Определение по дело №74/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Нели Генкова Събева
Дело: 20202001000074
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       № 196          12.  03.  2020   година             град    Бургас        

 

                           В     И М Е Т О       Н А      НАРОДА

                                   

      АПЕЛАТИВЕН СЪД  -   БУРГАС,  ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На   дванадесети март през две хиляди и двадесета   година

В   закрито заседание  при следния състав

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

                                                                                 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:   НЕЛИ СЪБЕВА

 

                                                                           ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                        

При участието на секретаря 

И. докладваното от съдия Н. С.

В. частно търговско дело 74 / 2020 година по описа на БАС

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба от Н. П. Т. , ЕГН **********, в качеството си на избран управител съгласно решение на ОС от 14.01.2020 г. на „В“ООД – в процес на регистрация, против Решение № 47/ 11.02.2020 г., постановено по т.д. № 34/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е потвърден О. №**/ 16.01.2020 г. на А. по вписванията – Търговски регистър, с който е отказано вписване на обстоятелства – първоначална регистрация на „В“ ООД.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и като немотивирано. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията е постановило отказа без да укаже срок за отстраняване на нередовностите на заявлението. Настоява, че същото е действало при превишаване на правомощията си като извършената от него проверка надхвърля формалната такава. Твърди, че към датата на вземане на решение на съдружниците на „В“ ЕООД, ЕИК***, служебно назначеният ликвидатор не е входирал нотариално заверено съгласие за приемане на ликвидацията, поради което не е придобил предоставените му от закона функции. Излага аргументи, че ликвадаторът не притежава правомощия, свързани с продължаване на търговската дейност на дружеството. Сочи още, че в настоящия случай производството по ликвидация не е приключило и дружеството не е заличено от търговския регистър, поради което същото може да участва в други дружества. Счита, че такова участие представлява възможност за продължаване на дейността на дружеството до приключване на процеса по ликвидация като вложеният от дружеството в ликвидация капитал в друго търговско дружество ще се оползотвори и ще се включи в общото имущество за разпределение.

Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се задължава А. по вписванията да извърши исканото вписване.

Бургаският Апелативен съд, след като се запозна с жалбата и съобрази закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лица с надлежна процесуална легитимация и е допустима.

По същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по жалба от Н. П. Т. , ЕГН **********, против О. № **/ 16.01.2020 г. на А. по вписванията – Търговски регистър, с който е отказано вписване на обстоятелства – първоначална регистрация на „В“ ООД.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение Окръжен съд – Б. е потвърдил така постановения отказ. В мотивите си съдът е изтъкнал, че ликвидаторът, а не жалбоподателят Т. разполага с правомощията да свика общо събрание на съдружниците, както и че не могат да възникнат членствени права за учредител, респективно съдружник, който е юридическо лице и търговско дружество в производство по ликвидация.

Настоящата инстанция намира тези изводи за правилни.

Необосновани се явяват оплакванията на частния жалбоподател, че „В“ ЕООД (в ликвидация) може да продължи дейността си, в това число да придобива нови участия в други дружества, независимо от започналата ликвидация.

Основната цел на ликвидацията е да подготви дружеството за заличаването му от търговския регистър като правен субект, като задачите, които стоят пред ликвидатора, са насочени именно към тази цел. Ликвидаторът трябва да реализира дружествените вземания, да осребри наличното имущество, да изплати задълженията и да разпредели остатъчното имущество между съдружниците. Ако производството по ликвидация установи, че дружеството  е изпаднало в неплатежоспособност, ликвидаторът   има задължение по чл. 626, ал. 1 от ТЗ  в 30 дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

Оттук, не могат да възникнат членствени права на учредител за търговско дружество в производство по ликвидация, тъй като целта й е именно прекратяване на дружеството в края на процедурата, точно обратното на продължаването на дейността, за което претендира частния жалбоподател.

По повод доводите на Т. , че служебно назначеният ликвидатор не е входирал нотариално заверено съгласие за приемане на ликвидацията, поради което не е придобил предоставените му от закона функции, настоящият състав намира за установено следното:

Направената служебна справка в Търговски регистър установи, че „В“ ЕООД, ЕИК ***е прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК с влязло в сила решение № 45/ 30.03.2018 г. по .д. № 147/ 2017 г. на Окръжен съд – Б. С А. за назначаване на ликвидатор № ***/10.09.2019г. за такъв е била назначена Ж. Д. М. Не се установяват доказателства обаче, че назначеният служебно ликвидатор е представил нотариално заверено съгласие за извършване на възложената работа, каквото се изисква от чл.135 от Наредбата, поради което може да се направи извода, че същата не е била надлежно назначен ликвидатор на дружеството поради незавършен фактически състав по назначаването й. Независимо от това обаче правомощията по свикване на ръководния орган на дружеството в ликвидация принадлежат на ликвидатора и незавършения фактически състав по назначаването му не означава, че те преминават върху управителя Т. Същият е следвало да подаде искане за корекция и назначаване на друг ликвидатор, което обаче не е сторил. Още повече, че при постановяване на отказа си, както и частният жалбоподател е посочил, длъжностното лице по регистрацията е следвало да проведе единствено формална проверка, като част от нея е било проверка за наличие на изпълнена процедура от страна на ликвидатора. Такава безспорно не е била налице, поради което и постановеният отказ се явява напълно законосъобразен.

Ето защо въззивната инстанция счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд – Б. , Търговски състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/ 11.02.2020 г., постановено по т.д. № 34/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Б.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: