Мотиви към
присъда по НОХД № 98 по описа за 2017г. на ШОС
На 20.03.2017г. е внесен в ОС - гр.Шумен
обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по преписка Вх № 353/2016г. по
описа на Окръжна прокуратура - Шумен, ведно с материалите по ДП № 178/2016г. по
описа на ОД на МВР - Шумен, по който на 20.03.2017г. е образувано производство
пред първа инстанция срещу Г.К.Г. с ЕГН **********,***, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 15.02.2016г.
около 16.30 ч. В гр.Шумен, по улица Панайот Волов” в близост до кръстовището с
ул. Цар Освободител” посока пл.”Кристал”, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „*****“ модел „210“ с ДК № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.119 ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци“ и ударил
преминаващия на пешеходна пътека Р.Я.Р.от гр.Шумен, което довело до множествени травматични увреждания на таза и крайниците на Р.Я.Р.,
вследствие на което по непредпазливост причинил смърт /настъпила на 15.02.2016г. в 20.15 часа/
на последния – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр.
с чл.342 ал.1 от НК.
По
исканe направено в писмен вид преди съдебното заседание
от страна на процесуален представител, поддържано в съдебно заседание, преди
началото на съдебното следствие наследника на пострадалия – неговата дъщеря М.Р.Я.
като най-близко приживе лице е конституирана като частен обвинител.
В съдебно заседание
представителят на ШОП прави изменение на обвинението на основание чл.287 от НПК, уточнявайки цифровото изражение на
престъплението във връзка с текстовата му част, затова че престъплението
е извършено на пешеходна пътека и повдига на подсъдимия обвинение по чл.343,
ал. 3, буква „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „в”, във вр. с чл. 342 ал. 1
от НК. След допускане на изменението на обвинението от съда и предявяването му
на подсъдимия, както и след изричното му изявление, че не желае отлагане на
съдебното заседание за организация на защитата му, защото именно от защитника
си е бил подготвен и за такова развитие на делото, в съдебното заседание е
проведено отново и предварително изслушване по делото и отново докладване на
обвинителния акт ведно с измененото обвинение.
В съдебното заседание по делото, по
писмено искане на подсъдимия чрез неговия защитник на основание чл.371 ал.1 т.2
от НПК и поддържано в съдебно заседание е проведено предварително изслушване по реда
на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Г. се възползва от тази
диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 17.05.2017г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани обяснения на подсъдимия за деянието описано в обвинителния
акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа възведеното с обвинителния акт и изменено в съдебно заседание обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и половина, което да бъде редуцирано на основание чл.58а ал.1
от НК на три години. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването за срок
от пет години. Моли съда да наложи и наказание лишаване от право да управлява
МПС в максимален размер, а освен това да се произнесе по веществените
доказателства и по разноските.
Повереникът
на частния обвинител излага, че приемат изцяло фактическата обстановка изложена
от прокуратурата, включително и с изменението и я поддържат изцяло.
Присъединява се към предложението на прокурора по отношение на наказанието,
допълва аргументите му и моли за справедливо наказание. Частният обвинител
изразява съгласие с казаното от адвоката си и добавя, че баща й винаги е
спазвал правилата и може би е очаквал и другите да ги спазват. Заявява, че за
нея загубата е наистина голяма, каквото и да каже.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, включително и след
изменението на обвинението и поддържа самопризнанието си направено в хода на
предварителното изслушване. Разпитан в хода на досъдебното производство,
подсъдимият се е признал за виновен и впоследствие пред съда признава изцяло
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и след
изменението на прокурора досежно
цифровото изражение на престъплението. В защитната си реч изразява съгласие с
казаното от адвоката му. В последната си дума пред съда заявява на роднините на
потърпевшия, че съжалява; че не може да се върне човека, но наистина съжалява;
че е направил всичко по силите си да избегне да се случи най-лошото, но то се е
случило и той съжалява. Моли за по-ниска
присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият Г.Г. *** , където работел като
шофьор във фирма „Кралеви“ ЕООД - гр.Шумен.
На
15.02.2016г. около 16,30ч. в гр.Шумен подсъдимият Г. *** Волов служебен товарен автомобил марка „*****“,
модел „210“ с ДК № *****. Наближавайки кръстовището с ул. Цар Освободител в
близост до „ДЕУ Център“, подсъдимият Г. не забелязал, че точно в този момент
пешеходецът Р.Я.Р.стъпил на пешеходната пътека и започнал да пресича улица
Панайот Волов. Управлявайки горепосоченото МПС със скорост 36,9 км/ч.
подс. Г. късно възприел пешеходеца на
пешеходната пътека, задействал спирачната уредба, но въпреки това блъснал Р.Я.Р.,
който вследствие на това паднал на пътното плътно. От удара на автомобила и
падането на пътното платно Р. получил множество травматични увреждания на таза
и крайниците. Пострадалият Р. по спешност бил откаран с автомобил на „Бърза
помощ“ за лечение в МБАЛ - Шумен. Вследствие на получените травматични
увреждания бързо се развил голям ретроперитонеален хематом и анемичен синдром,
които предизвикали остра сърдечна недостатъчност, станала причина за смъртта на
Р. настъпила в същия ден -15.02.2016г. в
20,15часа.
От
заключението на назначената по досъдебното производство тройна
съдебно-автотехническа експертиза е видно, че: От автотехническа гледна точка
причината за произшествието са неправилните действия на водача на т.а. марка „*****
210“ с ДК № *****, който при приближаване към пешеходна пътека не е спрял за да
пропусне преминаващия по нея пешеходец, въпреки, че е имал техническа възможност
за това.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп е видно, че непосредствена
причина за смъртта на лицето е острата сърдечна недостатъчност, обусловена от
образувалия се ретроперитонеален хематом и анемичен синдром.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Г.Г.
депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, с
което признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
неговия разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните
в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред гласни доказателства - от показанията на
свидетелите, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, от
заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза. Те са в синхрон и със
събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с протокола за оглед
на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, скица на местопроизшествието,
протокол за технически оглед на МПС и от всички останали писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. Заключенията на
експертизите и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду
си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на
разпитаните по досъдебното производство свидетели и на самопризнанието на
подсъдимия. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Г. ***, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил „*****“ модел „210“ с ДК № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119 ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци“ в резултат на което
допуснал ПТП на пешеходна пътека и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Я.Р.,
р. на 25.11.1935г., б.ж. на гр.Шумен и с това е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по
чл.343 ал.3 предл. последно б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр. с
чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
"управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че
при управлението на товарния автомобил подс. Г. не е спрял за да пропусне стъпилия на пешеходната
пътека и пресичащ пешеходец Р.Я.Р.и с това е нарушил правила за движение по
пътищата, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци.
- вследствие на това нарушение на
правилата за движение по пътищата подс. Г. става причина за ПТП с движещия се по
пешеходната пътека пресичаща улица Панайот Волов непосредствено до ДЕУ-център Р.Я.Р.,
при което на последния са причинени множество травматични увреждания на таза и крайниците, вследствие
на които бързо се развил голям ретроперитонеален хематом и анемичен синдром,
които предизвикали остра сърдечна недостатъчност, станала причина за смъртта на
Р. - настъпила същия ден - 15.02.2016г, в 20,15часа; подсъдимият на 15.02.2016г. около 16,30ч. в гр. Шумен по улица
Панайот Волов в близост до кръстовището с ул. Цар Освободител, в посока площад
Кристал, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „*****“
модел „210“ с ДК № *****, въздействал пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин
е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия
живот; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Р.Я.Р.на 15.06.2016г;
между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена
връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта
на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е лишил от
живот пострадалия Р.Я.Р.и смъртта му е в пряка каузална връзка с посочените
по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимия Г.;
* субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност - подс. Г. не е целял и не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно
се отличават с висока степен на обществена опасност; а освен това самото деяние
е извършено на пешеходна пътека.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му – Г.К.Г. е роден на ***г***, български гражданин е, със средно образование,
неженен, неосъждан, към момента на деянието е работил като шофьор в „Кралеви“
ЕООД - гр.Шумен, а към настоящия момент във фирма „Шуменско пиво“. Регистриран
е в системата на пътна полиция за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Всички тези данни обуславят категоричния
извод, че у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи към противоправно
поведение и неговата обществена опасност
е в ниска степен.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
Налице са следните смекчаващи вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, добри данни за личността му, младежка
възраст /съобразно § 1 от Закона за младежта/, съдействие на органите на
наказателното производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза; Самопризнанията
не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г.
на ОСНК. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът възприе освен високата степен на обществена опасност на
деянието, налаганите наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК и чл.58а от НК, без да са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За
престъплението по чл.343 ал.3 предл. последно б.”б” предл.1 от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" до три до петнадесет години и
съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява
МПС. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не
са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде
приложен чл.55 от НК. Освен това съдът счита за справедливо и съответно на
извършеното предвид високата обществена опасност и на деянието и ниската степен
на обществена опасност на дееца, налагане на наказание "лишаване от
свобода" в размер на четири години. Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и при това положение на
подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години и 8/осем/ месеца. В съответствие с чл.343
г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за
срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 3 /три/
години. По
отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66
ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимия Г. са налице всички
законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на
подсъдимия, след като настоящото деяние представляват инцидентен случай в
неговия съзнателен живот. Поради това, като съобрази данните за личността му, съдът
отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за средния
предвиден от закона срок от 4/четири/
години. На основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.4 предл.2 от НК
съдът наложи на подсъдимия Г.К.Г. през
изпитателния срок и пробационна
мярка „включване в програма за
обществено въздействие” за срок от 6 /шест/
месеца, която следва да помогне на подсъдимия да коригира своето мислене
и поведение по пътищата. Наказанието не следва да бъде съобразявано
преимуществено със специалната или генералната превенция – то следва да изпълни
и двете цели. Именно определеният размер на тези наказания съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на веществените доказателства - дискове, приложени към делото, съдът
счете че те следва да останат приложени по него и да се пазят заедно с него,
поради което и не се произнесе изрично за унищожаването им преди сроковете за самото
дело.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 1133,29 лв,
които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Шумен.
Поради
липсата на претенция от страна на частният обвинител, съдът не се произнесе
относно сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: