РЕШЕНИЕ
№ 13588
гр. София, 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110152309 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 52309/2021 г., както и присъединеното към
него № 56478/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадени са молби с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
С молба, вх. № 52036/09.09.2021 г., молителката К. К. Д. търси защита от актове на
домашно насилие лично за себе си и като процесуален субституент на детето си Е. Р. С.
против Р. С. Р., бивш съпруг на пълнолетната молителка и баща на малолетната молителка.
Твърдят се актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие, извършени на 3
септември 2021 г. – ответникът дошъл около 18:30 часа, за да вземе детето за изпълнение на
режим на лични контакти, но между него и пълнолетната молителка избухнал скандал, той я
обиждал на „боклук“, „Нямаш родителски права“, „ненормална“, имало боричкане, той й
извил ръката, тя му скъсала тениската, нарекъл я „луда“ и я заплашил, че ще я освидетелства
с експертиза. Детето се разстроило. В периода 19.07.2021 г.-23.08.2021 г. ответникът взел
без разрешение детето и го държал повече от месец, без да му позволи да се обади на
майката, като качил клипове във Фейсбук как го бил загубил в Созопол и то плачело.
Твърдят се и други актове на психическо и физическо насилие по отношение на детето и
майката извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по отношение на молителите. Претендира разноски.
С молба, вх. № 63240/01.10.2022 г., молителят Р. С. Р. лично за себе си и като
процесуален субституент на детето си Е. Р. С. търси защита от актове на домашно насилие
против К. К. Д., бивша съпруга на пълнолетния молител и майка на малолетната молителка.
Твърдят се актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие, извършени на 3
септември 2021 г. – ответницата попречила на бащата да вземе детето за изпълнение на
режим на лични контакти, като го блъскала, бутала и дърпала, обиждала го и скъсала
тениската на бащата, държейки го за ръката, а спрямо детето – извадила го против волята му
от движещ се автомобил и осуетявайки контакта с бащата, извършила емоционално насилие
1
спрямо детето. Твърдят се и други актове на психическо и физическо насилие по отношение
на детето и бащата извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по отношение на молителите. Претендира разноски.
Молителката Е. Р. С. е конституирана по силата на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Всеки от
родителите има правото по чл. 8, т. 2 in fine ЗЗДН да предяви молба за защита на детето си
от домашно насилие като негов процесуален субституент, а не законен представител.
Аргументите за това са два: предявяването на молба от законен представител на малолетно
дете по същество е молба от самото малолетно дете чрез законния представител, а по арг. за
прот. от чл. 8, т. 1 ЗЗДН молба за защита може да подаде самото дете, но след като навърши
14 години. Вторият аргумент, който е решаващ, е, че съгласно чл. 9, ал. 2 ЗЗДН в случаите
по чл. 8, т. 2 и т. 4 ЗЗДН наред с молителя се конституира и самото пострадало лице – това е
конструкция на процесуална субституция под формата на процесуално застъпничество – чл.
26, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК. Ако приемем, че имаме законно представителство за подаване на
молба за защита от малолетно дете, то се получава нелепата ситуация, по делото да се
конституира самото дете, наред с детето – и в двата случая представлявано от законния
представител.
В случая законен представител на детето по силата на бракоразводното решение е
майката, но тя е ответница по молбата за защита, подадена от бащата като субституент на
детето, поради което и на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК е назначен особен представител на детето –
адв. Д. от САК. Последната пледира, че и двамата родители са имали невнимателно
поведение по отношение на детето. И двете молби за защита са основателни, но преценка на
съда е кои мерки да се приложат.
Всяка страна оспорва насрещната молба на другата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбите с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от постраД.те лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
2
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо (освен ако не е предмет на ново дело по ЗЗДН) поведение на извършителя и
на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от
актове на домашно насилие.
По делото не се спори, че молителите са бивши съпрузи и родители на детето Е., род.
10.10.2014 г.
По силата на решение от 20.07.2018 г. по въззивно гр.д. № 14140/2016 г., СГС, I-ви
възз.бр.с., упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е
определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на контакт, както
следва: Бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, от
петък от 17:00 часа от детската градина на детето, а след като детето започне училище - в 18
часа от дома на майката, или след приключване на училищните занимания от училище
(когато детето е втора смяна на училище), до понеделник, със задължение да заведе детето
на детска градина/училище, като при хоспитализация на детето, контактът ще се
осъществява следващата седмица за същите дни и при същите условия, един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години - за Коледните
празници за времето от 18 часа на 23-ти декември до 18 часа на 27 - ми декември и
междусрочната училищна ваканция на детето от 10 час на първия й ден до 18 часа на
последния й ден, на нечетни години - за Новогодишните празници за времето от 18 часа на
30 - ти декември, до 18 часа на 2-ри януари, както и за пролетната ваканция на детето от 10
часа на първия й ден, до 18 часа на последния й ден, със задължение бащата да върне детето
на майката.
Видно е, че ежеседмичният общ режим през уикенда има известна неяснота или
непълнота, доколкото е посочено, че бащата връща детето не в дома на майката, а в
училище в понеделник, като има задължение да заведе детето в понеделник на училище, но
не е посочено кога и къде бащата връща детето, ако понеделник е някой от предвидените в
КТ официалните празници и изобщо ако понеделник е неучебен ден за детето. Данни някоя
от страните да е искала допълване по чл. 250 ГПК или тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на
решението на СГС няма по делото.
По молбите на страните относно датата 3 септември 2021 г.
Процесният случай е през септември 2021 г. – бащата е трябвало да вземе детето по
режима на контакт в петък 3 септември, а понеделник е официален празник 6 септември.
Майката твърди, че между тях не е имало постигната предварителна уговорка да датата и
часа на връщане на детето, като тя по Вайбър писала на бащата с искане за уговаряне.
Бащата пък твърди, че уговорка е имало – устно по телефона няколко дни по-рано се
разбрали да върне детето в понеделник в 18:00 часа, като този разговор бил на
високоговорител и чут от настоящата му партньорка.
По делото е безспорно, че на 3 септември около 18:20-18:40 часа в гр. София, на
улицата пред бл. ************* страните са се срещнали, като майката е довела детето и то
3
е предадено на бащата. По-нататъшната случка е в голяма част закрепена във видеозаписи
от охранителни камери, като по минути и секунди развоят е обобщен в допълнителното
заключение на вещото лице Н. К. по СТЕ. Видно е от това заключение, което съдът напълно
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, а и от отчасти
съвпадащите твърдения на двете пълнолетни страни, че е възникнал конфликт – майката е
настоявала бащата да не тръгва с детето, а той е твърдял, че уговорка има и не е длъжен да
се съобразява с нея. На записа се вижда как автомобилът, в който е било седнало детето Е.,
новата съжителка на бащата и две други деца, много бавно потегля, управляван от новата
съжителка на бащата. Вижда се как майката преследва бащата, настига го, дърпа му
тениската и я къса, той й бута ръката, тя успява да отвори вратата на автомобила и със сила
да издърпа детето Е., през даден момент от съприкосновението тя го намазва с шоколад. По-
нататък идват трети лица – охранители от комплекса и после полицаи.
При случката и двете страни си говорят на висок тон, а и употребяват думи като
„безподобник“, „насилник“ (майката към бащата – видно от записите на тел. 112) и „тая
лудата“ (бащата към майката – видно от показанията на св. Н.) и пр. С оглед дългогодишния
конфликт и останалото поведение на страните съдът намира, че тези реплики, дори и да
имат обиден характер, които не съставляват есенцията на конфликта и не могат да
обосноват сами по себе си извършване на актове на домашно насилие.
Акт на домашно насилие може обаче да се обоснове от противоправното нападение
на майката против бащата, която след като е изпълнила задължението си да предаде детето
на бащата в изпълнение на режима на контакт и след като то вече е настанено в автомобила
и готово да потегли, в гръб е нападнала бащата, със сила е изтръгнала детето от автомобила
(без значение Д. в този миг автомобилът е вече окончателно спрял, или е спирал с много
бавна скорост насред улицата), скъсала е тениската на бащата и го е нацапала с шоколад. Д.
бащата, бутайки ръката на майката, е причинил на последната болки и страдания или
разтягане на мускул, е без значение, тъй като бащата се е намирал в състояние на неизбежна
отбрана. Противно на твърденията на майката, задължението й да предаде детето на бащата
в уречения час не отпада, ако бащата не й заяви къде и кога ще го върне. Уличното
самоуправство и саморазправа не е правомерно.
Така втори е въпросът, че съдът кредитира показанията на св. Терзиева, по реда на чл.
172 ГПК, тъй като е настояща партньорка на бащата, че всъщност е имало устна уговорка по
въпроса за датата и часа на връщането, като се има предвид, че майката не представя
доказателства, създаващи индиции за неистинност на тези показания – напр. изходящи от
бащата изявления във Вайбър, доказателства, че майката е имала някакви планове за
почивка или пътуване с детето от или след 6 септември и пр. Индиция, че устна уговорка е
имало е самият факт, че въпреки конфликтите по изпълнението на режима, за които самата
молителка сочи в сезиращата молба, тя се е съгласила да се срещне тогава и на това място с
бащата, за да предаде детето и в началото е предала детето на бащата.
Ето защо съдът намира, че на 03.09.2021 г. майката е извършила акт на домашно
насилие против бащата в присъствието на детето, а и по отношение на самото дете, което е
било дърпано и изтръгнато със сила. На тази дата бащата не е извършил приписваните му
актове на домашно насилие
По молбата относно датите 19.07.2021 г.-23.08.2021 г.
Твърдението са насилие в този период на майката е, че, първо, бащата самоволно е
задържал детето за летен режим в период, в който майката е била в годишен отпуск, после,
надвишил е полагащите му се 30 дни, през цялото време не е позволявал на майката да
контактува с детето по телефона, а освен това на морето в Созопол за малко го изгубил,
когато го намерили, то ревяло, а бащата го снимал с телефон и го постнал във Фейсбук
ревящо.
По отношение на летния режим в решението на СГС също няма срок и процедура за
4
уговаряне на ползването му съобразно годишния отпуск на майката, а дадените от двамата
родители обяснения при беседата с вещите лица по СПсПЕ относно лятото на 2021 г. са
противоречиви. Дори и бащата да е определил сам периода, в който ще ползва отпуска,
майката не представя по делото доказателства за датите, в които е била в платен годишен
отпуск, а и нарушаването на режима на контакт и нарушаването на местоживеенето на
детето сами по себе си не съставляват актове на насилие, а са основание за принудителното
връщане на детето при майката по реда на чл. 528 ГПК. По решението на СГС няма
постановено задължение на бащата да осигурява контакт по телефона на детето с майката в
рамките на режима, поради което и твърдението, че той е извършил акт на домашно
насилие, като противоправно не е осигурил такъв контакт, е юридически неоснователно.
Колкото до случката с разреваното дете, постнато във Фейсбук, то съгласно основното
заключение на вещото лице Н. К. по СТЕ записът е от 5 август 2021 г., докато молбата на
майката за защита е от 09.09.2021 г. – между двете дати има повече от месец и по тази
причина актът е извън преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и не следва да се обсъжда.
Молбата за защита, подадена от майката за твърдени актове на домашно насилие на
бащата в периода 19.07.2021 г.-23.08.2021 г., като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото е безспорно, че след случката от 03.09.2021 г. детето не е предадено на
бащата, а контакт с детето по режима бащата съумява да осъществи едва през м.05.2022 г.,
като в този период майката не разрешава такъв контакт.
Като се има предвид това поведение на майката и всички факти по делото, вкл.
установената от вещите лица по СПсПЕ силна емоционална връзка на детето с майката,
непозволяваща откъсване на детето от майката, и най-вече естеството на акта, свързан с
улично самоуправство и саморазправа от страна на майката, съдът намира, че са подходящи
следните мерки за закрила от домашно насилие, с който да се преодолее поведението на
майката към бащата и детето и да им се даде нужната защита – тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
(задължение за въздържане от актове на домашно насилие) и тази по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗЗДН
(задължение за посещение на специализирани програми).
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на майката следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание, предвидено в закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има бащата, който е освободен от
разноски.
Майката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв., разноски за особен представител на детето в размер на
900 лв. и разноски за експертизи 1890,90 лв. (936,90+954), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 52036/09.09.2021 г., на К. К. Д., ЕГН
**********, за защита от актове на домашно насилие лично за себе си и като процесуален
субституент на детето си Е. Р. С., ЕГН **********, против Р. С. Р., ЕГН **********, във
връзка с твърдени актове на домашно насилие на 3 септември 2021 г. и в периода
5
19.07.2021 г.-23.08.2021 г.
ИЗДАВА по молба, вх. № 63240/01.10.2022 г., на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА в полза на Р. С. Р. , ЕГН **********, и Е. Р. С., ЕГН **********, против К.
К. Д., ЕГН **********, във връзка с извършен акт на домашно насилие на 03.09.2021 г. в гр.
София, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. К. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. София,*************, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Р. С. Р., ЕГН **********, и Е. Р. С., ЕГН **********,.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН К. К. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. София, *************, да посещава специализирана програма в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А",
тел. **********, **********, email: ********************@*******.**, НЕ ПО-КЪСНО ОТ
МЕСЕЦ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Асоциация "Деметра", че при неизпълнение на програмата са длъжни да
уведомят настоящия съдебен състав и Прокуратурата в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. К. Д., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН К. К. Д., ЕГН **********, да заплати глоба
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. К. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски в размер на 2815,90 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Препис от настоящото решение да се изпрати на Асоциация "Деметра" за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6