Решение по дело №1229/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 66
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   20.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

21.01.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1229

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000177/03.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на П.А.Б. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.103, ал.3, т.3 пр.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.40, ал.1 пр.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ; по т.2.- „глоба” в размер на 5 000 лв. на основание чл.103, ал.2, т.6 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ.

Жалбоподателят П.А.Б. намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Наказващият орган приел, че е осъществил двете нарушения виновно, без да вземе предвид, че управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство било служебно. Автомобил бил собственост на работодателя на Б., поради което маркирането на превозното средство с оранжеви табели за опасен товар, обозначаването със знаци за опасност, както и изготвянето на писмени инструкции, било негово задължение. Той не бил оправомощен да изисква и изпълнява по свой почин указанията на чл.40 и чл.43 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, както и не можел да откаже да управлява служебното превозно средство в изпълнение на служебните си задължения. Жалбоподателят моли да бъде отчетено обстоятелството, че нарушението му било за първи път. Счита, че при издаване на атакуваното постановление и АУАН били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Наложената глоба била прекомерно висока. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.     

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2019 г. свидетелите М.И. и М.М. били на работа като инспектори в ОО „АА“ гр.Кърджали. Около 09.40 часа на същата дата, след подаден сигнал от служители на МВР, те отишли на главен път I-5 на разклона за с.Чилик, 337 км., където извършили проверка на товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2544Л“ с рег.№ РВ 8934 РС от категория N3. Свидетелите констатирали, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя П.А.Б., който извършвал обществен превоз на опасен товар (общо 3 000 литра дизелово гориво) от гр.Пловдив за гр.Момчилград, съгласно пътен лист № 446564/02.09.2019 г. и използвал заверено копие на лиценз на Общността № 15005450. При проверката инспекторите установили, че жалбоподателя извършвал превоза на опасен товар (дизелово гориво) с МПС, което не е маркирано с оранжеви табели. Освен това, водачът П.Б. бил без писмена инструкция по Приложение № 1а. По повод така констатираните нарушения срещу него на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.40, ал.1 пр.1 и чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ. Жалбоподателят подписал и получил акта, отбелязвайки в същия, че няма възражения. На 03.10.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на П.  Б. са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.103, ал.3, т.3 пр.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.40, ал.1 пр.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ; по т.2.- „глоба” в размер на 5 000 лв. на основание чл.103, ал.2, т.6 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите М.И., М.М. и В.Р., които съдът кредитира изцяло като логични, пълни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с всички писмени доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 256156 от 02.09.2019 г.; Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 256148 от 02.09.2019 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2570/02.09.2019 г.; Пътен лист № 446564/02.09.2019 г.; Тахографски лист от 02.09.2019 г.; снимков материал; Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.40, ал.1 пр.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, който гласи, че всяко пътно превозно средство, с което се извършва превоз на опасни товари, се сигнализира с оранжеви табели за опасен товар, когато това се изисква, съгласно част 5 на приложение А от ADR. От свидетелските показания и приетите по делото писмени доказателства безспорно се установи, че водача П.Б. на процесната дата и място е извършвал превоз на 3 000 литра дизелово гориво с товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2544Л“ с рег.№ РВ 8934 РС. Конкретният товар е квалифициран като опасен по смисъла на дефиницията на § 1, т.16 от ДР на ЗАвП, поради принадлежността му към клас с UN 1202 – дизелово гориво, Приложение А и Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и количеството му надвишава 1 000 килограма. Не е спорно също, че пътното превозно средство, с което е извършван превоза, не е било сигнализирано с оранжеви табели за опасен товар, каквото е изискването на т.5.3.2.1.1 от приложение А на ADR. Ето защо, правилно според настоящата инстанция е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание на чл.103, ал.3, т.3 пр.1 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба 1 000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари с пътно превозно средство, което не е маркирано в съответствие с изискванията на ADR. Поради изложеното,  наказателното постановление в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

По т.2 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, според която разпоредба, освен документите, които се изискват по силата на други нормативни актове, при превозите на опасни товари в транспортната единица следва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят следните документи: т.2 – писмени инструкции по приложение № 1а. В случая безспорно се установи, че жалбоподателя при извършване на превоза на опасен товар не е разполагал с писмена инструкция по приложение № 1а, съответно не е представил такъв документ на контролните органи. Относно вида на товара и неговата квалификация като опасен важи изложеното по-горе във връзка с т.1 от наказателното постановление и настоящата инстанция няма да го преповтаря. Затова правилно е прието, че поведението на водача П.Б. осъществява състав на административно нарушение, наказуемо по силата на чл.103, ал.2, т.6 от ЗАвП. Този текст предвижда да се наказва с глоба 5 000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари, без да е снабден с необходимите за превозвания товар писмени инструкции. Поради изложеното,  наказателното постановление в тази част също се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Нарушенията са пълно описани с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени. Авторството на двете деяния също е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите очевидци М.И., М.М. и В.Р., както и от писмените доказателства по делото. Впрочем, в жалбата не се спори нито за вида на товара, нито пък има възражения относно липсата на маркировка и писмена инструкция по приложение № 1а. Единствените доводи на жалбоподателя са, че превозното средство било служебно и не той имал задължение да го маркира с оранжеви табели и да изготвя писмени инструкции, а също и че не можел да откаже да изпълнява служебните си задължения. Тези доводи съдът намира за неоснователни, тъй като видно от текстовете на чл.103, ал.3, т.3 пр.1 и чл.103, ал.2, т.6 от ЗАвП субект на нарушенията е водача, извършващ превоза, а такъв в случая е именно жалбоподателя. Негово е задължението да спазва изискванията на чл.40, ал.1 пр.1 и чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, което той не е сторил и така е осъществил състав на вменените му административни нарушения. Що се отнася до възражението за прекомерност на санкцията, то следва да се посочи, че и двете наказания са в размер фиксиран от законодателя, при което съдът не разполага с правомощия да ги намали. Предвидения в закона размер на санкцията е обусловен от високата обществена опасност на деянията, свързани с превоз на опасни товари. Такива са и процесните нарушения – превоз на опасен товар с немаркирано МПС и липса на нормативно изискуеми документи за товара, които несъмнено застрашават живота и здравето на хората, околната среда и останалите участници в движението по пътищата.        

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000177/03.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на П.А.Б. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.103, ал.3, т.3 пр.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.40, ал.1 пр.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ; по т.2.- „глоба” в размер на 5 000 лв. на основание чл.103, ал.2, т.6 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

 

                                                   Районен съдия: