора Бургас. Позовавайки се на разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, първоинстанционният съд правилно е приел, че това право на Тонев не е било нарушено. Според показанията на свидетеля Й. повишените нива на шум се дължи на викането от останалите затворници, с оглед на което настоящият състав счита, че така причинените неудобства от поведението на останалите лишени от свобода не могат да обосноват извод за унизително третиране, доколкото не са от естество да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната сфера на ищеца. По делото не са събрани доказателства интензитетът на отрицателното въздействие върху ищеца да е с такава честота и продължителност, че да обоснове извод за такова ниво на страдание, което да се квалифицира по чл. 3 от ЗИНЗС.

Неоснователно е също оплакването за незаконосъобразно бездействие, изразено в неосигуряване на достъп до интернет и компютър. Правилно решаващият съд е посочил, че правата и задълженията на лишените от свобода са регламентирани в Глава девета, раздел първи от ЗИНЗС и в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС, като сред тях не е посочено правото на лишения от свобода да му бъде осигурен достъп до интернет, респ. не е предвидено съответно задължение на затворническата администрация да осигури такъв достъп.

В хода на първоинстанционното производство е установено, че електрозахранването в мястото за лишаване от свобода се изключва в 22.00 часа. Това действие на администрацията на затвора е правомерно и намира своето правно основание в чл.83, ал.2 ППЗИНЗС. Административният съд правилно е съобразил, че в нормативната уредба няма вменено задължение за администрацията на затвора да осигурява на лишените от свобода използването на електроуреди по всяко време на денонощието, а само по ред, установен от началника на затвора, съгласно ал.1 на чл.83 от ППЗИНЗС.

Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение правилно е отхвърлено като неоснователно и възражението по т.5 от исковата молба - за липса на адекватни медицински услуги. По делото не се доказва през процесния период на Тонев да му е бил отказван достъп до медицинско обслужване. В исковата молба се съдържат несистематизирани твърдения за липса на достъп до лекарска помощ, но от събраните доказателства не се установи конкретно ищецът да е имал непосредствена нужда от медицинска помощ. В потвърждение на този факт са свидетелските показания, доколкото свидетелят Й. не посочи дали точно през м. май 2022г. касаторът е имал необходимост от някаква медицинска услуга, респ. че такава не му е била оказвана. Няма и данни за констатирани през процесния период спешни състояния на Тонев и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ.

По отношение оплакването за „ползването на душ само два пъти седмично“ съдът правилно е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. В случая тази разпоредба е била спазена, доколкото са представени седмичен график и докладна записка (л.161) за разпределение на времето на затворническите групи, според които в Затвора Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода два пъти седмично (понеделник и четвъртък).

Претенцията за обезщетяване законосъобразно е отхвърлена като неоснователна и в частта относно оплакването за малоразмерност на прозорците и недостатъчна възможност за проветряване на килията и пряк достъп до дневна светлина. Размерът на прозорците се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Доколкото помещението, в което е бил настанен Тонев в процесния период, е снабдено с прозорци със стандартни размери и не се установи да е препятствана възможността за отварянето им, следва да се приеме, че е осигурена възможност за проветряване на помещението и за приток на дневна светлина.

По отношение оплакването за лошо качество и малко количество на раздаваната в затвора храна, решаващият съд правилно е установил липса на нарушение на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, според която норма лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Няма доказателства, включително и от показанията на свидетелите, от които да се направи категоричен извод, че посоченото като състав и грамаж относно дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици, не е било предоставяно на ищеца. Свидетелят Й. не е заявил, че храната не се разпределя поравно между всички затворници, нито пък е уточнил, че през процесния период ищецът не е получавал храна. Отделно от това следва да се посочи, че показанията относно недоброто качество на предлаганата храна не може да докаже оплакванията на ищеца, доколкото се касае за субективни оценки за вкусовите качества на храната и не може да обуслови нарушение на правилото по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.

Правилно е отхвърлено като неоснователно и възражението за лоши битови условия и пукнатини по стените на килиите. Съдът се е позовал на представените доказателства, удостоверяващи извършен ремонт на спалните помещения, както и на задължението по чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС за поддържането на хигиената в помещенията от самите лишени от свобода, което се е осъществявало по утвърден график за почистване на общите помещения. Фактите по конкретния случай, най-вече времетраенето, през което ищецът е бил подложен на вредното въздействие на последиците от лошите санитарно-битови условия, водят до извода, че не може да се говори за изтезания, за жестоко и унизително отнасяне. Наличието на пукнатини по стените, изронена мазилка, разрушени плочи в санитарния възел и скъсани дюшеци не могат да се причислят към факторите, които обосновават наличие на нечовешко отношение. Освен това въздействието на тези условия от гледна точка на интензитета и на времетраенето на исковия период (1 месец) е твърде малко, за да се обоснове извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Не без значение е и обстоятелството, че част от повредите на спалните помещения се дължат на действия, извършени от самите лишени от свобода.

По отношение на оплакването за липса на сянка и спортни уреди на каре №2, решаващият съд правилно е приложил нормата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС (лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден) и е приел, че съгласно графика за разпределение на времето затворническата администрация е спазила това императивно изискване. Освен това следва да се има предвид, че според нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. По делото е доказано, че тази възможност, макар и не в пълния допустим от закона обем, е била осигурявана в Затвора- Бургас, при съобразяване с наличната материална база. От данните по делото е видно, че в зоната за престой на открито е обособено място за спорт и лишените от свобода имат достъп до уреди за спорт, като този достъп се осигурява по график. Следва да се отбележи, че нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС не е императивна и това право на изтърпяващите наказание лишаване от свобода не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да го гарантират. Осигуряването на помещение с уреди за спорт е „по възможност“- то е обусловено от конкретните условия в мястото за лишаване от свобода, материалната база, броя на затворниците и други обстоятелства, според всеки конкретен случай. Доколкото в закона не е предвидено задължение за осигуряване на помещение за спорт, не би могло да се приеме, че липсата на такова съставлява незаконосъобразно бездействие на административния орган.

Размерът на дължимото обезщетение от 200 лева е определено от едноличния състав на административния съд при спазване правилото на чл.52 от ЗЗД.

С оглед неоснователността на исковата претенция в частта по т.1 (наличие в килията на хлебарки и дървеници) и при отчитане спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането, частичната установеност на заявените от ищеца основания и сравнително непродължителния период на увреждането, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение, дължимо от ГДИН, следва да се редуцира от 200 лева до размер на 60 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия, а именно: неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.05.2022г.-31.05.2022г..

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено в осъдителната част и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което размера на обезщетението следва да бъде определено по справедливост в размер на 60лв.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.

Затова и на основание чл.221 и чл.222 от АПК, във вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, тричленен състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1008/27.10.2023г., постановено по адм. дело №301/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, в ЧАСТТА, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] е осъдена да заплати на И. С. Т., [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в за размера над 60лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.05.2022г.-31.05.2022г. до присъдените 200 лева, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. Т., [ЕГН] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], за сумата над 60 (шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.05.2022г.-31.05.2022г. до присъдените 200лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1008/27.10.2023г., постановено по адм. д. № 301/2023г. на Административен съд – Бургас в останалата му част.

Решението е окончателно.

Особено мнение на докладчика по делото Галина Радикова

Не споделям мнението на мнозинството от състава, че справедливото обезщетение за ищеца за периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. е в размер на 60 лева.

Мнозинството от състава приема, че представените по делото договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка, доказват по несъмнен начин, че в исковия период са били осигурени нормални битови условия на Тонев за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода предвид създадената организация за обезпаразитяване на помещенията и че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация..

Това становище пряко се отразява и върху размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС изисква в случаите по чл.3, ал.2 съдът да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Действително касаторът ГДИН е представил по делото протоколи от извършени дезинсекция и дератизация на помещенията. Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в сочения от касатора обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават и от показанията на свидетеля Тодор Йорданов, който е заявил, че през м. май 2022г. са били в една килия с Илко Тонев, като същата е била пълна с дървеници и хлебарки. Кървави петна от размазани дървеници е имало по пода на килията, както и в тоалетната.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.

Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание.

Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с дървеници и хлебарки, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновава и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Пребиваването в подобна среда е от естество да повлияе негативно и върху физическото здраве на ищеца. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на размера на справедливото обезщетение.

Претърпяното от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В производството по чл.284 от ЗИНЗС доказателствената тежест е за ответника, т.е. той трябва да представи доказателства, чрез които да обори въведената с ал.5 на текста презумпция.

Доказателства, изключващи горните констатации, по делото липсват.

Според чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия, включително целодневното поставяне под въздействието на инсекти в Затвора гр.Бургас, считам, че справедливото обезщетение правилно е определено от първоинстанционния съд в размер на 200 лв.

СЪДИЯ: