Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6040 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 05.01.2019 г. по гр.д. №53695/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, 90 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Р.М.Н.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1301,08 лв. до 2416,43 лв. за доставена топлинна
енергия в периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, жк. „******, аб. №069749, и за сумата от 403,68 лв. – мораторна лихва за
периода 15.03.2014 г. – 08.02.2017 г, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №9253/2017 г. по описа на СРС, 90 състав.
В жалбата се твърди,
че решението на СРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че СРС не е следвало да кредитира заключението
на СТЕ, тъй като не е съобразено с изравнителните сметки, изготвени от ФДР. С
оглед изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете за главница за топлинната енергия, за
дялово разпределение и за лихва за забава върху цената на топлинната енергия и
за лихва за забава върху дяловото разпределение да бъдат уважени за пълния им
претендиран размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р.М.Н., чрез назначения и особен представител, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да
бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.150 ал.1 ЗЕ
за главница за топлинна енергия е уважен
до посочения по-горе размер, поради което решението в
тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена топлинна енергия през периода мес.01.2014
г. – мес.04.2016 г. и за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият
въззивен състав кредитира напълно, се установява, че за процесния период
01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. сумата за изразходваната ТЕ при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, възлиза в общ размер на сумата от
2535,55 лв., от които сумата от 409,32 лв. – ТЕ за сградна инсталация, 991,44
лв. – ТЕ за отопление на имота, 1134,79 лв. – ТЕ за топла вода. От приетото в
първоинстанционното производство заключение на ССчЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че общият размер на незаплатените суми за ТЕ за процесния
период е 1731,29 лв., от които сумата от 1682,05 лв. – топлинна енергия и
сумата от 49,44 лв. – дялово разпределение. В конкретния случай
първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключенията на СТЕ и ССчЕ, които
установяват количеството на реално доставената топлинна енергия, респективно
цената и, както и на неплатената част от задълженията. Вземането по фактура
№**********/31.07.2014 г. в размер на сумата от 608,21 лв. е за периода
мес.05.2013 г. – мес.04.2014 г., т.е. извън процесния период. Нито заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито в исковата молба е
посочено, че се претендира и изравнителната сметка за отоплителен сезон
мес.05.2013 г. – мес.04.2014 г., т.е. това вземане е извън предмета на делото.
По отношение на
вземанията за главница за дялово разпределение и обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, въззивният съд
споделя изцяло становището на СРС, че ищецът не е претендирал суми за дялово
разпределение, както и че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, т.е. не може да
се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой момент.
Ето защо, въззивният съд приема, че жалбата на ищцовото
дружество е неоснователна и решението е правилно, и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2491/05.01.2019
г., постановено по гр.д. №53695/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.