Определение по дело №296/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 692
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100500296
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна, 25.02.2019г.

 

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело № 296/19г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на И.К.М., чрез адв. П.П. срещу решение № 5141/12.12.2018г., постановено по гражданско дело № 8054 по описа за 2017г. на Районен съд – Варна, в частта, с която И.К.М.,  осъден ДА ЗАПЛАЩА на Й.В.М., сума в месечен размер на 140 лева, считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейните части от допуснат до делба имот: Апартамент № 18, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.218, вх.1, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4505.71.7.18 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АК, със застроена площ 59.45 кв.м. по документ за собственост, а по схема 55 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 18 с полезна площ 5.08 кв.м., както и 0.6786% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.344, ал.2 ГПК; сума в месечен размер на 10 /десет/ лева, считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от следния допуснат до делба имот: Поземлен имот № 71 по плана на имотите по §4 в местност „Чакмак баир“, землището на с.Езерово, общ. Белослав, с площ от 600 кв.м., начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, с площ по предходен акт за собственост 600 кв.м.ид.ч. от 630 кв.м. и от 686кв.м., заедно със съществуващите в него трайни насаждения и дворни подобрения, на основание чл.344, ал.2 ГПК. Депозирана е и частна жалба срещу решението, в частта му имаща характер на определение, с която И.М. е осъден да заплаща на Й.М. месечен наем в размер на 25лв., считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от допуснат до делба лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№В3210КА, на основание чл.344,ал.2 ГПК, както и сумата от 1843лв., представляваща половината и съразмерно на дела му част от заплатените от Й.М. задължения за местни данъци и такси по изп.д. № 20167170400210.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, поради което и е достигнал до неправилни и необосновани изводи. Твърди, че ищцата е разполагала с ключ за имотите и не е възпрепятствана да ги ползва. По отношение на лекия автомобил, въззивникът твърди, че е продаден на трето лице.

По подробни доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което претенциите по чл.344, ал.2 ГПК се отхвърлят като неоснователни, както и да се изключи от делбата лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№В…..0КА. 

С въззивната жалба е отправено искане за приемане като доказателство по делото на нотариална покана, отправена от И.М. до Й.М., връчена на 29.12.2017г. по реда на чл.47 ГПК от нотариус Ю.К. –К. Искането е обосновано с твърдения, че същото не е могло да бъде представено в първоинстонционното производство, поради това, че фактическите действия по връчването на поканата са осъществявани от помощник нотариус по заместване Виолета Петрова, която поради заболяване е отсъствала продължителен период от време.

Въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба и частната жалба. Изразява становище за недопустимост на доказателственото искане, отправено с въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.

Въззивният съд намира отправеното доказателствено искане  за неоснованелно. Същото е преклудирани на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като се иска установяване на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали или такива, за които вззивникът не е могъл да узнае и да представи своевременно доказателства. Не са налице и предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. С доклада по делото съдът се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като са дадени указания за фактите и обстоятелствата по отношение на които страните носят доказателствената тежест. На ответника е дадена възможност да ангажира доказателства за отправена до ищцата покана за връчване на ключове за имотите. В проведените съдебни заседания, ответникът не е ангажирал доказателства и не е поискал удължаване на срок и даване на нова възможност да представи такива. Не са представени и доказателства, за наличието на пречки или уважителни причини, които са възпрепятствали ответника да представи допуснатите доказателства пред първоинстонционния съд.

  Воден от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.К.М. за приемане като доказателство по делото на, представена с въззивната жалба нотариална покана, отправена от И.М. до Й.М., връчена на 29.12.2017г. по реда на чл.47 ГПК от нотариус Ю. К. –К.

Насрочва производството по делото в с.з. на  02.04.19г. от  10,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: