Решение по дело №1884/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 12112/22.08.2023г. от Р.М.Р., ЕГН: **********,***, срещу Решение № 13/11.01.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223120200226/2022г. на Районен съд гр. Девня, първи състав.

С обжалваното решение районния съд е изменил Наказателно постановление № 23 - 0000691/16.06.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева, като е намалил размера на наложеното административно наказание на 500.00 лева

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С депозирана молба с. д. № 13928/03.10.2023г. изразява допълнителни доводи в подкрепа на жалбата. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 12.04.2021г. в землището на гр.Девня, област Варна, възз. Р.Р. управлявал пътно превозно средство – композиция в състав от влекач с ДК№ ****, кат. № 3 и прикачено полуремарке с ДК№ В 0756 ЕС, кат.Д 4. При извършена проверка от контролните органи с помощна електронна мобилна везна „Dini agreo“, модел DFWKR, № **********, със стикер 10/2021г., проверяващият св.Б И. установил натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача в размер на 12 985.00 кг., при нормативно позволена до 11 500.00 кг., т.е. налице е било претоварване с 1485.00 кг. Предвид констатациите от проверката, срещу Р. бил съставен АУАН серия А-2020, № 289725 от 12.04.2021г., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение, приел е, че размера на наложеното административно наказание е явна несправедлив и го е намалил.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Колкото до изискванията за максимално допустими стойности на маса и натоварване на ос, същите са установени в Наредба № 11/03.07.2001г. В настоящия случай предвид представените по делото доказателства е видно, че масата на превозното средство управлявано от жалбоподателя превишава нормативно установената, поради което са налице признаците от състава на вмененото му нарушение.

Деянието, обявено за наказуемо е осъществяване на превоз при нарушаване на нормите относно допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред по отношение допустимата максимална маса на ППС, който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Задължение на Р. като водач е да следи за масата на товара, неговия обем, разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до нарушение на установените специални правила за обществен превоз на товари. Понеже е бил длъжен и е могъл, но не е направил нужното за изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ от Наредбата, Р.Р. е действал непредпазливо при извършване на нарушението, което означава, че същото е субективно съставомерно по аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно се явява и възражението за необоснованост на обжалваното решение. Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63в от ЗАНН от Административния съд по реда на Глава дванадесета от АПК, но на основанията предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.

Предвид горното, настоящия състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно .

По изложените съображения и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 11.01.2023г. на Районен съд гр. Девня, постановено по н.а.х.д. № 20223120200226/2022г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

	Председател:
	Членове: