РЕШЕНИЕ
Гр.София, 11.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на втори май
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
Членове: 1 .Дора Михайлова
2. Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева гр.д. № 166/2018г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Е.М.К. с ЕГН ********** и С.ц.Х. с ЕГН **********,***, против
решение № 12 от 18.01.2018г. по гр.д. № 104/2017г. на РС-Ботевград, с което са
отхвърлени исковете им с правно основание чл.26, ал.2 изр.1 предл. 4 от ЗЗД за
обявяване на нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, изповядан с нот.акт №
138,т.Пети,рег.№ 5531,д.768/2016г. на нотариус № 371 Д.Г. с район БРС, както и
на осн.чл. 87 ал.З ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение. Искат
от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да обяви за нищожна
сделката или при евентуалност-да развали договора.Ищците твърдят,че
наследодателят им Т.Ц.Х. е сключил договора с ответницата Х.В.В. с ЕГН **********
***, няколко дни преди смъртта си,настъпила вследствие на тежки хронични
заболявания и усложнения с очакван скорошен летален изход, за което ответницата
е знаела при сключване на сделката.Ето защо договорът е бил безпредметен и
реално ответницата не е изпълнила дължимата престация да гледа и издържа
прехвърлителя.
В с.з. адв.Д. представя удостоверение за наследници и
извлечение от акт за смърт № 0009/12.04.2018г., от които е видно,че ищцата С.Х.
е починала на 11.04.2018г. и нейна единствена наследница е другата ищца.
Ответницата
по жалбата я оспорва.
След преценка на
данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима ,но неоснователна.
С нотариален акт рег.№ 138,том пети, рег.№ 5531,дело №
768/2016г. на нотариус рег.№ 371 с район БРС, Т.Ц.Х. е прехвърлил срещу
задължение за издръжка и гледане на Х.В.В. УПИ Едно-353 в кв. 12 по плана на
гр.П., с урегулирана площ 693 кв.м по скица , по доказателствен нотариален акт
716 кв.м с уредени сметки по регулация, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП 94 кв.м и РЗП 228 кв.м, с данъчна оценка 25
931.50 лв.Прехвърлителят си е запазил правото на ползване безвъзмездно и
доживотно, а приобретателката се е задължила да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя като му осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водил
досега,докато е жив.
Видно от приложения нотариален акт, сделката е изповядана на
14.12.2016г. като прехвърлителят се явил лично при нотариуса. От приложената
епикриза, изготвена от МБАЛ-Ботевград"-ЕООД, Т.Х. е постъпил на
17.12.2016г. в 17.10 ч. и е изписан на 22.12.2016г. в 11.40 ч. Бил насочен от
„спешен център" при измерени високи стойности на захар като признал, че
през последните 3-4 дни не е провеждал антидиабетна терапия. Според
констатациите в „изход от заболяването": "Касае се за болен, хоспитализиран
в много тежко общо състояние, диабетна кетоцианоза в хода на обострен пиелонефрит.
В хода на провежданото лечение болният за кратко имаше подобрение, но след това
продължи прогресивно да се влошава, въпреки интензивното лечение.на
22.12.2016г. направи „екзитус леталис" с прогресираща картина на
прогресираща сърдечно-дихателна недостатъчност". Следователно,
прехвърлителят е починал в болницата след петдневен престой. Приетата от
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза установява,че към датата
на изповядване на сделката прехвърлителят е страдал от хронични заболявания и
общото му състояние било увредено като състоянията били обострени. Въпреки това
по медицински критерии не може да се предполага или определи дали ще настъпи в
близко време смърт.Състоянието му в този момент не е било „терминално",
въпреки че страдал от тежки усложнения на диабета: диабетна полиневропатия,
диабетна ретинопатия и диабетна ангиопатия, заради която му били ампутирани два
пръста на дясното ходило.Непосредствената причина за смъртта била
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, които всъщност са
симптоми,придружаващи всяка смърт.Поради липса на аутопсия не може да се
определи със сигурност причината за леталния изход, и конкретно дали се дължи
на увреденото му общо състояние и непровеждането на адекватна антидиабетна
терапия през последните дни.
Свидетелят П.- лекуващ лекар на прехвърлителя-специалист
ендокринолог - установява, че единствено ответницата посещавала кабинета,
интересувала се от състоянието на пациента, получавала уреди за поставяне на
инсулин и за проверка нивото на кръвната захар.
Свидетелката В.Ч. Ч.- личен лекар на прехвърлителя-
установяваме през есента на 2016г. ответницата многократно я е посещавала във
връзка с изписване на лекарства по рецептурната книжка, издаване на направления
за изследвания и пр.
Свидетелката В.Н.-медицинска сестра в отделението,в което
прехвърлителят е хоспитализиран и починал, установява,че през целия му престой
ответницата се е грижела изцяло за него-тоалет,хранене,бръснене-била деноносщно
и неотлъчно до него като придружител. Достоверността на тези показания се
потвърждава с писмо изх.№ 283/02.03.2017г. на „И.М.-Е. Б.” ЕООД, от което се
установява, че ответницата работи във фирмата и след 15.12.2017г. до края на
месеца е била в почивка и платен отпуск.
Не следва да се
кредитират показанията на свидетелките Й. В., С. и М., тъй като подчертано
демонстрират пристрастност и морализаторстване при интерпретация на
наблюденията си в качеството
на съседки, роднини или продавачки в
съседен магазин.Поради заинтересуваност и пристрастност не следва да се
кредитират и показанията на св.П.-живеещ на съпружески начала с ответницата, и
Р. В.- близка приятелка на същата.
Настоящата
инстанция споделя правните изводи на първоинстнационния съд, че между
ответницата и наследодателя на ищците е сключен двустранен, възмезден,
алеаторен договор, при който обемът и продължителността на престацията на
приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното
състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му., тъй като със
смъртта договорът се прекратява.Фактическите предпоставки за приложение на
основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради липса на основание са: наличие на
заболяване,предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на
договора, както и знанието на приобретателя към момента на сключване на
сделката за скорошното настъпване на смъртта.В случая при сключване на сделката
прехвърлителят не е бил в „терминален стадий"-установено категорично от
разширената СМЕ. Ето защо не следва да се приеме,че договорът е сключен при
липса на правно основание.
През периода между
сключване на договора и смъртта на прехвърлителя приобретателката е изпълнявала
задълженията си-престацията е реализирана непродължителното интензивно- чрез
денонощни грижи за ответника, полагани по адекватния начин, което е установено
категорично. Прехвърлителят е познавал ответницата доста време преди сключване
на договора и е знаел обема на грижи, които тя като работеща жена и живееща в
отделен имот е в състояние да му предостави. Впрочем, при стеклите се
обстоятелства, тя е положила грижи в максималния възможен обем. Ето защо искът
за разваляне на договора поради неизпълнение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като изводите
на въззивния съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за
настоящата инстанция в размер на адвокатско възнаграждение 900лв., заплатени в
брой според приложения договор.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/18.01.2018г. по гр.д. № 104/2017г.
по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.В.В. с
ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 900/деветстотин/ лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Членове:!.
