№ 864
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500774 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №50/30.03.2022г., постановено по
касационно гражданско дело №2149/2021г. по описа на ВКС, с което решение
№113/19.01.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 2081/2020 по описа на
ВОС, и потвърденото с него решение №2337/15.06.2020 по гр. дело №
19279/19 по описа на ВРС, е ОБЕЗСИЛЕНО в частта, с която предявеният от
М. П. Р. иск е разгледан и уважен за разликата над сумата от 4999.90 лв. до
7051.90 лв., като производството е прекратено за тази разлика от 2052 лв.
поради отказ от иска в течение на въззивното производство; въззивното
решение е отменено в останалата част, като делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав от въззивния съд с дадени задължителни указания
за уточняване на твърденията на ответника относно процесното вземане и за
назначаване на допълнителна комплексна съдебна експертиза, чийто състав
да включва електро-инженер и софтуерен специалист.
Въззивното производството е инициирано по въззивна жалба на „Eнерго
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, против решение №2337/15.06.2020г. по
гр.д. №19279/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че М. П. Р.
/починал на *******г., и заместен от наследниците си Ел. Н. Р., Кр. М. Р., Ел.
П. Р. и Ал. П. Р./ не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
1
сумата от 4999.90 /след частичното обезсилване/, лв., начислена в резултат на
извършена корекция на сметката за ел.енергия за периода 27.11.2017г.-
26.11.2018г., за която сума е издадена фактура от 23.10.2019г. на основание
чл. 124, ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуални
правила. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
условията за допълнително начисляване на количество ел. енергия по
партидата на абоната за процесния период. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера
на електромера. При извършена от служители на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет
регистър (1.8.3) са установени количества ел. енергия, които са потребени от
обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните
месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая е установено
точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 36962.1 кВтч, чиято
стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр.
чл. 183 ЗЗД. По изложените съображения счита, че предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли, поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемите оспорват жалбата.
Считат, че решението е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдените от въззивника пороци. Твърдят, че жалбата е неоснователна и
молят да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което
да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да им бъдат присъдени
направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК,
предявен от М. П. Р., ЕГН********** срещу „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Енерго –
про Продажби” АД, ЕИК103533691, сумата 7051.90лв. – стойност на
служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода
27.11.2017г. – 26.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Д*********, с абонатен
№********** и клиентски №************. Ищецът излага, че е потребител
на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнал, че е била
извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта
ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на
2
проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал
период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва
това количество да е било реално потребено от нея, както и да е налице
основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е
извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при
проверката протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на
корекцията на сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По
изложените съображения моли предявеният от него отрицателен
установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да
му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
С определение №19/27.01.2022г. на мястото на починалия в хода на
делото въззиваем М. П. Р., починал на *******г., са конституирани неговите
наследници: Ел. Н. Р., Кр. М. Р., Ел. П. Р. и Ал. П. Р..
С Решение №50/30.03.2022г., постановено по касационно гражданско
дело №2149/2021г. по описа на ВКС, е ОБЕЗСИЛЕНО решение
№113/19.01.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 2081/2020 по описа на
3
ВОС, и потвърденото с него решение №2337/15.06.2020 по гр. дело №
19279/19 по описа на ВРС, в частта, с която предявеният от М. П. Р. иск е
разгледан и уважен за разликата над сумата от 4999.90 лв. до 7051.90 лв., като
производството е прекратено за тази разлика от 2052 лв. поради отказ от иска
в течение на въззивното производство.
Между страните липсва, че ищецът М.Р. /починал на *******г., и
заместен от неговите наследници/, е бил потребител на електрическа енергия,
доставяна и продавана от ответника срещу опредЕл. цена за обект, находящ
се в гр. Д*********, с абонатен №********** и клиентски №************.
От приетия по делото КП №1202506/26.11.2018г., се установява, че на
посочената дата на адреса на потребление, служители „Електроразпределение
Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели
стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2 и 1.8.3. Електромерът е демонтиран, а на
негово място е монтиран нов.
От Констативен протокол за техническа проверка №2423/16.10.2019г.
на БИМ – РО Варна, се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на процесното СТИ е констатирано наличие на преминала ел.
енергия в невизуализирана тарифа Т3 -036962.1 кВч. В протокола е посочено,
че електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 21.10.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 36962кВТч енергия за периода
27.11.2017 г. –26.11.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена
във Фактура 23.10.2019 г. на стойност 7051.90 лв.
Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е
заплатена от абоната на дружеството.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност. Установява се, че корпусът и схемата на
електромера не са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера
на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен по
дневна и нощна, и по друга тарифа, която не е визуализирана и може да бъде
изследвана само чрез специализиран софтуер. Софтуер за прочитане на
скритите данни по правило притежават само неговия производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество. Процесният
електромер не е тип „Смарт”. Фактурираната сума е математически правилно
изчислена по цените на КЕВР на база „начислената” консумация. В о.с.з
вещото лице пояснява, че допълнително начислената ел. енергия би следвало
да е преминала през електромера и така да е потребена, но е напълно
невъзможно да се установи кога точно е стартирало отчитането по
4
невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е станало
конкретно в процесния или/и в друг (предходен) времеви период и в кой
точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия.
Отделните подпериоди в „справката за начисляване“ са математически, а не
реални.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната съдебно-техническа експертиза. Според изложеното в
заключението, отчетената в тарифа Т3 /1.8.3/ електроенергия е преминала
през измервателната система на електромер, тип Carat Digitron M02 с
фабричен № 1115031400719325. След като е преминала през измервателната
система на измервателния уред, това означава, че тази енергия е доставена до
обекта и съответно потребена. Като дата на последна параметризация е
записана 08.02.2015г.; В материалите по делото вещите лица не са открили
протокол за монтаж на СТИ тип Carat Digitron M02 с фабричен №
1115031400719325, затова изискали от „Електроразпределение Север" АД
копие, което прилагат към настоящата експертиза като Приложение 1. В него
са отбелязани нулеви стойности по тарифи „дневна" и „нощна". Съгласно
Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране определя
тарифирането за битови абонати, като използваните тарифи са две (освен ако
не е заявено изрично друго). От друга страна, Закона за измерванията чл. 28,
съответно НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО
ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ чл.662, т. 2, следва
показанията във всички тарифи трябва да започват от нулеви стойности,
което според вещите лица означава че процесното СТИ е било с нулеви
показания по всички тарифи. С използваната от „Енерго- Про Продажби" АД
софтуерна програма, промяна в показанията за преминалата електроенергия в
регистрите (1.8.0, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4) не е възможна, а само четене на данните
на от съответните регистри на СТИ. Такива са констатациите и при предишни
запитвания по подобни дела към завода производител АК Пластроник АД.
Такова е и изискването в чл.28 от ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА и
съответната НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО
ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ чл. 662, т. 5. С
осъщественото софтуерно въздействие върху процесното СТИ се постига
заобикаляне и неплащане на част от изразходваната електроенергия,
преминала през скрития регистър 1.8.3. Основната предпоставка за това е
скриването на неправилно активираната тарифа Т3, което се изразява в
непоказването на данните й на дисплея на СТИ. Това възпрепятства
правилното отчитане на потребената енергия. От прочетената тарифна схема
е видно, че са налични няколко настройки за да бъде включен тарифен
регистър Т3 и непоказване на показанията му на дисплея на процесното СТИ.
Действията за активиране на допълнителната тарифа не могат да се
осъществят случайно и затова вещите лица считат, че са цЕл.сочени човешки
дейности и поведение, а не резултат от техническа грешка. Вещите лица са
изготвили таблици за стойността на количеството ел. енергия в размер на
5
36962 кВтч, установено в регистър Т3 на обекта, ако се приеме, че същото е
потребено за период 05.02.2015г. /дата на монтиране на СТИ/ до 26.11.2018г.-
дата на демонтаж на СТИ. Стойността сумарно само на т.нар. "технологичен
разход" за период от една година е както следва: за 27.11.2017 до
30.06.2018- 21873квтч. -1541,17 лв. Без ДДС, и 1849,41 лв. С ДДС; за
периода 01.07.2018 до 26.11.2018-15089 квтч; 1159,14 лв. Без ДДС и 1390,96
лв. С ДДС; Общо за периода -2700,31лв. Без ДДС и 3240,37 лв. С ДДС. При
максимална мощност при монофазно захранване за битови абонати, като се
съобразят и предпазители с пропускателна способност монтирани в
процесния имот, до обекта на ищеца може да достигне за 365 дни при 8 и при
10 часово потребление следното количество: при 8 часа-42310 квтч; при 10
часа -52888,5квт1; 24 часа- 126932,4 квтч;
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
Предмет на настоящото въззивно производство е първ. решение
№2337/15.06.2020 по гр. дело № 19279/19 по описа на ВРС в ЧАСТТА, с
която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че М. П. Р., ЕГН**********, не дължи на отв. „Енерго – про
продажби” АД, ЕИК103533691, сумата 4999.90 лв. – стойност на служебно
начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 27.11.2017г.
– 26.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Д*********, с абонатен
№********** и клиентски №************, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, съдържащи се в цитираното по-горе решение на
ВКС, въззивният съд е дал възможност на въззивника в качеството му на
ответник по иска с правна осн. чл. 124, ал.1 ГПК да уточни твърдението си
относно процесното незаплатено количество ел. енергия, а именно за какъв
период от време е доставено /което е елемент от фактическия състав на
вземането, основано на чл. 200, ал.1 ЗЗД/.
С молба вх. 10245/28.04.2022г., докладвана в о.с.з. въззивникът
уточнява, че количеството от 36962 кВтч, за което е издадена фактура на
6
стойност 7051.90 лв. е потребено от абоната за периода от 05.02.2015г. до
26.11.2018г.
Процесната фактура №**********/23.10.2019г. е издадена за 36962
кВтч, натрупано за периода от 27.11.2017г. до 26.11.2018г.-посочен в самата
нея/. Настоящият състав намира, че е недопустимо въззивникът да променя
предмета на спора /въведен от ищеца/ като твърди /чрез уточняващата си
молба/, че процесното количество е доставено в периода от 05.02.2015г. до
26.11.2018г., който е различен от посочения в самата фактура, тъй като спорът
е относно /не/дължимостта на сумата, начислена с процесната фактура, за
точно определено количество, доставено за посочения в нея период -
27.11.2017-26.11.2018г. Отделен е въпросът доколко е допустимо едва на този
етап от производството /повторно разглеждане пред въззивна инстанция/ на
ответника да се дава възможност/съобразно указанията на ВКС/ да уточнява
твърденията и възраженията си, което е следвало да бъде извършено още с
отговор на исковата молба пред първоинстанцонния съд в срока по чл. 131 и
съобразно последиците по чл. 133 ГПК.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №50/30.03.2022г.,
постановено по касационно гражданско дело №2149/2021г. по описа на ВКС,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки. Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия
между електроразпределителните дружества и крайните потребители,
предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на
продадената енергия и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от
14.07.2017 г. и от 23.11.2018г./ горният извод следва от общото правило, че
7
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния
му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ,
съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските
съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-
продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като
в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни
сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.
183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/.
Следователно правното действие на тези договори попада под приложното
поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
8
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
По делото е представен Протокол /стр. 104 гр. дело № 19403/19г.,
присъединено към първ. дело с определение №2441/07.02.2020г./ за монтаж
на СТЕ на адреса на потребление на ищеца, в който са вписани нулеви
показания по нощна и дневна тарифа.
Въпреки, че в графата за върхова тарифа липсва посочен отчет, според
показанията на вещото, лице изготвило първ. съдебно-техническата
експертиза, както и на тези по комплексната съдебно-техническа експертиза,
ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са
нулеви и по невизуализираните регистри. За да направят този извод, в..л.
излагат, че СТИ излиза чисто ново от завода-производител, а според Закона
за енергетика, битовите потребители са по две тарифи- дневна и нощна, което
е във вр. със Закона за средствата за търговско измерване, който е приложим
и за електромера, който е средство за търговско измерване. Тези устройства
се вписват в регистър на СТИ, контролират се КЕВР и БИМ, предвид което
вещите лица считат, че би следвало електромерът да е бил с нулеви
показания, ако е бил с нулеви показания преди монтирането му. Би трябвало
ако първа и втора тарифа са нулеви, в неактивните регистри да няма
натрупана електроенергия. Всеки един електромер минава такава проверка в
БИМ, и се монтира само ако БИМ даде становище, че той отговаря на
9
изискванията.
Предвид горното, би могъл да се направи обоснован извод, че
доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви
показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното
при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано,
съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект.
По конкретното дело, ответното дружество е начислило количество ел.
енергия в размер на 36962кВТч енергия за периода 27.11.2017 г. –26.11.2018
г.
Това количество е доставимо според СТЕ за период от една година,
доколкото от заключението на в.л. се установява, че при максимална мощност
само за 8 часа в денонощието може да бъде доставено количество от 42 310.8
ктч за 365 дни. Следователно, безспорно се установява, че електромерът е
отчел цялото количество доставена ел. енергия, както и че техническите
параметри на СТИ позволяват през инсталацията на обекта да бъде потребена
ел. енергия в много повече от установените и начислени за заплащане по
издадената фактура. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие
ел. енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е
доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от
невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено
въздействието върху електромера и датата, от която е започнало
натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3.
Вещите лица са посочили, че отчитането на енергия в скрития регистър е
започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца и същото е
демонтирано от този имот, което обстоятелство, отразено и в КП и не е
оспорено от потребителя. Изводите в заключенията по техническите
експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като
технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това
следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са
установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при
софтуерно четене, т. е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна
манипулация в тарифната схема на СТИ.
В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между
страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното
количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез
всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по
настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената,
но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде
отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният
съд. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че ищецът реално
е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел. енергия,
10
неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран
регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно
приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника
заплащането на сумата за която е издадена процесната фатура на осн. чл. 200,
ал.2 ЗЗД, поради което предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде отменено, като на негово място
бъде постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора, съобразно списъците по чл. 80 ГПК,
представените доказателства за заплащане, и направените възражения за
прекомерност, съдът определя следните разноски за различните инстанции:
При материален интерес 4999.90 лв. /след частичния отказ пред
въззивната инстанция при предходното разглеждане на делото/, минималният
размер на адв. възнаграждение, изчислен на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
696 лв. с вкл. ДДС.
За производството по гр. дело №19279/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна, на „Енерго Про Продажби“ АД се дължат разноски в размер на 819
лв. /при материален интерес 7051.90 лв./ с вкл ДДС- адвокатско
възнаграждение, както и депозит по СТЕ от 170 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Предвид липсата на
висока правна и фактическа сложност по спора, наведеното възражение за
прекомерност се явява основателно.
За производството по в. гр. дело №2081/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна, в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност, се дължи адв. възнаграждение в
размер на 696.00 лв. и ДТ в размер на 141.04 лв. съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
За производството по гр. дело №2149/2021 г. по описа на ВКС, в полза
на „Енерго Про Продажби“ АД са дължими адв. възнаграждение в размер на
696 лева и ДТ в размер на 171.04 лв., съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след
съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност, са дължими адв. възнаграждение в размер на 696 лв. и 200 лв. –
за депозит за СТЕ, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2337/15.06.2020 г., постановено по гр. дело
№19279/2019г. по описа на ВРС, 9-ти състав в ЧАСТТА, с която СЕ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
М. П. Р., ЕГН ********** /починал на *******г. и заместен от наследниците
си Ел. Н. Р., Кр. М. Р., Ел. П. Р. и Ал. П. Р./, не дължи на отв. „Енерго – про
продажби” АД, ЕИК103533691, сумата 4999.90лв. – стойност на служебно
начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 27.11.2017г.
– 26.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Д*********, с абонатен
№********** и клиентски №************, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, и в
ЧАСТТА за разноските, каро ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. Р., ЕГН ********** /починал на *******г. и
заместен от наследниците си Ел. Н. Р., Кр. М. Р., Ел. П. Р. и Ал. П. Р./, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото,
че М. П. Р., ЕГН ********** /починал на *******г. и заместен от
наследниците си Ел. Н. Р., Кр. М. Р., Ел. П. Р. и Ал. П. Р./, не дължи на отв.
„Енерго – про продажби” АД, ЕИК103533691, сумата 4999.90лв. – стойност
на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода
27.11.2017г. – 26.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Д*********, с абонатен
№********** и клиентски №************, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Решение №2337/15.06.2020 по гр. дело №19279/19 по описа на ВРС, в
частта, с която предявеният от М. П. Р. е уважен за разликата над сумата от
4999.90 лв. до 7051.90 лв., е ОБЕЗСИЛЕНО с Решение №50/30.03.2022г.,
постановено по касационно гражданско дело №2149/2021г. по описа на ВКС,
като производството е прекратено за тази разлика от 2052 лв. поради отказ от
иска в хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.Н. Р., ЕГН **********,
КР. М. Р., ЕГН **********, ЕЛ. П. Р., ЕГН ********** и АЛ. П. Р., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 3589.08 /три хиляди
петстотин осемдесет и девет лв. 08ст./, включваща адв. хонорар в мин.
Размер, разноски за ДТ и депозити за СТЕ за производството по гр. дело
№19279/2019г. по описа на ВРС, в. гр. дело №2081/2020г. на ВОС, к. гр. д.
№2149/2021г. на ВКС и за настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13