О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
07.04.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на
седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело №
147 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Е.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез адв.Т.Т.,
срещу мълчалив отказ на Гл. архитект на Община Харманли, сформиран по Заявление
вх.№ ОХ-05-302/04.02.2019 г.
Жалбоподателката
посочва, че представила заявление за издаване на виза за проектиране за ПИ
77181.16.237 по КК и КР на гр.Харманли, одобрен с Заповед № РД-18-9/23.03.2006
г. на Директора на Агенция по Кадастър, с площ 1 123 кв.м, находящ се на адрес:
гр.Х., ул.“А. К.“ № 1**. В законоустановения срок Главният архитект на Община
Харманли издал „виза за проектиране“ от дата 17.10.2018 г., като извън своите
правомощия и извън хипотезата на самоконтрол със Заповед № 1/31.10.2018 г.
впоследствие отменил издадената Виза за проектиране от 17.10.2018 г.
Така
посочената Заповед била оспорена и във връзка с това оспорване било образувано
адм.д. № 303/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, приключило с
влязло в сила Решение № 229 от 10.07.2020 г., с което решение била отменена
Заповед № 1/31.10.2018 г. на Главния архитект на Община Харманли.
Доколкото
срокът за извършване на проектиране по издадената виза за проектиране бил шест
месеца, на 04.02.2019 г. било представено искане за издаване на разрешение за
строеж на основание чл. 148 от ЗУТ вх.№ ОХ-О5-302/04.02.2019 г. по описа на
Община Харманли, по отношение на парцела, за който била издадена самата виза за
проектиране. Доколкото било налице
оспорване на Заповедта на главния архитект, с която била отменена вече
издадената виза за проектиране, липсвало произнасяне по така представеното
искане за издаване на разрешение за строеж.
От
своя страна, Решение № 229 от 10.07.2020 г. влязло в законна сила на 19.08.2020
г., като след влизането му в сила жалбоподателката се снабдила с изпълнителен
лист, който бил представен за изпълнение от страна на Община Харманли, като
дължимата сума била изплатена на 19.10.2020 г., като от тази дата категорично
било известно на Община Харманли за наличието на влязло в сила съдебно решение,
с което била отменена заповедта за оттегляне на издадената виза за проектиране.
Доколкото
била налице отмяна на тази порочна заповед, следвало административният орган да
предприеме действия за приключване на процедурата, а именно издаване на
разрешение за строеж върху описания имот на основание чл. 147, вр. чл. 149 от ЗУТ или съответно да издаде мотивиран отказ. Поради въведените малко след това
строги противоепидемиологични мерки, не се осъществила лична среща между
жалбоподателката и Главния архитект на Община Харманли, като на неин
представител при проверка на движението на преписката след дата 19.10.2020 г.
било отговорено, че следва да се направи ново искане за издаване на виза за
проектиране, което жалбоподателката счита за неправилно.
Издадената
виза за проектиране от 17.10.2018 г., която давала право на жалбоподателката да
представи необходимите документи в срок от 6 месеца от нейното издаване,
изпълнила своето действие, като жалбоподателката представила на основание
издадената виза за проектиране Искане за издаване на разрешение за строеж в
рамките на срока, в който същата имала
право да представи това искане, без презаверка на визата за проектиране.
Доколкото
било налице адм.д. № 303/2019 г. по описа на АС - Враца, главният архитект не
се произнесъл в законоустановения 7-дневен срок от представяне на това искане.
Задължението да се произнесе по направеното искане обаче възниквало от датата
на влизане в сила на Решение № 229 от 10.07.2020 г., постановено по адм.д.№
303/2019 г. на АС - Враца, а именно датата - 19.08.2020 г. Доколкото можело да
е налице пропуск за уведомяване на главния архитект от правния отдел на Община
Харманли, като надлежно уведомяване следвало да се счита представеният
изпълнителен лист с искане за изплащане на присъдени разноски по това
производство. След отмяната на оттеглянето на визата на проектиране и съответно
представено искане за издаване на разрешение за строеж, административният орган
нямал друга правна възможност, освен да издаде разрешение за строеж или
съответно да постанови отказ.
Предвид
изложеното, категорично било налице изтичане на срока, предвиден в ЗУТ чл.
147-149, в който главният архитект на Община Харманли следвало да издаде
исканото разрешение за строеж или съответно да постанови отказ за издаване на
такова. Следвало да се обърне внимание, че ЗУТ не предвиждал да се издаде
мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж, а изведеният от
административния орган отказ следвало винаги да е изричен и мотивиран, с цел
защита интересите на гражданите и препятстване на административен произвол.
Предвид
изложеното, жалбоподателката счита, че налице било бездействие на
административен орган в лицето на главен архитект на Община Харманли, като
задължението за предприемане на действия било императивно заложено в нормативен
акт ЗУТ чл. 147-149, като липсата на действие от страна на административния
орган нарушавала правата и законните интереси на жалбоподателката.
Моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да осъди административния орган да изпълни
своето задължение, произтичащо от чл. 147-149 от ЗУТ, да обработи представеното
от жалбоподателката Искане за издаване на разрешение за строеж с вх.№
ОХ-05-302/04.02.2019 г. по описа на Община Харманли и съответно да издаде
исканото Разрешение за строеж на Работилница съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ в
УПИ VII , кв. 44 ПИ 77181.16.237, с адрес гр. Харманли, ул.“А. К.“ № 1**, както
и да определи подходящ срок за изпълнение на възложените с закон задължения, но
не повече от предвидения в закона срок от 7 дни. Моли за присъждане на
разноски.
Така
депозираната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката е указано
да уточни дали жалбата й е насочена срещу
неизпълнение на фактическо задължение на административен орган или срещу
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В указания от съда срок
жалбоподателката е депозирала молба, с която е заявила алтернативно искане,
според което, ако съдът счете, че издаването на разрешение за строеж е
индивидуален административен акт, което не подлежи на защита по реда на чл. 256
от АПК при констатирано бездействие, то моли съдът да отмени мълчаливия отказ
от страна на Главния архитект на Община Харманли да издаде исканото разрешение
за строеж.
Предвид
факта, че производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК цели да
осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на
администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да
извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия и че защитата
по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение
на задълженията за волеизявление, тоест за издаване на индивидуален
административен акт, съдът е приел, че предмет на производството по делото е
оспорването на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК на Главния архитект на
Община Харманли за произнасяне в законоустановения срок по Заявление вх.№
ОХ-05.302/04.02.2019г., и е прекратил производството по делото в частта на
искането, свързано с оспорване на бездействие на Главния архитект на Община
Харманли по подадено Заявление за разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ вх.№
ОХ-05.302/04.02.2019г. Определението в прекратителната му част е влязло в
законна сила.
Ответникът
по жалбата – Главен архитект на Община Харманли не изразява становище по
основателността на депозираната жалба.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори от страните по делото, че жалбодателката Е.В.Д. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 77181.16.237 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9 от
23.03.2006г. на Изп.директор на АК - София, с административен адрес: гр.Х.
ул.“А. К.“ № 1**, с площ от 1 123 кв.м., с предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно застрояване: за друг вид застрояване.
По
искане на жалбоподателката на 17.10.2018 г. е издадена комбинирана виза за
проектиране № 565/10.10.2018 г. с виза за проектиране от 17.10.2018 г. с
възложител: Е.В.Д. за проектиране на „За навес на основание чл. 41 и
проектиране на работилница на улична регулация на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв. 44 по ПУП на гр.Харманли, ПИ 77181.16.237 по КК на
гр.Харманли.
Със
Заповед № 1/31.10.2018 г. на Главния архитект на Община Харманли визата за
проектиране е оттеглена.
На
04.02.2019 г. жалбоподателката Е.В.Д. подава Заявление за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект вх.№ ОХ-05-302/04.02.2019 г. до Кмета на Община
Харманли с искане да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект:
Работилница съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, находящ се в УПИ VII, кв. 44, гр.Харманли, ПИ с
идентификатор 77181.16.237 с административен адрес: ул.“А. К.“ № 1**.
В
тази връзка с Писмо изх.№ ОХ-05-302-1/15.02.2019г. жалбоподателката е
уведомена, че визата за проектиране от 17.10.2018 г. е оттеглена със Заповед №
1/31.10.2018 г. на Главния архитект на Община Харманли.
Липсват
данни да е подадено твърдяното Заявление за разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, доколкото на представения от жалбоподателката екземпляр от посоченото
заявление липсва положен подпис на заявител, а входящият номер и дата са
идентични с подаденото и цитирано по-горе заявление за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект - вх.№ ОХ-05-302/04.02.2019 г. Заявление за издаване на
разрешение за строеж не се намира и в документите по изпратената
административна преписка.
С
Решение № 229/10.07.2020 г., постановено по адм.дело № 303/2019 г. по описа на
Административен съд – Враца, влязло в законна сила на 19.08.2020 г., е отменена
Заповед № 1/31.10.2018 г. на Главния архитект на Община Харманли, с която е оттеглена виза за проектиране: За
навес на основание чл. 41 и проектиране на работилница на улична регулация на
основание чл. 42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв.44 по ПУП на гр.Харманли, ПИ
77181.16.237 по КК на гр.Харманли. В мотивите към решението си съдът е приел,
че административният орган се е произнесъл извън хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като не е бил
надлежно сезиран.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Хасково, след извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, счита
същата за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
Предмет на обжалване в настоящото
производство, предвид влязлото в сила определение от 11.02.2021 г. за
прекратяване на производството по делото в частта на оспорването на неоснователно бездействие на Главния архитект на
Община Харманли по подадено Заявление за разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ
вх.№ ОХ-05.302/04.02.2019г., е мълчаливият отказ на
Главния архитект на Община Харманли да се произнесе по посоченото заявление.
По своята правна същност мълчаливият
отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на
административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по
допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на волеизявление по направено
искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде
акт с регламентирано от закона съдържание, тоест непроизнасянето релевира
мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт, който по силата
на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е напълно приравнен към изричния
отказ за издаване на акт със съответното съдържание. Като индивидуален
административен акт мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност
по предвидения в съответния закон ред.
В
тази връзка от събраните по делото доказателства бе установено, че със заявление от 04.02.2019 г. (заведено с вх.№ ОХ-05-302/04.02.2019 г.
по описа на Общинска администрация - Харманли) от страна на жалбоподателката е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект: Работилница съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, находящ се в УПИ VII, кв.
44, гр.Харманли, ПИ с идентификатор 77181.16.237 с административен адрес: ул.“А.
К.“ № 1**. Жалбоподателката твърди, че едновременно с това е
поискала и издаване на
разрешение за строеж, което е допустимо съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. Съгласно този текст разрешението за строеж се издава от главния архитект
на общината въз основа на одобрен технически инвестиционен проект, като е
допустимо да се издаде едновременно с одобряването на инвестиционния проект,
когато това е поискано. В случая обаче няма данни това да е
сторено и съответно да е налице надлежно сезиране на административния орган,
както твърди жалбоподателката. Дори и да се приеме, че действително са били
налице две едновременно подадени заявления – за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект
и за издаване на разрешение за строеж, то следва да се отбележи, че жалбата,
въз основа на която е образувано настоящото производство, е недопустима и на друго
основание, а именно като просрочена.
В чл. 148, ал. 4 от ЗУТ е предвиден специален 7-дневен срок за произнасяне, който срок тече от датата на входираното заявление.
Ако се приеме, че в случая заявлението е подадено на 04.02.2019 г., то срокът за произнасяне на органа е
изтекъл на 11.02.2019 г., съобразно чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.
Редът и условията за оспорване на актовете по
устройство на територията е изрично уреден в чл. 215 от
ЗУТ. Според константната
съдебна практика на Върховния административен съд, срокът за обжалване на всички административни актове
по ЗУТ, включително отказите - изрични или мълчаливи, е този, установен в чл.
215, ал. 4 от ЗУТ,
който срок е специален и изключва приложението на общия срок за оспорване по
чл. 149 от
АПК.
В
случая, както вече
бе посочено, срокът за
произнасяне на Главния архитект на Община Харманли е изтекъл на 11.02.2019 г. Срокът за обжалване на отказа
му (мълчалив или изричен) е
14-дневен, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и следователно е изтекъл на 25.02.2019 г. (петък, присъствен ден). Жалбата срещу мълчаливия отказ,
във връзка с която е инициирано настоящото производство, е подадена почти две години
по-късно - на 29.01.2021 г., тоест извън рамките на законоустановения срок по ЗУТ за оспорване
на актове по този закон.
В
тази връзка настоящият състав не възприема доводите на жалбоподателката, че
срокът за оспорване е започнал да тече от датата на влизане в сила на Решение №
229 от 10.07.2020 г., постановено по адм.д.№ 303/2019 г. на АС - Враца,
съответно с представяне на изпълнителния
лист с искане за изплащане на присъдените разноски по това производство. В
случая не може да се приеме наличие
на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на
административното
производство, доколкото спирането се постановява с изричен акт. В настоящата
хипотеза не се твърди постановяването на такъв акт, съответно не може да се
приеме, че са налице предпоставките за
спиране
течението на сроковете за издаване на акта по смисъла на чл. 54, ал. 3 от АПК.
С
оглед тези съображения, съдът намира, че жалбата е просрочена, доколкото в
конкретния случай същата е подадена на 29.01.2021 г., тоест след изтичането на
14-дневния преклузивен срок, от което следва, че правото на оспорване е
преклудирано.
Спазването
на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата и задължение на съда е да следи за него. При това
положение жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект на община Харманли
да се произнесе по процесното заявление е просрочена и като такава е
недопустима за разглеждане и на това основание.
В
тази връзка, доколкото не се установява наличието на надлежно сезиране на
административния орган, както и факта, че дори при наличието на такова, жалбата
е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок, същата следва
да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото –
да бъде прекратено.
Водим
от горното, съдът
О
П РЕ Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от съдебно заседание на 30.03.2021 г., с което е даден
ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Е.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу мълчалив отказ на
Главния архитект на Община Харманли, сформиран по Заявление за разрешение за
строеж по чл. 148 от ЗУТ вх.№ ОХ-05.302/04.02.2019г .
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 147/2021 г. по описа на Административен съд -
Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: