Решение по дело №7/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260006
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 17 октомври 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300900007
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........9.10........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................четиринадесети...септември…...............................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...................т.д.№ 7

по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** ***, с която се иска откриване производство по несъстоятелност на дружеството, тъй като същото е неплатежоспособно и свръхзадължено. Твърди се, че датата на последното плащане е 27.01.2020 г. Към тази дата дружеството е в състояние на свръхзадълженост и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения. По тези съображения се желае откриване на производство по несъстоятелност.

Към молбата са приложени изискуемите по чл.628 ТЗ доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства и приетото заключение на СИЕ се установява, че съгласно приложените по делото платежни документи, последното плащане от името на „Терес-2004" ЕООД гр. Ямбол, извършено от неговият управител е на 21.01.2020 г. Това плащане е извършено по сметката на ТД на НАП гр. Бургас и е в размер на 50 лв. От приложеният по делото Баланс и Отчет за приходите и разходите за 2019 г. се установява, че единствените задължения на дружеството са към ТД на НАП гр. Бургас, произтичащи от ревизионен акт № Р-02002817007795-091-001 от 31.05.2018 г. Задълженията по този акт възлизат на 83 587,31 лв. главница, задължения по Справка-декларация по ДДС и 25 817.32 лв. натрупани лихви. Вещото лице не е открило информация за други задължения на дружеството.

Видно от приложеният по делото баланс на „Терес-2004" ЕООД гр. Ямбол към 05.02.2020 г. дружеството не разполага със ДМА, краткотрайни материални активи, пари в банка или пари в брой. Дружеството не разполага с оборотни средства. С оглед на липсата на каквото и да е било имущество или активи дружеството не е в състояние да покрие своите задължения. По партидата на дружеството в TP има наложен запор върху дружествените дялове на П.С.Е. от ЧСИ по молба на Обединена Българска Банка АД въз основа на изпълнителен лист, като задължението по него към 05.12.2016 г. е в размер на 20 859.20 лв.

От 2018г. до момента вещото лице е установило, че финансовите отчети не отчитат данни дружеството да е извършвало търговска или друга стопанска дейност, съответно няма реализиран финансов резултат през тези две финансови години – 2018 г. и 2019 г. В отчета за приходите и разходите през 2019г. дружеството е отчело разходи в размер 109 404.63 лв. За 2017 на вещото лице е била предоставена единствено ГДД подадена по реда на чл.75 ал. 3 от ЗКПО, според която дружеството отчита 462 587.46 лв. приходи от продажби и 456 576.46 лв. разходи, формирайки счетоводна печалба от 6011 лв.

Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се съпоставят активи и задължения. Базовата величина, ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи задължения. Показателите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова дата. Коефициентът за обща ликвидност за този момент дават условна оценка за платежоспособността на предприятието. При съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е нормално да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва да се покрие, може да се обясни с постановката, че някои основни задължения (данъчни плащания, заплати, осигуровки и други) имат срок за издължаване в първата половина на следващия месец след начисляването им, а средствата, с които ще се покрият, ще постъпят в текущия месец. Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. При тази постановка степента на риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка. Коефициентът за обща ликвидност на дружеството за 2015 г., 2016 г. е, както следва: коефицент за обща ликвидност за 2015 г.-0.80, коефицент за обща ликвидност за 2016 г.-0.98, коефицент за бърза ликвидност за 2015 г.-0.07, коефицент за бърза ликвидност за 2016 г.-0.07. При така разглежданите коефициенти за бърза ликвидност за 2015г. и 2016г. възможността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения чрез набавените краткосрочни инвестиции, налични средства и краткосрочни вземания е силно ограничена. Като тук следва да отбележим липсата на парични средства в каса или банка, което е сериозен сигнал, за проблеми свързани с ликвидността и възможността на дружеството да посрещне своите задължения в средносрочен период. Коефицент за незабавна ликвидност за 2015 г. и 2016 г. е 0. След като разглежданият коефициент и в двата периода е нула, това до извода, че дружеството няма възможност да покрие своите задължения.

Свързан с показателят за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. Коефициентът за финансова автономност на дружеството за 2015г., 2016 г. е както следва: коефицент за фин. автономност за 2015 г. и 2016 г. - 4.64

В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства. При процесното дружество коефициентът за финансова автономност е значително над единица и това се дължи на отчетените резерви в пасива на баланса. С наличната информация вещото лице не може да отговори какъв е характерът на тези резерви и какво е довело до формирането им. Следва да се отбележи че в баланса към 31.12.2019 г. тези резерви вече не фигурират.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал. При изследването и на този показател е необходимо да се съпоставят повече от два отчетни периода, за да се проследи в динамика коефициентът на задлъжнялост и финансова автономност на предприятието и да се отчете показаната тенденция - положителна или отрицателна, т.е. дали със собствен капитал могат да се покрият пасивите и с каква надеждност. Коефицент за задлъжнялост за 2015 г. и 2016 г. – 0.21. Коефициентът за задлъжнялост е под единица, което говори за една независимост на предприятието от външни източници на средства. Това се дължи основно на натрупаните резерви, които са с неуточнен характер и към 31.12.2019 г. не фигурират в баланса на дружеството.

Финансовите резултати са следните: 2015г. - печалба 3 хил. лв.; 2016г. - нулев резултат от дейността; 2017г. - отчетена счетоводна печалба 6011лв. по ГДД; 2018г. - дружеството не осъществява дейност; 2019г. - дружеството не осъществява дейност, но отчита данъчна загуба с ГДД в размер на 108 794.89лв.

Според вещото лице затрудненията на дружеството в ликвидация не са временни, а с траен и необратим характер. Дружеството не разполага, както с налични парични средства, така и с краткосрочни вземания или дълготрайни или краткотрайни активи, от ликвидирането на които да е в състояние да погаси задълженията си или да покрие разходите по производството по несъстоятелност. Размерът на началните разноски по производството по несъстоятелност е 6042 лв. за шест месеца.

С определение от 16.09.2020 г. ЯОС на основание чл.629б от ТЗ определи сума 3000 лв. необходима за покриване на началните разноски в производството и е указал на страните, че при неплащане на сумата в 5 дневен срок от съобщението, производството по делото ще приключи при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ. За това определение молителят ”Терес - 2004” ЕООД е уведомен на 23.09.2020 г., а кредиторът НАП – на 21.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно нормите на чл.607а и чл.608 ТЗ производството по несъстоятелност може да бъде открито само при наличие на материалноправните предпоставки за това - длъжникът да е изпаднал в неплатежоспособност, или свръхзадълженост /за определена категория ЮЛ/. Нормата на чл.608 ТЗ свързва неплатежоспособността със следните категории парични задължения - такива, произтичащи от търговска сделка; или от публичноправни задължения към държавата и общините; или от задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай задължението на длъжника произтича от непогасени публичноправни задължения към НАП и НОИ, както и от такива по търговски сделки. Общият размер на задълженията възлиза на сумата 109 404,63 лв. От събраните по делото доказателства, вкл. и от ССЕ, по безспорен начин се установява, че са осъществени материално­правните предпоставки на чл.608 и чл.607а от ТЗ- за производството по несъстоятелност на дружеството. Търговецът е спрял плащанията към 21.01.2020 г., като след тази дата не са извършвани никакви разплащания към кредитори. Същият през 2018 г. фактически е преустановил дейността си. Финансовият му резултат е отрицателна величина. Длъжникът не е в състояние да изпълни и погаси задълженията си, като финансовите му затруднения не са временни, а трайни по своя характер.

С оглед на изложеното, молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна. Следва да се постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за начална дата на неплатежоспособността се приеме датата - 22.01.2020 г., следваща датата на която е било извършено последното плащане.

С оглед доказателствата по делото ЯОС приема, че решението следва да бъде постановено в хипотезата на чл.632 ал.1 ТЗ. Съгласно посочената норма, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване на дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Видно от данните заключението на СИЕ и показанията на ВЛ в с.з., липсва имущество на длъжника за покриване на началните разноски по несъстоятелността. С оглед на това, съдът е дал възможност на молителя и кредитора да предплатят началните разноски по несъстоятелността. В даденият им по реда на чл. 629б ТЗ срок, същите не са изявили готовност и не са предплатили определените начални разноски. Поради това следва да се постанови решение по реда на чл.632 ал.1 ТЗ.

Молителят следва да бъде осъден да заплати и по сметка на ЯОС ДТ в размер на 250 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** ***,  с начална дата 22.01.2020 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** ***.

ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** ***.

ОБЯВЯВА ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** *** в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА на осн.чл.9 ТЗ фирмата на длъжника с добавката - „в несъстоятелност", а именно: ”Терес - 2004” ЕООД - в несъстоятелност гр.Ямбол.

ОСЪЖДА ”Терес - 2004” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *********, представлявано от управителя П.С.Е., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ по сметка на ЯОС ДТ в размер на 250 лв.

СПИРА производството по несъстоятелност по търг.д. № 7/2020 г. по описа на Ямболски окръжен съд.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. по чл.632 ал.2 ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ПРЕПИС от решението, на осн. чл.622 ТЗ, да се изпрати за вписване, на Агенцията по вписванията-Търговски регистър, като на основание чл.620 ал.6 ТЗ за вписването не се събира ДТ.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.Бургас в  7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: