О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 470
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ЗАКРИТО
заседание на двадесети октомври , през
две хиляди и двадесета година в състав
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№443/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.160 АПК във вр. с чл.159,т.4 АПК във
вр. с чл.
215, ал. 1, във вр. с чл.
156, ал. 3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от арх.Владислав
Владимиров -Главен архитект на община
Лом против Заповед №ДК-11-М-2 от 23.09.2020
г., издадена от началника на РДНСК – Монтана ,подписана „за началника на
РДНСК-Монтана“ ,от инж.Александър Димов ,съгласно
заповед№РД-13-282/17.09.2020г.на началника на ДНСК/, с която, на основание чл.
156, ал. 3 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за
строеж №25/09.09.2020г., издадено от главния архитект на община Лом и одобрените инвестиционни проекти към него, за строеж:
"Ремонт и реконструкция на Църковен храм „Свети Никола-Стари“/основна
сграда,помощна сграда ,камбанария/и благоустрояване на двора“,находящ се в УПИ
9-510 ,кв. 16 по регулационния план на гр.Лом ,представляващ ПИ с
идентификатор№44238.500.9672по КК и КР на гр.Лом с административен
адрес:гр.Лом,ул“Дедеагач“№4. В жалбата се сочи, че заповедта
е незаконосъобразна ,като издадена в противоречие с материалния закон и целта
на закона и се иска нейната отмяна.
Видно от известие за доставяне /л.29/
заповедта е връчена на жалбоподателя-Главен архитект на Община Лом на
29.09.2020г. ,а жалбата е подадена директно до съда на 13.10.2020г. т.е.в 14-
дневния срок по чл.215,ал.4 ЗУТ. Изпратена е и административната преписка по издаване на
заповедта, постъпили в съда с Вх. №1949/19.10.2020г./л.27/. С писмо
вх.№1950/19.10.2020г./л.73/ е изпратен от ответника по делото и писмен отговор по жалбата , в който е
изложено твърдение, че жалбата е недопустима и се иска от съда същата да бъде
оставена без разглеждане,а образуваното производство да бъде прекратено,като в
тази насока са изложени съображения и доводи.
Съдът, след като се запозна с изложеното в
жалбата и след преценка на материалите по делото, представени с изпратената
административна преписка по издаване на оспорения административен акт, достигна
до следните изводи:
Жалбата е недопустима,поради липса на активна
процесуална легитимация на главния архитект на община Лом да обжалва актове
като процесния.
Съгласно разпоредбата на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите
за издаването им и административните актове, с които те са отменени или
оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл.
149, ал. 1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007
г., изм. и доп., бр. 25 от 2019 г.) регламентира, че за издаденото разрешение
за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на
заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като в ал. 2 на същия текст, изчерпателно са посочени, кои са
заинтересувани лица по ал.
1 на чл. 149 от ЗУТ.
Органите, издали разрешение за строеж,
уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен
контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и
заповеди за допълването им по чл.
154, ал. 5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7/седем/-дневен срок от
издаването им. /чл.149,ал.5 ЗУТ/.Съгласно чл.
215, ал. 5 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 101 от 2015 г.,
доп., бр. 13 от 2017 г., изм., бр. 25 от 2019 г.), в производството пред съда
по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за
строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален
строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж и заинтересуваните
лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за
строеж, няма право да обжалва заповедта по чл.
156, ал. 3 от ЗУТ.
По отношение на главния архитект, заповедта
на началника на РДНСК, издадена в производство по чл.
156, ал. 3 от Закона за устройство на територията, се явява контролен
административен акт. Като издател на контролирани в това производство
индивидуални административни актове, главният архитект няма право на
административно оспорване на процесната заповед, тъй
като тя не засяга, не нарушава, нито застрашава негови законни права, свободи и
интереси в качеството му на административен орган, а доколкото му вменява
задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи
както неговите правомощия да издава административни актове, така и правомощията
на началника на съответната РДНСК в производството по обжалването на тези
актове. Отделно от горното, процесната заповед
подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е изчерпателно
определен в нормата на чл.
149, ал. 2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не попада между
изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от
същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на
разпоредбата на чл.
215, ал. 5 от ЗУТ с ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г., в същата бе посочено
изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва
заповедта по чл. 156, ал. 3, което правомощие в актуалната редакция на нормата
е отречено. Така, лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед № ДК-11-М-2 от 23.09.2020 г. на началника на РДНСК –
Монтана, са възложителите, посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда
предвиден в чл.
156, ал. 4, във вр. с чл.
215, ал. 4 от ЗУТ.
Призоваването на Дирекцията за национален
строителен контрол и на органа, издал разрешението за строеж, така, както е
посочено в разпоредбата на чл.
215, ал. 5 от ЗУТ, не е идентично с правото на жалба, т. е. на наличието на
активна процесуална легитимация на главния архитект да оспорва актовете,
постановени в производството по чл.
156, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно чл.
147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази
разпоредба и съгласно чл. 120
от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в
административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове
между граждани и организации от една страна и администрацията от друга,
възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не
между различни административни органи в това им качество. Посоченият принцип е
залегнал и в приложимия специален закон – Закон за устройство на
територията/ЗУТ/, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право
на жалба.
Предвид изложените съображения, съдът в
настоящия състав намира, че жалбата на Главния архитект на община Лом се явява процесуално недопустима, поради липса
на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и като такава,
следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод същата съдебно
производство следва да бъде прекратено. Въпросът за допустимостта на жалбата,
като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, се следи служебно
от съда и при липсата на тази положителна процесуална предпоставка, следва
посоченото по-горе разрешение.
Ето защо, предвид изложеното и на основание чл.
159, т. 4 от АПК, административният съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от
арх.Владислав Владимиров -Главен
архитект на община Лом против Заповед №ДК-11-М-2 от 23.09.2020 г., издадена от началника на
РДНСК – Монтана ,подписана „за началника на РДНСК-Монтана“ ,от инж.Александър
Димов ,съгласно заповед№РД-13-282/17.09.2020г.на началника на ДНСК/, с която,
на основание чл.
156, ал. 3 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за
строеж №25/09.09.2020г., издадено от Главния архитект на община Лом и одобрените инвестиционни проекти към него, за строеж:
"Ремонт и реконструкция на Църковен храм „С. Никола-Стари“/основна
сграда,помощна сграда ,камбанария/и благоустрояване на двора“,находящ се в УПИ
9-510 ,кв. 16 по регулационния план на гр.Лом ,представляващ ПИ с
идентификатор№44238.500.9672по КК и КР на гр.Лом с административен
адрес:гр.Лом,ул“Дедеагач“№4.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 443/2020 г. по описа на Административен съд - Монтана.
Преписи от настоящото определение,
на основание чл.
138, ал. 3, във вр. с чл.
137, ал. 1 от АПК, да се изпратят на страните по делото.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Монтана, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
АДМ. С Ъ Д
И Я: