РЕШЕНИЕ
№ 593
гр. Благоевград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20221210100218 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „А......... с ЕИК
....., седалище и адрес на управление: гр. С......... представлявано от Я........ управител, чрез
юриск. Х..........против К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б....... с която е
предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2306/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че между „И..... АД като заемодател и К. И. С. като
заемател е сключен Договор за паричен заем № 3654040 от 11 октомври 2019 г., при
спазване на разпоредбите на ЗПК, както и Договор за поръчителство от 11.10.2019 г. между
К. И. С. и „Ф..... (поръчител). Пояснява се, че съгласно сключения договор за заем,
заемодателят е отпуснал заем в общ размер на 1000 лв.
Твърди се, че по договора за паричен заем, ответникът К. И. С. е извършил плащания
в размер на 78,50 лв. Сочи се, че момента на подаване на исковата молба дължимата
главница е в размер на 979,74 лв. Сочи се, че съгласно клаузите на договора за заем,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „И.....да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
1
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; поръчителят подписва договор за предоставяне на
поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор; 3. одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни
сделки. Пояснява се, че на 11.10.2019 г. между К. И. С. (потребител) и „Ф........ (поръчител) е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 3654040, по силата на който
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „И..... по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И.а.....
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем № 3654040, както и за всички последици от неизпълнението на задължението
по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2.
задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. Пояснява се, че в Договор за предоставяне на поръчителство
№ 3654040 е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни
задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Страните са
уговорили, че за поемане на всички задължения по Договор за паричен заем № 3654040,
потребителят дължи възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) на поръчителя
в размер на 530,25 лв., платимо разсрочено на вноски. Вноските са дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „И....Разяснява
се, че „Ф.... е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ
за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Изтъква се, че дружеството извършва търговската си дейност в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването на
такъв вид търговска дейност. Именно в това си качество - на търговец, дружеството следва
да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. С оглед на изложеното следва
да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно
тези на Търговския закон. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 3654040 от 11.10.2019 г. между страните, ответникът
дължи договорна лихва в размер на 79,06 лв. за периода от 18 октомври 2019 г. - датата на
първата вноска до 06 март 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Сочи се, че длъжникът К. И. С. не е изпълнил договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01.10.2020
г. заемодателят „И....... е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от
солидарно задълженото дружество-поръчител „Ф........... Вследствие на това дружеството-
поръчител „Ф..... е заплатило дължимата сума в пълен размер на 1109,04 лв. към
„И..............на ..........След това съгласно клаузите от Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор -
2
„И..........- и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу заемателя. На основание сключения договор за предоставяне на
поръчителство, потребителят дължи законната лихва върху заплатената от поръчителя сума.
Сочи се, че задължението на длъжника К. И. С. към дружеството- поръчител „Ф.............
произтича от заплатеното от страна на последния спрямо „И......... изискуемо задължение по
Договор за паричен заем №...... формирано от усвоената, но непогасена част от кредита -
главница, договорна лихва и дължимата законна лихва от датата на погасяване на дълга към
„И........ до депозиране на заявлението в размер на 129,40 лв., както и до окончателното
изплащане на главницата.
Твърди се, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.10.2020 г. между „А.........(цесионер) и
„Ф...... (цедент), по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „А......... изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Ф.......... е упълномощило „А......в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи се, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с
което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата молба. Прави се
искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2306/2021 г. по описа на Районен съд –
Б.......
Посочва, че за претендираните вземания по ч. гр. д. № 2306/2021г. на Районен съд –
гр. Б.........е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, била връчена на ответника
/длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ответникът, чрез
особения си представител адв. Д. К. Г. оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция както по основание,
така и по размер.
Направено е възражение за неравноправност на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора
за заем, възражение за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за заем.
Оспорват се твърденията за настъпила суброгация на „Ф....... в правата на кредитора
„Из...........по отношение на дължимите суми от ответника К. С..
Оспорва се и съобщаването на цесията на ответника, за което се излагат подробни
правни съображения.
Ищецът с писмено становище, поддържа иска в открито съдебно заседание.
Ответникът И........ редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. Г.,
която поддържа изложеното в писмения отговор, ведно с релевираните в същия възражения.
3
След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2306/2021 г. по описа на Районен съд – Б.........
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед № 597 от 09.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът К. И. С., ЕГН
**********, от гр. Б........... да заплати на кредитора „А............със седалище и адрес на
управление - гр. С.......... представлявано от Я........- управител, чрез пълномощника Й. -
юрисконс.......улт, следните суми: - 979,74 лв. /деветстотин седемдесет и девет лева
седемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница по договор за паричен заем №
3654040 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /08.09.2021г./ до окончателното погасяване; - 79,06 лв.
/седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от
18.10.2019г. до 06.03.2020г.; - 129,40 лв. /сто двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ -
представляващи лихва за забава за периода от 07.03.2020г. до 24.08.2021 г., а вземане по
договор за паричен заем № 3654040 от 11.10.2019 г.- 23,76 лв. /двадесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ - представляваща разноски за заплатена държавна такса по
делото, съобразно уважената част от заявлението и - 34,90 лв. /тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от заявлението.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Видно от представения Договор за паричен заем № ....... се установява, че на
11.10.2019 г. между „И............., като заемодател и К. И. С. с ЕГН **********, като заемател
е сключен посоченият договор за паричен заем.
С подписването на същия заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1 000,00 лева. В тази връзка редът и условията, при които е
отпуснат кредитът, както и размерът, броят, периодичността и датите на плащане на всяка
вноска са уредени в процесния Договор. В Договора е уговорено, че срокът на заема е 21
седмици, като годишният фиксиран лихвен процент по него е 40,00 %, а лихвеният процент
на ден, приложим при отказ от Договора, е 0,11 %, като общият размер на всички плащания
възлиза на 1 086,75 лева при годишен процент на разходите на заема от 49,10 %. В чл. 3 от
Договора е посочено, че „С подписването на настоящия договор заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът
има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума“.
Заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на Договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно: две физически лица – поръчители
4
или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора – 1
086,75 лева, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по процесния Договор.
Представен е Договор за предоставяне на поръчителство № 3654040 от 11.10.2019 г.
По делото е приет и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.10.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 30.10.2020 г. към рамковия договор.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.10.2020 г.,
сключен между „И........ и „Ф.п...........оследното дружество е встъпило в правата на
кредитора, на когото „И......... е прехвърлило свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски
кредити по смисъла на Закона за потребителския кредит. По делото е приет и Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., ведно с
Приложение № 1 от 01.10.2020 г. към рамковия договор. По силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., сключен между Ф.........и
„А........... последното дружество е встъпило в правата на кредитора, на когото Ф.........е
прехвърлило свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за
потребителския кредит. От приложения списък за прехвърлени вземания, неразделна част от
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.10.2020 г., е видно, че
под № 312, като длъжник е вписан ответникът – К. И. С., с посочена отпусната главница в
размер на 1 000,00 лева, която е с остатък към 01.10.2020 г. в размер 979,74 лева, лихва за
забава към същата дата – 79,06 лева, и такси /неустойки/ разходи за забава – 9,00 лева,
остатък по възнаграждението по Договора за предоставено поръчителство към 01.10.2020 г.
– 505.00 лева, лихва за забава към същата дата – 41,24 лева, като общо дължимото към
датата на продажбата /01.10.2020 г./ възлиза на 1 614,04 лева.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/, цедентът „И........ е
упълномощило цесионера Ф..........., да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на 02.03.2020 г. и Приложение № 1,
неразделна част от него.
Видно от Пълномощно, Ф.......... е упълномощило цесионера А....., да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/,
сключен на 02.03.2020 г. и Приложение № 1, неразделна част от него.
Към исковата молба е приложено Уведомление за извършената цесия, което е връчено
на особения представител на ответника.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р. В., която съдът кредитира като пълна, ясна и обоснована. От съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че претендираните вземания по искова молба на
5
ищеца са в общ размер на 1 188,20 лева, по видове както следва: 979.74 лева – главница;
79,06лева – договорна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 06.03.2020 г. и 129,40 лева –
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.03.2020 г. до 24.08.2021 г..
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение
и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника -
заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора - да
върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в
договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2020 г. От същия е видно че „Ф......, гр. С........
е прехвърлило възмездно на цесионера „А......... гр. С........ свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, между които и
процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им. Ищецът представя към исковата молба уведомително
писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по
делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др. се приема,
че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено не
на ответника - кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения
му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. От това следва довода, че до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на
особения представител не може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е
назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не
е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
6
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до
ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията
му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно материално легитимиран да търси
изпълнението им.
При иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу
неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и
исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, гр. София и ответника договор за заем № 3654040 от 11.10.2019 г. и
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., сключен
между „Ф........... гр. С....и "А......... гр. С.по с...илата на който вземането на
„И..........произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в собственост на "А...... гр.
С........ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищеца
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „А.......... с ЕИК.............. седалище и адрес на
управление: гр. С..... представлявано от Я....– управител, чрез юр.....иск. Х.... А. против К. И.
С., ЕГН **********, за признаване за установено, че сумите, за които е издадена Заповед №
597/ от 09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1965/ 2020 г. по описа на Районен съд – Б.а и...менно: -979,74 лв. /деветстотин седемдесет и
девет лева седемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница по договор за паричен
заем № 3654040 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /08.09.2021г./ до окончателното погасяване; - 79,06
лв. /седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - договорна лихва върху главницата за
периода от 18.10.2019г. до 06.03.2020 г.; - 129,40 лв. /сто двадесет и девет лева и
четиридесет стотинки/ - представляващи лихва за забава за периода от 07.03.2020г. до
24.08.2021г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Б...... в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7