ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
383
21.07.2021 г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, в
закрито заседание на двадесет и двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Костова-Грозева ч. адм. дело №213
по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
147, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.М.В. с
посочен постоянен адрес ***, против Решение № 57596/12.03.2021г. на Началник
отд. „МДТ“ при Община Стара Загора, с което е оставено без разглеждане възражение
№ 10-04-88/01.03.2021г. поради пропуснат срок.
Частният жалбоподателя твърди, че в
законоустановения срок за това обжалва решението с довод за неговата
незаконосъобразност. Твърди се, че доводите в решението за пропуснат срок биха
били верни, ако се касаело за обжалване на издадени АУЗД от различни години, по
отношение на които било подадено възражение от Т.В.. Искането обаче имало
коренно различно естество. С него не се искало стартиране на производство по
обжалване на тези актове, съгласно правилата на ДОПК, тъй като те отдавна били
влезли в сила и подлежали на изпълнение. Тези задължения не се дължали и били
начислени в разрез с императивни материално правни разпоредби, а именно чл.53
от ЗМДТ, който очертавал кръга на данъчно задължените лица за данък МПС. Г-н В.
знаел, че всички срокове са изтекли и за него оставала единствено възможността
с нарочна молба да иска от издателя на актовете да ги отмени по свой почин и в
последствие да поиска прекратяване на изпълнението /предвид образуваното
изпълнително дело/.
На следващо място се сочи, че
публичните задължения дори и да се дължали, то за годините 2011, 2012, 2013 и
2014 следвало да бъдат погасени по давност, предвид изтеклата такава от пет
години. В заключение се претендира и постановяване на решението в разрез с
принципа за законност. Иска се неговата отмяна.
Ответникът не взема становище,
като със съпроводително писмо изпраща заверена преписката.
Съдът, като съобрази данните от
писмените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Против Т.В. били издадени: АУЗД №
10963/31.05.2012г., с който били установени задължения за данък МПС за годините
2006-2011 относно автомобил марка Форд, модел Сиера, с посочена рама общо в
размер на 253,26 лв. главница и 90,09 лв. лихви.; АУЗД с №10962/31.05.2012г., с
който били установени задължения за данък МПС за годините 2010-2011 относно
автомобил марка Мерцедес, модел Ц250, рег. № *** и с посочена рама общо в
размер на 340,31 лв. главница и 43,62 лв. лихви. Тези актове били връчени на Т.В.
на 10.12.2015г. чрез работодателя му /л.30/;
С АУЗД № 43942/15.09.2014г. били
установени задължения за данък МПС за годините 2012-2013 относно автомобил
марка Форд, модел Сиера, с посочена рама общо в размер на 108,54 лв. главница и
17,03 лв. лихви. С АУЗД № 43941/15.09.2014г., били установени задължения за
данък МПС за годините 2012-2013 относно автомобил марка Мерцедес, модел Ц250,
рег. № *** и с посочена рама общо в размер на 363,00 лв. главница и 56,95 лв.
лихви. Тези актове били връчени на Т.В. на 10.12.2015г. чрез работодателя му
/л.34/.
С АУЗД № 57596/24.11.2015г., били установени
задължения за данък МПС за годините 2014-2015 относно автомобил марка Форд,
модел Сиера, с посочена рама общо в размер на 108,54 лв. главница и 7,92 лв.
лихви. С АУЗД № 57595/24.11.2015г. били установени задължения за данък МПС за
годините 2014-2015 относно автомобил марка Мерцедес, модел Ц250, рег. № *** и с
посочена рама общо в размер на 363,00 лв. главница и 26,49 лв. лихви. Тези
актове били връчени на Т.В. на 10.12.2015г. чрез работодателя му /л.37/.
До ЧСИ с район на действие ОС
Стара Загора И.С.бил изпратен Акт за възлагане събирането на публични
задължения от Община Стара Загора по изп. дело № 311/2019г. за вземания за
данък МПС в общ размер на 1438,83 лв., в това число и лихва към 14.05.2019г. в
размер на 495,57лв., установени с посочените по-горе АУЗД. /л.24/.
В Община Стара Загора под вх.
рег. № 10-04-88/01.03.2021г. до Директора на отд. „МДТ“ при Община Стара Загора
от Т.В. било заведено възражение, към коeто били приложени писмени
доказателства и с което се правело искане да се уведоми ЧСИ да прекрати
актовете. С Решение № 57596/12.03.2021г. Началник дир. „МДТ“ в Община Стара
Загора постановил оставяне без разглеждане на подаденото възражение, като
приел, че сроковете за оспорване на АУЗД, издадени против Т.В. били пропуснати.
Решението било съобщено на г-н В. на 12.03.2021г. /вж. л. 18/. Жалбата против
него била подадена по пощата на 19.03.2021г.
Съдът, при така
установеното, намира от правна страна следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, доколкото касационната инстанция възприема извод за
подаването й в срока по чл.147, ал.3 от ДОПК, от активно легитимираното лице и
против годен за съдебен контрол акт, пред местно компетентния административен
съд.
Разгледана по същество,
Съдът я намира за неоснователна, а жаленото решение на началника на отд. „МДТ“
при Община Стара Загора за правилно и законосъобразно като краен резултат.
Съдебният състав приема,
че въпросните шест броя АУЗД са надлежно съобщени на г-н В., чрез изпращането
им за връчване чрез работодателя, т.е. връчването е реда на чл.29, ал.8 от ДОПК
и това е факт през м. октомври 2015г., като против тях няма подадени от В.
жалби по реда на ДОПК. В резултат на това тези актове влизат в законна сила
след изтичане на срока за тяхното обжалване и съотв. като необжалваеми след
този момент, те пораждат свързаните с тях правни последици, а именно
изискуемостта на установените с тях публични задължения за данък МПС. Няма
данни така установените с влезли в сила актове публични задължения да са
заплатени, поради което и по искане на взискателя – Община Стара Загора е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ през 2019г.
Всички доводи, които
частният жалбоподател навежда пред съда, а именно, че задълженията са
определени в нарушение на чл.53 от ЗМДТ, който установява, че данъкът за МПС се
дължи от собственика на същото, са доводи по същество на един спор, който спор вече
е недопустимо да бъде преразглеждан и пререшаван от органа, тъй като
дължимостта и размера на публичните задължения за данък МПС е решен с влезли в
сила властнически актове, които съставляват и изпълнителни титули.
В. претендира, че с подаденото до
Община Стара Загора възражение претендира възобновяване на особеното
административно производство по установяване на публичните задължения за данък
МПС, което е игнорирано от органа. Дори и разгледана на тази плоскост, частната
жалба отново се явява неоснователна, защото не са налице предпоставки за възобновяване
на тези особени производства, така както регламентира ДОПК. Действително в
процесното решение не се аргументират правни доводи относно неоснователността
на това искане, а само се маркира като факт приложените към жалбата писмени
доказателства, удостоверяващи извършено прехвърляне на правото на собственост
върху двете процесни МПС, Форд Сиера и Мерцедес С250, съотв. продадени на
27.02.2006г. и 28.10.2010г.
Съгласно
чл.4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. По арг. на
тази норма, Съдът приема, че приложение намира и нормата на чл.133 от ДОПК от
раздел втори на глава шестнадесета. Съгласно императива на разпоредбата, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено
с влязъл в сила ревизионен акт /АУЗД/, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по
инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Дори и да се приеме, че подаденото „възражение“
от В. съставлява искане по чл.133, ал.1 от ДОПК, то същото се основава главно
на писмени доказателства за извършени в предходни години продажби на двете
процесни МПС от задълженото лице В.. Съгласно обаче нормата на чл.133, ал.2 от ДОПК, задължението се изменя на следните основания: 1. когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето,
съответно органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на
ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в сила на
ревизионния акт, когато актът е бил обжалван. Няма спор, че така приложените към възражението писмени доказателства не са
„нови“ по см. на чл.133, ал.2, т.1, б.“а“ от ДОПК тъй като несъмнено са били
известни на задълженото лице до момента на издаване на АУЗД и ако същият срочно
е подал жалба против тях, то напълно основателно е можел да претендира друг
правен резултат. Към датата на възражението му обаче не са налице законови
предпоставки органът да постанови възобновяване на особените административни
производства по издаване на визираните шест АУЗД, поради което и основателно е
постановен отказ по него, макар и под формата на оставяне на възражението без
разглеждане.
Дори и да се приеме, че АУЗД са
особен вид индивидуални административни актове, които се различават от РА и
поради това по отношение на тях не следва да се прилага дори и по аналогия
нормата на чл.133 от ДОПК, то тогава следва да се преценяват нещата с оглед
нормата на чл.99 от АПК, приложима на осн. §2 от ДР на ДОПК, т.е. отмяна на
влезли в сила АУЗД ще е допустима, само ако са налице някое или някои от
основанията по чл.99 от АПК. В тази норма е налице идентична хипотеза /чл.99,
т.2/ с тази, която се установява в чл.133, ал.2, т.1, б.“а“ от ДОПК. Тъй като с
възражението си В. представя писмени данни, че той вече не е собственик на
двете МПС, поради тяхната предходна продажба, съдът приема, че именно това се
мотивира като искане от него до ответника. Съгласно чл.102, ал.2 от АПК
искането за възобновяване на особеното административно производство може да се
преви в определени срокове, като по отношение на приложимата хипотеза това е
три месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание, но не
по-късно от една година от неговото възникване. Данните по делото сочат
еднопосочно, че тези срокове отдавна са изтекли, както и че приложените нови
писмени доказателства са били известни на частния жалбоподател много преди дори
да се образуват особените административни производства по издаване на шестте
АУЗД.
Жалбата се явява изцяло
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн.
чл.147, ал.3, изр. второ от ДОПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Т.М.В.
с постоянен адрес ***, против Решение № 57596/12.03.2021г. на Началник отд.
„МДТ“ при Община Стара Загора
Настоящото определение е
окончателно.
Административен съдия: