РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. Кюстендил, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100785 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. А. И., ЕГН **********,
с адрес в гр. ..........., иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от
ЗЗД да бъде осъдена ответната Община Кюстендил да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат от увреждане, настъпило на
04.02.2022 г. поради подхлъзване и падане на заледен и непочистен от сняг и
лед участък в гр. Кюстендил, намиращ се на стълбите от пл. „Демокрация“
№1 към тротоара на ул. „Любен Каравелов“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.05.2022г.),
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 40,60 лева
имуществени вреди, представляващи заплатена потребителска такса по
сметка на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД за осъществена рехабилитация, ведно със законна лихва
върху тази сума от момента на подаване на исковата молба до окончателното
и изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2022г., около 10:30 часа,
ищецът отишла към банкомата пред сградата на „Обединена българска банка“
ЕАД – клон Кюстендил, находящ се в гр.Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1.
Придвижвала се пеша, като усетила, че улиците не били почистени от
падналия сняг и били заледени. Непочистена била и ул. „Любен Каравелов“,
по която се движела, за да стигне до банкомата, както и стълбите, водещи към
банкомата. След като осъществила планираната си работа, тръгнала по
обратния път, по който отишла към мястото. При слизане по стълбите от пл.
1
„Демокрация“ №1 към тротоара на ул. „Любен Каравелов“ и тъй като
стъпалата не били почистени от лед и сняг, ищецът се подхлъзнала и паднала,
като ударът засегнал лявата й ръка. В резултат на това изпитала много силна
болка, съпроводена с невъзможност за движение на лявата си ръка в китката.
Веднага посетила кабинета на д-р Димитър Стоянов и след рентгеново
изследване било установено, че е получила фрактура на ладиевидната кост на
лявата китка. Била извършена репозиция с гипс за срок от 30 дни. Твърди, че
в резултат на счупването претърпяла вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които оценява на стойност от 10 000 лева, с оглед и факта, че през
времето си на възстановяване на успяла да осъществява трудовата си дейност
като фризьор. Поддържа се, че съобразно действащата нормативна уредба,
мястото на инцидента е собственост на Община Кюстендил и нейна е
отговорността за процесния инцидент. Моли се за уважаване на
предявения иск по тези съображения и се претендират сторените в
производството разноски.
В открито съдебно заседание описаното в исковата молба се поддържа
от процесуалния представител на ищеца – адв. Д.М. от АК - Кюстендил.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Община Кюстендил
депозира отговор, чрез кмета на общината, в който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
бездействието на Община Кюстендил и травматичните увреждания на ищеца.
Възразява се, че почистването на тротоарните пространства пред сгради и
търговски обекти е задължение на тези, които ги ползват съобразно
Наредбата за поддържане и опазване на чистотата на територията на община
Кюстендил. Твърди се, че дори и да се е случил твърдения инцидент, същият
е настъпил поради поведението на ищеца като пешеходец. Иска се отхвърляне
на предявения иск изцяло и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване и се моли за намаляване на размера на обезщетението
съобразно чл.52 ЗЗД, тъй като претендираният размер ответникът счита за
прекомерно завишен.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа възраженията,
обективирани в отговора на исковата молба чрез процесуалния си
представител – ст. юрк. С.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установява от представения амбулаторен лист №203 от
04.02.2022г., че на ищеца е поставена гипсова имобилизация за срок от 30
дни, след като е извършен преглед и е установено, че е налице счупване на
ладиевидната кост на китката, като спрямо последната е настъпило и
деформиране. На 07.02.2022г. е осъществен още един преглед, за който е
издаден амбулаторен лист № 204 от 07.02.2022г., от който е видно, че
пострадалата е в добро общо състояние, като носи гипс.
Според данните в приложената Епикриза ИЗ 667/2022, издадена от
„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД,
филиал Кюстендил, е установена „Фрактура на лява гривнена става“, което е
2
наложило хидротерапия, кинезитерапия и електротерапия в процеса на
лечение.
От представените 4 бр. болнични листове, а имено: болничен лист №
Е20220029595, № Е 20220029666 и № Е 20220029733 се установи, че Т. И.
била в отпуск за временна неработоспособност за времето съответно от
04.02.2022г. до 05.03.2022г.; 06.03.2022г. – 04.04.2022г.; 05.04.2022г. –
04.05.2022г. и 05.05.2022г. – 03.06.2022г. (общо 120 календарни дни).
В издаден и приет документ от Национален институт по метеорология и
хидрология – филиал Кюстендил от 03.06.2022г. е отразено, че в периода 01-
04.02.2022г. средната температура е между -0,2 и -1,9 градуса по Целзий, с
валеж от сняг. На 02.02.2022г. е имало снеговалеж, като е образувана снежна
покривка от 10 см., като същата е намаляла до 4 см. на 04.02.2022г.
Ответната община е представила извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, в която са отбелязани всички самостоятелни обекти в
сградата, намираща се на ул. „Демокрация“ №1 в гр. Кюстендил, с посочени
носителите на вещни права спрямо всеки от имотите.
Към отговора на исковата молба е приложен и план за зимно
поддържане на уличната мрежа на гр. Кюстендил за периода 01.12.2021г. –
31.03.2022г., както и справка за техниката, която ще участва в
снегопочистването за периода 2021/2022г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели по инициатива и на двете страни.
По инициатива на ищеца са разпитани свидетелите М. К., Б. О. и Е. С..
От казаното от първия свидетел се установява, че познава ищеца от момента
на инцидента, тъй като била пряк свидетел на инцидента, същата притежавала
магазин, който се намирал срещу мястото на инцидента. Към 10:30ч. на
04.02.2022г. забелязала, че ищецът паднала на стълби, които се намирали пред
ул. „Демокрация“ №49. Хора се притичали да й помогнат, като същата
видимо изпитвала болки в лявата си ръка. Свидетелят твърди, че от общината
не са идвали да почистват там, включително и стълбите, където се случил
инцидента. Преди нея и друга жена паднала в същия ден поради замръзналите
стълби.
Свидетелят Б. О., живеещ на семейни начала с ищеца твърди, че когато
се прибрал вкъщи на 04.02.2022г. в ранния следобед забелязал, че Т. И. била с
гипсирана ръка. Свидетелят твърди, че не е бил пряк свидетел на инцидента,
като пояснява, че след падането ищецът била с гипс около месец. След това
посещавала доктора и правила рехабилитации. Всеки ден я боляла ръката,
като дори и в момента, при разваляне на времето, усещала болка и
дискомфорт, при претоварване също. На свидетелят му направило
впечатление, че на мястото на инцидента не се чисти от лед и сняг, като не
знае в момента на настъпването на вредите за ищеца дали е било почистено.
Е. С. също е пряк свидетел на инцидента. Тя твърди, че Т. И. и е
приятелка от 4-5 години. На 04.02.2022г. към 10:00ч. свидетелят се намирал в
отсрещното кафе, срещу мястото на инцидента. В един момент чула хората да
говорят, че жена е паднала. Оставила кафето си и отишла към мястото на
инцидента. Помогнала й да се изправи и седнали на пейка, като ищеца се
държала за ръката си и споделила, че много я боляло. Попитала я дали иска да
3
я заведе до спешен център, но пострадалата отказа, като и споделила, че ще
потърси помощ от личния си лекар.
По инициатива на ответника са разпитани свидетелите А.С. и Т. М..
От разпита на свидетеля С., която е в служебно правоотношение с
ответника, се установи, че тя, заедно с нейни колеги, правели обходи на
града, когато валяло сняг и имало заледявания. На твърдяното място, в деня
на инцидента не помни дали е имало заледяване. Сигурна е, че са преминали
през мястото и тъй като не са съставили протокол, значи не е имало
заледяване. С констативни протоколи се давали предписания на стопаните на
сградите за почистване на прилежащите територии към обекта.
Свидетелят Т.М. – също служител на ответника, изпълняваща
длъжността „метач“ твърди в открито заседание, че почиства пред сградите на
Обединена българска банка, Райфайзен банк, БИЛЛА, детската площадка,
като при наличие на повече сняг с приоритет били общинските места, където
се събирали и минавали повече граждани. В деня на инцидента е категорична,
че е чистила стълбите пред сградата на Обединена българска банка с айсмел и
сол. Пред сградата имало и площадка, която била мраморна, нея
задължително я чистели, защото когато била мокра, ставала много хлъзгава.
Твърди, че чистят, но понякога поради ниските температури отново
замръзвало. По три пъти на ден се правело почистването – сутрин, преди обяд
и след обяд.
Съобразно заключението на вещото лице д-р В. Н. по приетата съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, съгласно приложените по делото
материали, на 04.02.2022г., в гр. Кюстендил, ищецът Т. И. се е подхлъзнала,
паднала и контузила левия си горен крайник. Такова увреждане се
причинявало в следствие на удар с твърд тъп предмет, а в случая и при падане
на дланта на ръката. Според вещото лице, налице е пряка причинно-
следствена връзка между претърпения от ищеца инцидент и полученото
увреждане – фрактура на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на
китковата става. Травмата довела до затрудняване на движенията на крайника
за срок, по-дълъг от 30 дни, съпроводен с болки и страдание. Срокът на
възстановяване предвид обективното състояние на крайника бил около 3,5-4
месеца. Възможно било и след този период да се усещат епизодични болки в
областта на китката. Установеното при ищеца увреждане могло да настъпи
при множество други обстоятелства, включително и при спъване, падане на
мокър под в жилище и т.н., но данни за такова падане по делото не се
установявали. Няма данни при ищеца да са възникнали усложнения във
връзка със счупването и към настоящия момент.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността, посочена в разпоредбата на чл.49 ЗЗД е за чужди
виновни и противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция
и е обективна. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.
49, вр. с чл.45 от ЗЗД е необходимо в процеса да са установени виновно
противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие или бездействие)
на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На следващо място
4
следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при или по
повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните служители.
В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът, за
отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението си да
репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват
отговорността му.
Установиха се от ангажираните по делото гласни, писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, че на 04.02.2022г., поради
подхлъзване на непочистен и заледен участък, представляващ стълби между
пл. „Демокрация“ №1 и тротоара на ул. „Любен Каравелов“, е получила
увреждане – контузия на ляв горен крайник. До този извод съдът достига
кредитирайки изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
са последователни, логични, безпротиворечиви. Свидетелските показания на
М. К. и Е. С. са базирани на непосредствени впечатления и напълно
съответстващи на ангажираната и неоспорена по делото описана по-горе
медицинска документация, справката от Националния институт по
метеорология и хидрология – филиал Кюстендил, както и заключение на
вещото лице по неоспорената експертиза, според което фрактурата е
възможно да е резултат на падане по описания от ищеца начин.
Съгласно §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска
собственост. В чл.31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. По силата на §6, т.6 и 7 от
ДР на ЗДвП тротоарът е част от пътното платно. В същото време, нормата на
чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него, като ал.2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да
следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
След като в случая е приет за установен фактът на непочистен от снега и
заледен тротоар и стълбищно пространство, намиращо се между тротоар и
площад, то е налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на
които общината е възложила зимното им поддържане в изправно състояние
(т.е. в състояние, което дава възможност на лицата да използват съответната
инфраструктура по предназначение, без опасност за тяхното здраве), което
ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна
връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Не се установиха по
делото твърденията на ответника друго лице да е било задължено да
поддържа процесния участък. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за изпълнение на задължението си за обезвреда, или за наличие
на обстоятелства, които имат за последица изключване на отговорността му.
Доколкото се установи, че увреждането е настъпило поради бездействие
(неполагане на дължимата по обезопасяване на процесния участък грижа) на
служители на Община Кюстендил, респ. натоварени изрично от нея с тази
дейност трети лица, вината им съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Посочената законова презумпция не бе оборена,
5
поради което следва да се приеме, че ответната страна обективно е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
при съобразяване на конкретните настъпили негативни обстоятелства за
ищеца като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента
на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания
и др. (съобразно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.). То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта
им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В случая травматичното увреждане е наложило гипсова имобилизация
на пострадалия крайник за срок от 30 дни. Установи се от приетата
експертиза, че ищецът е изпитвал постоянни силни болки и страдания за срок
от около 3,5-4 месеца, които са били по-интензивни до първата половина на
периода. Затрудненията в движенията са продължили повече от 30 дни, а
функцията на крайника е възстановена напълно след третия – четвъртия
месец, като липсват данни за усложнения. Същевременно, от показанията на
свидетелите се установи и болката, която ищеца е изпитвала както в момента
на настъпване на инцидента (от свидетелските показания на преките
свидетели), така и в по-продължителен период (свидетелските показания на
Борислав Омерски). Невъзможността на ищеца да полага труд за дълъг
период от време и професията, която извършва, са също обстоятелства, които
са повлияли негативно върху преживяванията на ищеца и следва също да
бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. С
оглед всичко описано дотук, настоящият съдебен състав намира, че сумата от
7000 лв. справедливо обезщетява претърпените от Т. И. неимуществени
вреди.
Ищецът претендира и имуществени вреди в размер на 40,60 лева,
представляващи заплатена потребителска такса по сметка на
„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД,
филиал Кюстендил за извършените процедури по терапия и рехабилитация на
пострадалия крайник. По делото не се спори, че ищецът е посещавала
посочената институция, като периодът на посещенията е бил от 06.04.2022г.
до 13.04.2022г., видно от представената Епикириза по делото. Представен е и
документ за заплащане на претендираната сума (фактура №721089 от
06.04.2022г.) от страна на ищеца, като заплатената сума съдът намира за
дължима по повод настъпилите в резултат на непозволеното увреждане
имуществени вреди, които също следва да бъдат заплатени от ответника в
пълен размер.
Доколкото обезщетенията се претендират ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
същото следва да бъде присъдено съобразно петитума на исковата молба,
въпреки правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По делото се установяват следните направени от ищеца
разноски: 402,00 лева - за внесена държавна такса, разноски за съдебна
експертиза – 200 лева, 15 лева такса за призоваване на свидетел и адвокатски
6
хонорар от 600,00 лв., който не е прекомерен предвид минималния предвиден
от 1000 лв. с оглед дължимото по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
заявения по делото материален интерес.
С оглед изхода на спора и уважената част от исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в размер на 853,38 лева.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, като сумата от 250,00 лв. съдът счита за справедлива с оглед
правната и фактическа сложност на делото. Поради това и с оглед частичното
отхвърляне на исковите претенции на ответника се следва сума в размер
на 74,70 лева и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца. Ответникът е
заплатил и разноски за съдебна експертиза в размер на 100 лева, поради което
съдът следва да присъди в негова полза сумата от 29,88 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани
поради липса на искане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес в
гр. ....., да заплати на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ..................
сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
увреждане, настъпило на 04.02.2022 г. поради подхлъзване и падане на
заледен и непочистен от сняг и лед тротоар в гр. Кюстендил, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба (09.05.2022г.), до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 40,60 лева имуществени вреди, представляващи заплатена
потребителска такса по сметка на „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД за осъществена рехабилитация,
ведно със законна лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр.
Кюстендил, ул. „Парчевич“ №6 да бъде осъдена Община Кюстендил,
представлявана от кмета П. П., с адрес в гр. .............., да заплати горницата
над 7 000 лв. (седем хиляди лева) до претендирания размер от 10 000 (десет
хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат от увреждане, настъпило на 04.02.2022 г.
поради подхлъзване и падане на заледен и непочистен от сняг и лед тротоар
на ул. „Любен Каравелов“ в гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес в
гр. .............., да заплати на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. .................
7
сумата от 853,38 лв. (осемстотин петдесет и три лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. .............., да
заплати на Община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Паунов, с
адрес в гр. ............., сумата от 104,58 лв. (сто и четири лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8