О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......................
/ …………………2020
г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 142 описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ срещу решение № 5463 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 11819 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, Х състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********
сумата от 777,69 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 110,79 часа за периода от 01.10.2017
г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /25.07.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата от 360 лева, представляваща направените
в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лева,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение
на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а в конкретния случай не е налице такава
хипотеза. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като
това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на
чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат
се
и доводи, че първоинстанционният съд не е
отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество
обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на
положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно
доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е
напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Отговор
на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
На
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.03.2020г. от 10 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл.
273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на
спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.