№ 20381
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110167752 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. Н. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Р., срещу „Софийска
вода“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „.“,
Бизнес център Интерпред - .., чрез процесуалния представител юрк. И., за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не дължи заплащането на сума в размер на 3 543,71 /три хиляди петстотин
четиридесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
начислени задължения за доставка на В и К услуги за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „.“, бл. 183, ап.15, клиентски № .., поради липсата на
облигационна връзка между страните или евентуално поради погасяването по
давност на правото на принудително изпълнение на същата, за която сума е
била издадена Фактура № ... г., ведно със сторените съдебно-деловодни
разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е наследник на лицето
... Г.а, ЕГН **********, починала на 07.11.2020 г., видно от приложено по
делото Удостоверение за наследници с изх.№ УГ01-8800 от 13.11.2020 г.,
издадено от Столична община – район „.“, /л.8 от делото/, в което е посочен
Акт за смърт № .. г., съставен в Столична община – район „.“. Твърди, че след
извършена справка в център за обслужване на клиенти на ответното
1
дружество през м. ноември 2024 г., ищецът бил уведомен, че същият дължи
заплащането на неплатени задължения за доставка ВиК услуги в гореописания
имот в общ размер на 3 543,71 лв., за които задължения била издадена
издадена Фактура № **********/04.10.2024 г. на името на наследодателката
на ищеца /л.5 от делото/. В тази връзка, ищецът заявява, че видно от
издадената от ответното дружество фактура относно договорна сметка № .., за
периода 06.09.2024 г. – 04.10.2024 г. била начислена сумата от 81,74 лв., а
остатъка в размер на 3 430,25 лв. бил формиран от стари задължения от 79 бр.
фактури, които покривали период от шест години и половина назад. Налице е
твърдение, че за ищеца липсва яснота относно начина, по който са формирани
задълженията по фактурите.
Ищецът твърди, че същият е получил Покана с изх. № 24652 /л.6 от
делото/ и Покана с изх. № 00001243/24.09.2024 г. /л.7 от делото/ от страна на
ответното дружество, в последната от които бил посочен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение чрез заплащане на стойността на ползваните от него
ВиК услуги, придружен с предупреждение, че при неизпълнение в посочения
срок дружеството ще пристъпи към принудително събиране на вземането по
съдебен ред.
В тази връзка, последният поддържа, че между страните в настоящото
производство не е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа
на което ответникът да начислява и претендира фактурираната сума, тъй като
той не бил нито собственик, нито ползвател на процесния имот, като в тази
връзка не бил обвързан от Общите условия на дружеството. В условията на
евентуалност, ищецът релевира възражение за настъпила погасителна давност
на вземанията.
С оглед установяване на конкретния период и количеството, за които е
било начислено процесното вземане, ищецът формулира искане за
задължаване на ответника да представи всички фактури, въз основа на които е
формирано претендираното задължение, а именно 79 бр. фактури, посочени в
приложената по делото фактура.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, като се иска тяхното приемане
като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
2
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „.“, Бизнес център Интерпред - .., чрез процесуалния
представител юрк. И., с който отговор ответникът оспорва предявения иск,
като счита същия за частично недопустим и изцяло неоснователен.
Ответникът твърди, че с влязло в сила Решение № 7997/13.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20221110105624 от 2022 г., 35 с-в, по описа на
Софийски районен съд /СРС/, което било потвърдено с Решение № 5665 от
18.10.2024 г. по възз.гр.д.№ 20221100511237 от 2022 г., възз. IV-В с-в, по описа
на Софийски градски съд /СГС/, изцяло бил отхвърлен предявения от ищците
по цитираното дело Д. Н. Г. и С. Н.а Д., ЕГН **********, починала на
06.06.2024 г., сестра на другия ищец и дъщеря на общия им наследодател, в
качеството им на законни наследници на лицето ... Г.а, ЕГН **********,
починала на 07.11.2020 г., тяхна майка, иск срещу „Софийска вода“ АД за
недължимост на сума в общ размер на 647,36 лв. (по ½ от нея за всеки от
ищците), от които сума в размер на 633,81 лв., представляваща главница и
сума в размер на 13,55 лв., представляваща лихва, част от която обща сума
фигурираща като „старо салдо“ по Фактура № ... г., издадена от
водоснабдителното дружество за доставени ВиК услуги за периода от
11.05.2021 г. до 04.06.2021 г. и от 04.06.2021 г. до 07.01.2022 г. за имот с адрес:
гр. София, ж.к. „.“, бл. 183, ап. 15, за който в дружеството била открита
партида с клиентски № ... на името на общата наследодателка на ищците по
цитираното прозводство.
Поддържа, че в исковата молба, станала повод за завеждане на
горепосоченото дело, били посочени същите основания за липса на
облигационни отношения между ищците и ответното дружество, както е било
формулирано и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесната сума. В тази връзка, ответникът заявява, че произнасянето на съда,
съдържащо се цитираното влязло в сила Решение № 7997/13.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20221110105624 от 2022 г., 35 с-в, по описа на
Софийски районен съд /СРС/, обхваща и част от претенцията, представляваща
предмет на настоящото производство, а именно сумата в размер на 3 543, 71
лв., отразена във Фактура № ... г. като „старо салдо“. Поради това, на
основание чл. 299 от ГПК, вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК, ответникът счита, че
предявеният иск в настоящото производство иск се явява недопустим, тъй
като към момента на подаване на исковата молба има влязло в сила съдебно
3
решение за същия спор.
На следващо място, по отношение на останалата част от ищцовата
претенция в размер на 2 896,35 лв. (след приспадането на сумата в размер на
647,36 лв., за която има постановено влязло в сила съдебно решение),
ответникът счита, че искът е недопустим за ½ от процесната сума, или за
сумата в размер на 1 448,18 лв., тъй като видно от приложените съдебни
решения, постановени по гр.д.№ 20221110105624/2022 г., 35 с-в, по описа на
СРС, и по възз.гр.д.№ 20221100511237/2022 г., възз.IV-В с-в, по описа на СГС),
ищецът не е единствен наследник на ... Г.а, ЕГН **********, починала на
07.11.2020 г., в каквото качество е предявил настоящия иск. В допълнение,
ответникът уточнява, че наследник на ... Г.а, ЕГН **********, починала на
07.11.2020 г. е и С. Н.а Д., ЕГН **********, починала на 06.06.2024 г., сестра
на ищеца, поради което, заедно с последния, притежават по ½ идеални части
всеки от процесния имот, което обстоятелство е било безспорно установено в
производството по гр.д.№ 20221110105624/2022 г., 35 с-в, по описа на СРС и
възз.гр.д.№ 20221100511237/2022 г., възз.IV-В с-в, по описа на СГС.
Предвид горепосоченото обстоятелство, ответникът счита, че ищецът
разполага с правото да предяви отрицателен установителен иск, респ. има
правен интерес от воденето му, единствено за ½ част от процесната сума,
начислена по партидата на неговата наследодателка, доколкото същата
кореспондира на неговия дял от наследството на ... Г.а. В този смисъл, искът се
явява недопустим на това основание за сумата в размер на 1 448,18 лв.,
представляваща ½ от процесната сума, по отношение на която спорът не е бил
решен с влязло в сила съдебно решение.
С оглед гореизложеното, по отношение на остатъка от сумата в размер
на 1 448,18 лв., досежно която искът е допустим, ответникът счита същия за
неоснователен.
Във връзка с установяването качеството „потребител“ на ВиК услуги за
процесния имот на Д. Н. Г., ответникът излага, че партидата за имота е била
открита на името на наследодателката на ищеца - ... Г.а, която е била титуляр
на правото на собственост върху имота към релевантния период. Заявява, че в
рамките на производството по гр.д.№ 20221110105624/2022 г., 35 с-в, по описа
на СРС, е било поискано, изпратено и приобщено като писмено доказателство
по делото писмо от Столична община – район „.“, Дирекция „Общински
4
приходи“, подписано от началника на съответния отдел. В посоченото писмо
се удостоверява, че съгласно данните, съдържащи се в информационната
система на общината относно недвижимия имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„.“, бл. 183, ап. 15, данъчно задължени лица с декларирано право на
собственост върху ½ идеална част от същия са Д. Г. и С. Д.. Съгласно
приложената към писмото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 12.11.2020
г., посочените лица са декларирали, че са собственици по наследство на
водоснабдения имот, като за начин на придобиване последния е било вписано
следното обстоятелство, а именно „наследство – нотариален акт № 135, том I,
дело № 135/1992 г.“. От данните, съдържащи се във втора страница на
декларацията по чл. 14 ЗМДТ, недвусмислено се установява, че и двамата
съсобственици са посочили като адрес за кореспонденция адреса на процесния
водоснабден имот. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че самият
ищец в подадената от него искова молба е посочил като свой адрес за
призоваване и кореспонденция именно адреса на процесния имот, на който е
получавал призовки и съобщения както по предходните две дела между
страните, така и в настоящото производство.
Предвид горното, ответникът счита, че ищецът има качеството на
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на чл. 3, ал.1
от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
(Наредба № 4), доставяни до процесния имот, възлизащи на претендираната за
недължима стойност, в качеството си на собственик по наследство на ½
идеална част от имота. С оглед гореизложеното, твърди, че отношенията
между „Софийска вода” АД и ищеца, в качеството му на наследник на
титуляря на партидата на процесния имот, се уреждат от общодостъпните
Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г.
досега.
По отношение на твърденията на процесуалния представител на ищеца,
формулирани при условията на евентуалност, че правото на принудително
изпълнение по отношение на сумата по процесната фактура е било погасено
поради изтекла по отношение на нея погасителна давност, ответникът счита
същите за неоснователни, тъй като задълженията в размер на 1 448,18 лв., (по
отношение на които счита иска за допустим), начислени по партидата на
5
имота на ищеца, са дължими за доставените ВиК услуги до него в периода
след 07.01.2022 г., което е и крайната дата на периода, за който е била
начислена сумата в размер на 647,36 лв. за доставени ВиК услуги до имота на
ищеца, за чиято дължимост е било постановено влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. № 20221110105624/2022 г., 35 с-в, по описа на СРС между
същите страни, на същото основание. Предвид гореизложеното, ответникът
счита че искът, с който ищецът иска да бъде признато за установено между
страните, че последният не дължи на „Софийска вода“ АД процесната сума, е
частично недопустим, а в останалата му част, е неоснователен и недоказан.
С оглед установяване на изложените фактически твърдения от страна на
ответното дружество, същото прави искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с подробно формулирани в отговора на исковата молба
въпроси.
Формулира искане да бъде изискано и приобщено към настоящото дело
гр.д.№ 20221110105624/2022 г., 35 с-в, по описа на Софийски районен съд
/СРС/.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ответното дружество копие, които се иска да
бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е
сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1
от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Като доказателство по делото е представена и приета Фактура №
**********/04.10.2024 г., издадена от ответното дружество на лицето ... Г.а
относно договорна сметка № ..., касаеща недвижим имот с адрес: гр. София,
ж.к. „.“, бл. 183, ап.15, /л.5 от делото/, видно от която общата начислена сума
за дължими неплатени задължения възлиза на сума в общ размер на 3 543,71
лв., от които сума в размер на 81,74 лв., представляваща цена за предоставени
ВиК услуги, начислени на база двама потребители в периода от 06.09.2024 г.
до 04.10.2024 г., сума в размер на 3 430,25 лв., отбелязана като „старо салдо“,
6
и сума в размер на 31,72 лв., представляваща лихва за периода от 01.09.2024 г.
до 30.09.2024 г. От съдържанието на същата фактура е видно отбелязване на
79 бр. неплатени фактури.
Видно от приложено по делото Удостоверение за наследници с изх.№
УГ01-8800 от 13.11.2020 г., издадено от Столична община – район „.“, /л.8 от
делото/, се установява, че лицето ... Г.а, ЕГН **********, починалa на
07.11.2020 г., видно от посочен Акт за смърт № .. г., съставен в Столична
община – район „.“, е оставилa за свои наследници по закон дъщеря си С. Н.а
Д., ЕГН **********, починала на 06.06.2024 г., както и сина си Д. Н. Г., ЕГН
**********.
Наследственото правоприемство по отношение на процесния имот се
установява и от представеното Удостоверение за наследници с изх.№ УГ01-
8491 от 16.08.2024 г., издадено от Столична община – район „.“, /л.9 от
делото/, от което е видно, че лицето С. Н.а Д., ЕГН **********, починала на
06.06.2024 г., видно от посочен Акт за смърт № 0715/06.06.2024 г., съставен в
Столична община – район „.“, е оставила за свой законен наследник
единствено брат си Д. Н. Г., ЕГН **********, ищец в настоящото
производство. В тази връзка, по делото се установява, че ищецът в настоящото
производство, в качеството му на наследник, притежава ½ идеална част от
процесния имот през исковия период.
От страна на ищеца по делото е представена Покана № 24652 /л.6 от
делото/, адресирана до ... Г.а, в качеството й на титуляр на партидата на
процесния имот с клиентски № ..., с която същата е била уведомена за
дължимостта на неплатени задължения в размер на 3 543,71 лв. за
предоставените от ответното дружество услуги, представляващи
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води.
Към исковата молба е приложена и последваща Покана за доброволно
изпълнение на изискуемо задължение към „Софийска вода“ АД с изх.№ ... г.,
/л.7 от делото/, касаеща горепосочения имот и титуляр на партидата, в която
бил посочен 7-дневен срок за доброволно изпълнение чрез заплащане на
стойността на ползваните от него ВиК услуги, придружен с предупреждение,
че при неизпълнение в посочения срок дружеството ще пристъпи към
принудително събиране на вземането по съдебен ред.
Към доказателствения материал по делото е приобщено гр.д.№
7
20221110105624 от 2022 г., 35 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от
което е видно, че същото е приключило с влязло в законна сила на 12.11.2022
г. Решение № 7997/13.07.2022 г., което било потвърдено с Решение № 5665 от
18.10.2024 г. по възз.гр.д.№ 20221100511237 от 2022 г., възз. IV-В с-в, по описа
на Софийски градски съд /СГС/, с което изцяло бил отхвърлен предявеният от
ищците по цитираното дело Д. Н. Г. и С. Н.а Д., в качеството им на законни
наследници на лицето ... Г.а, ЕГН **********, починала на 07.11.2020 г.,
явяваща се тяхна майка, иск срещу „Софийска вода“ АД за недължимост на
сума в общ размер на 647,36 лв. (по ½ от нея за всеки от ищците), от които
сума в размер на 633,81 лв., представляваща главница и сума в размер на 13,55
лв., представляваща лихва, част от която обща сума фигурираща като „старо
салдо“ по Фактура № ... г., издадена от водоснабдителното дружество за
доставени ВиК услуги за периода от 11.05.2021 г. до 04.06.2021 г. и от
04.06.2021 г. до 07.01.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. „.“, бл. 183, ап.
15, за който в дружеството била открита партида с клиентски № ... на името на
общата наследодателка на ищците по цитираното прозводство.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че начислената процесна сума за дължими неплатени
задължения, обективирани във Фактура № **********/04.10.2024 г., издадена
от ответното дружество на лицето ... Г.а относно договорна сметка № ...,
касаеща недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „.“, бл. 183, ап.15, /л.5 от
делото/ възлиза на сума в общ размер на 3 543,71 лв., от които сума в размер
на 81,74 лв., представляваща цена за предоставени ВиК услуги, начислени на
база двама потребители в периода от 06.09.2024 г. до 04.10.2024 г., сума в
размер на 3 430,25 лв., отбелязана като „старо салдо“, и сума в размер на 31,72
лв., представляваща лихва за периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г.
Вещото лице е констатирало, че в процесната сума в размер на 3 543,71
лв., отразена във Фактура № ... г. като „старо салдо“ и представляваща
предмет на настоящото производство, е включена сума в размер на 647,36 лв.,
фигурираща като „старо салдо“ във Фактура № ... г., издадена от
водоснабдителното дружество за доставени ВиК услуги за периода от
04.06.2021 г. до 07.01.2022 г.
Според изчисленията на вещото лице, размерът на неплатените
8
задължения за предоставени ВиК услуги по отношение на процесния имот по
издадени 34 бр. фактури за периода от 07.01.2022 г. до 04.10.2024 г., е 3 004,46
лв., от които сума в размер на 2 420,39 лв., представляваща главница, и сума в
размер на 584,07 лв., представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 07.02.2022 г. до 30.09.2024 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване правния си интерес от исковете, а ответникът следва
да докаже фактите, свързани с наличието на облигационна връзка между
страните по договор за доставка на ВиК услуги, изпълнението на
задълженията си по този договор, количеството и стойността им, както и
възраженията си срещу основателността на исковете.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
9
собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът
и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
Видно от приложените по делото Решение № 7997/13.07.2022 г. по гр.д.
№ 20221110105624 от 2022 г., 35 с-в, по описа на Софийски районен съд
/СРС/, което било потвърдено с Решение № 5665 от 18.10.2024 г. по възз.гр.д.
№ 20221100511237 от 2022 г., възз. IV-В с-в, по описа на Софийски градски
съд /СГС/, както и от Удостоверение за наследници с изх.№ УГ01-8800 от
13.11.2020 г., издадено от Столична община – район „.“, /л.8 от делото/, след
смъртта на наследодателката ... Г.а, ЕГН **********, същата е оставила за
свои наследници по закон дъщеря си С. Н.а Д., ЕГН ********** и сина си Д.
Н. Г., ЕГН **********, всеки от които притежава по ½ идеална част от
процесния имот. В тази връзка съдът намира, че правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, като при
предявяване на установителен иск подлежи на нарочно доказване от ищеца.
Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството
се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява конкретно въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. /в
този смисъл Решение № 3223 от 19.06.2023 г. по в.гр.д. № 11309/2022 г. на
Софийски градски съд /СГС/. Предвид посоченото обстоятелство и с оглед
съвкупния доказателствен материал по делото се установи, че ищецът има
правен интерес от предявяването на ищцовата си претенция единствено по
отношение на ½ от претендираното от ответното дружество вземане за
предоставени в процесния имот ВиК услуги, обективирано във Фактура №
**********/04.10.2024 г., тъй като същият е собственик на ½ идеална част от
процесния водоснабден имот. В тази насока и доколкото ищецът не доказа
10
правен интерес от водене на иска за сумите над ½ част от квотата си в
съсобствеността, искът в тази част следва да бъде оставен без разглеждане.
В контекста на гореизложеното, предвид качеството на съсобственик на
ищеца, съдът намира за установено съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.“, бл. 183, ап.15,
клиентски № .. в процесния период, в резултат на което ищецът се явява
потребител на предоставяните от ответното дружество ВиК услуги.
В тази връзка, с оглед заключението на вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и предвид произнасянето на съда,
съдържащо се цитираното влязло в сила Решение № 7997/13.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20221110105624 от 2022 г., 35 с-в, по описа на
Софийски районен съд /СРС/, съдът намира, че в процесната сума в размер на
3 543,71 лв., отразена във Фактура № ... г. като „старо салдо“ и
представляваща предмет на настоящото производство, е включена сума в
размер на 647,36 лв., фигурираща като „старо салдо“ във Фактура № ... г.,
издадена от водоснабдителното дружество за доставени ВиК услуги за
периода от 04.06.2021 г. до 07.01.2022 г. Предвид горните съображения,
доколкото искът в тази част от вземането, касаеща сумата в размер на 647,36
лв., начислена за периода от 04.06.2021 г. до 07.01.2022 г. се явява недопустим,
поради наличие на формирана сила на пресъдено нещо /СПН/ на предходно
постановеното съдебно решение и липса на правен интерес, то същия следва
да бъде оставен без разглеждане в тази част.
По отношение на остатъка от исковата претенция, след приспадането на
горепосочената сума в размер на 647,36 лв., начислена за периода от
04.06.2021 г. до 07.01.2022 г., според изчисленията на вещото лице, размерът
на непогасените задължения за периода от 07.01.2022 г. до 04.10.2024 г. е 3
004,46 лв., от които сума в размер на 2 420,39 лв., представляваща главница, и
сума в размер на 584,07 лв., представляваща законна лихва върху главницата
за периода от 07.02.2022 г. до 30.09.2024 г. Доколкото ищецът разполага с
правото да предяви ишцовата си претенция и има интерес от воденето му
единствено за ½ част от процесната сума, то искът за сумата над 1 502,23 лв.
се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на ищеца
11
погасителна давност, съдът счита, че доколкото искът се явява частично
недопустим по отношение на претенцията в размер на 647,36 лв., фигурираща
като „старо салдо“ във Фактура № ... г., издадена от водоснабдителното
дружество за доставени ВиК услуги за периода от 04.06.2021 г. до 07.01.2022
г., то с оглед датата на депозиране на исковата молба, а именно 13.11.2024 г.,
остатъкът от задължението в размер на 1 502,23 лв., начислено за периода
07.01.2022 г. до 04.10.2024 г. не е било погасено поради изтичането на
кратката 3- годишна погасителна давност, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл. 111, б.„в“ от ЗЗД /в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС/. Единствено за пълнота на изложението съдът следва да
отбележи, че при наличие на предпоставките на чл. 439 от ГПК ищецът би
могъл да реализира правата си по отношение на сумите преди изтичане на
тригодишния давностен срок.
В контекста на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 500 лв., от
които сума в размер на 400 лв., представляваща внесен депозит за вещо лице и
сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ., чрез адв. Р., срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „.“, Бизнес център Интерпред
- .., чрез процесуалния представител юрк. И., иск с правно основание чл. 124
от ГПК за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не дължи заплащането на сума в размер на 1 502,23 лв. /хиляда
петстотин и две хиляди лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
начислени задължения за доставка на В и К услуги по Фактура № ... г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „.“, бл. 183, ап.15, клиентски № .., за периода от
12
07.01.2022 г. до 04.10.2024 г. като неоснователен и недоказан, като ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска до пълния предявен размер от 3 543,71 лв. /три
хиляди петстотин четиридесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, като
недопустими и прекратява производствотопо делото в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Д. Н. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Р., да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „.“, Бизнес център Интерпред - .., чрез процесуалния представител юрк.
И., сума в размер на 500 лв., представляваща сторени в съдебно-деловодни
разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13