РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.1 във вр. с чл.454 ГПК.
Подадена е частна жалба №8685/24.08.2021 г. по описа на ПОС от взискателя АН. М.
Б. с ЕГН:********** в качеството й на пълномощник на малолетните деца С. М. П. и ПЛ.
М. П. и в лично качество на присъединен взискател чрез адв.В.Т., АК-****, срещу
разпореждане от 07.06.2021 г. на ЧСИ М. С.-Ц.,рег.№822 по ИД №34/2018г., с което е
уважено искането за спиране на насрочената публична продан на недвижим имот, находящ
се в гр.*****, собственост на длъжника М.П..
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Иска се отмяна на
разпореждане за спиране на публичната продан по ИД.
Ответника по ЧЖ – М. ИВ. П. с ЕГН:********** чрез адв.Ж. Б.-Н. – взема
становище, че жалбата е неоснователна.Претендира за разноски по чл.38,ал.2 ЗА.
Съдът намира, че жалбата е допустима-подадена е в срок, срещу подлежащо на
обжалвано действие, внесена е дължимата ДТ, но разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
ЧСИ взема становище по чл.436, ал.3 ГПК, че жалбата е допустима, но
1
неоснователна.
В ЧЖ е направено оплакване, че неправилно е спряна проданта, тъй като
приложеното от длъжника платежно нареждане за внесена по сметка на А.Б. сума в размер
на 3022 лв. – за издръжка на детето С.П., не съставлява 20% от задълженията му по делото,
тъй като общият размер на задълженията на длъжника по ИД 34/2019 г. към датата на
подаване на искането за спиране е над 20000 лв. и се формира от непогасените му
задължения за издръжка +размера на вземанията на останалите присъединени взискатели,
които съгласно разпоредбата на чл.457,ал.1 ГПК имат същите права в ИД, каквито има и
първоначалния взискател, в т.ч. и на майката А. П., за вземането й за вреди от непозволено
увреждане, причинени й от длъжника, съгласно ИЛ, издаден по гр.д.1117/2018 г. на КРС; в
искането за спиране следва да е поел задължение да внася % от разликата.
В отговора на длъжника са направени доводите, че възбранените му имоти
надхвърлят неколкократно дълга;цитира съдебна практика по законовите разпоредби.
ПОС намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, попада в кръга на
действията на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани от взискателя, съгласно чл.435,ал.1,т.3
от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - е неоснователна, поради
следното:
От приложеното ИД се установява, че на 02.06.2021 г. длъжникът е подал молба за
спиране на проданта по реда на чл.454 ГПК /л.354 от ИД/като е приложил вн.бележка за
внесени 3022 лв. – изплатена сума в полза на А.Б. и се е задължил да внася по 10% всеки
месец от остатъка. С разпореждане от 07.06.2021 г. ЧСИ е спрял насрочената за периода
14.05.2021 г.-14.06.2021 г. публична продан /л.357 от ИД/.
Съгласно чл.454 ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението ако до деня,
прехождащ деня на проданта, длъжникът-ФЛ внесе 20% от вземанията по предявените
срещу него ИЛ и се задължи писмено да внася на ЧСИ всеки месец по 10% от тях.
Страните не спорят, че предмет на ПП е недвижим който е несеквестируем съгласно
чл.444, ал.1,т.7 ГПК, тъй като е единствено жилище на длъжника и неговото семейство.
Съгласно чл.445, ал.2,т.1 ГПК несеквестируемостта е относителна, тъй като забраната по
чл.444,ал.7 не ползва длъжник по задължения за издръжка и за вреди от непозволено
увреждане, както е в случая.От горното следва, че недвижимият имот остава
несеквестируем за останалите присъединили се кредитори, чиито вземания не са влючени в
разпоредбата на чл.445, ал.2 ГПК, както и че те не могат да се удоволетворят от стойността
на продаденото жилище на пуб.продан.
От направената справка от ЧСИ е видно, че към 01.06.2021 г. длъжникът има
задължения за издръжка в размер на 4519,89 лв., 413,33 лв.- лихви и задължения от
непозволено увреждане, които ведно с лихви и разноски са в размер на 2148 лв., или
2
задълженията на длъжника по чл.445,ал.2 ГПК са в общ размер 7081,22 лв., 20% от които се
равнява на сумата 1416,24 лв., при което плащането от 3022 лв. се явява повече от 20%
върху сумата по чл.454 от ГПК.
По отношение на доводите по чл.454, ал.2 ГПК, на л.374 от ИД е приложено писмо от
ЧСИ до длъжника с предупреждение, че ако не бъде заплатена някоя от вноските по 10% от
остатъка от задължението, ЧСИ по молба от взискателите ще продължи изпълнението върху
несеквестируемия имот без длъжникът да моде да поиска ново спиране.
Ето защо искането по чл.454 от ГПК за спиране на пуб.продан е основателно –
разпореждането на ЧСИ е правилно и законосъобразно. В този смисъл ч.жалба е
неоснователна и ще се остави без уважение.С оглед изхода от ЧЖ жалбоподателят следва да
заплати на направените от ответника по ЧЖ разноски, в случая адв.хонорар на
пълномощника му адв.Ж.Н. по чл.38ЗА в размер на 200 лв./съгласно чл.11от Наредба
№1/9.7.2004 г. за мин.р-ри на адв.възнаграждения/.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба №8685/24.08.2021 г. по описа на ПОС на
взискателя АН. М. Б. с ЕГН:********** в качеството й на пълномощник на малолетните
деца С. М. П. и ПЛ. М. П. и в лично качество на присъединен взискател чрез адв.В.Т., АК-
Пловдив, срещу разпореждане от 07.06.2021 г. на ЧСИ М. С.-Ц.,рег.№822 по ИД
№34/2018г., с което е уважено искането за спиране на насрочената публична продан на
недвижим имот, находящ се в гр.*****, собственост на длъжника М.П..
ОСЪЖДА АН. М. Б. с ЕГН:********** да заплати на адв.Ж. Б.-Н. сумата 200 лв.-
адвокатско възнаграждение по чл.38а ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3