Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 28.05.2020 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                   

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16829 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №170839 от 13.07.2017г., постановено по гр.дело №32982/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от И.Б.С. срещу „И.У.” АД иск с правно основание чл.54 ЗЗП за заплащане на сумата от 11779 лв., представляваща платена цена на телевизор „SHARP LC-80UQ10E QUATTRON P”, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.03.2015г. по ч.гр.д. №9149/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, като неоснователен. С решението е осъден И.Б.С. да заплати на „И.У.” АД сумата 1338.00 лв., направени по делото разноски.

 Постъпила е въззивна жалба от ищеца - И.Б.С., с която се обжалва изцяло решение №170839 от 13.07.2017г., постановено по гр.дело №32982/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, като са релевирани доводи относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което крайният извод за неоснователност на предявения иск е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява по несъмнен начин обстоятелството, че телевизор „SHARP 3D LC-70LE740E”, предмет на договор за продажба от 29.01.2013г., сключен чрез поръчка в онлайн магазин на ответника, за сумата от 6779 лв., за който е издадена фактура №**********/29.01.2013г., е отписан от сметка 206 в счетоводството на „Ц.Г.” ООД, чийто представляващ е ищецът, на 20.11.2014г. и същият ден е върнат на ответника и е сключен вторият договор за продажба на процесния телевизор „SHARP LC-80UQ10E QUATTRON P”, за който е доплатена стойност от още 5000 лв. и са издадени фактури с №**********/20.11.2014г. и №**********/20.11.2014г., които не са били осчетоводени в счетоводството на „Ц.Г.” ООД и за тях не е ползван данъчен кредит. В тази връзка се поддържа, че купувач на процесната стока е ищецът като физическо лице, а не дружеството, чийто представляващ се явява. По тези съображения твърди, че притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и е активно материалноправно легитимиран да упражнява правата по чл.52 - 54 от ЗЗП по отношение на сключения договор за продажба на процесния телевизор от 20.11.2014г.. Налице са основанията в закона да се приеме, че ответникът носи отговорност по реда на ЗЗП. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „И.У.” АД, чрез адв.Р.Т., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото е доказано, че страна по процесния неформален договор за търговска продажба е юридическото лице -„Ц.Г.” ООД, чийто управител и представляващ е ищецът към релевантния период, видно от справка в Търговския регистър, на името на което дружество са издадени и процесните фактури, предвид на което ищецът не притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма основание да се ползва от правата по чл.50 и следващите от ЗЗП. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Предявен е от И.Б.С. срещу „И.У.” АД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.54 ЗЗП.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.д. №9149/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, въззивника-ищец- И.Б.С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.02.2015г. и е постановена на 12.03.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „И.У.” АД за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „И.У.” АД възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от И.Б.С. срещу „И.У.” АД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.54 ЗЗП. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая спорен между страните е въпросът дали ищецът се явява "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и притежава материалноправна легитимация да упражни правата по чл.50 и следващите от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП потребител по смисъла на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че продажбата на първия телевизор - „SHARP 3D LC-70LE740E”, е обективирана в приета по делото фактура №**********/29.01.2013г., която съдът приема, че представлява годно доказателство за сключения договор за продажба, доколкото съдържа данни за съществените елементи на договора за продажба - индивидуализирана е вещта, предмет на договора, и нейната цена. Във фактурата са посочени и страните по договора - „И.У.” АД като продавач и -„Ц.Г.” ООД - като купувач. Фактът, че страна по договора за продажба е „Ц.Г.” ООД се потвърждава и от осчетоводяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит. Така обоснованият извод не може да бъде опроверган от факта, че на по-късна дата - 20.11.2014г. е извършено отписване на телевизор - „SHARP 3D LC-70LE740E” от сметка 206 в счетоводството на „Ц.Г.” ООД и на същата дата са издадени фактури с №**********/20.11.2014г. и №**********/20.11.2014г., обективиращи сключения последващ договор за замяна на стока чрез доплащане, в които е посочен като получател „Ц.Г.” ООД. Издадените фактури доколкото са двустранно подписани от представител на „И.У.” АД като продавач и ищецът в качеството му на управител и представляващ „Ц.Г.” ООД - като купувач, представляват годно доказателство за възникналите договорни отношения между „И.У.” АД и „Ц.Г.” ООД по реализираната замяна на първия телевизор с нов и доплащането за разликата в цената му. Съдът намира, че и при двата договора, като купувач по сделката се легитимира „Ц.Г.” ООД, което юридическо лице е посочено като получател във фактурите и същите са подписани от неговия управител именно в това му качество. Неосчетоводяването от „Ц.Г.” ООД на фактури с №**********/20.11.2014г. и №**********/20.11.2014г. не може да обоснове извода, че страна по договорите е ищецът като физическо лице.  Следователно в хода на производството при доказателствена тежест за ищеца не се установи с допустимите в закона доказателствени средства, че ищецът се явява "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и за него е възникнало правото на отказ от договора по реда на чл.50 ЗЗП. Изложените доводи във въззивната жалба в смисъл, че купувач на процесната стока е ищецът като физическо лице, а не дружеството, чийто представляващ се явява, не намират опора в закона и събраните доказателства и като такива се явяват неоснователни. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1068.00 лв., реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №170839 от 13.07.2017г., постановено по гр.дело №32982/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.

ОСЪЖДА И.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „И.У.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1068.00 лв. /хиляди шестдесет и осем лева/, направени по делото разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок, считано от връчването му до страните.

                           

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                       2./